Решение по дело №101/2020 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 115
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 5 септември 2020 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20201810200101
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б. , 14.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД Б. , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Н. П.

 

при секретаря Х. К. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 101 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление № **-****-****** от 12.12.2019 година, издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР, РУ Б.  упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1 т. 5, пр. 1, 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от упълномощения представител адв. Г.П. *** е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, при допуснати процесуални нарушения – неправилна правна квалификация на инкриминираното административно нарушение, нарушение на чл. 52 ЗАНН изразяващо в непроизнасяне в едномесечния срок, довело до погасяване на административно-наказателната му отговорност, немотивираност на НП, нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, 42, т. 4, 7 и чл. 43, ал. 1, чл. 57, т. 5 от ЗАНН, противоречие в обстоятелствата отразени в АУАН и НП – в акта се твърди „изпреварване“, а в НП „несъобразяване с пътните знаци и маркировка“ като не е конкретизирано за каква маркировка става въпрос и какви пътни знаци. Жалбоподателят счита, че не е извършил нарушението, за което е наказан по административно правен ред като твърди, че е съобразил поведението си като водач както с пътните знаци, така и с пътната маркировка, която е била прекъсната, а не непрекъсната, както е отразено в обжалваното НП. Счита, че вина за ПТП има другото превозно средство, участващо в произшествието, водачът на което е управлявал автомобила си с много висока скорост. Поради това се иска РС-Б.  да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, явява се лично и с адв. П. ***, която заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени наложеното наказание на доверителя й по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР, РУ Б. , редовно уведомена, не изпраща представител и не заявява становище по основателността на жалбата.

          Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

          Жалбоподателят В.С.С. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за правоуправление №********, издадено за категория „В” от СД-МВР.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен от Л.П.Л. – мл. автоконтрольор при РУ Б.  при ОДМВР София АУАН бланков № 282601, съставен на 24.10.2019 г. срещу жалбоподателя С., за това, че на 24.10.2019 г. около 17:30 часа управлявал собствения си лек автомобил „Дачия Дъстер” с рег. № ** **** ** на път Първи клас № *-*, около 183 км с посока от гр. М. към с. Н. като предприема маневра изпреварване при забраняваща М-1 маркировка, при което реализира ПТП с л.а. Мерцедес Спринтер с рег. № ** **** **, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Актът е подписан от посочените в него лица, като в графата за обяснения и възражения нарушителя записал, че е имало знак отпадане на ограниченията пред започване на изпреварването. На датата на съставянето на акта, на жалбоподателя С. е връчен препис от АУАН, съгласно разписка за връчване. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени обяснения от страна на жалбоподателя относно съставения АУАН.

На 12.12.2019 година било издадено оспореното наказателно постановление, с което на основание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1 т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лева. Словесното описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпада по признаци. От правна страна нарушението било подведено под текста на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите Л.Л. и П.И., както и въз основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение бланков № 282601, съставен на 24.10.2019 г., справка-отговор от директора на ОПУ-София и схема на Път *-* М.-Б.  за участъка от 178+000 км до км 183+000 към месец октомври 2019г., Заповед на министъра на вътрешните работи от 14.05.2018г.

Свидетелите Л.Л. и П.И. не са очевидци на деянието, а и видно от показанията им същите нямат съхранен спомен за процесното нарушение, поради което съдът определя показанията им като неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване. Показанията им са относими единствено по отношение на участието им при съставянето на АУАН. В тази връзка думите им намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства.

Като официален документ с доказателствена сила, съдът кредитира и приложената по делото Заповед на МВР от 14.05.2018г., съгласно която се установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните административни актове.

По пътя на служебното начало за установяване на обективната истина по делото, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, ведно със схема на Път *-* М.-Б.  за участъка от 178+000 км до км 183+000 към месец октомври 2019г., от които се установява, че към инкриминираната дата, в участъка от км 180+900 до км 183+300 хоризонталната маркировка е прекъсната линия М3, а не както е отразено в процесните АУАН и НП, че маркировката на км 183+000 да е била непрекъсната М1. За знаковото стопанство в справката и схемата към нея е отразено, че от км 178+100 до км 183+300 в посока от гр. М. към с. Н., участъкът е зона с действие на пътен знак В-24 „ забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди “.

