№ 1467
гр. София, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Уникредит Булбанк“
АД чрез процесуалния й представител срещу определение № 268361/
10.05.2021г. на СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д. № 14361/17г., с което
е осъдена по чл.248 от ГПК да заплати на ответника разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че с поведението си не е предизвикал
участието си в процеса, за да отговаря за разноските. Счита, че солидарната
отговорност възниква по силата на закона или от договор, а чл.78 от ГПК не е
предвидил такава. Банката не е дала повод за завеждане на делото
Конституирането й в процеса е станало служебно от съда, въпреки че
застрахованото лице има право на пряк иск срещу застрахователя и не е било
нужно участието на банката в делото.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Ответниците „Кардиф Животозстраховане“ АД чрез „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф - Общо застраховане“
АД чрез „Кардиф - Общо застраховане, клон България“ КЧТ“ не вземат
становище по частната жалба.
С.Ж. не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
1
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е налице втората хипотеза. Жалбоподателят
е поискал изменение на решението в частта за разноските, присъдени на
ответника, поради което не е необходим списък по чл.80 от ГПК като
процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл.248, ал.1
от ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил
молбата на банката по реда на чл.248, ал.1 от ГПК като е осъдил нея и другият
ищец С. Ж. да заплатят на ответника разноските по делото разделно.
Разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК предвижда, че ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На възмездяване от
другата страна подлежат само действително направените разноски.
Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК не
предвижда солидарна отговорност за разноските, поради което с
обжалваното определение той е осъден да заплати такива на ответника
разделно.
Поддържа, че изобщо не следва да бъде осъждан за разноски, тъй като
служебно е конституиран като страна в процеса. Това намира опора в
разпоредбата на чл.134, ал.2 от ЗЗД, която предвижда при сурогационния иск
по чл.134, ал.1 от ЗЗД като страна по него да бъде призован и длъжникът. Той
има качеството на съищец в процеса, тъй като от успешното провеждане на
иска за него ще възникнат правните последици на решението. Качеството му
на съищец обуславя съответно процесуално поведение, насочено към
доказване на основателността на претенцията. Макар и служебно
конституирана страна банката има задължение за разноски при отхвърляне
2
на иска.
Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното
определение на СГС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 268361/ 10.05.2021г. на СГС, ГО, 9
състав, постановено по гр.д. № 14361/17г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3