В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт № *, т. *, peг. № *, д. № */10.02.2000 г. по описа на Нотариус М. Д. с pег. № * на НК, с район на действие района на РС Г. З., вписан в Служба по вписванията Г. З., с вх. № */10.02.2000 г., акт № *, том *, дело № */2000 г., партидна книга: том *, стр.*, е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. С., в местността „Б.”, а именно - ливада с площ 2.030 дка, съставляващ имот № *, при граници: имот № *, ливада на К. В. К.; имот № *, полски път на Община Г. З.; имот № *, ливада на М. Т. Х. и имот № *, ливада на М. В. К.. С Разрешение за строеж № */12.08.2014 г., влязло в сила на 16.09.2014 г., издадено от гл. архитект на Община-З., й е разрешено да извърши строителство на лека ограда по имотни граници, изцяло в имота на собственика, съгласно одобрено конструктивно становище на 11.08.2014 г. от гл. архитект на Община-З.. В изпълнение на дадените й указания /т.4 от разрешението за строеж/, на 15.12.2014 г. правоспособно лице И. Ю. Т., извършил трасиране, означаване и координиране на граници на горепосоченият поземления имот. Съставен е Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземления имот, трасировъчен карнет и координати на точките от масив *. Твърди, че имотната граница между имот № * – нейна собственост и имот № *, собственост на ответника, е безспорна. Тя е отразена правилно, съобразно документите за собственост /нотариални актове и скици от Поземлена комисия/ и по картата на възстановена собственост /КВС/. Ответникът К. е навлезнал в имота й, като ползва част от имота й до съществуващия слог, който не съвпада с определената от КВС имотна граница. По този начин ответникът възпрепятства поставянето на ограда, съобразно издаденото разрешение за строеж, по имотни граници. Ответникът владее без основание част от имота, която представлява: площ от 140 кв.м., образувана между имотната граница по КВС /между имот № * на ответника и имот № * на ищцата/ и съществуващия на терена слог в имот № *. Твърди, че е собственик на претендирания недвижим имот, а ответникът владее процесната част от недвижимия имот, без да има основание за това владение. Моли да се постанови съдебен акт, с който се признае за установено, че е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. С., в местността „Б.”, а именно: ливада с площ 2.030 дка, съставляващ имот № *, при граници: имот № *, ливада на К. В. К.; имот № *, полски път на Община-З.; имот № *, ливада на М. Т. Х. и имот № *, ливада на М. В. К., и се осъди ответника К. В. К., да й предаде, неоснователно владяната от него реална част от имот *, а именно: площта образувана между имотната граница по КВС /между имот № * на ответника и имот № * на ищцата/ и съществуващия на терена слог в имот № *. Претендира за разноски по делото. Допуснато е уточнение в размера на площта, ползвана от ответника, от 140 кв.м. на 125 кв.м. От ответника К. К. е постъпил писмен отговор вх. № */02.04.2015 г., в който не се оспорват твърденията на ищцата, че е собственик на претендирания недвижим имот, както и не се оспорват обстоятелствата твърдени от нея. Ответникът твърди, че никога не е оспорвал правото на ищцата да си построи посочената от нея ограда. От исковата молба разбрал, че ищцата се е снабдила с разрешение за строеж № */12.08.2014 г., влязло в сила на 16.09.2014 г. на гл.архитект на Община-З.. Сочи също така, че ищцата е водила срещу него дело с предмет чл.109а ЗС и с Определение № 343/10.12.2013 г. на ЗРС, съдът оставил без разглеждане предявеният иск, като процесуално недопустим и прекратил производството по делото. Твърди, че още когато баба му прехвърлила имота заварил съществуването на слоговете и се ползва по тях, като слоговете не съвпадат с границите на имотите по КВС и нот. актове. Признава иска, поради което, моли да се приложи разпоредбата на чл.78 ал. 2 ГПК и не му се възлагат разноските направени в настоящото производство. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Страните се легитимират като собственици на съседни земеделски имоти в м. Б., земл. на с. С., О. З., както следва: С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, рег. № *, дело № */2000 г. Е. И. Ч. е прехвърлила на ищцата Р. К. /К./ недвижим имот, находящ се в землището на с. С., а именно – ливада с площ 2.030 дка в меС. Б., съставляващо имот № * при граници: имот на М. К., имот на Община-З., имот на М. Х., срещу задължението да я издържа и гледа при немощ и старост до смъртта й, съгласно подписано споразумение с останалите наследници. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, рег. № *, дело № */2000 г. Е. И. Ч. е прехвърлила на ответника К. К. недвижим имот, находящ се в землището на с. С., а именно – ливада с площ 2.030 дка в меС. Б., съставляващо имот № * при граници: имот на М. К., имот на В. К., имот на Община-З., имот на Р. К., срещу задължението да я издържа и гледа при немощ и старост до смъртта й, съгласно подписано споразумение с останалите наследници. С Разрешение за строеж № */12.08.2014 г. на Р. И. К. (К.) е разрешено да извърши строителство на: „Направа на лека ограда по чл. 48, ал. 8 ЗУТ” (строеж шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ), в имот ПИ № *, меС. Б., с. С.. С Протокол от 15.12.2014 г., от правоспособно лице И. Ю. Т., е извършено трасиране, означаване и координиране на граници на ПИ с идентификатор * по КВС на с. С.. Представено е удостоверение от което се установява, че данъчната оценка на имота е 53.70 лв. От Удостоверение за иõентичност на лице с различни имена се установява, че Р. И. К. и Р. И. Кисьова са имена на едно и също лице. Приложено е Г.д. № 309/2013 г. на ЗРС, водено между същите страни на осн. 109а ЗС за определяне на границата между процесния имот и имота на ответника с № *. Производството е прекратено с Определение №343/10.12.2013 г. поради недопустимост, тъй като границата не е нито неясна, нито неизвестна, нито спорна. Съдебният акт на ЗРС е потвърден с Определение № 193/10.02.2014 г. по в.ч.Г.д. 52/2014 г. на СОС. По делото бе разпитан като свидетел сина на ищцата М. В. К., който заяви, че ответника ползва процесните 125 кв.м. от имота на майка му, в долния край на ливадата, намиращи се в м. Б. Между имотите няма ограда, но има слог, който се е получил в процес на работата, и попадащ в имота на майка му. Заяви, че майка му има издадено разрешително за ограда, но не може да я направи, тъй като ответника ползва имота. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза И. В. П. дава заключение, че съгласно изготвената комбинирана скица № 1 площта е 125 кв.м. и съществуващия на терена слог попада изцяло в имот *, в южната си чаС. Имотните граници са по КВС на с. С.. Установил е, че трасираните граници на имот * и * отговарят, както са по скицата на Поземлената комисия. Има несъвпадение на слога с имотната граница по КВС и нот. актове на страните. Върху скицата към СТЕ, вещото лице е оцветило в син цвят площта от 125 кв.м. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: За защита правото си на собственост на дадена вещ, всеки собственик разполага с ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, какъвто ищцата е предявила в настоящото производство. За да се проведе с успех този иск, от страна на ищцата, твърдейки, че е собственик, тя следва да докаже: първо, че е собственик на процесния недвижим имот на посоченото основание в исковата молба ; второ, че имотът се намира във владение или държание на ответника и трето, че ответникът владее или държи имота без правно основание. Ако не е налице една от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. Ищцата се легитимира като собственник на процесния имот, представляващ ливада с площ 2.030 дка, съставляващ имот № *, при граници: имот № *, ливада на К. В. К.; имот № *, полски път на Община Г. З.; имот № *, ливада на М. Т. Х. и имот № *, ливада на М. В. К., на основание, извършено по съответния законов ред, в нейна полза прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане. На същото основание, ответникът се легитимира като собственик на съседния имот с № *. Няма спор, че между двата имота няма материализирана ограда, както и че съществува слог, обособен от ползването на имотите, кой попада изцяло в имота на ищцата. Ответникът не оспорва правото на собственост на ищцата върху имота, в границите, описани в нотариалния акт, отговарящи на границите по КВС на с. С., който е в сила. Праводателят и на двете страни е един и същ и той им е прехвърлил имотите в посочените граници. Същевременно, ответникът ползва частта от имота на ищцата с площ от 125 кв.м., в южната част, разположени между границата по КВС (и нот.акт) и образувалият се слог, който попада изцяло в имота на ищцата. Този факт се установи от свидетелските показания, като не се отрича и от самия ответник в писмения отговор, че ползването е по слоговете, а и в тази насока е воденото Г.дело по чл.109а ЗС. По този начин неоснователно, без да се легитимира като собственик на спорната част, ответникът оспорва собствеността на ищцата върху процесния имот и й пречи да упражнява в пълен обем собственическите права върху имота, като същата е възпрепятствана да построи ограда съобразно издаденото разрешително за строеж. Предявеният иск е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, като на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски. Неоснователно е позоваването от ответника на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки, а именно с поведението си да не е дал повод заÔеждане на делото. Както бе установено, ответникът ползвайки спорната част, е станал причина ищцата да заведе делото, поради което признанието на иска не е достатъчно да бъде освободен от разноските. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 540 лв. Водим от горе изложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 12, О. С., че Р. И. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 10, О. С., със съдебен адрес Г. З., б. Б. № 114, . 2, офис 2, О. С., Ч. А. Г. Д., на основание прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане с нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № */2000 г., е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. С., в местността „Б.”, а именно - ливада с площ 2.030 дка, съставляващ имот № *, при граници: имот № *, ливада на К. В. К.; имот № *, полски път на Община-З.; имот № *, ливада на М. Т. Х. и имот № *, ливада на М. В. К.. ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 12, О. С., да предаде на Р. И. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 10, О. С., неоснователно владяната от него реална част от имот *, а именно: площта от 125 кв.м. образувана между имотната граница по КВС /между имот № * на ответника и имот № * на ищцата/ и съществуващия на терена слог в имот № *, оцветена в син цвят върху скицата към СТЕ, която е неразделна част от решението. ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 12, О. С., да заплати на Р. И. К., ЕГН *, с адрес с. С., У. Е. № 10, О. С., направените по делото разноски в размер на 540.00 (петстотин и четиридесет) лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |