Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 468/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба от „Йоана-827“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Торос, ул. „Орешак“ № 11,
представлявано от Ц.Т.С. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10873/06.10.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект –
павилион за бързо хранене, находящ се в с. Пещерна, местност „Гериза“ и
експлоатиран от „Йоана-827“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ от регистъра на
НАП: *********, с адрес с. Торос, ул. „Орешак“ № 11, с представляващ Ц.Т.С. с
ЕГН ********** и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186 ал. 1 от ЗДДС с искане същата да бъде отменена.
В жалбата
се сочи, че запечатването на обекта би довело до прекъсване на търговската дейност
на дружеството жалбоподател и че неотразената сума от 5,50 лева е реален нисък
финансов резултат и поради това не води до настъпване на значителни вреди за
фиска. Като причини за неиздаването на процесния касов бон жалбоподателят
изтъква струпването на много клиенти в обедните часове и невъзможността да
бъдат обслужени всички бързо, с цел избягване струпването на много хора.
В съдебно
заседание жалбоподателят – редовно призован не се представлява.
Ответникът по
делото – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за
приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Между
страните няма спор, че търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се
в с. Пещерна, местност „Гериза“ е стопанисван от оспорващото дружество. При
извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното
законодателство на 30.09.2020 г. е извършена контролна покупка от
проверяващия екип преди легитимация в 12:05 ч. на същата дата на една порция готвено ястие - пиле с ориз и един брой кока кола-безалкохолна напитка
от 500 мл, с обща стойност на
покупката 5,50 лв. (пет лева и петдесет стотинки), заплатени в брой с една банкнота от 50 (петдесет) лв. от ОП Л.К.А. - ИП. Плащането е прието от Ц.Т.С. - извършваща дейност в обекта, като същата
е върнала ресто в размер на 44,50 лв.
(четиридесет и четири лева и петдесет стотинки), но не е издала фискален касов
бон (ФКБ) от наличното и работещо към момента на проверката фискално устройство
(ФУ) Daisy Perfect S01, нито
от кочан с ръчни касови бележки. Контролната покупка е изконсумирана на място
изцяло.
След
легитимация на проверяващия екип в 12:20 ч. е разпечатан ДФО ,,Z“ с № 001738/30.09.2020 г.
Разпечатан е и КЛЕН за деня на проверката, от който е видно, че в 11:54 ч.
е издаден последният бон с № 001707 на
стойност 6,30 лв. (шест лева и тридесет
стотинки), което потвърждава неиздаването на ФКБ.
За
установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка
(ПИП) серия АА № 0294272/30.09.2020 г., който е връчен на представляващия
дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия (л. 10 от делото),
с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не е
направило възражения. Представляващата дружеството е дала писмени обяснения от 30.09.2020 г. (л.
10-гръб – л.11), в които е изложила, че в часовия диапазон от 12.00 до 13.00 ч.
на обяд е трудно да се издава касов бон поради големия поток от клиенти по това
време.
При тази
фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ (ПАМ) №
10873 от 06.10.2020 г. от Ж.А. на длъжност Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените
нарушения на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на „Йоана-827“
ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – павилион за бързо
хранене, находящ се в с. Пещерна, местност „Гериза“, експлоатиран от „Йоана-827“
ЕООД с представляващ Ц.С., като със същата заповед е наложена и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни.
Мотивите
на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, като е посочено,
че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита
на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, като е
съобразена необходимостта да бъде създадена организация в този търговски обект,
имаща за цел да и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както
и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна практика. Административният орган е счел, че са налице предпоставки
за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, като се е мотивирал,
че защитимият държавен интерес се обосновава не само от размера на извършваните
услуги, а и от самия факт за неизпълнение при всяка продажба търговеца да
издава фискални касови бележки.
Със
заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и
прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
От
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 16) се
установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10873/06.10.2020
г. (л. 6-8), Протокол от извършена проверка в
обект (ПИП) серия АА № 0294272 (л. 9-10), писмени обяснения от Ц.С.,
представляваща „Йоана-827“ ЕООД от 30.09.2020 г. (л. 10-гръб – л. 11), опис на
паричните средства в касата към момента на проверката (л. 11-гръб); 3 бр.
декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (л. 12-13), справка от програмните продукти на НАП за всички действащи трудови договори
(л. 13-гръб); разпечатки от ФУ (л. 14-15); Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л. 16); Заповед № 2264/11.06.2018 г. за преназначаването на Ж.И.А. на длъжността Началник отдел „Оперативни
дейности“ (л. 17).
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 16)
изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от Ж.А. - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжавната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 2264/11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 17) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Ж.И.А. е бил преназначен на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10873 от 06.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорената заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност, включително фактически и правни основания за издаването й. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В оспорената заповед са изложени мотивите на административния орган, вкл. и досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за ПАМ – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
В случая определения срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посочения срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица прилагането на ПАМ от вида на процесната. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като същата е надлежно мотивирана.
При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът не констатира при издаване на оспорения акт нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт.
По отношение на съответствието на оспорваната заповед с материалния закон, съдът намира следното:
В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 30.09.2020 г. в търговския обект на жалбоподателя е извършена контролна покупка от органите по приходите, при която от страна на продавача в обекта, макар да е прието плащането за извършената продажба на стока, не е издаден фискален касов бон.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС (в приложимата редакция към датата на издаването на ЗНПАМ - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), ПАМ „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС изрично въвежда задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Според чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган при условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.
В конкретния случай жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Относно нарушението следва да се съобрази безспорно установеното, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената продажба на една порция готвено ястие - пиле с ориз и един брой кока кола-безалкохолна напитка от 500 мл, с обща стойност на покупката 5,50 лв. в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката, което плащане е прието от служителя в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от Ц.С. – представляваща дружеството последната е била длъжна да издаде касовата бележка в съответствие с регламентацията по чл. 25, ал.1 от Наредбата. Посоченото в жалбата, че ФКБ не е била издадена, тъй като в часовия диапазон от 12.00 до 13.00 ч. на обяд е налице струпване на хора в обекта и това е затруднило издаването на касовия бон, не санира нарушението. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Следва да се отбележи, че законодателят е вменил като задължение на управителя на дружеството – жалбоподател да създаде организация, при която стриктно, точно и добросъвестно да се изпълняват задълженията за отчитане на всички извършени продажби в търговския обект чрез издаване на касови бонове от фискално устройство или в изрично посочените случай посредством издаване на касови бележки от кочан. Като не е създал необходимата организация в търговския обект при настъпването на законовите предпоставки да се издават такива касови бележки, търговецът следва да понесе неблагоприятните условия, които законът свързва с неизпълнение на законовите си задължения.
При това положение съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. Административният орган е определил ПАМ за срок 14 дни, като е изложил подробни мотиви за съразмерността на срока с предотвратеното нарушение.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не административно наказание, поради което доводите на жалбоподателя за ниската стойност на неотчетената покупка – 5,50 лв. са неотносими в настоящото производство. Както се спомена и по-горе, административният орган налага ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административно наказателно производство чрез съставяне на АУАН.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено такова в минималните размери по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „Йоана-827“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Торос, обл. Ловеч, ул. „Орешак“ № 11,
представлявано от Ц.Т.С. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10873/06.10.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Йоана-827“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Торос, обл. Ловеч, ул. „Орешак“ № 11 да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: