ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 05.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 816 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 39609/07.05.2020 г.,
подадена от “И.1.” ООД, ЕИК *******, чрез
управителя И.З., против “И.И.” ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване за нищожни решенията на “И.1.” ООД в качеството му на едноличен
собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, обективирани
в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
3956/23.03.2020 г. и съдържанието на документа с рег. № 3957/23.03.2020 г. по
описа на нотариус В.И., и при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на “И.1.”
ООД в качеството му на едноличен собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, обективирани
в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
3956/23.03.2020 г. и съдържанието на документа с рег. № 3957/23.03.2020 г. по
описа на нотариус В.И., а именно: за приемане на К.Г.Х. като съдружник в “И.И.” ЕООД чрез увеличаване на капитала чрез записване на нови дружествени
дялове, увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лева на 6 000
лева чрез записване на нови дялове от К.Г.Х., освобождаване на досегашния
управител Я.И.З., избор на К.Г.Х. като управител на дружеството и
упълномощаване на съдружник за сключване на договор за възлагане на управлението
с новия управител, промяна на седалището и адреса на управление на “И.И.” ЕООД, приемане на нов дружествен договор на “И.И.” ЕООД.
В исковата
молба ищецът твърди, че предявява исковете по чл. 74 от ТЗ в законоустановения срок, тъй като в случая се прилага
удължаването на сроковете с един месец от отмяната на извънредното положение
съгласно чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., когато сроковете,
извън тези по чл. 3, изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняването на права или изпълнението на задължения от частноправни субекти.
Ищецът твърди,
че към датата на приемане на процесните решения лица,
взели атакуваните решения, не са имали качеството на управители на “И.1.” ООД – дружеството, едноличен собственик на
капитала на “И.И.” ЕООД. Твърди, че е опорочена волята на
представляващия едноличния собственик на капитала, че е нищожно приемането на
нов съдружник. Твърди, че решението на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД за освобождаване на управителя Я.И.З. не произвежда действие, тъй
като Я.И.З. е освободен като управител на “И.И.” ЕООД с решение от 20.05.2019 г., което е вписано в търговския регистър
на 01.04.2020 г.
Твърди, че решение на приемането на новия
съдружник противоречи на добрите нрави поради драстичното разминаване на
действителната стойност на новозаписаните дялове, както и липсата на търговска
логика, обосноваваща това търговско решение на едноличния собственик на
капитала.
Твърди, че процесните
решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество “И.И.” ЕООД са незаконосъобразни поради опорочаване на волята на И.З. като представляващ дружеството едноличен собственик на капитала – “И.1.”
ООД. Твърди, че при вземане на процесните
решения по гореописания протокол у управителя И.З. е създадено и поддържано чрез заплахи чувство на страх за живота и
здравето му, както и за това на сина му Явор Златанов. Твърди, че при
подписването на протокола от 20.03.2020 г. волята на управителя И.З. е
опорочена от страхови представи, създадени от действия на трети лица, без които
е нямало да подпише протокола. Твърди, че поради това липсва изобщо валидно
изразена воля на едноличния собственик на капитала, липсва 100% кворум и
взетото под натиск решение подлежи на отмяна.
В уточнителната молба ищецът твърди, че решенията са нищожни, тъй като са несъществуващи, а представените такива в протокола от 20.03.2020 г. са взети от лица, за които не е налице компетентност. Твърди, че изобщо не е проведено заседание на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, на което да е давано съгласие за процесните решения. Твърди, че нищожността на едностранната сделка, каквато сочи да е решението на едноличния собственик на капитала, може да бъде установена по исков ред безсрочно. Твърди, че предявява установителен иск, който може да бъде предявен от всяко лице с правен интерес, тъй като за него като едноличен член на самото ЕООД съществувал такъв интерес.
В дадения срок
ответникът “И.И.” ЕООД, чрез назначения особен представител адв. К.С., подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че
претенцията на ищеца не е подкрепена с писмени доказателства относно свикване и
провеждане на общите събрания от 20.03.2020 г., 23.03.2020 г. и 27.03.2020 г.
на дружествата “И.1.” ООД и “И.И.” ЕООД. Сочи, че твърдението за създадено и поддържано чрез заплахи
чувство на страх за живота и здравето на собствениците на търговските дружества
не е подкрепено с доказателства. Сочи, че като особен представител няма връзка
с ответното дружество и не може да представи доказателства.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва
направените от ответника възражения. Сочи, че решенията
са нищожни, тъй като се касае за несъществуващи, невзети решения. Сочи, че общо
събрание на едноличния собственик на капитала “И.1.” ООД не се е състояло на никоя от датите на
посочените протоколи, представени по партидата на дружеството от третото лице К.Х.,
заявило ги за вписване без същите са удостоверяват съществуващи факти и
обстоятелства. Сочи, че не е свиквано и не се е състояло събрание на “И.И.” ЕООД, на което да са вземани процесните решения.
Твърди, че по отношение на К.Х. не са възникнали членствени правоотношения.
Твърди, че на посочените в протоколите дати Я.З.е бил хоспитализиран поради
необходимост от хемодиализа, при условията на наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Твърди, че дори да се приеме обратното, то решенията следва да бъдат
отменени поради липса на фактическо и правно основание за увеличаване на
капитала и записване на нови дялове.
В допълнителния
отговор ответникът,
чрез особения представител, поддържа
направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че от
представените два протокола от общото събрание на “И.1.” ООД от 27.03.2020 г., с нотариално удостоверено съдържание и нотариална
заверка на подписите на съдружниците, е видно, че се отменят решенията по точки
от 2 до 9, приети с протокол от 20.03.2020 г., като остава само точка първа за
продажба на дружествените дялове на “И.1.”
ООД, които то притежава в
дъщерните си дружества. Сочи, че търговското дружество може само да реши да
увеличи дружествения капитал в негов интерес и твърденията за липса на правно и
фактическо основание за това са неоснователни.
С оглед въведените
от ищеца твърдения, съдът намира от
правна страна следното:
По предявените
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ТЗ:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. Прието е, че нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. Нищожни са и решенията, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, съгласно чл. 75, ал. 2 ТЗ, и др. Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на общото събрание или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание в срока и по реда на чл. 74 от ТЗ, а не на унищожаване.
Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време
на производството. Липсата му обуславя
недопустимост на предявения иск.
В случая
от изложените от ищеца твърдения не може да бъде изведен
правнозащитим интерес,
обуславящ допустимостта на предявените установителни
искове срещу ответника “И.И.” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ищцовото
дружество “И.1.” ООД.
При преценка на правния интерес от
предявяването на отрицателните установителни искове
за нищожност на процесните решения на едноличния
собственик на капитала, следва да се вземе предвид правомощието на едноличния
собственик на капитала – в случая ищцовото дружество “И.1.” ООД, да решава въпросите от компетентността
на общото събрание чрез своите управителни органи в
едноличното дружество с ограничена отговорност – ответник по делото, съгласно
чл. 147, ал. 1, изр. второ от ТЗ. Правата на ищцовото
дружество като едноличен собственик на капитала в ответното дружество се
упражняват от лицето, което има право да го представлява – в случая управителя И.З..
Следователно органният представител на ищцовото дружество – едноличен собственик на капитала (в
случая чрез неговия управител) е лицето, което упражнява и правата на
собственика в дъщерното ЕООД. Следователно самото ищцово
дружество е завело иск, атакувайки решенията на своя собствен управителен орган
касателно дъщерното ЕООД, т.е. взетите от своя органен представител решения съгласно чл. 65, ал. 3 от ТЗ.
От твърденията в исковата молба и уточнителната молба
не се обосновава правен интерес у ищцовото дружество “И.1.” ООД като самостоятелен правен субект, сочещ
на защита на неговите права и интереси, за воденето на отрицателните установителни искове. Поради това съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са недопустими.
За изчерпателност на изложението
съдът намира, че посредством предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК
управителят на ищцовото дружество “И.1.” ООД - И.З., който е и съдружник в това
дружество, вероятно се домогва да осъществи съдебен контрол върху решенията на
органа на управление на ищцовото дружество. Ако
счита, че негови членствени права като съдружник
физическо лице в “И.1.” ООД
са нарушени от орган на това дружество, същият разполага със защитата по чл. 71
от ТЗ, включително и за обявяване нищожност на решението на “И.1.” ООД. В този случай обаче активно
легитимиран по такъв иск би се явил съдружникът физическо лице, а пасивно
легитимирано би се явило самото ООД (съгласно задължителните указания в
мотивите на т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на
ОСГК на ВКС).
В допълнение, дори при
предявяването на отрицателния установителен иск за ищцовото дружество “И.1.” ООД, представлявано от управителя И.З., да
е съществувал някакъв правно защитим интерес във връзка с твърдените
обстоятелства, същият е отпаднал след вписването на И.З. като единствен
управител на “И.1.” ООД на 15.05.2020 г.,
видно от справка по партидата на това дружество в търговския регистър.
С оглед на горното дори и при евентуално
уважаване на установителния иск, то съдебното решение
няма да рефлектира върху съдържанието на притежаваните от ищцовото
дружество права и правнозащитими интереси.
Изложените от ищеца твърдения относно драстичното разминаване на действителната стойност на новозаписаните дялове и липсата на търговска логика не обосновават правен интерес у ищцовото дружество, дори и да имат характер на икономически интерес, поради което не водят до промяна на горния извод (така в Определение № 680/24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав; Определение № 524/10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5686/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 13 състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 430/08.08.2017 г. по ч.т.д. № 1133/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
По предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ:
Съгласно мотивите на т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание на дружеството. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Искът е конститутивен и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от “И.1.” ООД, ЕИК *******, чрез управителя И.З., срещу
ответното дружество “И.И.” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ищцовото
дружество, съдът намира, че същите са недопустими поради липса на правен
интерес. Правният интерес от
предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време
на производството.
Както е посочено по-горе, искът по чл. 74 от ТЗ
може да бъде предявен от съдружник, респективно акционер в търговско дружество.
Когато обаче търговското дружество е еднолично дружество с ограничена отговорност,
правата на едноличния собственик на капитала в ответното дружество се
упражняват от органите на едноличния собственик на капитала – в случая органите
на “И.1.” ООД, съгласно чл. 65, ал. 3
от ТЗ. При упражняването на тези права се спазва нормата на чл. 147, ал. 2 вр.
с чл. 137 от ТЗ. По реда на чл. 74 от ТЗ не могат да се атакуват решенията на
едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД – търговското
дружество “И.1.” ООД, които то самото е
взело чрез своя орган, а именно: вписаните в търговския регистър към момента на
вземане на решенията управители Я.З.и И.З. (така
в Определение № 410/24.06.2009 г. по ч.т.д. № 281/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.).
В случая И.З. е вписан като управител на “И.1.” ООД, който може да упражнява правата
на дружеството “И.1.” ООД като едноличен
собственик на капитала в ответното дружество “И.И.” ЕООД, на основание чл. 65,
ал. 3 от ТЗ. По този начин могат да се вземат решения от компетентността
на общото събрание на дружеството съгласно чл. 147, ал. 2 вр. с чл. 137
от ТЗ. По изложените съображения съдът
намира, че от изложените в исковата молба твърдения не може да се направи извод
за наличието на правен интерес у ищеца “И.1.” ООД като самостоятелен
правен субект, който да доведе до съдебна намеса, с която да се
отмени решение на органа на ищцовото дружество по
реда на чл. 74 от ТЗ, налагащо защита на членствените
права на “И.1.” ООД в ответното дружество (така
в Определение № № 2428/31.07.2018 г. по ч.гр.д. № 389/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, 10 състав, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 63/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3034/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
При така
установеното, съдът намира, че предявените искове се явяват недопустими,
поради което на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба заедно с
приложенията следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 39609/07.05.2020 г., подадена от “И.1.” ООД, ЕИК *******, чрез управителя И.З., против “И.И.” ЕООД, ЕИК *******, ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 816/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :