Решение по дело №11927/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18465
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20241110111927
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18465
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110111927 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът ******** е предявило положителни установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът ******** дължи на ищеца сумата от 2400.11лв.,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за репариране на вредите по т.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № СВ******АХ, по имуществена застраховка „Каско на МПС и
злополуки“ по щета № 100 19 0301 08756, образувана по ПТП, реализирано на
16.09.2019 г. в *******, при кръстовището с ****, настъпило по вина на застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Форд“,
модел „Мондео“, рег. № ЕН****КА, с включени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15.00лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 03.01.2024 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 786.62 лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2021 г. до
02.01.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 834/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 16.09.2019 г., около 17:30 -18:00 часа, в *******, при
кръстовището с ****, с посока на движение – летище София, водачът на л.а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, рег. № ЕН****КА, при престрояване в съседна лява лента в
нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП е завил наляво, без
да пропусне движещия се направо в лентата т.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег.
№ СВ******АХ, и с това свое действие е станал причина за настъпването на ПТП с
1
т.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № СВ******АХ, в резултат на което са
причинени щети на последния. Сочи, че за настъпилото събитие е съставен двустранен
протокол за ПТП от 16.09.2019 г. от двамата участници в пътния инцидент. Твърди, че
е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ с полица №
**********/09.11.2015г., със срок на действие от 10.11.2015г. до 09.11.2019г., на т.а.
марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № СВ******АХ, като във връзка с на
настъпване на застрахователно събитие е образувана щета № 100 19 0301 08756 по
описа на ищеца. Нанесените щети са определени в размер на 2385.11 лв., която сума е
изплатена на 20.11.2019 г. на сервиза, извършил ремонт на товарния автомобил, както
и ищецът сторил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. Ответникът, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ЕН****КА, бил
поканен да заплати регресната претенция на ищеца в размер на 2400.11 лв., с
включени 15.00 лв. ликвидационни разноски, като ответникът не извършил плащане.
По изложените съображения ищецът претендира заплатеното от него застрахователно
обезщетение в размер на 2400.11 лв., с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски,
законна лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК, както и
обезщетение за забава в размер на 786.62 лв. за периода от 02.01.2021 г. до 02.01.2024
г. Прави искане за присъждане на разноски в производството.
Ответникът ******** е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че от ищцовото дружество не е
доказано наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
включително противоправния и виновен характер на деянието и причинно-
следствената връзка между описаните и обезщетените вреди. Оспорва механизма на
ПТП и начина на реализирането му, както и доказателствената стойност на
двустранния протокол за ПТП. Оспорва да е налице виновно поведение на водача на
л.а „Форд“ и причинно-следствена връзка между имуществените вреди и ПТП.
Оспорва размера на причинените вреди. Навежда възражение за изключителна вина за
настъпване на събитието на застрахования при ищеца водач на МПС марка „Шкода“,
който станал единствена причина за настъпване на събитието поради движение с
превишена скорост и неспазване на необходимата дистанция със застрахования при
ответника автомобил, при евентуалност – соченото поведение се поддържа да е
съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва предявения иск и по размер, като
намира същия за завишен и несъответен на реално нанесените имуществени вреди,
така и на броя технологични часове и количеството на изразходвани материали, които
не съответстват на реално извършените, така и поради обстоятелството, че ремонтът е
извършен в официален сервиз на марката. С оглед неоснователността на главния иск,
поддържа да е неоснователен и акцесорният иск за лихва за забава.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
2
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС и злополуки“ на т.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег.
№ СВ******АХ по полица № **********/09.11.2015г., със срок на действие
10.11.2015г. до 09.11.2019г.; Към датата на процесното ПТП ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. марка „Форд“, модел
„Мондео“, рег. № ЕН****КА. С преводно нареждане от 20.11.2019 г. било заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за ремонт на застрахования при ищеца автомобил
за сумата в размер на 2385.11лв., както и ищецът сторил ликвидационни разноски в
размер на 15.00лв. Ищецът отправил регресни покани, получени от ответника на
06.12.2019 г. и на 20.01.2020 г., за претенцията по щета № 100 19 0301 08756 за сумата
от 2400.11 лв., с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски.
Спорът се концентрира по механизма на ПТП, причинната връзка между
увреждания и ПТП, размерът на вредите и дали водачът на увредено МПС е
допринесъл за резултата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.М., от
които се установява, че същият е управлявал л.а. Форд, движейки се в средна лента,
след което подал мигач и при престрояване в лява лента, колата му била изнесена над
половината, когато бил засечен в лявата врата. Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпит на св.Д., от които се установява, че при движение напред му било
отнето предимството от л.а. Форд, като в опит да избегне удара набил спирачки и се
изнесъл максимално в ляво, но неуспял да спре и последвало ПТП. В декларацията
(л.26) св.Д. е декларирал, че се е предвижвал с около 70-80 км/ч.
3
По делото е прието и неоспорено заключение по САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, от което се установя механизма на ПТП, а
именно на 16.09.2019г. около 18ч, т.а. Шкода Октавия се движи по бул. ******** в
лявата пътна лента, когато в същото време и посока в дясна лента се движи л.а. Форд
Мондео, където водачът предприема маневра за отклонение наляво, вследствие на
което настъпва съприкосновение с движещия се отляво т.а. Шкода, от което са му
нанесени вреди, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Стойността необходима за възстановяване на насените вреди на т.а. по средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 2385.11лв. (с 15лв. ликвидационни разноски
общо 2400.11лв.). Вещото лице дава заключение, че причините за настъпване на ПТП
са поведението на водача на л.а. Форд Мондео, като от техническа гледна точка
водачът на т.а. Шкода не е допринесъл за настъпването на ПТП и за увеличение на
вредите от същото. Водачът на т.а. Шкода не е имал техническата възможност да
предотврати удара, защото в момента на удара се е намирал до л.а. Форд и се е движил
в собствена пътна лента, без данни за промяна на скоростта и посоката. При защита на
заключението вещото лице допълва, че след събиране на гласните доказателствени
средства на св.М. не се налага промяна на заключението, доколкото ползваните данни
за скоростта на св.Д. са от декларацията (л.26), като при скоростта на движение на л.а.
Форд (20км/ч), ударът е бил непредотвратим дори св.Д. да се е движил с разрешената
скорост, доколкото разстоянието, което е изминал л.а. Форд при маневрата на ляво е
много малко, т.е. движил се е с не повече от една секунда, секунда и половина, което е
в рамките на времето за задействане на спирачната уредба на т.а. Шкода, поради което
ударът е бил непредотвратим, вкл. дори т.а. Шкода да се е движил с 20км/ч ударът пак
е бил непредотвратим. Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на
заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на
вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и
да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание
обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси
(така Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.). Съдът
кредитира дадените разяснения на вещото лице, поради което приема, че ударът е
осъществен в опасната зона за спиране на т.а. Шкода, като водачът на л.а. Форд е
предприел маневра завой наляво спрямо посоката си на движение, без да се увери
преди това, че няма да създаде опасност за участниците в движението, с което е
нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съдът не приема за доказано поведение на водача на т.а.
Шкода, което да води до настъпване на вредата, т. е. не е доказано наличие на
причинна връзка между поведението на водача на т.а. Шкода и настъпилите вреди.
При предприемане и извършване на маневрата изпреварване от страна на водача на
лекия автомобил Форд са нарушени правилата за движение указани в чл. 42, ал. 1, т. 1
ЗДвП и автомобилът е навлязъл в опасната зона на т.а. Шкода, който се е движел в
4
лявата лента. Ударът между двата автомобила е бил непредотвратим, както е посочил
експерта в своето заключение. Оттук съдът приема исковете за доказани по основание
и размер.
По разноските:
При този изход на правния спор, с право на разноски разполага само ищецът,
който е доказал сторени разноски в размер на 73лв. за д.т., 200лв. САТЕ, 80лв. депозит
за свидетел, претендирал е присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., като в
заповедното е сторил разноски в размер на 73лв. за д.т. и 50лв. за юрк.
възнаграждение, или общо 576лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД, че
**********, ЕИК: ********, **********, дължи на ******* с ЕИК: ******** и адрес:
*********, сумата 2 400,11 лева (двe хиляди и четиристотин лева и 11 стотинки),
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 10019030108756, образувана при заявителя по повод ПТП от
16.09.2019г. в гр.София, на кръстовището на ********, между застрахования при
ищеца л.а. Шкода Октавия рег.№ СВ ****** АХ по полица № **********/09.11.2015,
и виновния водач на л.а. Форд Мондео, рег.№ ЕН ****КА, застрахован по застраховка
Гражданска отговорност при ответника, с включени ликвидационни разноски от 15лв.,
ведно със законна лихва за период от 03.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
786,62 лева (седемстотин осемдесет и шест лева и 62 стотинки), представляваща лихва
за период от 02.01.2021 г. до 02.01.2024 г., за които суми има издадена заповед № 2017
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.01.2024г. по ч.гр.д. №
834/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **********, ЕИК: ********,
**********, да заплати на *******, ЕИК: ********, *******, разноски по делото в
общ размер на 576лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5