№ 877
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503394 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4695 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. № 994/2019 г.
СГС, І ГО, 19 състав е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Ц. Л. Д. сумата от 30 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
15.11.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.06.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата
до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 2 622 лв. – съдебни
разноски. С решението СГС, І ГО, 19 състав е осъдил Ц. Л. Д. да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата от
252 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 40
000 лв. е подадената въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния й представител. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушения на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Възразява се, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не съответства на
степента на търпените от ищцата болки и страдания. Твърди се, че съдебният
1
състав не е обсъдил всички събрани доказателства в хода на съдебното
дирене, поотделно и в тяхната съвкупност, а избирателно е формирал
убеждението си само върху част от тях. Поддържа се, че съдът не е взел
предвид, че се е наложило пострадалата да бъде настанена в болнично
заведение на три пъти, през който период е претърпяла и две оперативни
интервенции, всяка от които е довела до интензивни болки и страдания, както
и рехабилитационни процедури. В жалбата се излага, че ищцата е търпяла
интензивни болки и е променила походката си, изпитвала е затруднения в
придвижването. Релевира се становище, че по време на възстановителния
период ищцата е разчитала изцяло на помощта на близките си и е
преустановила трудовите си задължения. Допълва се, че понастоящем ищцата
има остатъчен загрозяващ оперативен белег в областта на лявото коляно, като
продължава да изпитва спорадични болки при натоварване и промяна на
времето. Твърди се, че инцидентът се е отразил негативно и на психиката на
пострадалата, станала по-затворена и прекарвала повече време вкъщи, освен
това изпитвала притеснения да се вози в градския транспорт. Прави се
оплакване, че ищцата все още не е напълно възстановена от получените
травми, тъй като все още не може да осъществява движения с крайника си в
пълен обем, което имало негативно отражение във всички аспекти на нейния
живот. Релевира се възражение, че при определяне на справедливия в случая
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил
икономическата конюнктура в страната, както и константната съдебна
практика в подобни случаи. Прави се искане въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск до сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на направените
разноски в двете инстанции.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 15
000 лв. до присъдените 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е
подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез процесуалния
представител, с релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. В
жалбата се прави възражение, че съдебният състав не е обсъдил всички
събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а избирателно е
формирал убеждението си само върху част от тях. Релевира се оплакване, че
присъденото обезщетение е прекомерно и завишено, несъответстващо на
степента и вида на претърпените неимуществени вреди, определено в
несъответствие с принципите на справедливост, заложени в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че оздравителният процес е приключил в обичайния си
период, както и че не са налице данни за настъпили усложнения. Посочва се,
че към момента състоянието на пострадалата следва да е стабилизирано от
гледна точка на фрактурата на петелата. Изразява се становище, че
коксартрозата представлява възрастови промени на двете тазобедрени стави и
не е във връзка с полученото при процесното ПТП счупване на капачката на
2
коляното. Прави се искане, въззивният съд да уважи подадената от
дружеството въззивна жалба, като отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
над сумата от 15 000 лв. Претендира се присъждане на разноски в двете
съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка страна е подала
писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна, като моли съдът
да я остави без уважение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от
страните поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната
страна и поддържа претенцията за присъждане на разноски.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.06.2018г. до окончателното плащане.
При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние.
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 19 състав е уважил частично
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като
е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата в размер на 30 000 лв. Приел е за недоказано
възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, същото е и
правилно. Въззивният състав изцяло възприема приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, като на основание чл. 272
3
ГПК препраща към нея.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 15 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2018г. до окончателното изплащане, както
и в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания, съдът
приема, че спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава
единствено върху размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с доводите във въззивните жалби за допуснатите от
първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, съставът приема следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на реализираното произшествие Ц. Л. Д. е получила
следното увреждане: счупване на капачката на лявото коляно. На 16.11.2017г.
е била оперирана –поставена й е била метална остеосинтеза на петелата – с
Киршлерови игли от типа на Вебер, при изписването й от болница коляното й
е било имобилизирано за период от 30 дни. Съгласно заключението на вещото
лице, възстановяването е продължило около 6 месеца, като пострадалата е
търпяла болки и страдания през този период, а първите 30 дни те са били с
по-интензивен характер. Вещото лице сочи, че ищцата ще продължава да
търпи болки в коляно при по-голямо натоварване и промяна на времето за цял
живот. Допълва също, че е налице оперативен белег в областта на лявото
коляно, вследствие на оперативната интервенция в областта на травмата.
Експертът е категоричен, че коксартрозата не може да се получи от счупване
на капачката, тя представлява възрастово заболяване, като счупването в
капачката може да доведе единствено до увеличение на болките и
ограничение на движенията в тазобедрената става. Към момента на
изготвянето на експертизата, вещото лице намира, че състоянието на ищцата
следва да е стабилизирано от гледна точка на фрактурата на петелата. Няма
данни за предходни и съпътстващи заболявания, които да допринесат за по-
бавното й оздравяване.
В о.с.з. пред първата инстанция експертът сочи, че ищцата е претърпяла
и втора операция за премахване на имплантите, което е вторият етап от
първоначалната операция и който води до още един месец болки с по-
4
интензивен характер. Експертът заявява, че премахването на имплантите е
задължително, тъй като последните ограничават движението и не може да се
направи пълноценна физиотерапия. Докторът излага, че ищцата е с диабет и
високо кръвно налягане, но те нямат влияние върху зарастването на
капачката.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ и поясненията, дадени в съдебно
заседание, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените
въпроси.
От данните по делото се установява, че ищцата е провела
рехабилитация в Панчарево, считано от 08.02.2018г. до 23.02.2018г. и от
25.03.2019г. до 09.04.2019г.
От събраните по делото показания на свидетеля С. З. (внучка на
ищцата) съдът приема за установено, че за случилото се научила от
пострадалата, която й се обадила по телефона. След като пристигнала в
болничното заведение, където била настанена баба й, свидетелката я заварила
на легло. Ищцата била неадекватна 5-6 часа, не знаела как била попаднала
там. През първия ден след злополуката страдала от частична загуба на памет,
като не помнила нищо от времевия период непосредствено преди и след
инцидента, както и информация от 5-6 месеца преди настъпването му. Един
ден след инцидента оперирали пострадалата, която престояла в болницата 3 –
4 дена, след което се прибрала вкъщи. Няколко седмици не можела да става
от леглото, предвижвала се с проходилка. Наложило се да спре да работи –
преди инцидента тя давала уроци и гледала дете. Имала нужда от помощ за
всекидневните си задължения. Чувствала се зле, че не може да си движи
крака след втората операция. Взимала болкоуспокоителни. Към момента
изпитвала страх да се придвижва в градския транспорт, не можела да изкачва
стълби. Имала затруднение да си намери работа, тъй като е по-трудно
подвижна. Преди инцидента била деен човек – всичко правела сама. След
инцидента пострадалата станала по-затворена и прекарвала повече време
вкъщи. Тъй като вече не можела да се движи спокойно, променила начина си
на живот. На два пъти ходила на рехабилитация.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като
счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления, които не са в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото.
С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбите на
ищцата и ответното дружество, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен, съответно в завишен
размер. Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на
5
ищцата от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на
чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно
Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Апелативният съд, в настоящия си състав,
съобрази вида и характера на получената от ищцата увреда - счупване на
капачката на лявото коляно. Взе предвид продължителността на
възстановителния период – 6 месеца, през които пострадалата е изпитвала
болки и страдания, като първите 30 дни те са били с по-интензивен характер.
Съобрази и вида на проведеното лечение, като всяка от двете извършени
операции е довела до значителни болки и дискомфорт. Отчита и факта, че се е
наложило на ищцата да бъде поставена метална остеосинтеза на петелата,
като коляното й е било имобилизирано за период от 30 дена, което е довело
до затруднения в придвижването. Това състояние, от своя страна, е довело до
невъзможността пострадалата да се грижи сама за себе си и нуждата да бъде
обгрижвана от нейните близки. Безспорно това обстоятелство е причинило
неудобства на ищцата, като се изходи от установените по делото данни, че
преди произшествието тя сама се е грижила за всичко в дома си. Съдът
отчита и негативните последици, които инцидентът е оставил върху
психиката на пострадалата, която станала по-затворена и прекарвала повече
време вкъщи, започнала да изпитва страх да се придвижва в градския
транспорт и избягвала да го ползва. Като съобрази и стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост споделя
извода, направен в обжалваното решение, че справедливият размер на
обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на
сумата от 30 000 лв. За да остави без уважение жалбата на ответното
дружество съдът съобрази, че поради характера на получените травми
пострадалата се е наложило да претърпи оперативна намеса с поставяне на
импланти, което е довело до обездвижването й за един дълъг период от
време, през който е разчитала изцяло на помощта на други хора. На следващо
място, ищцата е претърпяла и втора оперативна интервенция, което
обстоятелство й е причинило нови болки, създало й е нови неудобства. Освен
това ищцата ще продължава да изпитва спорадични болки в мястото на
травмата при промяна на времето и физическо натоварване. Следва да се
отбележи, че при постъпването си в болница пострадалата временно е
страдала от частична загуба на памет, което наред с преживения шок от
произшествието допълнително е причинил неудобства. Макар ищцата да
страда от заболяване, което е довело до скъсяване дължината на единия й
крак, то докторът е посочил, че счупването на капачката е възможно да
доведе до увеличение на болките и ограничения на движенията в
тазобедрената става вследствие на по-голямото натоварване, което е било
6
налице при ищцата и следва да се съобрази. За да не уважи жалбата на
ищцата настоящият състав взе предвид, че действително имобилизирането на
крака й вследствие на счупването на капачката е довело до значително
обездвижване и затруднения в предвижването за известен период от време, но
при определянето на справедливия в случая размер на обезщетението за
неимуществени вреди тези затруднения е необходимо да се разграничат от
тези, от които вече ищцата е страдала и продължава да страда, а именно
коксартрозата, която е възрастово заболяване. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че след като вече е възстановена от получената травма,
ищцата не може да продължава да изпитва затруднения в предвижването
вследствие на нея, като настоящото й състояние, в това отношение, се дължи
на заболяване, което не е получено при процесното ПТП и не следва да се
отчита като вреда от него. Освен това полученият загрозяващ белег не е на
изключително видимо място, поради което не може да се приеме като основен
фактор при определянето на справедливото в случая обезщетение. В този
смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката-
ищца.
В заключение: Въззивният състав приема, че обжалваното решение е
правилно. Не са налице релевираните в двете жалби оплаквания за неговата
незаконосъобразност.
С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските пред САС, с оглед неоснователността на
двете жалби, всяка страна следва да поеме направените от нея разноски.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4695 от 04.08.2020г., постановено по гр.
д. № 994/2019 г. от СГС, І ГО, 19 състав, в обжалваните части.
Решение № 4695 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. № 994/2019 г. от
СГС, І ГО, 19 състав, в частта, в която предявеният иск за обезщетение за
неимуществени с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е уважен за сумата от 15
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2018г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв., като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
7
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8