Р Е Ш Е
Н И Е
№260010
гр. Несебър, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 449 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От
ищцата В.Г.Б.
срещу собствениците от Етажната собственост на ваканционен комплекс „***”,
находящ се в ПИ с идентификатор ***, е предявен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 5 и т. 6, взети от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 30.05.2020г. Ищцата сочи, че е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажната собственост. Твърди, че на
30.05.2020г. било проведено общо събрание на етажната собственост, като взетите
решения по т. 5 и т. 6 от него са незаконосъобразни. Излага, че приетият бюджет
не съответства на заложеното в дневния ред. Обръща внимание, че са предвидени
разходи за съоръжения и инсталации, които не представляват общи части. Сочи, че
приходната част надхвърля значително разходната и е определена на база такси,
които са приети незаконосъобразно. По т. 6 от дневния ред сочи, че таксите са
определени за кв. м. собствена площ, без да става ясно за кои точно такси.
Счита, че са допуснати нарушения на чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС при
определяне размера на таксите. Развива съображения за неясно и неправилно
формиране на кворума и мнозинството по смисъла на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС. Акцентира върху обстоятелството, че в протокола е отразено проведено общо
събрание на повече от една етажни собствености. Счита, че протоколът не
отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. С тези доводи моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на ваканционен
комплекс „***”, представлявани от председателя на управителния съвет – адв. Б.С.,
е подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва. Не се спори, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект в сградата, че на 30.05.2020г. са
взети оспорените решения и, че ищцата е участвала в събранието чрез
пълномощник. Излага се, че на 30.05.2020г. се провело учредително за етажната собственост
общо събрание, свикано на основание чл. 12, ал. 6, предл. последно от ЗУЕС.
Излага се, че решенията са взети с мнозинство, определено по реда на чл. 17,
ал. 3 от ЗУЕС. Развиват се съображения, че решението по т. 5 от дневния ред не
може да бъде отменено поради нецелесъобразност. Сочи се, че ищцата не оспорва
т. 1 от дневния ред, поради което начинът на определяне на кворума е влязъл в
сила. Излага се, че при определяне на кворума съответните идеални части са
изчислени по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, а в документите за собственост са
записани само кв. м. идеални части от общите части, което е наложило
преизчисление. Развиват се съображения, че нужната информация е събрана. Твърди
се, че етажната собственост е съставена от две отделни сгради, които има за
общи части земята, двора, съоръженията и др. подобни. Акцентира се върху
обстоятелството, че става въпрос за комплекс от „затворен тип“. Ответникът
счита, че не е налице нарушение на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като в етажната
собственост няма нито един постоянно пребиваващ собственик, обитател или
ползвател. Развиват се съображения, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“
са определени при стриктно спазване на чл. 50 от ЗУЕС. Излагат се доводи за
спазване на всички процедурни правила при свикване и провеждане на ОС. С тези
доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски. Отправя
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се
установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани по т. 5 и т.
6, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.05.2020г. В
тежест на ищцата по предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна
собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на
ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания,
както следва: при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, както и
изискванията на чл. 50 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС.
С
определение от 11.11.2020г. в изготвения проект за доклад съдът е отделил като
безспорни между страните обстоятелствата, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. Проектът за доклад не е
оспорен от страните и обявен за окончателен, поради което тези въпроси не са
спорни и по арг. от чл. 153 от ГПК не следва да се обсъждат в настоящия съдебен
акт.
Следва да се има предвид, че при
предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за
законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена
само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на две групи: 1. нарушена процедура
по свикването и провеждането на общото събрание; 2. нарушени изисквания за
приемане на всяко едно от отделните решения. Във връзка с тези
възражения съдът прави следните фактически и правни изводи:
По възраженията за нарушена процедура по свикването и провеждането на
общото събрание:
На първо място с исковата
молба се акцентира върху неясно и
неправилно формиране на кворума и мнозинството по смисъла на чл. 17, ал. 4 и
ал. 5 от ЗУЕС. Следва да се обърне внимание, че това формиране е осъществено с
решение по т. 1 от дневния ред на общото събрание. Ищцата изрично е посочила,
че не атакува това решение, а само решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред. Ето
защо решението е влязло в сила във вида, в който е прието и доводите срещу него
не следва да бъдат обсъждани. Т.е. липсва нарушение на процедурата, свързано с
формиране на кворума, тъй като същият е формиран с влязло в сила решение на
общото събрание на етажната собственост.
Относно оспорването на отразените в протокола факти и обстоятелства следва
да се има предвид следното: в практиката на ВКС (Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4294/2014 г., I г. о., ГК) е прието, че протоколът от общото събрание е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Законодателят е предвидил
специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от
председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните
обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез
обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на което също
се изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още
веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го
председател и от етажните собственици. Предвиден е
и 7-дневен срок от
оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в
който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на
протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието
му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите
лица и съда доказателствена сила. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се
удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на
оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола
не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото
събрание, включително и факта, че такова изобщо не е проведено. В случая не се
твърди и не се доказва да е извършено оспорване на протокола, поради което
съдът приема за доказани отразените в него факти и обстоятелства. Ето защо
възраженията, свързани със съдържанието на протокола, не следва да се обсъждат.
Неоснователни са възраженията за процедурни нарушения с оглед
провеждането на общо събрание по отношение на две сгради. Няма спор, че
сградите са построени в един поземлен имот, като в протокола изрично е
отбелязано, че се провежда общото събрание на „ваканционен комплекс“. Ето защо
провеждането на общо събрание за двете сгради не представлява нарушение (с
оглед съществената връзка между тях), а дори е позволено от закона – чл. 18 от ЗУЕС.
По
възраженията за нарушени изисквания за приемане на отделните решения:
Съдът
намира, че двете решения следва да бъдат разгледани едновременно, тъй като
първо е прието решението по т. 6 от дневния ред – за определяне на таксите, а
след това решението по т. 5 – за бюджет, приходната част на който се формира от
таксите, определени по т. 6. Ето защо двете решения са тясно свързани помежду
си и възраженията срещу тях следва да бъдат разгледани заедно.
Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост приема годишен
бюджет за приходите и разходите. Видно от чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС
управителният съвет изготвя годишния бюджет за
управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост. При
анализа на понятието „бюджет” за нуждите на ЗУЕС следва да се отчетат
спецификите на този закон. Видно от чл. 1 ЗУЕС този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и
задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти или на части от тях. Т.е. от съществено значение за бюджета на
етажната собственост е той да е свързан с управлението на общите части. Глава
„Четвърта” от ЗУЕС е озаглавена „Поддържане,
ремонт и основно обновяване на общите части” и в нея са
предвидените различните правила във връзка с цитираните дейности. В чл. 50 и
чл. 51 ЗУЕС е уредено по какъв начин се набират средствата за фонд „Ремонт и
обновяване” и разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост. От заложената цел в ЗУЕС може да се направи извод, че етажната
собственост представлява един неперсонифициран правен субект. Отношенията между
различните собственици се регулират от закона единствено с цел осигуряване на
нормалното управление и поддържане на общите части. Тези характеристики на
етажната собственост водят до извод, че между нея и търговските дружества по
смисъла на ТЗ и другите видове сдружения по различни закони, съществуват
характерни разлики. Докато повечето сдружения се образуват с определена цел
(предимно за реализиране на печалба), то етажната собственост възниква по
силата на закона и то единствено с посочената по-горе цел, предвидена в чл. 1 ЗУЕС. Поради тази причина етажната собственост не е субект, който принципно има
за цел да реализира печалби. Впрочем отношенията в етажната собственост не се
характеризират с голяма сложност – налице са определени дейности, които следва
да се осъществят през годината, за постигане на целите по чл. 1 ЗУЕС. За
реализирането на тези дейности са необходими парични средства, които представляват
„разходи” на етажната собственост. Средствата, с които да се покриват тези
разходи обаче не се набавят чрез реализирането на печалба, а единствено чрез
вноски от всички етажни собственици, направени в съответствие с цитираната
„Глава четвърта” от ЗУЕС. С оглед тези специфики на бюджета съдът намира, че
общото събрание на етажната собственост притежава известна свобода при
формирането на отделните му пера. В тази връзка са неоснователни възраженията,
че приетият бюджет не съответства на заложеното в дневния ред, не е конкретен, предвидени
са разходи за съоръжения и инсталации, които не представляват общи части, приходната
част надхвърля значително разходната и е определена на база такси, които са
приети незаконосъобразно. Тези възражения са неоснователни поради широките
правомощия, които ЗУЕС дава на общото събрание във връзка с приемането на
бюджета, а първите две не отговорят и на събраните по делото доказателства, тъй
като видно от протокола от проведеното общо събрание бюджетът е конкретизиран и
решението е прието в рамките на заложеното в дневния ред – за приемане на
бюджет.
Съдът намира
за основателни останалите възражения на ищцата, които са пряко свързани с
разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. С първото прието решение (по т. 6 от
дневния ред) общото събрание на етажната собственост е диференцирало „годишните
такси“ в зависимост от големината на обектите – за студията в размер на 600
лв., за едностайните апартаменти – в размер на 800 лв. и за двустайните в
размер на 1000 лв. Прието е в тези вноски да се включват и вноските за фонд
„Ремонт и Обновяване“, в размер на 1,6 лв. на кв. м. за всеки самостоятелен
обект, които да се отчисляват от годишните такси към фонда. Разпоредбата на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Според чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен
с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици
в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. В практиката си върховната
инстнация е имала повод да се произнесе в насока, че посочените норми са
императивни (Решение № 165 от 26.06.2019г. по гр.д. № 4291/2018г. по описа на IV
гр. о. на ВКС, Определение № 130/17.07.2020г. по ч.гр.д. № 1770/2020г. по описа
на II гр. о. на ВКС). С приетото решение по т. 6
от дневния ред е допуснато отклонение от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 50, ал. 2,
т. 1 от ЗУЕС. Таксите за управление и поддръжка не са определени по равно, а
според големината на апартаментите. Вноските са фонд „Ремонт и обновяване“ не
са определени съобразно идеалните части в общите части, а съобразно площта на
апартаментите. Тези отклонения от императивни правни норми са достатъчно
основание, за да се приеме, че решенията по т. 6 от дневния ред са
незаконосъобразни и на това основание следва да бъдат отменени. Не може да се
приеме тезата на ответника, че са налице основателни причини за определяне на таксите
по този начин. Впрочем самите решения страдат и от липса на яснота, като не
става ясно каква част от определените суми са за управление и поддръжка и каква
част за фонд „Ремонт и обновяване“. Т.е. дори математически няма как да бъдат
направени изчисления (както се сочи от ответника), които да обосноват спазване
на ЗУЕС при вземане на решенията. За законосъобразно вземане на решението
следва да се посочи каква част от таксата е формирана от разходи за управление
и поддръжка (разпределени по равно между всички собственици, ползватели и
обитатели) и каква част за фонд „Ремонт и обновяване“ (разпределени съобразно
идеалните части в общите части).
Незаконосъобразността
на решенията по т. 6 влече след себе си и незаконосъобразност на приетия бюджет
по т. 5 от дневния ред. Както е посочено в протокола приходната част на бюджета
е формирана от годишните такси. Вече беше посочено, че именно таксите са в
основата на бюджета, а след като те са определени незаконосъобразно, то и
целият бюджет е незаконосъобразен. Това е така, тъй като бюджетът е единен и
след като неговата приходна част не съответства на законовите изисквания, то
целият следва да бъде отменен.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че
предявеният иск е основателен и следва бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на ищцата се дължат разноски, както следва: 600 лв.
– платено възнаграждение за един адвокат и 80 лв. – държавна такса.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата, е
неоснователно, тъй като предявеният иск е неоценяем. Следователно по арг. от
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за един адвокат е в размер на 600 лв. и същото не може да бъде
намалявано.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание
чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, решенията по т. 5 и т. 6 от дневния
ред, приети от
общото събрание на Етажната собственост на ваканционен комплекс „***”, находящ
се в ПИ с идентификатор ***, проведено на 30.05.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на ваканционен комплекс
„***”, находящ се в ПИ с идентификатор ***, да заплатят на В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 680 лв., представляваща направените по делото
разноски, от които 600 лв. - платено възнаграждение за един адвокат и 80 лв. –
платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: