Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 19.08.2020 г.
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми Ю. две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря Даниела Кирова, прокурор Павлинка Кръстинова,като
разгледа докладваното от съдия Павлова гр.д. № 661 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.2а от ЗОДОВ
Постъпила е
искова молба с вх.№7908/20.11.2019 г. от М.Ю.Д. ***, ЕГН ********** чрез адв. С.Г.,***
против Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на имущество, придобито
от престъпна дейност, представлявано от А.С. ***, ***,
БУЛСТАТ *********,с посочено правно основание чл. 2а ЗОДОВ и цена на искова 50 000 лв. - неимуществени вреди. Излага, че през
Твърди, че с
Постановление на прокурор от Ловешката районна прокуратура от 30.03.2010 г. той
бил задържан под стража за 72 часа, считано от 17:35 часа и по
искане на Районна прокуратура - Ловеч с Определение № 218/31.03.2010 г. по ЧНД
№ 639/2010 г. Ловешкият районен съд му взел мярка за неотклонение
"Задържане под стража", потвърдено с Определение № 89/07.04.2010 г.
на Ловешкия окръжен съд по ВЧНД № 198/2010 г.
Изтъква, че с Определение
№ 296/30.04.2010 г. по ЧНД № 766/2010 г. Ловешкият районен съд отхвърлил
искането за изменение на мярката му за неотклонение, като ограничил възможността
му да внася подобно искане за срок от 2 месеца. Сочи, че с Определение № 127/05.05.2010 г. по ВЧНД № 273/2010
г. Ловешкият окръжен съд потвърдил посоченото по-горе Определение.
Твърди, че с
оглед горното и с Решение № 190/04.05.2010 г. на КУИППД /сега КПКОНПИ/
на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /действал към този момент/, било
образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу ищцата, съпруга на ищцата О.Й.Д. и против двете им деца Р. О. Д.
и Ю. О. Д..
Сочи, че с
Решение № 192/04.05.2010 г. на ответника е
възложено извършването на производството по чл. 22, ал. 1 ЗОПИППД, във връзка с
чл. 390, ал. 1 ГПК по изпълнението на Решението на ТД - Ловеч.
Сочи, че въз
основа на същото и на основанине чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, във връзка с чл. 390,
ал. 1 ГПК, на 05.05.2010 г. в Ловешкия окръжен съд било внесено мотивирано
искане от КПКОНПИ за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528
925 лв. срещу ищцата и посочентие по-горе нейни близки, както и против фирмата
на едноличен търговец на съпруга й ЕТ "Д.-О.Д." и управляваното от
него търговско дружество "*** "-ООД, в което същият бил и съдружник. Твърди, че обезпечителните мерки включвали
вписване на възбрани и налагане на запори на недвижимо и движимо имущество,
дялове и банкови сметки на посочените лица, както следва:- възбрана върху ПИ
в семейна имуществена общност /СИО/ в землището на с. Кирчево, Ловешка област,
с ЕКАТТЕ *** и № *** /стопански двор и стопанска сграда/ в м.
"Млаката" с площ от 2.000 дка с посочена пазарна оценка към момента
на внасяне на искането в размер на 38 000 лв.;- възбрана върху ПИ
в СИО в землището на с. Славщица, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /нива/, в
м. "Пеновото" с площ 7.551 дка, с посочена пазарна оценка към момента
на внасяне на искането в размер на 2 100 лв.;- възбрана върху ПИ
в СИО в землището на с. Кирчево. Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в
м. "Млаката" с площ 1. 563 дка с посочена пазарна оценка към момента
на внасяне на искането в размер на 200 лв.; възбрана върху АПАРТАМЕНТ № 16.
собственост на ЕТ "Д.-О.Д."***, ***, с площ 79.32 кв.м с посочена
пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 64 000 лв.;
възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м.
"Млаката" с площ 7.276 дка с посочена пазарна оценка към момента на
внасяне на искането в размер на 2 500 лв.;възбрана върху СГРАДА-ФУРНА с площ 93
кв.м, собственост на "*** "-ООД в землището на с. Кирчево, Ловешка област,
ЕКАТТЕ *** и № ***, в м. "Млаката" с площ 1.547 дка с посочена
пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 24 000
лв.;възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м.
"Млаката" с площ 1.547 дка с посочена пазарна оценка към момента на
внасяне на искането в разхмер на 6 400 лв.; възбрана
върху ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ-ЦЕХ ЗА ДЪРВООБРАБОТКА с площ 275 кв.м, собственост на
"*** "-ООД. в землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и №
***, в м. "Млаката" с посочена пазарна оценка към момента на внасяне
на искането в размер на 110 000 лв.;възбрана върху ПИ,
собственост на "*** "-ООД вземлището на с. Кирчево, Ловешка област,
ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м. "Млаката" с площ 2.243 дка с
посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 780
лв.:възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Лисец, Ловешка област, с идентификатор 43829.231.155 /горска
територия/, в м. "Иманското" с площ 6.046 дка с посочена пазарна
оценка към датата на придобиване на имота в размер на 3 250 лв.; възбрана върху
ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /широколистна
гора/, в м. "Тънкия рътак" с посочена пазарна оценка към датата на
придобиване на имота в размер на 4 500 лв.; възбрана върху ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ
ЗЕМИ с площ 81.177 дка, собственост на "*** "-ООД в землището на гр.
Априлци, Ловешка област, имот № 212023 с посочена пазарна оценка към датата на придобиване
на имота в размер на 77 118 лв.; възбрана върху ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ с площ 6.667
дка, собственост на "*** "-ООД в землището на гр. Априлци, Ловешка
област, ЕКАТТЕ *** и № *** с пазарна оценка към датата на придобиване на имота
в размер на 6 330 лв.; запор върху л.а. "Мицубиши Колт" с per. №
*******, в СИО, с пазарна оценка към момента на момента на внасяне на искането
е в размер на 2474 лв. запор върху л.а. "Санг Йонг Мусо 661",
собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с пазарна оценка към момента
на внасяне на искането е в размер на 10 429 лв.; запор върху РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ, марка и модел"771", собстеност на "*** "-ООД, с
per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на
1 161 лв.; запор върху т.а. "ВАЗ 21214", собственост на "***
"-ООД с per. № ******* с пазарна оценка към момента на внасяне на искането
в размер на 7 054 лв.; запор върху т.а. "КАМАЗ 53212", собственост на
"*** "-ООД с per. № ******* с пазарна оценка към момента на внасяне
на искането в размер на 3 300 лв.; запор върху т.а. "КАМАЗ 5320",
собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с пазарна оценка към
момента на внасяне на искането в размер на 3 300 лв.; запор върху т.а.
"УАЗ 452", собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с
пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 600 лв.; запор
върху РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, собственост на "*** "-ООД, с per.
№ *******, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 600
лв.; запор върху л.а. "Шкода Фелеция", собственост на "***
"-ООД с per.№ *******, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането
в размер на 2 917 лв.; запор върху т.а. "КАМАЗ 53212", собственост на
"*** "-ООД с per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне
на искането в размер на 3 360 лв.; запор върху л.а. "Форд Ескорт",
собственост на "*** "-ООД с per. № *******, с пазарна оценка към
момента на внасяне на искането е в размер на 2 000 лв.; запор върху т.а.
"БМВхб 5.0 И", собственост на "*** "-ООД с per. № *******,
с пазарна оценка към момента на внасяне на искането е в размер на 110 072 лв.;
запор върху 25 дяла по 100 лв. всеки един от тях на обща стойност 2 500 лв.,
притежавани от О.Й.Д. в капитала на "*** "-ООД - Ловеч, ЕИК
*********; запор върху 24 дяла по 1 000 неденоминирани лв. всеки един от тях на
обща стойност 24 000 неденоминирани лв., притежавани от О.Й.Д. в капитала на
"Й."-ООД - с. Кирчево, Ловешка област, ЕИК *********; запор върху
всички банкови сметки с титуляр в частност ищцата М.Ю.Д..
Твърди и, че искането
е мотивирано с обстоятелството, че за проверявания период от 01.05.1985 г. до
01.05.2010 г. ищцата и нейния съпруг са получили приходи в размер на 684
минимални работни заплати /МРЗ/, извършили разходи с общ размер 1 835 МРЗ, като
разликата между получените приходи
и направените разходи е отрицателна и показва недостиг на средства в размер на
1 151 МРЗ.
Излага, че с
Определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г. Ловешкият
окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД в
полза на КПКОНПИ в частност срещу ищцата М.Ю.Д., като е
наложил възбрани и запори върху подробно описаното по-горе движимо и недвижимо
имущество, както и върху дяловете в търговските дружества и всички банкови
сметки в посочените в искането банки и въз
основа на Определението на 05.05.2010 г. били издадени 5 броя обезпечителни
заповеди с номера 207.
Изтъква, че с Решение
№ 189 за прекратяване на образувано производство по чл. 13, ал. 1, т. 1
ЗОПДИППД от 12.05.2016 г. комисията е
прекратила производството за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу О.Й.Д. с мотив, че през периода на
време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от 03.04.2007 г. до
29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на
значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за
придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства.
Сочи, че въз
основа на посоченото Решение на 17.05.2016 г. била внесена молба за отмяна на
основание чл. 402, ал. 1 ГПК на постановените по ч.гр.д. № 207/2010 г.
обезпечителни мерки.
Твърди, че с
Определение № 276/18.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г. Ловешкият
окръжен съд отменил обезпечението, допуснато с Определение
№ 313/05.05.2010 г. на основание чл. 402 ГПК, като обезсилил и издадените въз
основа на него обезпечителни заповеди, като определението
е влязло е сила на 07.06.2016 г.
Твърди, че няколко
месеца по-късно с Решение № 239/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 590/2016
г. по описа на Плевенския окръжен съд е потвърдена
Присъда № 14/16.06.2016 г., постановена по НОХД № 2770/2015 г. по описа на
Плевенския районен съд, с която съпругът на ищцата бил оправдан по обвиненията
за всички престъпления против него, като
обоснована и законосъобразна, което Решение влязло в сила на посочената по-горе
дата като окончателно.
Твърди, че производството
по делото продължило от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г. - 4 години, 1 месец и 2
дни.
Наред с
изложеното, допълва, че описаното по-горе изцяло попада в
хипотезите на чл. 2а ЗОДОВ и поражда правния интерес на ищцата да търси
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, които са
резултат на описаните по-горе незаконни действия в частност от страна на ответника,
а именно/ против ищцата е било образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;
против имуществото били предприети
действия, ограничаващи възможността за разпореждане с него - налагане на
обезпечителни мерки чрез запори и възбрани по образуваното по инициатива на комисията
против ищцата обезпечително производство; комисията е
прекратила производството за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу О.Й.Д. поради това, че през периода по време и след осъществяване
на престъпната дейност, придобитото имущество не е на значителна стойност по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за придобиването на същото
проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства; съдът е прекратил
производството по образуваното обезпечително производство и обезсилил
наложените обезпечителни мерки с влязло в сила определение.
Изтъква, че с
Решение № 190/04.05.2010 г. на Комисията на
основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /действал към този момент/, било
образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу М.Ю.Д. и члбеновете на нейното семейство - съпруг и двете им
деца; с Решение № 192/04.05.2010 г. на К е възложено извършването на
производството по чл.22 ал.1 ЗОПИППД, във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК по
изпълнението на Решението на ТД - Ловеч; въз основа на същото и на основанине
чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК, на 05.05.2010 г. в
Ловешкия окръжен съд било внесено мотивирано искане от К за допускане на
обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу същите, както и
против фирмата на едноличен търговец на съпруга на ищцата ЕТ
"Д.-О.Д." и управляваното от него търговско дружество "***
"-ООД, в което същият бил и съдружник, като обезпечителните
мерки вкючвали вписване на възбрани и налагане на запори на недвижимо и движимо
имущество, дялове и банкови сметки, подробно описани по-горе.
Сочи, че към
този момент съпругът на ищцата бил задържан под стража, считано от 30.03.2010
г. по образуваното против него досъдебно производство № 230/2009 г. по описа на
ОД МВР - Ловеч /преписка вх. № 1709/2008 г. на Районна прокуратура - Ловеч/. Изтъква, че той е бил и съдружник и управител на "***
"-ООД - Ловеч, ЕИК *********, като основният
предмет на дейност на търговското дружество бил дърводобив, преработване и
търговия с дървесина. Излага, че тази дейност била свързана с
необходимите за това разрешителни, лицензни, документация,
която удостоверявала наличието им, контролни горски марки за маркиране на
добитата и експедирана дървесина. Твърди, че същото
имало стабилни търговски резултати, действащи договори, свързани с дейността
му, които са осигурявали и са щели да му осигурят търговската дейност в същите
мащаби, обороти и възможност за развитие, както и за издръжката на семемйството
на ищцата. Сочи, че към този момент единият от синовете на
ищцата - Ю. О. Д. започнал продължаване на образованието си във висше учебно
заведение.
Според ищцата
всяко едно от изложените по-горе основания, свързани с незаконните актове и
действия на ответника, само по себе си е довело до сериозни, непоправими и
необратими негативни преживявания, които са сложили отпечатък върху личния й
живот и този на семейството й. Твърди, че в
своята съвкупност и наслагване, обаче стават особено тежки и се изразяват в
следното: комплексно посочените по-горе
обстоятелства, свързани с реализирането на
отговорността на държавата за незаконните действия на органите на К се отразили
негативно върху ищцата, която изпаднала в един постоянен и дълготраен
психически стрес и срив.
Излага, че действията
на Комисията започнали в момент, когато съпругът й
бил привлечен в качеството на обвиняем и задържан под стража и тези
действия сложили много силен отпечатък върху психиката й. Твърди, че на практика с налагането на обезпечителните мерки
върху имуществото му и това на управляваното от него търговско дружество,
"*** "-ООД прекратило дейността си, източиците
на средства за издръжка на семейството били прекъснати, узнаването
за започване на производството за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност станало в и без това тежък за нея период от живота й. Сочи, че в
частност синът й Ю. Д. бил спрян и свален от управлявания от него автомобил -
като част от имуществото, върху което бил наложен запор, за да бъде иззет по делото.
Твърди, че бил наложен запор върху трудовото
му възнаграждение като служител в "Системни комуникации", привеждано
в "Първа инвестиционна банка". Изтъква, че чувството
й на потиснатост и безизходица се засилили до степен на изпадане в пълен
психически срив. Сочи, че силно се влошило и здравословното й
състояние и стигнала до там, че изгубила сили и вяра
за съществуване на справедливост. Твърди, че силно
страдала и за семейството си, тъй като по-малкият
й син преживял остра психотравма, затворил се в себе си, избягвал контакти, не
се събирал с връстниците си, променил поведението си, не посещавал редовно
училище, усамотязал се, нощем имал кошмари, свързани с този психотравмен
момент, чувствал паника, страх, имал вегитативна симптоматика, започнал да
посещава специализирана психологична помощ. Сочи, че мислите
й за тях били свързани с въвеждането му в бизнеса, осигуряване на работа и
развитие, средства за живот.
Изтъква, че виждала,
че с прекратяване на дейността на търговското дружество, издръжката на
семейството й, както и нейната, се затруднява изключително много.
Сочи, че в
чисто личен и човешки план ищцата също изпитвала и продължава да изпитва
психически и морални страдания, които са в пряка и непосредствена причинна
връзка с противозаконните действия и актове на ответника, описани по-горе.
Излага, че изнасянето
на семейното им жилище към онзи момент - апартамент в гр. ***, на публична
продан от частен съдебен изпълнител и продажбата на същия означавало за ищцата
загуба на това жилище, което довело и до преместване на цялото семейство да
живее в родна къщата на родителите им в с. Кирчево, Ловешка област.
Сочи, че описаните
по-горе преживявания били свързани с обстоятелството, че ищата добре съзнавала,
че доказателства за престъпна дейност от страна на нейния съпруг липсвали и това
ставало ясно, тъй-като наказателното производство, провеждано против него и
други лица, влизало непрекъснато във фази на внасяне на обвинителни актове,
следвани от оправдателни присъди и потвърждаващи
ги решения на въззивните съдилища.
Излага, че ответникът
чрез неговите представители не положили усИ. да установят как протича и се
развива наказателното производство, както и че същото с голяма вероятност щяло
да приключи, както и станало, с напълното оправдаване на съпруга на ищцата по
предявените му обвинения.
Твърди, че не
по-малко травмирал психиката й и изключително дългият срок, през
който продължило производство и на практика
установяването на имуществото е станало преди образуването му, стойността
на същото също е била определена предварително. Излага, че с
оглед мотивите на Решение № 189 за прекратяване на образувано производство по
чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД от 12.05.2016 г., че през периода по време и след
осъществяване на престъпната дейност, а именно от 03.04.2007 г. до 29.07.2010
г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна
стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за придобиването на
същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства /к.м./, не е ясно
кое е наложило ответникът да не вземе горното решение незабавно, а да стори
това след повече от 4 години или казано по
друг начин - кое е дало основание на ответника да вземе Решение №
190/04.05.2010 г. на КУИППД /сега КПКОНПИ на основание чл. 13, ал
1, т. 1 ЗОПДИППД /действал към този момент/, да образува производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу
О.Й.Д..
Сочи, че не на
последно място размерът на засегнатите имуществени
блага - един от критериите за размера на обезщетението,
което се търси, е стойността на засегнатите имуществени блага според
съдебната птзактика /напр.р№ 166 от
18.10.2016 Г. по гр. д. № 1642/2016 г.,
на ВКС/
- 500 000 лв./, както и загубата на жилището за
ищцата сложили допълнително тежък отпечатък върху нейната психика.
Тя счита,
че мотивите, с които комисията прекратила производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не са тези, изложени
в цит. по-горе Решение, а истинските мотиви са тези, че съпругът на
ищцата не е извършвал никаква престъпна дейност и комисията
не е следвало да образува такова производство против него.
Сочи, че представителите
на комисията нито веднъж не са направили задълбочен
анализ на развитието на наказателното дело и причините за последователно и
непротиворечлво следвалите във времето оправдателни присъди, което
обстоятелство е следвало да ги доведе до изводите, направени
от съдилищата, а именно, че обвиненията, в
частност и против съпруга й, не са доказани по безспорен и несъмнен начин и да
прецизират своите действия в развитието на производството за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност.
Твъди, че постоянните
ограничения, произтичащи от наложените обезпечителни мерки, не й давали
възможност за един нормален и пълноценен живот, не
можела да планира живота си дори в краткосрочен или средносрочен план и
за по-дълго време.
Прави извод, че всичко
изложено по-горе сложило траен отпечатък върху психиката и начина на живот на
ищцата и в отношенията й към близки и познати, станала
затворена, мнителена, жизнерадостта изчезнала от начина й на живот.
Твърди, че през
целия този период - изключително неразумен срок за провеждане на производството, ищцата търпяла освен описаните
по-горе несгоди, физически и психически болки и страдания и други негативни
моменти и лишения, като била изправена и пред страха от неизвестността и
обезверяването й от правосъдието /не знаела какво би могла да очаква като краен
изход от процеса/, чувствувала се ненужна,
безполезна.
Сочи, че започнала
често да сънува кошмари, при които скачала от леглото и дълго след това не
можела да заспи.
Изтъква, че въпреки
това органът по чл. 3 ЗОДОВ не изпълни задължението си по този текст от Закона,
което внесло допълнителна горчивина в чувствата й.
Изтъква, че причинените
моралните болки и страдания, описани по-горе, ищцата преценява като причинени й
неимуществени вреди, които от своя страна оценява на сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева.
Сочи, че описаните
по-горе болки и страдания и неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от подробно описаните по-горе незаконни действия, бездействия и
актове на ответника.
Сочи, че отговорността
следва да бъде понесена от ответника, тъй-като същият е взел решение за
образуване на производство за установяване на имущество, придобито от съпруга
на ищцата от престъпна дейност, инициирал е чрез мотивираното си искане на
производство за обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане от
страна на Ловешкия окръжен съд на обезпечителни мерки върху цялото имущество,
собственост на ищцата и нейното семейство и прекратил производството поради
липса на основание за образуването му.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди на основание
чл. 2а ЗОДОВ КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА
ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, представлявано от А.С. - Зам.
председател, БУЛСТАТ ********* да заплати на
ищцата сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, произтичащи от незаконните действия, бездействия и актове
на ответника, описани по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като моли
да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от старши юрисконсулт Г.В. процесуален
представител на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, служебен адрес: гр. ***, в кото заявява позиция, че счита иска за процесуално недопустим,
неоснователен, необоснован и недоказан, поради което го оспорва изцяло както по
основание, така и по размер. Твърди, че искът
е процесуално недопустим.
Излага, че с
Решение №90/13.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№92 по описа за
Сочи, че със
същия диспозитив е отхвърлен предявения от О.Й.Д., против Прокуратурата на
Република България, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на основание чл.2, ал.1, т.1, предл. 1-во от ЗОДОВ, над размер от сумата
4 000 лв. до размер на присъдената сума от 5 000 лв., като неоснователен и
недоказан, а в останалата част е потвърдено Решение
№248/22.05.2014 г. и допълнителното Решение №283/17.06.2014 г. по
гр.д.№2258/2013 г. на PC - Ловеч.
Излага, че по
касационна жалба на О.Й.Д. срещу Решение №90/13.05.2015г. по гр.д.№92/2015г. на
Габровски окръжен съд, е образувано гр.д. №4546/2015г. по описа на III Г.О. на
ВКС.
Твърди, че касационната
жалба на Д. е срещу посоченото решение на ОС - Габрово в частта, с която е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1,
т.2 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 15 000лв., съответно в частта, с която
след отмяна на Решение №248/22.05.2014г. на РС-Ловеч, присъденото на първа
инстанция обезщетение от 5 000 лв. неимуществени вреди е намалено, като иска е
отхвърлен за разликата над 4 000лв., присъдени на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Сочи, че с Решение
№61/28.04.2016 г. по гр.д.№4546/2015г. на III Г.О. на ВКС е постановено, че
отменява Решение №90 от 13.05.2015 г. по гр.дело №92/2015 г. на Габровски
окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на О.Й.Д. за обезщетение на
неимуществени вреди против Прокуратурата на РБ, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда, за размера над присъдената сума от 4000лв. до
размера на сумата 5000 лв. и в частта с която е потвърдено решение
№248/22.05.2014 г. по гр.д.№2258/2013 г. на Районен съд -Ловеч, за отхвърляне
на иска до размера на сумата 8000лв. и вместо него е постановено, че „...Осъжда
Прокуратурата на РБ да заплати на О.Й.Д. още 4000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.07.2013г. до окончателното изплащане.. Твърди, че в
касационното решение са изложени оплакванията в касационната жалба на О.Д.,
които са, че „ ...Необосновано и без да бъдат преценени конкретно вредите от
обвинението по чл.201, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, които
ищецът е претендирал с иска, са изтъкнати други водени наказателни
производства, за да се намали размера на обезщетението, но и по тях ищецът е
бил окончателно оправдан. Не са отчетени всички обстоятелства от значение за
определяне на обезщетението по размер във връзка с тежестта на обвинението,
съставът на деянието включвал конфискация на половината от имуществото. Ищецът
е предприемач с няколко милиона лева годишен оборот и не е преценено как именно
обвинението в измама се е отразило върху репутацията и професионалната му
дейност. В едно малко населено място, наказателното преследване срещу местни
предприемач за умишлено престъпление от общ характер уронва авторитета му в
по-голяма степен, престижа и доверието се възстановяват по-трудно. Според
защитата обезщетението не следва да се намалява при водени няколко
производства, в хода на които лицето е оправдано... ".
Счита, че от
посоченото безспорно се установява, че са налице влезли в сила съдебни актове,
които се ползват със силата на присъдено нещо, с които Държавата е обезщететила
неимуществените вреди на О.Й.Д. от множество повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер, впоследствие оправдан.
Сочи, че предварителната
проверка на ответната КУИППД, съответно образуваното обезпечително
производство, са срещу О.Й.Д..
Твърди, че в
раздел именуван „Б" на исковата молба е посочено, че против ищеца е
образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, както и че върху имуществото му са наложени обезпечителни мерки и настоящата
ищца М.Д. е конституирана в обезпечителното производство срещу съпруга й като
ответник, качеството на съпруга за процесния период, т.е налице е задължително
необходимо другарство в процеса на проверяваното
лице и свързаните с него лица, по силата на нормите на специалния закон
ЗОПДИППД /отм./.
Твърди, че настоящата
ищца в исковата си молба твърди факти и обстоятелства, на които се е позовавал
и съпруга й в посочените по-горе искови производства по реда на ЗОДОВ.
Сочи, че удовлетвореното
искане на проверяваното лице О.Й.Д. е насочено срещу прокуратурата на РБ, която
е процесуален субституент на Държавата в наказателните производства.
Счита, че настоящия
иск е срещу КПКОНПИ, която е също процесуален субституент на Държавата в
гражданските производства при установяване на незаконно придобито имущество,
респективно имущество придобито от престъпна дейност.
Твърди, че в
първия случай отговорността на Държавата е реализирана по реда на ЗОДОВ, по
който ред се търси настоящата защита.
Смята, че държавата
е осигурила пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките
и страданията, които е претърпял О.Й.Д. от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители, като от
посоченото следва, че отговорността на Държавата ангажирана с нормите на ЗОДОВ,
е вече реализирана със сила на присъдено нещо, което е отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта на настоящия иск.
Счита исковата
молба за нередовна, тъй като не е посочен периода на твърдените за настъпили
неимуществени вреди. С искова молба с правно основание чл.2а от ЗОДОВ М.Д. с
ЕГН **********, иска осъждане на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /правоприемник на КУИППД/, да
заплати сумата в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди без посочване на период на настъпване на твърдените вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2016г. до
окончателното й заплащане.
Сочи, че от
изложената обстоятелствена част на исковата молба не може да се очертаят
страните в спорното производство.
Твърди, че в
исковата молба в раздел именуван „А. ФАКТИЧЕСКИ ПОЛОЖЕНИЯ", са изложени
обстоятелства в точки от 1 до 7 включително и т.18, които са извършени от друг
държавен орган, различен от ответника и посоченото
има връзка и с предмета на спора, тъй като наведените обстоятелства са за
актове, действия или бездействия на органите на прокуратурата, досъдебното
производство и наказателните съдилища, която отговорност е вече реализирана.
Смята, че до
редакцията на ЗОДОВ от 18.11.2012 г. включително, в закона не е предвидена
хипотеза, в която да се регламентира ред за търсене на отговорност от държавата
за вреди, причинени от незаконно действие или бездействие, извършени във връзка
с отменения Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
дори и при наличието на чл.32 от същия, в който е предвидена такава отговорност и едва
в разпоредбата на §9 от ПЗР на влезлия в сила от 19.11.2012 г. Закон за
отнемане на незаконно придобито имущество се въвежда изменения и в ЗОДОВ със
създаването на новата чл.2а, съгласно която държавата отговаря за вредите,
причинение на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.) /към настоящ
момент и по ЗПКОНПИ - изм ДВ, бр.7 от
Твърди, че общ
принцип на правото е, че действието на закона е ех nunc, т.е. новият закон урежда
юридически факти, осъществили се след неговото влизане в сила и по
отношение на обратното действие на правните норми, то е допустимо в два случая:
като принцип при процесуалните норми, които се прилагат и за факти, настъпили
преди влизането им в сила, но това приложение
е за в бъдеще, т.е. правното значение на тези факти не се преурежда и към тях
не се свързват нови възможности или права от осъществяването им, като логиката
е следствие на виждането, че новият процесуален ред е по-съвършен. Сочи, че това
е така нареченото несъщинско обратно действие- несъщинско,
защото не преурежда с обратна сила настъпилите юридически факти, придавайки им
или отнемайки им правно действие. Сочи, че е познато
и обратно действие на правната норма т.н. ех tunc, при което на определени ЮФ
настъпили преди влизане в сила на нормата се придава ново значение или се
променя това, което са имали, като с тях се свързват нови правни последици и то
от момента на осъществяване на съответният факт и това е
същинско обратно действие, което е изключение и се урежда с изрична разпоредба
в ПРЗ на съответния закон - чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/.
Сочи, че в този
смисъл по аналогична хипотеза и TP №45/1990 г. на ОСГК „ Според чл. 14, ал. 1
от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то
с изрична разпоредба. В параграф 17 от Заключителните разпоредби към Кодекса на
труда е предвидено, че той влиза в сила от 01.01.1987 г. Това означава, че
неговите разпоредби не могат да намерят приложение относно вредоносни действия
или събития, настъпили преди влизането му в сила. "
Твърди, че след
влизането в сила на поправката на ЗОДОВ и въвеждането на новата разпоредба на
чл.2а, в закона не е предвидено обратно действие на същата, от което следва да
се заключи, че същата е приложима само към юридически факти, които са се
осъществили след влизането на нормата в сила.
Сочи, че в
конкретния случай, нито вредите на ищеца, които се претендират по исковата
молба са причинени от приложението на ЗОПДНПИ (отм.) или ЗПКОНПИ, нито фактите,
от които се извежда предмета на делото са се осъществили при действието на
нормата и няма логически и правни съображения, по
които да се приеме, че изричната норма на чл. 2а, визираща преди ЗОПДНПИ (отм.)
сега - ЗПКОНПИ, следва да се прилага по аналогия и за отменения ЗОПДИППД. Смята, че е недопустимо с определения, решения и тълкувателни
такива ВКС да тълкува, допълва и изменя законите в Република България, т.е.
волята на законодателя, дори и в случаите, в които е налице непълнота на закона и такива
действия са противозаконни и противоконституционни.
Едва след
изменението на закона през
В заключение обобщава,
че недопустимостта на исковата молба се извлича от волята на законодателя и
двете правни норми /чл. 2, ал.2 и чл. 2а от ЗОДОВ/, влезли в сила от
Сочи, че няма
предвиден ред в ЗОДОВ, по който Комисията да отговаря за вреди, причинени при
действието на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност и от гореизложеното
може да се направи единствения законосъобразен и правилен извод, че ЗОДОВ е
неприложим ratione personae и ratione materiae спрямо ищеца.
По тези
съображения, намира подадената от М.Ю.Д. с ЕГН ********** искова молба за
процесуално недопустима, поради което моли да бъде прекратено
съдебното производство.
Сочи, че в
случай, че съдът не приеме предявеният иск за недопустим, счита същия за
неоснователен, необоснован и недоказан, поради което го оспорва, както по основание,
така и по размер.
Твърди, че за да
бъде уважен искът, следва да се установи чрез пълно и главно доказване от ищеца
наличието на елементите от ФС на отговорността на държавата по чл. 2а от ЗОДОВ,
които са изяснени в теорията и практиката, като те се
свеждат до: 1.) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице по ЗОПДИППД (отм.) при или по повод изпълнение на правомощията
или службата; 2.) отмяната им по съответния ред; 3.) причинена вреда
(имуществена и/или неимуществена); 4.) пряка причинно-следствена връзка между
акта, действието/бездействието и причинената вреда.
Сочи, че за да
се докажат вреди в производство по ЗОДОВ, то следва да се установи
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държания орган
/в случая Комисията/ - т.е. ако те изобщо не са регламентирани в закона, или
ако противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми, което в
случая не е налице. Твърди, че следва да се има предвид, че
Комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон и в
нито един момент нито Комисията, нито нейни органи са действали извън неговите
рамки.
Твърди, че незаконно
може да бъде само това действие или бездействие, което нарушава забраняваща
норма или разпоредба, задължаваща да бъде предприето определено поведение, като
последица от сбъдването на някакъв фактически състав, а в
случая няма норма, която да е нарушена, тъй като комисията
и органите й през цялото време са изпълнявали законови разпоредби.
Изтъква, че производството
(в широк смисъл) по закона има няколко фази или етапа: проверка за установяване
имущественото състояние на лицето, образуване на производство за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, фаза по налагане на обезпечителни
мерки и исков процес за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Сочи, че проверката
се извършва от органите на КУИППД (сега КПКОНПИ) и започва на основание
уведомление от съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство за
влязла в сила присъда или привличане на лице в качество на обвиняем за
престъпление, изчерпателно посочено в чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./. Сочи, че следва
да се подчертае, че тук органите на Комисията действат в условия на обвързана
компетентност - т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган,
те са длъжни за започнат проверка. Твърди, че в тази
връзка единствената възможна незаконосъобразност е, ако органите не образуват
проверка по годно уведомление или образуват такава по негодно уведомление, т.е.
такова, което изхожда от некомпетентно лице (напр. сигнал от гражданин) или по
текст от закона, който не е включен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД
(отм).
Изтъква, че в
настоящия случай образуваната проверка на осн. чл.15, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./
е започнала на напълно годно и законно основание въз основа на получено
уведомление от Районна прокуратура - Ловеч с Изх.№1709/08 от 19.04.2010г.,
приложено по делото от ищеца.
Сочи, че самата
проверка включва проучване на имущественото състояние на лицата, като
конкретните параметри са разписани в закона и при нея не са проверявани факти
и/или обстоятелства в нарушение на законовите разпоредби, като проверката
е извършена чрез изпращане на
писмени запитвания до съответните институции или извършване на справки чрез
системи за отдалечен достъп до информационни бази данни, като и
в двата случая от тези действия за лицето не могат да произтекат вреди,
доколкото писмените запитвания са обект на служебна тайна, т.е. запитваната
страна в рамките на своите компетентности е длъжна да я съблюдава.
Сочи, че на
този етап проверката спрямо едно лице е изцяло документална и в
този смисъл заключенията, които се правят за получените от лицата приходи и
направените разходи са документално обосновани и проверими. Твърди, че при извършения анализ на лицата е събразена събраната
в хода на проверката информация за декларираните от тях приходи (от подавани
данъчни декларации, данни от НОИ и НАП, извлечения от банкови сметки) и е
съпоставена с установените разходи (издръжка, придобиване на движимо и
недвижимо имущество и др.)
Излага,че проверката
по закона, като фаза от цялостното производство се развива в рамките на
структурата на Комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен характер,
не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на проверяваното лице и
свързаните с него лица и следователно в тази фаза освен че действията
на органите на комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли
вреди за ищеца.
Твърди, че в
конкретния случай след приключване на проверката по чл.15, ал.1 от
ЗОПДИППД/отм./ с Решение №190 от 04.05.2010г. на КУИППД на основание чл. 13,
ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, срещу О.Д., а след Решение №192 от
04.05.2010г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от с.з. е внесено мотивирано
искане във Ловешки окръжен съд за налагане на обезпечителни мерки върху
установеното имущество, собственост на проверяваното лице и свързаните с него
лица.
Излага, че с Определение №313/05.05.2010г. по ч.гр.д.№207/2010г., Ловешки окръжен
съд е допуснал исканите обезпечителни мерки.
