Решение по дело №47/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

9.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.01

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е осъден И. Д. И., ЕГН * с постоянен адрес гр. В., ул. М., 82, . 4, А. 11, представляван от назначения особен представител адв. Д.Т.С, да заплати на Л. П. П. от с. О., общ. Т., ул. С. П., 1., А, ЕГН * сумата 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди от П., в резултат на нанесен побой на 01.11.2011 г. в гр. В.Т., ул. К 3, в който П. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинена черепно-мозъчна травма с преходно общомозъчна и функционално стволова симптоматика, поради нанесени от И. удари в областта на главата, за което на последния е наложено наказание по НОХД № 407/2012 г. на Великотърновски районен съд, както и сумата 133.18 (сто тридесет и три лева и 18 ст.) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.11.2011 – 17.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 43.75 (четиридесет и три лева и 75 ст.) лева – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите, ка‗о са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 8 000 лв. и за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забава за разликата до 380.52 лв., като неоснователни и недоказани. Със същото решение е осъден С. В. Ч. от гр. Г. О., ул. О. М., 2, ЕГН * да заплати на Л. П. П. от с. О., общ. Т., ул. С. П., 1., А, ЕГН * сумата 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди от П., в резултат на нанесен побой на 01.11.2011 г. в гр. В.Т., ул. К 3, в който П. е получил телесно увреждане, поради нанесени от Ч. удари в областта на главата, за което на последния е наложено наказание по НОХД № 407/2012 г. на Великотърновски районен съд, както и сумата 9.52 (девет лева и 52 ст.) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.11.2011 – 17.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 25 (двадесет и пет) лева – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите, като са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 1 000 лв. и за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забава за разликата до 47.56 лв., като неоснователни и недоказани. С решението е осъден И. Д. И., ЕГН * с постоянен адрес гр. В., ул. М., 82, . 4, А. 11, представляван от назначения особен представител адв. Д.Т.С да заплати по сметка на Великотърновски районен съд сумата 162 (сто шестдесет и два) лева, представляваща дължима държавна такса, както и да заплати сумата 100 (сто) лева – разноски от бюджета на съда за назначен особен представител. С решението е осъден С. В. Ч. от гр. Г. О., ул. О. М., 2, ЕГН * да заплати по сметка на Великотърновски районен съд сумата 100 (сто) лева, представляваща дължима държавна такса.

С Решение № 464/13.05.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е допусната по реда на чл. 247 от ГПК поправка на явна фактическа грешка в Решение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като в диспозитива на решението навсякъде ЕГН на ищеца Л. П. П. вместо „…*” да се чете „… *”.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Д.Т.С от АК – Велико Търново, в качеството му на особен представител на И. Д. И. от гр. В. против Решение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в осъдителната част, досежно ответника И. Д. И. от гр. В.. Излага се, че за да уважи иска за сумата от 2 800 лв., съдът бил приел, че ответникът И. е причинил основната травма посредством удари в областта на главата на ищеца със стъклена чаша и същият следвало да понесе основната отговорност за репариране на търпените от ищеца вреди. Такъв удар с чаша по главата обаче отсъствал в одобреното споразумение по НОХД № 407/2012 г. на Великотърновски районен съд, като според същото е имало хвърляне на чаша, но не по конкретно лице и в никакъв случай удар с нея по главата на ищеца. Твърди се, че противоправното поведение на ответниците и виновността им била установена в наказателното производство съобразно одобреното споразумение по НОХД № 407/2012 г. на Великотърновски районен съд, поради което гражданският съд е обвързан от тези констатации и обстоятелства. По делото било представено утвърденото от съда споразумение, видно от което удари са нанасяни от двамата ответници почти в еднаква степен. Излага се, че в обясненията си ищецът заявявал, че другият ответник също го е удрял по главата с юмруци.Удар с чаша по главата отсъствал в споразумението, като според същото е имало хвърляне на чаша, но не по конкретно лице и в никакъв случай удар с нея по главата на ищеца. По делото липсвала изслушана съдебно медицинска експертиза относно уврежданията и техния оздравителен период, която да установи обективно какви увреждания е претърпял ищеца и да може да се прецени за колко време те са отшумели и той е изпитвал болки и страдания от тях, поради което искът се явява неоснователен и недоказан. Представената експертиза от досъдебното производство била предварителна към онзи момент и обслужва само целите на наказателното производство с оглед правната квалификация на деянието, без да съдържа необходимите данни за настоящото производство. Освен това процесната телесна повреда, макар и в наказателното производство да била определена като средна такава под общото понятие на чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 „разстройство на здравето, временно опасно за живота", то с оглед на конкретния й характер и съотнесена към другите изброени в тази алинея средни телесни повреди се приближава по-скоро до лека такава.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск или алтернативно да бъде уважен предявения иск в по-малък размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1890/2012 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от Л. П. П. от с. О., общ. Т. против И. Д. И. от гр. В. и С. В. Ч. от гр. Г. О.с посочено в молбата правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вреди за сумата от 8 000 лева по отношение на ответника И. и сумата от 1 000 лева по отношение на ответника Ч. и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, съответното в размер от 380.52 лв. – по отношение на И. и в размер от 47.56 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищецът Л. П. П. твърди, че на 01.11.2011 г. в гр. В. Т., ул. „К.” 3, около 05.00 ч. му бил нанесен побой от лицата И. Д. И. и С. В. Ч., в резултат на което му била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинена черепно-мозъчна травма с преходно общомозъчна и функционално стволова симптоматика. За извършените деяния срещу ответниците било образувано НОХД № 407/2012 г. на Великотърновски районен съд, по което същите били осъдени с влязло в сила определение от 01.03.2012 г., както следва: И. И. – за престъпление по чл. 131, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 54 НК, а С. Ч. – за престъпление по 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 НК. В резултат на това деяние ищецът е претърпял сериозни болки, мъки, страдания и психически дискомфорт от нанесената му средна телесна повреда, като възстановителния период е продължил около 40 – 45 дни.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника И. да му заплати сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на същата и да осъди ответника Ч. да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени нÕимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът И. Д. И., чрез назначения му особен представител - адв. Д.Т.С от АК – Велико Търновое оспорил предявения иск по размер. Счита за недоказани обстоятелствата относно конкретния принос на всеки един от ответниците, евентуално оспорва размерите на обезщетението като силно завишени.

Пред първоинстанционния съд ответникът С. В. Ч. въпреки предоставената му възможност не се явява и не взема становище по предявения иск.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът работел в дискотека "О." в гр. Велико Търново като охранител. На 31.10. срещу 01.11.2011 г., около 01.00 ч. в дискотеката дошъл ответникът Ч. с още едно лице и поискал да влезе в дискотеката. Ищецът в изпълнение на служебните си задължения и предписания дрескод не допуснал в дискотеката Ч., като го уведомил, че за да влезе трябва да се преоблече. Ч. набрал по телефона си друго лице и го предоставил на ищеца да говори с него, но П. отказал, тъй като бил на работа и не следвало да говори по чужд телефон. След продължителни уговорки с другите му колеги от охраната Ч. бил допуснат в дискотеката. След определено време Ч. си тръгнал и към края на работното време (около 04.00 ч. – св. М. Б.) се върнал с ответника И.. И. попитал ищеца той ли е лицето, което не иска да говори с него по телефона и преди ответникът да отговори взел намиращата се на масата чаша за безалкохолно и с нея му нанесъл силен удар в главата в областта на лявата вежда. С втори удар с чашата му нанесъл и удар в теменната част на главата (св. М. Б.). След това двамата ответници се нахвърлили срещу ищеца и започнали да му нанасят удари с юмруци в областта на главата и ритници (св. И. Б.). Ответникът И. захвърлил чаша и по колегите му с викове: „Ще Ви убия, познавате ли ме кой съм аз?” (св. И.Б.). Ищецът, с помощта на колегите си, успял да се отскубне към тоалетната, където почистил лицето си от кръвта, а колегите му извели ответниците от заведението. В последствие колегата му Б. го закарал до Бърза помощ, като по пътя за кратко дори изгубил съзнание (св. И. Б.). Там му зашили веждата (св. М. Б. и св. И. Б.) и се прибрал у тях. В следващите 3 дни имал силно главозамайване и главоболие, съпътствани от гадене и повръщане (св. И. Б.), поради което отново посетил болницата и останал там от 04.11. до 08.11.2011 г., като вследствие на това пропуснал и два изпита в НВУ, гр. В.Т.. За възвръщане на нормалното му здравословно състояние преминал период от 40 – 45 дни (св. И.Б.).

Със Споразумение от 01.03.2011 год., по Н.О.Х.Д. № 407/2011 год. по описа на Великотърновски районен съд, влязло в сила на 01.03.2011 год. ответникът И. Д. И. е признат за виновен в това, че на 01.11.2011 г. в гр. В.Т., ул. К 3, в дискотека "О.", като нанесъл удари в областта на главата на охранителя Л. П. П. от с. О., общ. Т., умишлено и по хулигански подбуди му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинената закрита черепно-мозъчна травма с преходна общомозъчна и функционално стволова симптоматика, поради което и на основание чл. 131, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години. И. Д. И. бил признат за виновен още и в това, че на същата дата и място, в съучастие като извършител със С. В. Ч. от гр. Г. О., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанасял удари на охранителя Л. П. П., крещял, буйствал, заканвал се на възпиращите го да продължи нападението охранители „ще ви убия, за кои се мислите, не ме ли знаете кой съм”, хвърлил по тях стъклена чаша, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради причинената телесна повреда на П., поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години.

Със същото споразумение ответникът С. В. Ч. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, в съучастие като извършител с И. Д. И. от гр. В., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанасял удари на охранителя Л. П. П., крещял, буйствал, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради причинената телесна повреда на П., поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 НК му е наложено наказание пробация, с определени в споразумението пробационни мерки.

Горецитираните увреждания се установяват и от заверено копие от Епикриза изх. № .. г. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”, гр. Велико Търново.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Със Споразумение от 01.03.2011 год., по Н.О.Х.Д. № 407/2011 год. по описа на Великотърновски районен съд, влязло в сила на 01.03.2011 год. ответникът И. Д. И. е признат за виновен в това, че на 01.11.2011 г. в гр. В.Т., ул. К 3, в дискотека "О.", като нанесъл удари в областта на главата на охранителя Л. П. П. от с. О., общ. Т., умишлено и по хулигански подбуди му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинената закрита черепно-мозъчна травма с преходна общомозъчна и функционално стволова симптоматика, поради което и на основание чл. 131, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години. И. Д. И. бил признат за виновен още и в това, че на същата дата и място, в съучастие като извършител със С. В. Ч. от гр. Г. О., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанасял удари на охранителя Л. П. П., крещял, буйствал, заканвал се на възпиращите го да продължи нападението охранители „ще ви убия, за кои се мислите, не ме ли знаете кой съм”, хвърлил по тях стъклена чаша, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради причинената телесна повреда на П., поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години.

Със същото споразумение ответникът С. В. Ч. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, в съучастие като извършител с И. Д. И. от гр. В., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанасял удари на охранителя Л. П. П., крещял, буйствал, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради причинената телесна повреда на П., поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 НК му е наложено наказание пробация, с определени в споразумението пробационни мерки.

Решението по отношение на ответника Ч., като необжалвано е влязло в сила.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. Тази силата трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения. Затова обвързващата сила на присъдата не може да се оборва. Тя може да бъде оспорена само, ако се оспорва валидността на присъдата.

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен ЮФ, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.

На първо място е налице деяние, като конкретна външна проява на съзнателна волева дейност на делинквента. В случая то се изразява в действие – причиняване на средна телесна повреда на ищеца.

Деянието на ответника И. е противоправно.

На трето място трябва да е налице вреда, изразяваща се в смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние – изживените болки, страдания, психически дискомфорт от нанесената му средна телесна повреда, като възстановителния период е продължил около 40 – 45 дни, обида, унижение и срам по отношение на околните и уроненото достойнство на ищцата.

Безспорно между деянието на ответника И. и вредите претърпени от ищеца съществува причинна връзка. Установено е, че именно неговото противоправно действие, предизвиква претърпени неимуществени вреди.

Наказателния съд е признал ответника за виновен в извършването на горното деяние.

От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по безспорен и категоричен начин, е че извършеното от ответника осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, визиращ отговорността му пред пострадалия ищец, като е предизвикал вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.

Установено бе, че с побоят над ищеца са му нанесени следните телесни увреждания - изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинена черепно-мозъчна травма с преходно общомозъчна и функционално стволова симптоматика.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. С оглед горното, това, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради причинена черепно-мозъчна травма с преходно общомозъчна и функционално стволова симптоматика, последвалото болнично лечение и рехабилитация, невъзможността същият да се яви на предстоящите му изпити в НВУ, гр. В.Т., продължителността на възстановяването за един некратък период от време, че обезщетението следва да бъде в размер на 2 800 лв.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за нанесени неимуществени вреди следва да бъде уважен, като И. бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 800 лв. – претърпени болки и страдания. В останалата си част до пълно предявения размер от 8 000 лв., предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за нанесени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение лихвата за забава:

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2011 г. - деня на увреждането. Оттогава в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата до датата на исковата молба – 133.18 лв., и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението по отношение на ответника Ч., като необжалвано е влязло в сила.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 464/13.05.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е уважен предявения иск до размер от 2 800 лв., следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.

Доколкото производството по делото е разгледано по отношение на ответника (жалбоподател) по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с участието на назначен от съда особен представител и ищецът в производството е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, то на адв. Д.Т.С от АК – Велико Търново следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния му интерес, което да се изплати от бюджета на Окръжен съд – Велико Търново. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК посочената сума следва да се възложи на ответника, който да бъде осъден да я заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново.

При този изход на спора, с оглед на обстоятелството, че предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът И. следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса за въззивната жалба в размер на 81 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 18 във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАРешение № 379/12.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 464/13.05.2013 г., постановено по гр. дело № 1890/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЯ на адв. Д.Т.С от АК – Велико Търново възнаграждение в размер на 100 (сто) лв., на основание чл. 37 от Закона за правната мопощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да се изплати от бюджета на Окръжен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН * с постоянен адрес гр. В., ул. М., 82, . 4, А. 11, представляван от назначения особен представител адв. Д.Т.С, да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново деловодни разноски - възнаграждение за особен представител в размер на 100 (сто) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН * с постоянен адрес гр. В., ул. М., 82, . 4, А. 11, представляван от назначения особен представител адв. Д.Т.С, да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 81 (осемдесет и един) лв. – държавна такса за въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 18 във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.