РЕШЕНИЕ
№ 2330
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506642 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20271704 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 9397/2020 г. по описа на СРС,
176 с - в е признато за установено, че И.И. Й., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 145, 44 лв. за цена на доставената топлинна
енергия за периода от 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., сумата от 23, 33 лв. - цена за дялово
разпределение за месеците март 2015 г. - 30.04.2017 г. и сумата от 38, 26 лв. -
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 19.09.2015 г. до 30.04.2018 г. и
сумата 6, 13 лв., лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 19.09.2015г. до 30.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2019 г. по ч. гр. д. № 27229/2018г. по
описа на СРС, 176 състав.
С решението исковете са отхвърлени, както следва : за доставена ТЕ над сумата
от 145, 44 лв. до пълния предявен размер от 222, 02 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до
28.02.2015 г., за дялово разпределение - над сумата от 23. 33 лв. до пълния предявен
размер от 35 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до 28.02.2015г., като погасени по давност
и за мораторна лихва за главницата за дялово разпределение над сумата от 6,13 лв. до
пълния предявен размер от 7, 90 лв.
Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното
производства.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете, е останала
1
ответницата И.И. Й.. На първо място поддържа, че решението е нищожно, тъй като и
посочен различен неин ЕГН в мотивите и диспозитива. Сочи и че решението е
недопустимо, тъй като съдът не е взел отношение по наличието на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск. Поддържа, че исковата
молба е била нередовна, като в тази връзка се излагат множество доводи за функциите
на съда. СРС е разгледал претенциите без да изиска от ищеца да изложи обстоятелства,
на които основава претенцията си. В исковата молба не са релевирани обстоятелства
относно претенцията за дялово разпределение. По същество поддържа, че в
уважителната част решението е неправилно и необосновано. Излага съображения, че
по делото не са представени категорични доказателства, че страните са обвързани в
облигационна връзка в исковия период, както и че ответницата е потребител на ТЕ в
имота за периода. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в производството е
установено, че ищецът е доставил ТЕ на определена стойност, тъй като от СТЕ е
установено, че имотът не е топлоснабден и в него не е използвана ТЕ за битови нужди.
Неоснователно СРС е възприел заключенията на вещите лица, които не почиват на
представените пред него доказателства, като необосновано е направил извод, че
претенциите са доказани по размер и основание. Сочи, че заключенията са непълни и
не доказват претенциите, от тях не може да се направи извод за прилагането на
Методиката за дялово разпределение. Поддържа, че заключението на СТЕ не е
компетентно изготвено и не следва да се кредитира. В жалбата се излагат множество
съображения относно начините на изчисляване на потребената ТЕ в КвЧ, които съдът
не обсъжда, като ги намира за неотносими към спора. В случай, че ответницата е имала
възражения срещу заключението на СТЕ, е следвало да го оспори по надлежен ред
пред СРС, което не е направено пред СРС и във въззивното производство е
преклудирано. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в
оспорените части и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски, включително
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, не взема становище по въззивната
жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 26.05.2022 г. ищецът оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената от ответницата част е
законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и практиката на
съдилищата. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност прави възражение за прекомерност
на разноските на ответницата.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема
становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно
за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението не е нищожно на посоченото в жалбата основание. То е постановено
от съдебен състав на СРС в рамките на правораздавателната му компетентност. В
случай, че съдът е допуснал техническа грешка в изписването на ЕГН на ответницата в
решението, същата може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК и не представлява
основание за нищожност на решението. Възраженията в жалбата по този въпрос са
изцяло неоснователни.
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените части.
Производството се развива след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от
ищеца.
Във връзка с доводите на ответницата във въззивната жалба настоящият състав
приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е
направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на
топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода.
Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото
тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че
страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия
е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое
име със заявление до доставчика.
В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на
ответницата на собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, „*******“, ул.
„*********** което се установява от приетия пред СРС нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 177, том I, peг. № 9562, дело № 157 от 2006 г от продавач „У.-2003“
ЕООД и заявление до ищеца от 20.11.2006 г. за закриване партидата на имота,
подадено от последната фирма. Съдът намира за изцяло неоснователно възражението,
поддържано в жалбата, че не е проведено доказване на качеството на ответницата на
потребител.
На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на
ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е
възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода. Неоснователно в жалбата се
поддържа, че ответницата следва да бъде индивидуално запозната с ОУ на
дружеството, за да се приложимо спрямо нея.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
3
В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено на „Б.“ ООД.
В отговор на възраженията в жалба въззивният състав намира, че реалното
потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната
енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от
приетата и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира, както и от представените от ФДР и
документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Неоснователно в жалбата се
възразява, че не е установено реалното потребление на ТЕ в имота.
Във връзка с доводите във въззивната жалба срещу заключението на СТЕ съдът
констатира, че то е изготвено след анализ на приетите пред СРС писмени
доказателства, в това число тези, представени от ФДР. Освен това следва да се посочи,
че ответницата не се е възползвала от възможността да оспори заключението на СТЕ
при приемането му, поради което всички следващи доводи срещу него, включително
тези изложени подробно във въззивната жалба, са несвоевременно заявени и
преклудирани.
Според експертизата ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на
общия топломер в АС по електронен път, като технологичните разходи на общия
топломер са за сметка на ищеца.
Вещото лице е констатирало, че за периода имота не е топлозахранен. При оглед
на място вещото лице е констатирало, че в имота няма монтирани радиатори,
разпределително табло и тръбни хоризонтални връзки за захранване на радиатори.
Имотът не ползва ТЕ за отопление, нито за БГВ, няма отопление и на общи части.
Абонатът е консуматор само на припадащата се част от ТЕ за сградна инсталация.
Предвид изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно по изричното разпореждане
на ЗЕ дори при изключено отопление в отделните имоти, абонатите остават задължени
за заплащане стойността на ТЕ за сградна инсталация, тъй като такава продължава да
се доставя и отдава от хоризонталните и вертикални разпределителни тръбопроводи и
съоражения за разпределение.
Според експертизата ТЕ за сградна инсталация за процесния имот е начислявана
съобразно изискванията на Наредба № 16 - 334/2007 г.
Според СТЕ общата сума за потребената топлинна енергия само за сградна
инсталация по прогнозни начисления е в размер на 218, 16 лв. за периода м. 05.2014 г. -
м. 04.2017 г. При тези данни вещото лице е заключило, че ФДР е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна
уредба, което възлиза на сумата от 35 лв.
Основателно СРС е съобразил направеното своевременно възражение за
погасяване на част от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на
ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на
падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от
подаване на заявлението - 27.04.2018 г. Съобразен с материалния закон е извода на
съда, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
м. 03.2015 г.
4
Предвид гореизложеното, въззивният съд споделя изводите на СРС, че искът за
главницата е основателен и доказан до размера от 145, 44 лв. за периода от м. 03.2015 г.
до м. 04.2017 г. вкл. За разликата до пълния предявен размер и период искът е
неоснователен. В тази част решението не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
Относно вземането за дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.
139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно
чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б
(при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Б.“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата,
в която се намира процесния имот.
Съгласно ОУ на ищеца, потребителите заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец.
Като е съобразил периода, за който претенцията за главницата за ТЕ е останала
непогасена по давност, СРС обосновано е направил извод, че е останала дължима цена
за услугата дялово разпределение за периода м. 03.2015 г. - 30.04.2017 г., която е
определил в размер на 23, 33 лв., на основание чл. 162 ГПК. Въззивният състав не
намира основание за промяна изводите на СРС.
По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху
главното вземане за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жалбата не са
изложени конкретни съображения срещу решението.
За пълнота следва да се отбележи, че за забавата на длъжника за част от периода,
за който вземанията не са погасени по давност от м. 03.2015 г. до м. 05.2016 г., относно
забавата приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2014 г. Според тях отделните
периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ
този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не
изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца. По
делото липсват доказателства за такова публикуване, поради което акцесорната
претенция в частта, върху непогасената по давност главница, както е претендирана - за
периода от 16.09.2015 г. до м. 05.2016 г., е недоказана.
За периода след м. 06.2016 г. относно забавата на длъжника ще намери
приложение нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да
5
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията, неплатени в посочения срок. Предвид изложеното, съгласно ОУ от
2016 г., изпадането в забава вече не е обусловено от изпращане на покана до длъжника,
а отново има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които
се отнасят съответните месечни задължения.
Следователно претенцията за лихва би била основателна само върху главницата
за периода м. 07.2016 г. до м. 04.2017 г., която съдът определя на основание чл. 162
ГПК в размер на 88, 11 лв., като съобрази заключението на СТЕ.
При това, на основание чл. 162 ГПК, въззивният състав определя лихвата за
забава върху главницата в размер на 88, 11 лв., в размер на 15, 74 лв. за периода
16.07.2016 г. - 19.04.2018 г. Над този размер до уважения размер от 38, 26 лв. и за
посочения в решението период, решението следва да са отмени и искът за
установяване на задължения за лихви да се отхвърли.
На следващо място въззивният съд намира, че страните не са определили срок за
изпълнение на задължението за заплащане на услугата за дялово разпределение.
Поради това длъжникът ще изпадне в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.
84, ал. 2 ЗЗД. В производството не са ангажирани доказателства, че ответникът е
поставен в забава плащането на задълженията за предоставената услуга дялово
разпределение през процесния период, поради което въззивният съд, за разлика от СРС
намира, че претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху тези суми са
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
В заключение и по изложените до момента съображения, решението на СРС е
съобразено с материалния и процесуален закон по отношение на признатите
задължения за главницата и лихви за забава за периода 16.07.2016 г. – 19.04.2018 г. и в
тази част следва да се потвърди, като се отмени само в частта относно лихвите за
забава върху част от главницата над размер от 15, 74 лв. до присъдения 38 лв. и за
посочения период, както и изцяло се отмени по отношение лихвите за забава за
услугата дялово разпределение уважен за сума от 6, 13 лв. за периода 19.09.2015 г. -
30.04.2018 г. и искът се отхвърли в тази част.
По разноските пред СРС :
Предвид частична промяна в изхода от спора, решението следва да са отмени и в
частта, в която в тежест на ответницата са присъдени разноски, както следва : за
заповедното производство - над размер от 46 лв. до уважения размер от 52, 63 лв., а за
исковото производство - над размер от 346 лв. до уважения размер от 396, 51 лв.
В полза но адвокат Й.Й., представител на ответницата, следва да се присъдят
още 27 лв. възнаграждение за производството пред СРС, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора - за частичното уважаване на жалбата, право на
разноски за въззивното производство има ответницата. В нейна полза следва да се
присъди част от платената държавна такса от 4 лв., съобразно уважената част от
жалбата. Доколкото ответницата е претендирала разноски за адвокат по реда на чл. 38,
ал. 1 и 2 ЗАдв, съобразно уважената част от жалбата съдът присъжда в полза на адв. Й.
разноски от 41 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
6
Въззивният състав не присъжда разноски в полза на ищеца за процесуално
представителство във въззивното производство, като приема, че в негова полза не е
осъществено същинско процесуално представителство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20271704 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 9397/2020 г. по
описа на СРС, 176 с - в, в частите, в които е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.И. Й., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******* сумата над 15, 74 лв. до присъдения размер от 38, 26 лв. -
мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за периода от 19.09.2015 г. до 15.07.2016 г. и
от 20.04.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата 6, 13 лв., лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 19.09.2015 г. до 30.04.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.11.2019 г. по ч. гр. д. № 27229/2018 г. на СРС, 176 с - в, както и в частите, в които
И.И. Й., с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, разноски, както следва : за заповедното
производство - над размер от 46 лв. до уважения размер от 52, 63 лв., а за исковото
производство - над размер от 346 лв. до уважения размер от 396, 51 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 124 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.И. Й., с ЕГН: ********** дължи на „Т.С."
ЕАД, с ЕИК *******, сумата над 15, 74 лв. до присъдения размер от 38, 26 лв. -
мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за периода от 19.09.2015 г. до 15.07.2016 г. и
от 20.04.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата 6, 13 лв., лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 19.09.2015г. до 30.04.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.11.2019 г. по ч. гр. д. № 27229/2018 г. на СРС, 176 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20271704 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 9397/2020 г.
по описа на СРС, 176 с – в, в частите, в които е признато за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
И.И. Й., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* сумата от 145, 44
лв. за цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г.,
сумата от 23, 33 лв. - цена за дялово разпределение за периода м. 03.2015 г. - 30.04.2017
г. и сумата от 15, 74 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ на за периода
16.07.2016 г. - 19.04.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останала неоспорена от ищеца отхвърлена
част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул. „******* да
заплати на И.И. Й., с ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, ул. ******* чрез
адв. Й., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, държавна такса от 4 лв. за СГС, съобразно
7
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул. „******* да
заплати на адв. Й.Й., с адрес по делото : гр. София, ул. ******* на основание чл. 38, ал.
1 и 2 ЗАдв., разноски като следва : за СРС още 27 лв. адвокатско възнаграждение, а за
СГС - 41 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8