Сочи, че валидността
и допустимостта на горепосочените решения на комисията са проверени от съда,
който е допуснал обезпечителните мерки и след
като те са приети за законосъобразни, то не е налице материалноправното
основание за предявения иск, свързано с незаконосъобразни актове, действие
и/или бездействие от страна на комисията. Изтъква, че не е
налице незаконосъобразен акт или действие на комисията, които да представляват
материално правната предпоставка от фактическия състав на отговорността по
закона.
Изтъква, че след
като наложените обезпечителни мерки върху имущество на Д. не са отменени от
съда като незаконосъобразни, а напротив - определението, с което са допуснати,
е оставено в сила, то липсва основание за ангажиране отговорността на държавата
за вреди, причинени от Комисията.
Твърди, че в
рамките на водената процедура по ЗОПДИППД /отм./ срещу О.Д., актовете и
действията на комисията и нейните органи са били изцяло законосъобразни и от
тях не са произлезли твърдените от ищеца вреди.
Излага, че при
допускане и налагане на обезпечителните мерки, Комисията е изпълнявала
задълженията й вменени й със ЗОПДИППД (отм.), като ограничаването
на правата на ищеца е настъпило в следствие на влязло в сила определение на
съда за допускане на исканите от страна на Комисията обезпечителни мерки,
приведно в изпълнение от компететните по закон органи - ДСИ и съдия по
вписванията. Твърди, че същото касае единствено правото на
собственост върху процесното имущество и то само по отношение на разпореждането
с него. Изтъква, че в нито един момент от началото на
производството по закона до неговото приключване съпругът на ищцата, както и
самата тя, не са били лишавани от правната и фактическа възможност да ползват и
управляват имуществото си.
Изтъква, че към
момента на образуване на производство за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност, към момента на внасяне в съда на мотивираното искане за
допускане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество на лицата, са
били налице всички изискуеми по закона предпоставки, а именно: Годно
уведомление привличането на О.Д. в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, ал.1 от
ЗОПДИППД /отм./, придобито имущество на значителна стойност/ 60 000 лева съгл.
§1, т. 2 от с.з./ и основателно предположение, че установеното имущество е
придобито от престъпна дейност, доколкото не са установени законни доходи за
придобиването му.
Предвид
гореизложеното прави извод, че както Решенията на КУИППД на
осн чл. 13, ал 1, т.1 и 2 така и предхождащата ги проверка, са абсолютно
законосъобразни, изцяло са съобразени с фактическото
положение и правната рамка към момента на приемането им и няма
как и не следва да бъде търсена отговорност от комисията за това, че е
изпълнявала вменени й със закон задължения, а не правомощия.
Твърди, че с
оглед приетото Тълкувателно решение №7/30.06.2014г. на ОСГК на ВКС по
образувано т.д.№7/2013 г. от страна на Комисията е постановено Решение
№189/12.05.2016г. с което е прекратено производството по чл. 13, ал.1, т.1
срещу О.Д. с мотива, че „...Не може да се направи обосновано предположение за
придобиване на имуществото и престъплението осъществявано
през инкриминирания период от 03.04.2007 г.
до 05.04.2007 г..." и посоченото в т.14
от ИМ е именно липсата на връзка между придобитото имущество и осъществената
престъпна дейност от бащата на ищеца и това
тълкуване на ЗОПДИППД /отм./ е въведено именно с Тълкувателно решение
№7/30.06.2014г.
Сочи, че преди
внасянето на искането за обезпечение, КУИППД е тълкувала закона и е преценила
правнорелевантните факти по начин, който е считала за правилен и
законосъобразен и в голяма степен съобразен с многото положителни решения по
приложението на ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата. Смята, че
до постановяването на TP №7 от 30.06.2014г. на ВКС, практиката на съдилищата по
предявените искове по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) в по-голямата си част не
изискваше пряка или косвена връзка между придобитото имущество и извършеното от
проверяваното лице престъпление.
Твърди, че в
раздел именуван „В" на исковата молба е посочено в т. 1 и т. 2, че в
резултат от наложените от КУИППД обезпечителни мерки на управляваното от О.Д.
дружество „*** " ООД, ЕИК ********* не можело да осъществява дейността си
в същите мащаби и със същите печалби, но този
извод не отговаря на обективната истина, тъй като
съпругът на ищцата и семейството му не са били лишени от правната и фактическа
възможност да ползват и управляват имуществото си, като за
претърпените вреди О.Д. и семейството му са получили обезвреда по реда на
ЗОДОВ, подробно описана по-горе.
Сочи, че заявената
претенцията от ищцата М.Ю.Д. за сума в размер от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователна и необоснована.
Смята, че ЗОДОВ
е проекция на чл. 7 от КРБ и регламентира един вътрешноправен ред за
обезщетяване на вреди - „резултат от незаконосъобразно осъществяване на
публични функции - административни и правозащитни от органите на държавата,
общините и съдебната власт." (ТП №2/2015 на ОСГК на ВКС и I и II колегия
на ВАС) и основният елемент тук е
незаконосъобразност, като само по отношение на онези актове,
действия или бездействия, които са обявени за незаконосъобразни по установения
за това ред, държавата носи отговорност и това е така защото по дефиниция държавната
власт се осъществява законосъобразно — в изпълнение на закона и в рамките на
закона.
Ето защо счита,
в конкретната хипотеза, не действията на Комисията по прекратяване на
производството срещу О.Д. в изпълнение на Тълкувателно решение №7/30.06.2014г.
по тълк. д. №7/2013 г. на ОСГК на ВКС са незаконосъобразни, а незаконосъобразно
би било бездействието от страна на Комисията и нейните органи, ако не бепрекратила
производството в противоречие със законовите предпоставки. Поради което счита за
невярно твърдението от страна на ищеца, че Комисията не е извършила задълбочен
анализ на развитието на наказателното производство срещу бащата на ищеца. Твърди, че
Решението на Комисията за прекратяване на производството срещу О.Д. е от
12.05.2016г., а присъдата на която се позовава ищеца е от 21.10.2016г.
Сочи, че при
упражняване на правомощията си по ЗОПДИППД (отм.), а и при следващите ЗОПДНПИ
(отм.) и ЗПКОНПИ Комисията и нейните органи действат при условията на обвързана
компетентност, т.е. те нямат свобода на преценка дали, кога и как да действат, като последователността
и формата на техните актове и действия е законово предписана и
това не е самоцел, а законова гаранция за спазване правата на гражданите и
ефективен механизъм за липса на произвол.
Цитира, че в този
смисъл е и Р-82-12-ВКС III г.о., където е постановено: „...При обвързаната
компетентност поведението на органа е точно определено - той не може да не
извърши предписаното от закона действие, ако са налице нормативно предвидените
предпоставки. Тук даже не може да се говори за същинско решение, тъй като
органът е задължен да действа по точно определен начин. Правната норма пряко и
определено диктува вида, съдържанието и последиците на акта, който следва да
бъде издаден при условията на обвързана компетентност. Нормата е с безусловно
определена хипотеза, в която пряко и съвсем точно се указват фактите, чието
наличие обуславя приложението на нормата и се посочва средството за постигане
на едно единствено решение, като хипотезата се слива с диспозицията. По силата
на правното предписание, с което дейността на административния орган е свързана
безусловно, от определени факти произтичат определени последствия. При
обвързаната компетентност условията и моделът на поведение за осъществяване на
правомощието на административния орган са установени стриктно и органът се
явява препредавател на общото разпореждане на закона спрямо очаквания и
нормативно определен резултат..."
Твърди, че в този
смисъл при наличието на законовите предпоставки (уведомление от компетентен
орган за привличане лицето като обвиняем за престъпление в обхвата на чл. 3,
ал. 1 от закона) органите на Комисията, действайки в условията на обвързана
компетентност, са длъжни да образуват проверка и в конкретния случай
законосъобразно и в изпълнение на законовите изисквания са образували такава и доколкото
в исковата молба и от приложените документи не се установява, проверката и
обезпечителното производство да са образувани незаконосъобразно, т.е. при липса
на някоя от законовите предпоставки счита, че не е налице незаконосъобразно
действие като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2а от ЗОДОВ.
Сочи, че не са
налице и незаконосъобразни фактически действия при извършване на проверката,
образуване на производство и обезпечение, и прекратяване на производство, с
които органите на Комисията да причинят вреди на ищеца.
Изтъква, че в тежест на ищеца е да установи и докаже както, че са му причинени
вреди, така и че те са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на Комисията. Сочи, че съобразно
изложената постановка за причинност, ищецът трябва да докаже пряко и главно, че
образуваното производство по реда на ЗОПДИППД/отм./ се явява пряка причинно -
следствена връзка за твърдените неимуществени вреди, нещо,
което от изложените твърдения не само не се установява, но и се опровергава.
Твърди, че в
депозираната искова молба има направени голословни твърдения, които не са
подкрепени с никакви доказателства, като такива
са твърденията за това, че синът и Ю. Д. е спрян и свален от автомобила, за
изземване на автомобила на синът й, за наложения запор върху трудовото му
възнаграждение. Сочи, че не отговаря на истината и не е подкрепено
с доказателства твърдението, че заради действията на Комисията ищцата се е
изнесла от семейното жилище и не се отчита факта,
че в този момент срещу съпругът й е имало образувани няколко наказателни
производства, които са довели до притеснения и тревоги. Твърди, че се сочи за постоянни ограничения, произтичащи от
наложените обезпечителни мерки, без да се конкретизират в какво се изразяват.
С оглед на
изложените аргументи счита, че предявеният иск за присъждане на неимуществени
вреди, ведно с лихвите е неоснователен, необоснован и недоказан, а при
условията на евентуалност не отговаря на принципа за „справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД като прекомерно завишен.
Сочи, че за
претърпените в резултат на наказателното преследване вреди е постановено влязло
в сила решение по реда на ЗОДОВ.
Не възразява на
искането да бъдат приети като доказателство по делото всички писмени документи,
представени с исковата молба, доколкото съдът определи, че те са необходими и
съотносими към настоящото дело.
Прави
доказателсвени искания.
Моли съда
да прекрати гражданско дело № 661/2019 г. по описа на Ловешки окръжен съд като
образувано по недопустим иск, като в
случай, че не бъде прекратено
образуваното гражданско дело, то моли съда да
отхвърли изцяло ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди като неоснователна, необоснована и недоказана.
Моли
да им бъдат присъдени направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с проц. си представител адв.Г.. Поддържа
предявения иск, а в хода на устните състезания навежда доводи за неговата
основателност и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
претенирания размер и за заплащане на разноските по делото. Представя писмена
защита в подкрепа на твърденията си, че искът й е основателен и доказан по
подробно изложени в нея съображения.
Ответникът КПКОНПИ взема участие в производството по делото чрез М.М. държавен
испектор, който в съдебно заседание оспорва иска, а в хода на устните
състезания навежда доводи за неговата неоснователност и моли за отхвърлянето
му, а при евентуалност, за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от
претендирания, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки
доразвива доводите в подкрепа на тезата за неоснователност на предявения иск,
вкл. за недоказаност размера на претендираното обезщетение.
Представителят на прокуратурата
на Република България прокурор Павлинка Кръстинова счита
предявения иск за доказан по основание, но не и по размер, като предлага в
полза на ищеца да се присъди обезщетение по справедливост, в размер по-нисък от
претендирания.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с
определение №986/18.12.2019 г. по реда на чл.140 от ГПК, като е приел, че той е
допустим.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съпругът
на ищцата О.Й.Д. е бил
управител и съдружник в "*** "-ООД -
Ловеч, ЕИК *********, което търговско дружество е с
основен предмет на дейност дърводобив и дървообработване с облагаем оборот към
С
Постановление на прокурор от Ловешката районна прокуратура от 30.03.2010 г. Д. е
бил задържан под стража за 72 часа, считано от 17:35 часа и по
искане на Районна прокуратура - Ловеч с Определение № 218/31.03.2010 г. по ЧНД
№ 639/2010 г, като Ловешкият районен съд му взел мярка за
неотклонение "Задържане под стража", потвърдено с Определение №
89/07.04.2010 г. на Ловешкия окръжен съд по ВЧНД № 198/2010 г.
Впоследствие с Определение
№ 296/30.04.2010 г. по ЧНД № 766/2010 г. Ловешкият районен съд отхвърлил
искането на О.Д. за изменение на мярката му за неотклонение,
като ограничил възможността му да внася
подобно искане за срок от 2 месеца, а с Определение
№ 127/05.05.2010 г. по ВЧНД № 273/2010 г. Ловешкият окръжен съд е потвърдил
това Определение.
С решение
№ 190/04.05.2010 г. на КУИППД /сега КПКОНПИ/ на основание
чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /действал към този момент/, е било
образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност срещу лицето О.Д..
С
Решение № 192/04.05.2010 г. е възложено на Комисията извършването на производството по чл. 22, ал. 1
ЗОПИППД, във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК по изпълнението на Решението на ТД -
Ловеч срещу О.Й.Д. неговата съпруга М.Ю.Д., двете
им деца Р. О. Д. и Ю. О. Д., фирмите ЕТ„Д.-О.Д.“и срещу
„*** “ ООД и е взето решение за внасяне на мотивирано искане в Ловешки окръжен
съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията. Въз
основа на това решение и на основанине чл. 22, ал. 1
ЗОПДИППД, във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК, на 05.05.2010 г. в Ловешкия окръжен
съд е внесено мотивирано искане от КПКОНПИ за
допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу ищцата и
посочените по-горе физически и
юридически лица, като исканите обезпечителни мерки включват
вписване на възбрани и налагане на запори на недвижимо и движимо имущество,
дялове и банкови сметки на посочените лица, както следва:- възбрана върху ПИ
в семейна имуществена общност /СИО/ в землището на с. Кирчево, Ловешка област,
с ЕКАТТЕ *** и № *** /стопански двор и стопанска сграда/ в м. "Млаката"
с площ от 2.000 дка с посочена пазарна оценка към момента на внасяне на
искането в размер на 38 000 лв.; възбрана върху ПИ в
СИО в землището на с. Славщица, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /нива/, в м.
"Пеновото" с площ 7.551 дка, с посочена пазарна оценка към момента на
внасяне на искането в размер на 2 100 лв.; възбрана върху ПИ
в СИО в землището на с. Кирчево. Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в
м. "Млаката" с площ 1. 563 дка с посочена пазарна оценка към момента
на внасяне на искането в размер на 200 лв.; възбрана върху АПАРТАМЕНТ № 16.
собственост на ЕТ "Д.-О.Д."***, ***, с площ 79.32 кв.м с посочена
пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 64 000 лв.;
възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м.
"Млаката" с площ 7.276 дка с посочена пазарна оценка към момента на
внасяне на искането в размер на 2 500 лв.;възбрана върху СГРАДА-ФУРНА с площ 93
кв.м, собственост на "*** "-ООД в землището на с. Кирчево, Ловешка
област, ЕКАТТЕ *** и № ***, в м. "Млаката" с площ 1.547 дка с
посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 24 000
лв.;- възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м.
"Млаката" с площ 1.547 дка с посочена пазарна оценка към момента на
внасяне на искането в разхмер на 6 400 лв.; възбрана
върху ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ-ЦЕХ ЗА ДЪРВООБРАБОТКА с площ 275 кв.м, собственост на
"*** "-ООД. в землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и №
***, в м. "Млаката" с посочена пазарна оценка към момента на внасяне
на искането в размер на 110 000 лв.; възбрана върху ПИ,
собственост на "*** "-ООД вземлището на с. Кирчево, Ловешка област,
ЕКАТТЕ *** и № *** /ливада/, в м. "Млаката" с площ 2.243 дка с
посочена пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 780 лв.:
възбрана върху ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Лисец, Ловешка област, с идентификатор 43829.231.155 /горска
територия/, в м. "Иманското" с площ 6.046 дка с посочена пазарна
оценка към датата на придобиване на имота в размер на 3 250 лв.; възбрана върху
ПИ, собственост на "*** "-ООД в
землището на с. Кирчево, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** /широколистна
гора/, в м. "Тънкия рътак" с посочена пазарна оценка към датата на
придобиване на имота в размер на 4 500 лв.; възбрана върху ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ
ЗЕМИ с площ 81.177 дка, собственост на "*** "-ООД в землището на гр.
Априлци, Ловешка област, имот № 212023 с посочена пазарна оценка към датата на
придобиване на имота в размер на 77 118 лв.; възбрана върху ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ
с площ 6.667 дка, собственост на "*** "-ООД в землището на гр.
Априлци, Ловешка област, ЕКАТТЕ *** и № *** с пазарна оценка към датата на придобиване
на имота в размер на 6 330 лв.; запор върху л.а. "Мицубиши Колт" с
per. № *******, в СИО, с пазарна оценка към момента на момента на внасяне на
искането е в размер на 2474 лв. запор върху л.а. "Санг Йонг Мусо
661", собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с пазарна
оценка към момента на внасяне на искането е в размер на 10 429 лв.; запор върху
РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел"771", собстеност на
"*** "-ООД, с per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне
на искането в размер на 1 161 лв.; запор върху т.а. "ВАЗ 21214",
собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с пазарна оценка към
момента на внасяне на искането в размер на 7 054 лв.; запор върху т.а.
"КАМАЗ 53212", собственост на "*** "-ООД с per. № ******* с
пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 300 лв.; запор
върху т.а. "КАМАЗ 5320", собственост на "*** "-ООД с per. №
******* с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 300
лв.; запор върху т.а. "УАЗ 452", собственост на "*** "-ООД
с per. № ******* с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер
на 600 лв.; запор върху РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, собственост на "***
"-ООД, с per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне на
искането в размер на 600 лв.; запор върху л.а. "Шкода Фелеция",
собственост на "*** "-ООД с per.№ *******, с пазарна оценка към
момента на внасяне на искането в размер на 2 917 лв.; запор върху т.а.
"КАМАЗ 53212", собственост на "*** "-ООД с per. № *******,
с пазарна оценка към момента на внасяне на искането в размер на 3 360 лв.;
запор върху л.а. "Форд Ескорт", собственост на "*** "-ООД с
per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне на искането е в размер
на 2 000 лв.; запор върху т.а. "БМВхб 5.0 И", собственост на
"*** "-ООД с per. № *******, с пазарна оценка към момента на внасяне
на искането е в размер на 110 072 лв.; запор върху 25 дяла по 100 лв. всеки
един от тях на обща стойност 2 500 лв., притежавани от О.Й.Д. в капитала на
"*** "-ООД - Ловеч, ЕИК *********; запор върху 24 дяла по 1 000
неденоминирани лв. всеки един от тях на обща стойност 24 000 неденоминирани
лв., притежавани от О.Й.Д. в капитала на "Й."-ООД - с. Кирчево,
Ловешка област, ЕИК *********; запор върху всички банкови сметки с титуляр в
частност ищцата М.Ю.Д.. В искането се сочи, че за проверявания
период от 01.05.1985 г. до 01.05.2010 г. ищцата и нейния съпруг са получили
приходи в размер на 684 минимални работни заплати /МРЗ/, извършили разходи с
общ размер 1 835 МРЗ, като разликата между получените приходи
и направените разходи е отрицателна и показва недостиг на средства в размер на
1 151 МРЗ. Прави се извод, че е налице презумпцията на чл.4 ал.1 от
ЗОПДИППД, доколкото не е достатъчен установения законен източник на доходи по
отношени на проверяваното рице и съпругата му.
Ловешки окръжен съд
е постановил
Определение № 313/05.05.2010 г., по
ч.гр.д. № 207/2010 г, с което е допуснал обезпечение на бъдещ иск по
чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД в полза на КПКОНПИ в
частност и срещу ищцата М.Ю.Д., като е наложил
възбрани и запори върху подробно описаното по-горе движимо и недвижимо
имущество, както и върху дяловете в търговските дружества и всички банкови
сметки в посочените в искането банки и въз
основа на Определението на 05.05.2010 г. са били
издадени 5 броя обезпечителни заповеди с един и същи
номер
207.
Представено по
делото е Решение
№ 189/12.05.16 за прекратяване на образувано
производство по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД г, от което
се установява, че
комисията е прекратила производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.Й.Д. с мотив,
че през периода на време и след осъществяване на
престъпната дейност, а именно от 03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото
имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна стойност по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за придобиването на същото
проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства.
Въз
основа на това Решение, на
17.05.2016 г. е внесена молба за отмяна на основание
чл. 402, ал. 1 ГПК на постановените по ч.гр.д. № 207/2010 г. обезпечителни
мерки.
С
Определение № 276/18.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г. Ловешкият
окръжен съд отменя обезпечението, допуснато с Определение № 313/05.05.2010 г. на
основание чл. 402 ГПК, като обезсилва и
издадените въз основа на него обезпечителни заповеди, като определението
е влязло е сила на 07.06.2016 г.
Представено по
делото е и Решение № 239/21.10.2016 г., постановено по
ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което
същият е потвърдил Присъда № 14/16.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд, с която
съпругът на ищцата е бил оправдан по обвиненията за всички
престъпления против него, като обоснована и законосъобразна,
което Решение е влязло в сила на 21.10.2016 г. като окончателно.
Представени са
договор №37/1.12.2006 г за ипотечен кредит, сключен между „Инвестбанк“Ад-София
и О.Д. като кредитопоучател за сумата 50 000 лв, нот.акт №112 от
12.12.2006 г. както и договори за банкови кредити №195/4.0.2008 г. и
№303/18.06.2008 г. сключени между „Уникредит Булбанк“АД-София и О.Д. за ипотечни кредити в разер на 52 000
лв. и 70 000 лв, от които съдът установява, че съпругът на ищцата е имал
да погасява кредитни задължения към момента на налагане на обезпечителните
мерки от ответника.
От показанията на свидетелите Ю. Д., Б. Д. и И. А. съдът установява, че в
през 2010 г, след задържането на съпругът й под стража и запориране на
имуществото на семейството ищцата отслабнала, често плачела, тормозела се и не
можела да спи. Започнала да се притеснява и изпаднала в депресия. Заради
наложените запори кредитите на фирмите, собственост на съпруга й, не можели да
се обслужват и жилището било възбранено. Свидетелката Б. Д. заявява, че след
като запорирали имуществото на фирмите, ищцата се сринала психически. Същата
свидетелка твърди, че М. работела преди това във фирмата на съпруга си и
останала без работа, тъй като всичкото имущество било възбранено и фирмата не
можела да работи-не се сключвали договори. Треперела и се страхувала за
бъдещето. Твърди, че ищцата ходила на лекар и получила увреждане на зрението,
виене на свят, вечер се заключвала в къщи и била сама с по-малкото дете на
село. Свидетелят И. А. заявява, че ищцата след наложените запори била разстроена,
започнала да гледа в една точка, пиела лекарства, ходила често на лекар и имала
проблем с очите. Според свидетелите причина за това състояние на ищцата е
образуване на производство срещу нея, съпругът й и децата им за отнемане на
незаконно придобито имущество и налагане на възбрани и запори върху
имуществото. След като производството по отнемане било прекратено, ищецата се
успокоила.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на комплексна психолого-психиатрична
експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещи лица Т. и Д., поради
и което съдът я съобразява при постановяване на решението. Експертизата посочва
в заключението си, че относно преживените събития, ищцата е преживяла травматичен
стрес и нейните реакции и преживявяния са нормален отговор на абнормни и
травматизиращи обстоятелства. Според вещите лица няма основание да се подкрепи
хипотезата за промяна в характера на Д. вследствие преживяното неблагоприятно
житейско събитие. Експертизита счита, че е възможно М.Д. в определен етап от
визирания период да е била с депресивен епизод с умерена изразеност на
симптомите, като съвкупността от множество фактори в етиологията и патогенезата
на депресивно разстройство прави невъзможно определяне на конкретната
причинно-следствена връзка с конкретната психотравма за възникването му. От
експертизата се установява, че дискомфота и негативните емоционални
преживявания по време на продължителния процес са породили тревожност,
безспокойство, несигурност и отчаяние. Фрустриращите обстоятелства са засегнали
базисни характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й
система-отговорност за бъдещето на децата, социален статус, престиж и т.н.
Според вещите лица не се отчитат данни при ищцата за значим спад в цялостното й
социално функциониране и не е налице семейна или трудова дезадаптация. Съдът
установява от заключението, че способността за комуникативност, концентрация,
рефлексия и познавателни процеси са съхранени при М.Д., като понастоящем тя е
клинично психично здрава. Според експертизата негативните емоционални
преживявянаия в значителна степен са намалили своята интензимвност, но не се е
достигнало до пълната им дезактуализация. Съдът установява от експертното
заключение, че ищцата има нужния ресурс да включи травматичното събитие в
личния си опит и да продължи своето житейско развитие, след окончателното
приключване на съдебните дела.
В съдебно заседание експертизата заявява, че има данни ищцата да е
употребявала лекарството „Деанксит“ и то е подпомогнало да преодолее този
период на адаптация. Категорично заявяват, че ищцата е преживяла травматичен
стрес, като няколко фактора са предизвикали тревожността й:ареста на съпруга й,
неясното бъдеще, финансовото състояние на семейството, а понастоящем тревогите
са свързани и с изхода на съдебните производства. Според вещите лица, с оглед
днните по делото и най-вече от показанията на нейният син може да се приеме, че
тревожно-депресивното състояние е отшумяло след освобождаването на съпруга й от
ареста.
С писмо вх.№3900/23.06.20 г. НАП уведомява съда, че на 26.06.012 г. и
29.08.2012 г. са наложени възбрани върху имуществото на О. Й. Д. с
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
№7600-17/22.06.12 г. на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, връчено по лицензиран
пощенски оператор на 25.08.2012 г. и постановление за налагане на обезпечитлни
мерки №4164/21.08.12 г. на основание чл.200 ал.1 във вр. с чл.195 ал.1-3 от ДОПК.
Видно от писмо с вх.№3987/5.06.2020 г. на НАП по ИД №11110001582/11 г. по
описа на НАП ТД В Търново офис Ловеч образувано против „*** “ООД по чл.8 от ДОПК с представляващ О.Д. няма наложени възбрани върху недвижими имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 2а ЗОДОВ - за заплащане на сумата от
50 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на незаконни действия на служителите на КУИППД сега КОНПИ във връзка
с приложението на ЗОПДИППД (отм.), а основанието на отговорността е именно
настъпването на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на съответните длъжностните лица. Това основание на отговорността на
държавата е изрично установено с чл. 2а ЗОДОВ, като исковете по този текст се
предявяват срещу КПКОНПИ, в
качеството ѝ на процесуален субституент.
Установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ. Проверката на КОНПИ по ЗОПДИППД (отм.), завършила с решение за внасяне
на мотивирано искане в съда срещу О.Д., неговата съпруга ищцата М.Д., техните
деца, ЕТ „Д.-О.Д.“ и „*** “ООД за отнемане в полза на държавата
на имущество на обща стойност 528 925 лв. и за
налагане на обезпечителни мерки и внасянето на такова искане са действия по
смисъла на чл. 2а ЗОДОВ, защото са осъществени от тогавашната КУИППД в изпълнение на правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.) Макар извършени в изпълнение на цитираните законови разпоредби,
действията на комисията се явяват незаконни, доколкото впоследствие тя е
направила преоценка на фактите и обстоятелствата, приемайки липсата на една от
предпоставките по чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.) за образуване на производство по
същия закон, а именно през проверявания период лицето да е придобило имущество
на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ЗОПДИППД (отм.), за което обаче
не може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна
дейност В мотивите на цитираното решение членовете на комисията приемат, че в
периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от
3.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826
лв, което не е на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на
ЗОПДИППД/отм/ и за придобиването на същото, проверяваното лице е разполагало с
достатъчно средства. Комисията заключава и, че през проверявания период лицето
Д. е придобило имущество на значителна
стойност по смисъла на §1 т.2 от ЗОПДИППД (отм.), за което обаче не може да се
направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, като е
цитирано и ТР №7/13 г. от 30.06.2014 г. на ВКС в този смисъл. Следователно и по тези съображения не би могло да се сподели
възражението на ответника за правомерния характер на действията на комисията
при внасяне на искането за отнемане, доколкото са били налице предпоставките по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Не е основателно и
възражението, според което при внасяне искането за отнемане, членовете на
комисията нямало как да знаят за предстоящото противоречиво прилагане на закона
и последвалото уеднаквяване на практиката с ТР-7-14-ОСГК. С тълкувателното
решение не се внася нова предпоставка в закона, а се набляга на това, че
законовата регламентация на отнемането изисква да има връзка (пряка или
косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и
придобиването на имуществото, както и че тази връзка е въпрос на установяване,
с оглед конкретните обстоятелства, вкл. липсата на законен източник в
придобиването на имуществото, така както и самата комисия е посочила в решение № 189 от 12.05.2016 г. Обстоятелството, че
Комисията е действала в изпълнение на задълженията си в качеството на държавен
орган, не я освобождава от отговорност за настъпилите от това вредоносни
последици, т.е. именно неправилната преценка, че в случая може да се направи
предположение, за придобито в резултат на престъпна дейност имущество,
подлежащо на отнемане, съставлява незаконно действие, което прави незаконни и
всички останали нейни актове, съставляващи в своята съвкпуност незаконни действия
по смисъла на закона. Посягането на собствеността, независимо от
формите-застрашаване, друго засягане или отнемане, са винаги неправомерни
действия, независимо кой е автор на посегателството и във всички случаи то е
незаконно, поради което субектът, който го е извършил дължи обезщетение. Когато
подобно засягене на собствеността е извършено от държавен орган, отговорността
е обективна и се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. С оглед принципа за
пълна обезвреда, всички причинени на
ищцата вреди, които са в резутат на наложените обезпечителни мерки по отношение
на нейно имущество подлежат на обезвреда. Незаконосъобразно внесеното в
съда мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу О.Д., неговата съпруга ищцата М.Д., техните деца, ЕТ „Д.-О.Д.“ и „*** “ООД и наложените въз
основа на него обезпечителни мерки са причинили на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, безсъние, загуба
на тегло и депресивно разстройство, поради което същите подлежат на обезщетение
(чл. 2а ЗОДОВ). Неоснователно е и възражението на ответника, че доколкото вече
е реализирано от страна на О.Д. производство по реда на чл.2 ал.1 т.1 п.1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р.България и му е било присъдено обезщетение, то
всички неимуществени вреди вече са обезщетени. Присъденото обезщетение на О.Д.
касае само претърпените от него лично неимуществени болки и страдания, но не и
тези на неговата съпруга ищцата М.Д.. За да бъдат обезщетени претърпените от
нея болки и страдания вследствие действията по запориране на имуществото, тя
следва лично да ги претендира от Държавата чрез нейния процесуален
субституент-КПКОНПИ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съобразявайки
всички обективни обстоятелства, релевантни за справедливо определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съдът взе предвид: естеството
на неимуществените вреди (изживян стрес, депресивно
разстройство, отрицателни емоции- плач и
безсъние); периода на съдебното
производство, образувано по искане на ответника за отнемане (05.05.2010
г.-7.06.2016 г.), в който ищцата е изживявала неимуществените вреди; загубата й на тегло, депресивно разстройство, общия размер на
претендираното за отнемане имущество 528 925 лв. Освен това съдът съобразява и факта, че
от свидетелските показания и от заключението на съдебната експертиза се
установява и, че Д. едновременно и по едно и също време се е притеснявала и
страдала заради своя съпруг, който е бил обвиняем и е търпял мярка за
неотклонение „задължане под стража“, а понастоящем тя е клинично психично
здрава и оплакванията й са отшумели. При отчитане на
всички тези изброени обстоятелства съдът приема, че справедливото обезщетение е
в размер на 5 000 лева. Този размер е съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД, който освен обективно установените по делото факти включва и
обществената оценка на засегнатите блага към конкретните икономически условия и
съдебната практика в сходни хипотези. При определяне конкретния размер на
обезщетението съдът отчита и че самото осъждане за заплащане на обезщетение
съдържа в себе си признание за незаконността на вредоносните действия, което
само по себе си е морално обезщетяване, наред с паричното, а освен това следва
да се има предвид и факта, че ответникът не е инициирал исково производство, по
повод на което съдилищата в страната са присъждали и по-високо обезщетение при
отхвърляне на искането на комисията. По тези съображения съдът приема, че
сумата от 5 000 лева отговаря в пълна степен на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера на неимуществените вреди
съдът не взема предвид последиците от налагане на обезпечения върху имущества,
принадлежащи на съпруга на ищцата на техните деца и не взема предвид техните
негативни изживявания, тъй като тези вреди се проявяват в правната сфера на
изброените субекти, а за ищцата те се явяват косвени, поради което за тях тя не
може да претендира обезщетение.
По тези съображения съдът приема иска за частично
основателен, поради което в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на претендирането ѝ (7.06.2016 г.) до окончателно изплащане на
сумата. За горницата над 5 000 лв. до пълния претендиран
размер от 50 000 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради което
следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на иска ответникът
следва да заплати на ищцата пълният размер на сторените разноски по
производството и внесената държавна такса, а заплатеното адвокатско
възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Ищцата е заплатила
10 лв. държавна такса и 732 лв. депозит за вещи лица, която следва да се
разпредели в тежест на ответника (чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ). Представен е договор за
правна защита и съдействие (№ 48918/3.10.2019
г., от който е видно, че е заплатена в брой сумата 2 500 лв. възнаграждение е за представителство по делото, поради
което и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът съобразно уважената част от
иска следва да заплати на ищцата разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 250 лв. или общо ответникът следва да заплати
на ищцата сумата 992 лв. разноски по делото.
С оглед осъщественото процесуално
представителство на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в размер,
ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на
наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е
защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че
възнаграждението не следва да се увеличава според правилото на чл. 25, ал. 2,
вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на
конкретното дело, която не разкрива изключителност, поради което то следва ще
се присъди в размер на 150 лв. (чл. 25, ал. 1 от Наредбата). Впредвид частичното уважаване на иска, то размерът на
присъденото възнаграждение е 135 лв. на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2а ЗОДОВ Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. *** да заплати на М.Ю.Д. ***, ЕГН ********** сумата от
5 000 лв., ведно със законната лихва от 7.06.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконни
действия, бездействия и актове на ответника във връзка с приложение на ЗОПДИППД
(отм.) – внасяне на искане за отнемане на имущество и налагане на обезпечения
търпяни в периода от 5.05.2010 г. до 7.06.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 000 лв. до пълния претендиран
размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********,
с адрес:
гр. *** да заплати на М.Ю.Д. ***, ЕГН
********** сумата от 992 лв.,
разноски по делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Ю.Д.
***, ЕГН ********** да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. *** сумата от 135 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно отхвърлената част
на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: