РЕШЕНИЕ

гр. София, 18.01.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII „Б” въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:             Теменужка Симеонова

                           ЧЛЕНОВЕ:             Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                                                            Кристиян Трендафилов

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кристиян Трендафилов ч. гр. дело № 12255 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Д.З.“ АД срещу Постановление от 05.07.2018 г., по изп. д. № 20188500400515 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело.  

Жалбоподателят поддържа, че отказът на частния съдебен изпълнител да бъде намалено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК безспорно давала право на ЧСИ да намали по молба на длъжника приетото за събиране по делото адвокатско възнаграждение. Изпълнителното дело не се характеризирало с правна и фактическа сложност, доколкото действията на адвоката на взискателя се изчерпвали с подадена молба в свободна форма за образуване на делото. По делото нямало данни за наличието на затруднения на взискателя за събиране на вземането му. Уговарянето и претендирането на разноски, като приетите в изпълнителното дело, навеждало на извод за злоупотреба с процесуални права. Първоначално изпълнителното дело било образувано за недължими суми срещу застрахователя, които впоследствие отпаднали като такива, поради липса на изпълнителен титул в издадения от съда изпълнителен лист. Това довело до намаляване на сумите, върху които да се търси изпълнение, включително таксите, събирани от ЧСИ, но не и до намаляване на адвокатския хонорар. Ето защо моли съда да намали размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност на същия до размера, отговарящ на минималния за този вид услуга, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя Д.А.П., чрез адв. Н.Д., в което се твърди, че жалбата е неосновтелна и се моли съда да я остави без уважение.

В мотивите си ЧСИ А.Б. навежда доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение съответствал на фактическата и правна сложност на делото и не бил прекомерен. По изпълнителното дело били извършвани многобройни действия, възложени на ЧСИ от адвоката на взискателя. Няколко дни след образуването на изпълнителното дело били подавани молби за пристъпване към изпълнение. Процесуалният представител на взискателя посочвал обезпечителни и изпълнителни действия и съдействал на съдебния изпълнител с каквото било необходимо.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп. д. № 20188500400515 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на подадена на 25.06.2018 г. молба от Д.А.П., чрез адв. Н.Д.. Взискателят е поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „У.Б.“ АД. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 588 лева. Поискано е получените от длъжника суми да бъдат превеждани по банкова сметка – „***“, съобразно изричното упълномощаване в тази насока. Представен е изпълнителен лист от 11.06.2018 г., с който „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на Д.А.П. сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.07.2016 г. на път I-9. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Н.Д.. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платимо съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.

На 25.06.2018 г. са изпратени запорни съобщения от ЧСИ А.Б. до девет банки, за които няма данни да са били връчени.

На 26.06.2018 г. е подадена молба от взискателя, чрез адв. Н.Д., с която ЧСИ А.Б. е упълномощен по чл. 18 ЗЧСИ, ако прецени, че са необходими други действия за събиране на вземането.

На 27.06.2018 г. е подадена молба от взискателя, чрез адв. Н.Д., с която се поискана информация от ЧСИ А.Б. относно хода на изпълнителното дело и извършените действия.

На 29.06.2018 г. е подадена молба от взискателя, чрез адв. Н.Д., с която е посикано от ЧСИ А.Б. получените от длъжника суми да бъдат превеждани по конкретно посочени банкови сметки – адвокатски.

На 28.06.2018 г. на длъжника „Д.З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която същият следва да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху нея от 15.07.2016 г., която до момента на поканата била в размер на 988.07 лв., 588 лева – адвокатско възнаграждение, както и такси по ТТРЗЧСИ.

На 03.07.2018 г. длъжникът „Д.З.“ АД е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, като е помолил същото да бъде намалено.

На 05.07.2018 г. ЧСИ е постановил обжалваното постановление, обективирано в съобщение с изх. № 35226, с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение. Жалбоподателят е уведомен за постановлението на 06.07.2018 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат Н.Д., за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Н.Д.. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платимо съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.

Доколкото в горепосочената молба единствено е посочен изпълнителен способ /да бъде наложен запор върху банкова сметка ***/, който няма данни да е бил приложен, а в подадената на следващия ден /26.06.2018 г./ молба взискателят е предоставил на ЧСИ А.Б. правата по чл. 18 ЗЧСИ, следва да се приеме, че в случая не е осъществена същинската роля на адвоката за процесуално представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.  

За да определи дължимата като възнаграждение сума, съдът приема, че се дължи такава единствено за образуване на изпълнителното производство. Минималният размер на същата, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е 200 лева, към която следва да бъде добавен ДДС от 40 лв. или общо 240 лв. и тази сума следва да бъде заплатена от длъжника.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лв. /с ДДС/ до размера от 588 лв. /с ДДС/. За горницата над 200 лв. до размера от 240 лв. жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „Д.З.“ АД, постановлението от 05.07.2017 г. по изпълнително дело № 20188500400515 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лв. /с ДДС/ до размера от 588 лв. /с ДДС/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Д.З.“ АД срещу постановлението от 05.07.2017 г. по изпълнително дело № 20188500400515 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, в останалата обжалвана част.

Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                                

 

    

                 

                                                                                                 2.