Р Е
Ш Е Н
И Е
№
62
Гр.
Перник, 31.03.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдията Кирил Чакъров административно дело № 25 по описа за 2023
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Р.К.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Г.Б. ***, съдебен адрес ***,
офис 3 срещу Заповед № 313з- 2522 от 14.12.2022 година, издадена от директора
на ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е
незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалните разпоредби
и процесуалните правила. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 02.03.2023 година,
жалбоподателят Р.К.В., редовно призован се явява лично и се представлява от
адвокат Г.Б. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея подробни
съображения, счита че при издаване на обжалвания административен акт са
допуснати съществени процесуални нарушения свързани със срока на протичане на
дисциплинарното производство, а също така сочи несъставомерност на издадената
заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък по реда на чл. 80 ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 02.03.2023 година,
ответникът по жалбата директорът на ОД МВР - Перник, редовно призован не се
явява и не се представлява. В писмено становище,
обективирано в придружителното писмо, с което е представена по делото
преписката по издаване на оспорвания административен акт, процесуалният
представител на ответника, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по
подробно изложени доводи.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав,
след както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят младши експерт Р.К.В. заема длъжността – командир на отделение в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност „ (ОДПКПД) в сектор „Пътна
полиция“ (ПП) към „Охранителна полиция“
(ОП) при ОД на МВР – Перник.
Съгласно извадка от ежедневна ведомост от 03.08.2022г. (лист 46) за времето от
08.00 до 20.00 на 03.08.2022г. Р.К.В. – командир на отделение в група ОДПКПД
в сектор ПП към ОП при ОД на МВР – Перник - старши на екипа и Д.П.Г. – младши
автоконтрольор в група КПДГПА на сектор ПП към ОП при ОД на МВР – Перник са
били дневна смяна като АП 151.
Дисциплинарното производство е започнало по повод докладна записка
№ 3796р-10158/04.08.2022 година по описа на Второ РУ (лист 31) и докладна
записка № 313р-12412/04.08.2022 година (лист 32) по описа на ОД МВР - Перник.
Във
връзка с постъпилите докладни записки със Заповед 313з-1467/05.08.2022г. на
Директора на ОД на МВР-Перник (лист 13) е разпоредена проверка и е назначена комисия
(ДРО) за изясняване на случая, като със заповед № 313з-1908/05.10.2022г. на
Директора на ОД на МВР-Перни, срока на проверката е удължен.
Видно
от сведения от 15.08.2022г. рег. № 313р-13031г. (лист 34), жалбоподателят е
запознат с извършваната проверка, като в своя защита заявява, че не отрича
отказа от съдействие на АП 230 и се позовава на писмо на гл. секретар на МВР.
В
хода на проверката с писмо рег. № 313р-15594/29.09.2022г е поискано предоставяне
на аудиозаписа от оперативния дежурен от 03.08.2022г. за времето от 17.45 до
19.00 часа, като след предоставяне на записа в протокол № 313р-16686
/14.10.2022г. (лист 43) е отразено прослушването на аудиозаписа с проведен
разговор между оперативен дежурен 76 и АП 151.
Резултатите от проверката са обективирани в Справка
рег. № 313р-16688/14.10.2022г. (лист
27), като Р.К.В. е запознат с констатациите от проверката, като с отправената му покана му е
дадена възможност да даде допълнителни писмени обяснения или възражение. Същият
не се е възползвал от предоставената му възможност.
Справката
от извършената проверка е депозирана пред директора на ОД на МВР – Перник на
дата 24.10.2022г. съгласно придружително писмо (лист 69), като с покана рег. №
313р-17228 от 25.10.2022г. на Р.К.В. е предоставена възможност да
даде писмени обяснение във връзка с извършената проверка, същата е връчена
лично на жалбоподателя на дата 26.10.2022г.
Със Заповед № 313з-2522/14.12.2022 година на директора на ОД
МВР Перник на младши експерт Р.К.В., изпълняващ длъжността командир на
отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“, в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
Перник е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на
основание чл. 204, т. 3, във връзка чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, във връзка с чл. 65 от Раздел V „Взаимоотношения между държавните
служители“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР и на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР .
Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за това,
че на 03.08.2022 година, около 17.50 часа,
в района на гр. Перник, кв. „Църква“, АП 230 на Второ РУ Перник,
инспектор Ж.Л.Д. и младши инспектор С. В.К. извършили проверка на малолетни
лица, управляващи скутер, като за вземане на отношение поискали съдействие от
екип „Пътна полиция“, като бил изпратен АП 151 в състав Р.К.В. – настоящ
жалбоподател и Д.П.Г.. При посещение на адреса, жалбоподателят младши експерт Р.К.В.
в ефир заявил, че …..“не е ПУЦ и не е длъжен да обучава служители“…, при което
отказал да окаже съдействие на колегите си от АП 230.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на дата
10.01.2023г, а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на дата
23.01.2023г.
По делото е
представен и протокол рег. № 18899/23.09.2014г. (лист 68), от който е водно ,
че Р.К.В. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
системата на МВР.
В хода на
съдебното следствие е разпитан свидетелят Д.П.Г.,
който заявява, че на 03.08.2022г., по
разпореждане на оперативен дежурен част 76, той и колегата му Р.К.В.
е следвало да окажат съдействие на колеги в кв.
„Църква“. При посещение на произшествието е станало е ясно, че екипа установил
нарушението е имал затруднение и поради тази причина са помолили за съдействие,
като колегата Ж.Л.Д. е поискала от тях да издадат АУАН
през нейния таблет, чрез нейния
профил, като Р.К.В., в качеството си на старши на
наряда, е отказал съдействие
по предтекст, че всеки екип си има таблет, съответно парола и не е редно да се
издават АУАН. От показанията става ясно още, че след отказа да окажат
съдействие Р.К.В. е осъществил комуникация с оперативния дежурен, по
чието нареждане са се отзовали, като му е обяснил ситуацията, след което са
получили няколко пъти разпореждане от дежурния да окажат съдействие, но не са
го направили.
По делото е представено и писмо на гл.
секретар на МВР № 8121р-14213/12.07.2022г. (лист
78), с указания до директорите на СДВР и ОДМВР, относно работа с техническите
средства и организация на работния процес.
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от
активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорване на издадената
заповед и при спазване на срока визиран в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по
случая директора на ОДМВР Перник е издал Заповед с рег. № 313з- 2522/14.12.2022
година, с която е наложил дисциплинарно наказание „Порицание“ на жалбоподателя
за срок от шест месеца на основание чл. 204, т. 3, във връзка чл. 197, ал. 1, т.
3, във връзка чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва
да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на неговото издаване, като провери, дали е бил издаден от компетентен
орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с
неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните
разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие
с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни
за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения.
Оспорената
заповед е издадена от директора на ОД МВР Перник, който на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 197 от ЗМВР. Не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Според чл. 210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта
При издаване на процесната заповед съдът приема, че
са спазени всички визирани изисквания за нейната форма. Административният акт е обективиран в изискуемата
писмена форма и е с реквизити и съдържание, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа, на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Указани са
органът и срокът за обжалване. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, не
са нарушени правата на жалбоподателя по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, служителят е
запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, а също
така и със заповедта за удължване срока на същото. Информиран е за всички
действия на ДРО, запознат е с обобщената справка по чл.
207, ал. 7 от ЗМВР, разяснено му е правото да даде обяснения и писмено е
поканен за това. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 10 и 11 от ЗМВР. ДНО е спазил и изискването на чл.
206, ал.1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е предоставил възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. Дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл.
195, ал. 1, във вр. чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. Съгласно
нормата на чл. 195, ал. 1
от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му, като нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР
указва, че сроковете по ал 1 и ал. 2 на същия член не текат, докато държавния
служител е в законоустановен отпуск. Видно от разпоредбата на чл. чл. 205, ал.
6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от
образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и
правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед
на органа по чл.
204. Съгласно чл.
196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
От
изложеното следва, че с оглед датата на
образуване на дисциплинарното производство 05.08.2022г., удължаването му в
четири месечния срок, а именно на дата 05.10.2022г., датата на установяване на нарушението – депозирането на справката от извършената
проверка пред директора на ОД на МВР – Перник на дата 24.10.2022г. съгласно
придружително писмо (лист 69) и датата на извършване на нарушението 03.08.2022г., оспорената заповед № 313з- 2522 от 14.12.2022
година е издадена не по – късно от
два месеца от откриването на
нарушението и не по – късно от една година от извършването му. Съобразно изложеното съдът констатира, че е спазен реда на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР.
Във връзка с
изложеното съдът не приема възражението на жалбоподателя, че заповедта е
издадена при нарушение на предвидените в закона срокове, тъй като
дисциплинарното производство приключва с издаването на крайния акт, а именно на
14.12.2022г., а не с оглед датата, на неговото съобщаване на адресата. На база
на изложените аргументи съдът счита, че
производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е
проведено при спазване на административнопроизводствените правила,
регламентирани в ЗМВР и в АПК,
не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема, че
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при
наличие на материалноправните предпоставки за това. В хода на съдебното
производство, от приложените писмени доказателства, се установи по безспорен
начин, фактическата обстановка възприета на ДНО, , а именно, че на дата 03.08.2022
година, около 17.50 часа, в района на
гр. Перник, кв. „Църква“, АП 230 на Второ РУ Перник, инспектор Ж.Л.Д. и младши
инспектор С. В.К. извършили проверка на малолетни лица, управляващи скутер,
като за вземане на отношение поискали съдействие от екип „Пътна полиция“, като
бил изпратен АП 151 в състав Р.К.В. – настоящ жалбоподател и Д.П.Г.. При
посещение на адреса, жалбоподателят младши експерт Р.К.В. в ефир заявил, че
…..“не е ПУЦ и не е длъжен да обучава служители“…, при което отказал да окаже
съдействие на колегите си от АП 230.
Не се спори от
жалбоподателя, че на визираните в заповедта дата и час е бил на процесното място, не се спори, че е получил
нареждане от оперативен дежурен да окаже съдействие на колеги, което се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел, не се спори и че
е отказал да окаже съдействие на АП 230. Спорният въпрос е дали
това деяние представлява нарушение на посочената в заповедта разпоредба от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Несъмнено описаното
в обстоятелствената част на заповедта поведение, представлява нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и по-точно на т. 65, според която държавният служител оказва
професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи. Поведението на оспорващия, нарушаващо
общоприетите норми за поведение, представлява дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което следва да му бъде наложено съответното
наказание, предвидено в чл.
200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Това е така, защото с оглед задачите и дейността на
МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните
служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с
изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в
извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна отговорност
се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по
други действащи в държавата закони, извън ЗМВР или са морално укорими, дори
когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така
отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната
отговорност по Кодекс
на труда или по Закона
за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват
нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност,
независимо от това дали е налице основание и за наказателна или
административнонаказателна отговорност. В този смисъл са мотивите на
Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд
по тълкувателно дело № 4/2007 г. според което: "Неспазването на служебната
етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица
намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса
на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". В цитираното
Тълкувателно постановление е прието,
че е достатъчно
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е
необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи. В конкретния казус, деянието не само, че е станало на публично място,
но и негови свидетели са станали служители на МВР, които в своите писмени обяснения
споделят възмущението си от постъпката на жалбоподателя и които като „по-неопитни“ в системата изграждат стериотипа
си на работа, на база на видяното и показаното от „по-старшите“ си колеги.
Относно
показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема същите за
достоверни, но не отричащи поведението на жалбоподателя, доколкото, дори и
наличието на проблеми с техническото средство на АП 230, не обуславя отказ от
вменено задължение съгласно Етичните правила, а напротив. Съгласно чл. 150 от ЗМВР министърът на
вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".
Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В
тази връзка позоваването на писмо на гл. секретар на МВР № 8121р-14213/12.07.2022г.,
с указания до директорите на СДВР и ОДМВР, като аргумент за отказа от
съдействие, не може да бъде противопоставено на законово регламентирано
задължение, още повече, че същото е свързано преди всичко с организацията на
работния процес в самите структури на МВР, което задължение е на ръководния
състав.
От
изложеното следва, че за ответника са били налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед. Наказващият
орган е извършил задълбочена преценка относно тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и формата на вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на
служителя. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
От друга страна административния акт е
изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е
реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за
извършеното нарушението като се съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият
орган правилно е възприел, че така извършеното от жалбоподателя нарушение не
попада в категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на
чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажен по
смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства
превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва
занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху
останалите служители му е наложено наказание в предвидените за това минимални
срокове. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в пълно съответствие с материалноправните разпореди, както и с целта
на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, следва да
бъде отхвърлено и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото съдебни разноски. Такива следва да бъдат присъдени в
полза на ответника, но не се претендират,
поради което не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Г.Б. ***, съдебен адрес ***, офис 3 срещу Заповед № 313з- 2522
от 14.12.2022 година, издадена от директора на ОДМВР Перник, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6
/шест/ месеца.
На основание чл. 211
от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/