РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4371/08.11.2022 г., град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, ХХІV-ти състав на осми ноември две хиляди
двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Нели С.
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 1908 по
описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.250 и сл. от АПК.
Образувано е по
искане именовано „жалба“ с вх.№ 10060/03.11.2022г. и допълнение към нея на Г.Д.А.
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат К.А.,***, със съдебен адрес ***, офис
1 по адм.дело № 1908/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас с правно
основание чл.250 АПК, с което се иска от съда да постанови акт за прекратяване
на действия, които не се основават на административен акт или на закона по
допускане на извършване на незаконно строителство, извършвани от служители в администрацията
на Община Бургас и на РДНСК-Бургас до установяване на редовността на
строителните книжа, както и искане за установяване на годността на ползването
на обект-магазин, изграден в близост на започващия се строеж.
В искането и
уточнението към него е изложено, че до имота собственост на искателя, находящ
се в гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 25, ет.1 са извършвани действия по допускане на
незаконно строителство. Излагат се съображения, че не са изпълнени изискванията
на ЗУТ за започване на изпълнение на строителството. Сочи се, че вследствие на
евентуални изкопни работи е застрашена конструкцията на жилищната сграда, в
която се намира апартамента на искателя и разположения до нея магазин. Твърди
се още, че действията по допускане на незаконно строителство, без издадени
строителни книжа били извършени от служители на Община Бургас и РДНС-Бургас.
Моли се съда, да бъдат прекратени
действията на ответниците – забрана за започване на строителни дейности до
установяване на редовността на строителните книжа и проверка на годността за
ползване на строеж - магазин. Не се ангажират доказателства.
Ответникът – Община Бургас в
указания от съда срок в писмено становище е предоставил информация за
извършените действия от страна на Община Бургас, касаещи УПИ ІІ-231, кв.18 по
плана на жк.“Лазур“, представляващ ПИ с идентификатор 07079.607.207 по КККР на
гр.Бургас. Представени са писмени доказателства.
Ответникът-РДНСК-Бургас чрез
процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на
искането поради наличие на правно основание за предвиденото строителство, а
именно влязъл в сила административен акт – Разрешение за строеж. Представени са
писмени доказателства.
Административен съд Бургас, намира, че
искането по т.1 относно прекратяване на действия по допускане на извършване на
незаконно строителство, от служители в администрацията на Община Бургас и на
РДНСК-Бургас е процесуално допустимо, като подадено от лице, което има правен
интерес от прекратяване на неоснователни действия, извършвани от административен
орган или длъжностно лице. Разгледано по същество същото е неоснователно.
Съгласно приложимата норма на чл. 250, ал. 1 АПК
всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона. По искането съдът може да нареди да бъдат
прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен
при проверката административен акт или на закона, или да отхвърли искането (чл. 253, ал. 1 и ал. 2 АПК).
От анализа
на цитираните норми следва извод, че за да е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 АПК и искателят да има правен интерес от търсената защита, е необходимо
едновременно да са изпълнени следните условия: а) да е налице фактическо
действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно
лице в администрацията; б) това действие да не се основава на административен
акт или на закона и в) към момента на търсената защита действието да не е
прекратено.
В процесният случай искателят не сочи
конкретни фактически действия, които се извършват и към настоящия момент от
административен орган или от длъжностно лице в определена администрация,
съответно от тяхно име. От молителя се оспорват фактически действия по
извършване на строителство в УПИ ІІ-231, кв.18 по плана на ж.к.Лазур,
гр.Бургас, като се твърди, че тези действия са незаконни, тъй като не са
издадени нужните за това строителни документи, няма разрешение за строеж и
одобрен инвестиционен план и те се извършват в несъответствие с изискванията на
ЗУТ. По т.2 от искането се твърди наличие на сграда, която е с компроментирана
конструкция и създава непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите.
Съгласно чл.250, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона.
Не е налице спор по делото, че за
жалбоподателя е налице правен интерес от направеното оспорване, доколкото от
него се твърди, че е собственик на имот в сграда, разположен в съседен парцел
на парцела в който се извършват действията.
Въпреки наличието на правен интерес за
жалбоподателя, в случая не са налице другите две предпоставки посочени в
нормата на чл.250 от АПК.
По делото не се установява обжалваните
действия да са извършвани от административен орган и/или длъжностни лица от
администрацията или от тяхно име, напротив твърдените изкопни работи се
извършват от работници на строителя – „Премиум Джи БГ“ ЕООД, съгласно
представения договор за строителство от 25.08.2022г.
На следващо място, по делото не се установява
фактическите действия, по извършване на строителството, да не се основават на
административен акт или закона.
По делото е представено влязло в сила
разрешение за строеж, съгласно акт за приключило обявяване от 13.07.2022г.,
спрямо което е извършена и служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ.
Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрен технически
инвестиционен проект по чл.142 от ЗУТ, като то е било съпроводено и с
изискващия се комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционния
проект с основните изисквания към строежите, който е представен по делото.
Съответно, строителството е започнало с откриване на строителна площадка
съгласно протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строеж от 17.10.2022г. Заверена е и заповедна книга
№ 82/20.10.2022г., като съобразно изискванията на чл.158, ал.2 от ЗУТ са
уведомени РДНСК Бургас, Община Бургас, Инспекция по труда и Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Бургас.
Видно от изложеното, оспорените действия по
започване на строителството се извършват въз основа на одобрени инвестиционни
проекти, издадено разрешение за строеж, открита строителна площадка и заверена
заповедта книга, разрешение за транспортиране и депониране на земни маси и разрешение
за временно използване на част от тротоари, свободни обществени площи и улични
платна за строителна площадка, чиято проверка за законосъобразност е
недопустимо да се извършва в настоящото производство, по реда на косвения
съдебен контрол. Също така, действията по одобряване на строителната
документация не са фактически, а правни действия, тъй като за да бъде разрешено
едно строителство е необходимо да бъде издадено разрешение за строеж, което е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на
самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка
с чл.215, ал.1 от ЗУТ, а не по реда на
чл.250 от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че в разглеждания случай не са налице
визираните в закона предпоставки, даващи възможност искателя да получи
търсената защита по реда на чл.250 и сл. от АПК.
По отношение на искането по т.2 относно искане
за установяване на наличието на сграда опасна за ползване, то по своята същност
представлява искане за откриване на производство по раздел ІІІ, глава тринадесета, част четвърта от ЗУТ – по премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи,
а не искане за прекратяване на действия извършвани от административен орган или
длъжностно лице. Компетентен да установи наличието на посочените обстоятелства
и налице ли са основания за образуване на административно производство по този
ред е кмета на общината, с оглед нормата на чл.196, ал.3 от ЗУТ. Ето защо,
искането на жалбоподателя по т.2 е процесуално недопустимо за разглеждане от
съда и следва да бъде оставено без разглеждане, като се изпрати по
подведомственост на компетентния орган, а производството по делото бъде прекратено
в тази част.
С оглед на изложеното и на
основание чл.253, ал.2 от АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.Д.А. ЕГН ********** с адрес ***, в частта по т.2, за установяване на наличието на сграда опасна за ползване, като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ИЗПРАЩА искането
на Г.Д.А. ЕГН ********** с адрес ***, в частта по т.2 на Кмета на Община Бургас, за установяване налице ли са основания за
образуване на административно производство по реда на раздел ІІІ, глава
тринадесета, част четвърта от Закона за
устройство на територия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
в тази му част подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Г.Д.А. ЕГН **********
с адрес ***, да постанови акт за прекратяване на действия, по допускане на
извършване на незаконно строителство, извършвани от служители в администрацията
на Община Бургас и на РДНСК-Бургас.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на РБългария, в 3-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: