№ 102
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600123 по описа за 2021 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивни
жалби от подсъдимия Г. М. И. и служебния му защитник адв.М. К., с
допълнително изложение, както и от подсъдимия Е. М. И. и служебния му
защитник адв.Н. А., с допълнително изложение, против присъда от
03.12.2020г., постановена по нохд №200/2020г. по описа на ОС Монтана. В
жалбите на подсъдимите се твърди, че първоначално е било постигнато
споразумение с прокурора, което не е било одобрено, делото е протекло по
съкратената процедура, а наказанието е било определено над уговорения
размер с прокурора в споразумението, затова е допуснато нарушение на
правото на защита на подсъдимите и се иска намаляване на наказанието. В
жалбите на служебните защитници се излагат подробни съображения, че
наказанието е неправилно определено, доколкото не са били съобразени
всички смекчаващи вината обстоятелства. Според жалбата на адв.К., такива
са липсата на други осъждания за престъпление по чл.198 от НК за Г.И.,
незначителният размер на отнетото имущество, възстановяването на сумата,
леката форма на упражнената принуда, процесуалното поведение на
подсъдимия, който не е възпрепятствал разследването, затрудненията поради
1
носенето на медицинска маска от съдията да даде ясни отговори на въпросите
на съда, заради което поддържаното от прокурора споразумение не е било
одобрено, липсата на нови обстоятелства, мотивирали прокурора да поиска
по-високо наказание при постановяване на присъдата по реда на съкратеното
съдебно следствие. Навеждат се доводи, че съдът е игнорирал неоснователно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, не е отчетен тежкият социален статус на
подсъдимия, не са съобразени всички факти и обстоятелства, затова
несправедливо е изключено приложението на чл.55 от НК, каквато
възможност е регламентирана в разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. В жалбата
на адв.А., служебен защитник на Е.И., се твърди, че материалният закон е
приложен неправилно и несправедливо, като при определяне на наказанието
съдът не е съобразил всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, както и целите на наказанието по чл.36 от НК. Твърди се, че не
са съобразени смекчаващите вината обстоятелства – поведението на
подсъдимия непосредствено след случая и по време на наказателното
производство, искреното му разкаяние и инициативата за възстановяване на
щетата, при наличието им съдът е следвало да определи наказание под
минималния размер на предвиденото, а именно в размер на 1 година и 2
месеца, каквото е било уговорено за сключване на споразумение. То не е било
одобрено заради объркване на подсъдимия, тъй като не е чувал през маската,
поради неразбиране на ситуацията, като не се е разбрала волята му и тази на
съда. Този размер на наказанието би бил достатъчен за реализиране на целите
по чл.36 от НК и при налагане на по-тежко наказание, то няма да доведе до
превъзпитание на дееца. По тези съображения се иска изменение на
присъдата и налагане на наказание около минимума, с приложение на
разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Г.И. адв.К. в съдебно заседание пред
настоящата инстанция поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея,
иска присъдата да бъде изменена, като се приложи разпоредбата на чл.55 от
НК и наказанието бъде намалено.
Подсъдимият Г.И. поддържа становището на защитника си и изразява
съжаление за случилото се.
Защитникът на подсъдимия Е.И. адв.А. също поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея, иска присъдата да бъде изменена, като се
2
намали наказанието до размера, постигнат с прокурора в писменото
споразумение, неодобрено от съда.
Подсъдимият Е.И. поддържа становището на защитника си и моли
наказанието му да бъде намалено.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като
първоинстанционният съд правилно е преценил обществената опасност на
деянието и на подсъдимите, като е наложил съразмерно с тази преценка
наказание.
С присъда от 03.12.2020г., постановена по нохд №200/2020г. по описа
на Окръжен съд гр.Монтана, подсъдимите Г. М. И. и Е. М. И., са били
признати за виновни в това, че на 23.03.2020г. в с.Славотин, общ.Монтана, в
съучастие като съизвършители помежду си, са отнели от владението на С. Л.
А. сумата от 80 лева, с намерение противозаконно да я присвоят, като
употребили за това сила /нанесен удар в главата на А./, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, престъпление по чл.199, ал.1,
т.4 от НК във вр. с чл.198, ал.1, чл.20, ал. и чл.29, ал.1, /б.“Б“ за Г.И. и б.“а“ за
Е.И./, за което на основание същите текстове и чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от
НК им е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по 3г.и 4м.
/три години и четири месеца/, при първоначален строг затворнически режим.
Приспаднато е времето, през което подсъдимите са били задържани под
стража, възложени са им и разноските по наказателното производство на
основание чл.189, ал.3 от НПК.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността,
правилността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната
инстанция настоящият състав установи, че при разглеждане на делото
първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е
съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството и затова е
основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново
3
разглеждане по следните съображения:
С разпореждане от 06.11.2020г. е насрочено разпоредително заседание
по внесения обвинителен акт против Г.И. и Е.И., в разпореждането не е
посочено кое е пострадалото лице, както и какви права има, а също и че
следва да бъде призовано за съдебното заседание, за да ги упражни, ако
желае, а също и да изрази становище по въпросите по чл.248 от НПК. По този
начин на пострадалия не е било изпратено съобщение по чл.247б, ал.2 от
НПК, с което е възпрепятствана възможносността да упражни правата си по
чл.247б, ал.3 и 4 от НК. На 03.12.2020г. разпоредителното заседание е било
проведено, въпреки че на пострадалото лице изобщо не е била изпращана
призовка и той е бил нередовно призован, видно от разпореждането и списъка
на лицата за призоваване, в нарушение на разпоредбите на чл.247в, ал.2 и 3 от
НПК, които лимитативно уреждат възможността делото да се разгледа в
отсъствие на пострадалия. Въпреки процсуалната пречка, свърана с
нередовното призоваване на А., в същото съдебно заседание е проведено
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и е постановена
проверяваната присъда.
Като съобрази изложеното относно процесуалната дейност на
първостепенния съд, въззивният съдебен състав прие, че тя е осъществена в
нарушение на процесуалните правила, съществени по смисъла на чл.348, ал.1,
т.2 от НПК, защото допускането им е довело до ограничаване на правата на
пострадалия да участва като страна в наказателния процес. Нарушена е
разпоредбата на чл.247б, ал.2 от НПК, като за разпоредителното заседание не
е било съобщено на пострадалия, който е бил лишен от правата си да изрази
становище по въпросите, предмет на същото заседание, да изрази становище
дали желае да участва като страна и съответно като каква страна ще се
конституира, а също и дали изобщо ще участва като страна. В самото
разпоредително заседание, въпреки изричното посочване на хипотезите, в
които то може да се проведе в отсъствие на пострадалия, съдът не е съобразил
предходния си пропуск, дал е ход на делото и го е разгледал, като е
приключил с постановяване на присъда. Това нарушение не може да се
отстрани по никакъв начин в настоящата инстанция, а само при ново
разглеждане на делото, защото нарушението е формално и в закона не е
предвиден ред, по който би могло да се развие производството, без
4
пострадалото лице изобщо да узнае за това. Това нарушение не позволява
проверка на присъдата по същество и препятства преценката на доводите на
защитниците, подсъдимите и прокурора в техните въззивни жалби и в
съдебно заседание, доколкото се твърди несправедливост на наложеното
наказание, а пи установената при служебната проверка незаконосъобразна
процесуална дейност на първата инстанция е невъзможно произнасянето по
същество и присъдата подлежи на отмяна на това основание.
Предвид изложеното, са налице отменителните основания, посочени
в чл.335, ал.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3 от НПК, а делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, защото тези
нарушения не могат да бъдат отстранени от втората инстанция, но могат да се
преодолеят при ново разглеждане на делото от ОС Монтана. Затова
исканията за изменение на присъдата и намаляване на наказанията не могат
да бъдат разгледани в настоящото производство, а само при постановяване на
нова присъда от предходната инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,
Софийският апелативен съд в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 03.12.2020г., постановена по нохд №200/2020г.
по описа на Окръжен съд Монтана и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5