Изложената фактическа обстановка и цялостната служебна проверка на развитие на административно-наказателното производство, налагат следните изводи от правна страна:

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел "Пътна полиция" в ОДМВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна страна на 24.10.2019 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е извършил изпреварване на място, на което е съществувала законова забрана за това - на Път *-* М.-Б. , посока М.-с.Н., около км 183+000 в района на действие на пътен знак В-24, при което, реализира ПТП с щети. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението. Нарушението е довършено с реализиране на ПТП-то следствие предприетите от С. неправилни действия по изпреварване. Оборено е твърдението на жалбоподателя, че е предприел и довършил маневра „изпреварване“ в участък, където това било разрешено. В конкретния случай ПТП е настъпило вследствие неправилните действия на В.С., който не е спазил правилата за предимство и след като е подал сигнал, не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване – поведение, което той е бил длъжен да предприеме, поради поставения в дясно от пътя, по който се е движил, пътен знак Б 24.

          Независимо от изложеното наказателното постановление подлежи на отмяна.

От съществено значение за делото е да се определи кой е приложимият закон по конкретния случай, с оглед преценка за това има ли извършено нарушение и по кой текст от закона.

Едва в хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 24.10.2019 г. на Път *-* М.-Б. , посока М.-с.Н., около км 183+000 жалбоподателят В.С. е извършил изпреварване на място, на което е съществувала законова забрана за това - на Път *-* М.-Б. , посока М.-с.Н., около км 183+000 в района на действие на пътен знак В-24 и е реализирал ПТП с щети, а не както неправилно е отразено в АУАН и НП – изпреварване при забрана с пътната маркировка М1. Недопустимо е обаче едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция да се установяват правно релевантни факти - елемент от фактическия състав на нарушението. Още в АУАН актосъставителят е следвало да посочи точно в какво се е изразявало на нарушението, тъй като с акта се повдига обвинението срещу лицето и от този момент насетне той се брани срещу вмененото му обвинение. Ето защо съдът приема за неправилен извода на АНО, че жалбоподателят е извършил изпреварване при забрана за изпреварване с оглед наличието на забранителна маркировка. Напротив в  съдебно следствие еднозначно и обосновано се установи, че жалбоподателят не е съобразил поведението си именно с пътните знаци, като пътната маркировка в участъка е била М2 „прекъсната“, а не М1 „непрекъсната“, както неправилно е отразено в АУАН и обжалваното НП. При това положение наказващият орган необосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Отделно от това, установените факти налагат от правна страна и извода, че наказващият орган неправилно е определил и приложимия материален закон и некоректно е посочил нормата, която жалбоподателят е нарушил виновно. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е обща правна норма, която задължава водачите да спазват правилата на пътните знаци и пътна маркировка. Тя е неприложима, когато водачът е нарушил специално правило за поведение, каквото в случая е „предприемане на изпреварване“.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, т.5 от ЗАНН, но при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП като бланкетна предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53 от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на АНО при издаване на НП. Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи идентичната правна квалификация, без да събере доказателства за твърдяното за извършено нарушение, което е случая е останало и недоказано. Разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП не посочва при какви пътни знаци какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Тоест чл. 6, т.1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба - такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при различните пътни знаци. Правилото за поведение по чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП е с императивен характер, но не е цитирано в АУАН или НП и нарушението му всъщност не е вменено на жалбоподателя, което представлява нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Неправилното посочване на нарушената материално правна норма е довело до процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, което подлежи на цялостна отмяна и само поради това.

По разноските:

В производството по обжалване на наказателните постановления, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН разноски на страните се присъждат по реда на АПК. Съгласно  чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, включително за процесуално представителство. В случая претенцията за разноски е заявена своевременно в жалбата. Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за основателността на претенцията за разноски е те действително да са заплатени и заплащането да е удостоверено по съответния начин. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за Правна защита и съдействия между жалбоподателя С. и адв. Г.П.-*** е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото пред Районен съд Б.  по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Липсват обаче доказателства за превеждане на договорената сума по банковата сметка или заплащане в брой на процесуалния представител. Поради гореизложеното, съдът счита, че претенцията за разноски е недоказана и не следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б. , въззивен състав

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 12.12.2019 година, издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР, РУ Б.  упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1 т. 5, пр. 1, 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В.С.С., ЕГН ********** за заплащане на разноски за процесуално представителство в настоящето производство.

 

          Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: