РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. К., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235100600425 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 49 от 20.09.2023 г., постановена по НОХД № 418/2023 г.,
Районен съд – К. е признал подсъдимия Г. Х. Ю. от гр. К., с ЕГН **********,
от гр. К. за виновен в това, че в периода от месец юни на 2022 г. до месец
февруари на 2023 г. включително, в гр. К., след като е осъден да издържа свои
низходящи – дъщеря си Н. Г. Х., с ЕГН ********** и сина си Х. Г. Х., с ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител Ф. З. И. от гр. К.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно девет месечни вноски по 250 лв. на месец за Н. Г. Х. и девет
месечни вноски по 200 лв. на месец за Х. Г. Х., възлизащи на обща стойност
4050 лв. за двете деца, като е изпълнил задължението си в пълен размер преди
постановяване на присъдата от първа инстанция и не са настъпили други
вредни последици за пострадалите, поради което и на основание чл. 183, ал.3,
вр. с ал.1 от НК не го е наказал. Със същата присъда Г. Х. Ю. е осъден да
заплати на Н. Г. Х. и Х. Г. Х., чрез тяхната майка и законен представител Ф. З.
И. сумата в размер на 1000 лв. за всеки един от тях, представляващи разноски
1
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 2, ал.2, вр. чл. 13, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
повереника на частните обвинители Н. Г. Х. и Х. Г. Х., а именно - адвокат М.
С. от АК – К., с която последната обжалва присъдата в частта й относно
присъдените разноски, като счита, че присъдата в тази част е неправилна и
незаконосъобразна. В жалбата е отразено, че правото на адвоката да окаже
безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 1-3 от Закона за
адвокатурата (ЗА) е установено със закон. Според адв. М. С., когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал.2 от ЗА адвоката, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Посочва, че възнаграждението не
се присъжда на лицето, което адвоката представлява безплатно, защото то не
е направило тези разноски. Поради тези съображения адв. М. С. счита, че съда
неправилно е присъдил разноски на двете пострадали лица (частните
обвинители), а не на адвоката, който ги е представлявал и защитавал
безплатно. В заключение моли въззивният съд да измени атакуваната присъда
в обжалваната част, като отмени същата в частта, с която подсъдимия Г. Х.
Ю. е осъден да заплати на Н. Г. Х. и Х. Г. Х., чрез тяхната майка и законен
представител Ф. З. И. сумата в размер на 1000 лв. за всеки един от тях,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, и вместо това
подсъдимият да бъде осъден да заплати на адв. М. С. от АК – К. сумата от
1000 лв. за осъществена безплатна адвокатска защита в първоинстанционно
производство на Н. Г. Х. и сумата от 1000 лв. за осъществена безплатна
адвокатска защита в първоинстанционно производство на Х. Г. Х., на
основание 2, ал.2, вр. с чл. 13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗА.
Препис от въззивната жалба е изпратен и надлежно връчен на всички
страни, като не са подадени възражения срещу нея.
В съдебно заседание частните обвинители Н. Х. и Х. Х. не се явяват. За
2
тях се явява техния повереник – адв. М. С., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли обжалваната присъда да бъде изменена
по посочения в жалбата начин.
В съдебно заседание подсъдимият Г. Ю. се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. Д. П.. Последната оспорва подадената
въззивна жалба, като счита същата за неоснователна. Представя заверено
копие на протоколно определение на Районен съд – К., с което упражняването
на родителските права по отношение на двете деца (частните обвинители в
първоинстанционното производство) са предоставени на подсъдимия Г. Ю..
Адв. Д. П. моли въззивния съд да не уважава жалбата, тъй като
претендираното адвокатско възнаграждение щяло да наруши финансовата
стабилност на подсъдимия и ще му попречи да осигурява трите непълнолетни
деца за които се грижи.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита, че въззивната
жалба е основателна, като напълно споделя съображенията, изложени в нея.
Счита, че същата следва да бъде уважена и присъдата изменена съобразно
направените искания от жалбоподателя.
Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след собствен
анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице – повереник на частните обвинители, и срещу акт който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на всички обстоятелства във връзка с повдигнатото на подсъдимия
Г. Ю. обвинение. Събрани са необходимите доказателства, относими към
предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не се е наложило
извършването на процесуално – следствени действия от въззивната
инстанция. Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и
първоинстанционното съдебно следствие доказателства, Районен съд – К. е
приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя и от
3
настоящия съдебен състав, а именно:
Подсъдимият Г. Х. Ю. е роден на **.**.**** г. в гр. Х., живее в гр. К.,
български гражданин е, не е женен, с основно образование, работи и е
неосъждан. През 2009 г. подсъдимият и свидетелката Ф. И. заживели на
семейни начала в гр. К.. От съвместното им съжителство се родили три деца –
Г. Г. Х., Н. Г. Х. и Х. Г. Х.. Постепенно отношенията им се влошили и през
2021 г. те се разделили. В тази връзка на 07.01.2022 г. св. Ф. И. подала искова
молба до Районен съд – К. с искане да се определи упражняването на
родителските права по отношение на две от децата, а именно - Н. Х. и Х. Х..
Било образувано гражданско дело № 15/2022 г. по описа на Районен съд – К..
С решение № 173/20.05.2022 г., влязло в сила на 14.06.2022 г., упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца Н. Х. и Х. Х. е
предоставено на майката Ф. И., а бащата – подсъдимия Г. Х. е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. за Н. Х. и в размер на 200
лв. за Х. Х., до навършване на пълнолетие или настъпване на друга изменяща
или прекратяваща издръжката причина. Подсъдимият Г. Х. е бил уведомен за
образуваното гражданско дело и взел участие в него. Уведомен бил също така
и за постановеното решение, връчено на 25.05.2022 г. на упълномощения му
представител. Въпреки знанието за възникналото задължение за заплащане на
ежемесечна издръжка на посочените две деца, то подсъдимият не заплащал
дължимата такава. Поради неизпълнение на задълженията от страна на
подсъдимия, срещу него бил издаден изпълнителен лист № 63/11.07.2022 г. от
Районен съд – К.. По молба на св. Ф. И. било образувано изпълнително дело
№ 20228120401071 по описа на ЧСИ Р. С., рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – К.. По посоченото изпълнително дело за периода от месец
декември на 2022 г. до месец февруари на 2023 г., включително, били
събирани суми по – ниски от определените от съда, които били разпределени
пропорционално за двете деца по месеци. В хода на първоинстанционното
съдебно следствие било прието като доказателство писмо с изх. №
44942/06.07.2023 г. от ЧСИ Р. С., с рег.№ ***, от което ставало ясно, че към
06.07.2023 г. (преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд)
била събрана цялата неплатена сума за ежемесечна издръжка на двете деца до
месец юни на 2023 г., включително.
Описаната и приета фактическа обстановка се подкрепя от събраните в
4
хода на първоинстанционно съдебно следствие и досъдебно производство
гласни и писмени доказателства, както правилно е отразил в мотивите си
районния съд, а именно - показанията на св. Ф. И. и св. Н. Н., обясненията на
подсъдимия Г. Ю., решение № 173/20.05.2022 г., постановено от Районен съд
– К. по гр. дело № 15/2022 г., материалите по гражданско дело № 15/2022 г.
по описа на Районен съд – К., писма с изх. № 8240/08.02.2023 г. и с изх. №
44942/06.07.2023 г. на ЧСИ Р. С., с рег. № ***.
От правна страна, районния съд правилно е приел, че подсъдимия Г. Ю.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК. За да е съставомерно деянието по посочената разпоредба
от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
задълженото лице. Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
От съществено значение за отговорността на дееца е периодът на неплащане
на дължимата издръжка и размера на неизпълнението, без да е необходимо
настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи
издръжката. В конкретния случай, от обективна страна посоченото
престъпление е осъществено от подсъдимият чрез бездействие, изразяващо се
в неплащане на издръжка да двете си малолетни деца Н. Х. и Х. Х. за период
от 9 месеца, въпреки, че е бил осъден за това с решение № 173/20.05.2022 г.,
постановено от Районен съд – К. по гр. дело № 15/2022 г., влязло в сила на
14.06.2022 г. От субективна страна безспорно е установено, че подсъдимия Г.
Ю. е знаел за постановеното решение и че е осъден да заплаща издръжка на
двете си деца, като видно от материалите по посоченото гражданско дело,
препис от решението е връчено на упълномощения от него адвокат, а и самия
подсъдим в обясненията си посочва, че знае, че е осъден да заплаща издръжка
на малолетните си деца Н. Х. и Х. Х.. На следващо място, правилно Районен
съд – К. е приложил разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, тъй като видно от
приложеното по делото писмо от ЧСИ Р. С., към 06.07.2023 г. издръжката по
отношение и на двете деца е изплатена от подсъдимия в пълен размер, като не
са настъпили други вредни последици за пострадалите.
5
Според настоящият съдебен състав, Районен съд – К. неправилно е
осъдил подсъдимия Г. Ю. да заплати по 1000 лв., съответно на Н. Х. и Х. Х.,
чрез тяхната майка и законен представител Ф. И., представляващи разноски
за адвокатска защита, в които части се обжалва и присъдата. Видно от
приложените договори за правна защита и съдействие от 07.06.2023 г.,
сключени между законния представител на малолетните деца Н. Х. и Х. Х. и
адв. М. С. от АК – К., правната защита и съдействие, изразяващи се в
осъществяване на защита и процесуално представителство е извършено
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата по
отношение на двете деца – частни обвинители. Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗА,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица
които имат право на издръжка (т.1), материално затруднени лица (т.2) и
роднини, близки или на друг юрист (т.3). В ал. 2 на същата разпоредба е
посочено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение и че съдът
определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да ги заплати. Съгласно чл.
13, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по дела при които за престъплението се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, то минималното
адвокатско възнаграждение е 1000 лв. Именно в тази хипотеза попада и
настоящия случай, тъй като за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или пробация.
Безспорно е, че адв. М. С. е оказала безплатна адвокатска помощ и съдействие
на посочените две лица, на които се дължи издръжка, т.е. изпълнено е
изискването на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗА. Предвид изхода на
първоинстанционното производство, Районен съд – К. правилно е осъдил
подсъдимия да заплати сторените разноски за адвокатски възнаграждения по
1000 лв. за всеки един от частните обвинители, но неправилно е постановил
те да бъдат заплатени на самите частни обвинители, чрез техния законен
представител, тъй като те не са направили тези разноски, както правилно
посочва в жалбата си и адв. М. С.. На основание чл. 38, ал.2 от ЗА, в
конкретния случай определеното от съда адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на оказалия безплатната правна помощ и съдействие
адвокат. Относно доводите на защитника на подсъдимия, адв. Д. П., че
6
заплащането на тези суми ще наруши финансовата стабилност на подсъдимия
е необходимо да се посочи единствено, че в случая следва да се разреши
въпроса, на кого последният да заплати направените разноски, а не дали
трябва да ги заплати, тъй като същите са дължими на основание чл. 189, ал.3
от НПК.
Имайки предвид изложеното, е необходимо да се постанови решение, с
което проверяваната присъда да бъде изменена в частите, с които
подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители Х. Х. и Х. Х. сумата
в размер на 1000 лв. за всеки един от тях, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, като бъде отменена в тези й части, вместо което
подсъдимият Г. Ю. да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1000 лв. на
адв. М. С., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на частния обвинител Н. Х., както и сумата в
размер на 1000 лв. на адв. М. С., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на частния обвинител Х.
Х..
В останалата й част, като правилна, обоснована и законосъобразна,
присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание на основание чл.334, т.3 и т.6 и
чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 49/20.09.2023 г., постановена от Районен съд – К.
по НОХД № 418/2023 г., като я ОТМЕНЯ в следните части:
- в частта, с която подсъдимият Г. Х. Ю. е осъден да заплати на Н. Г.
Х., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф. З. И., с
ЕГН ********** сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски за
адвокатска защита; и
- в частта, с която подсъдимият Г. Х. Ю. е осъден да заплати на Х. Г.
Х., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф. З. И., с
ЕГН ********** сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски за
адвокатска защита, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Г. Х. Ю. от гр. К., с ЕГН ********** да заплати на адвокат
7
М. С. С. от АК – К., с адрес на упражняване на дейността – гр. К., ул. „Р." №
**, ет. *, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в първоинстанционното производство на частния
тъжител Н. Г. Х., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. Х. Ю. от гр. К., с ЕГН ********** да заплати на адвокат
М. С. С. от АК – К., с адрес на упражняване на дейността – гр. К., ул. „Р." №
**, ет. *, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в първоинстанционното производство на частния
тъжител Х. Г. Х., с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8