РЕШЕНИЕ
№. 1204/9.7.2020г.
гр. Пловдив, 09.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХIII състав в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 239 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, представляван от Г.В.-
и.д. началник, срещу решение № 2372 от 27.12.2019
г., постановено по а.н.д № 6258 по описа за 2018
г., на Районен съд – Пловдив, IX-ти наказателен състав, с
което е отменено наказателно постановление №
36-0000387 от 18.09.2019г., издадено от и.д. началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на А.М.К., ЕГН **********,
на основание чл.102, ал.4, предл. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на
чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че e налице неправилна
квалификация на деянието Твърди се, че районният съд не е съобразил текстовата
част на правната квалификация, поради което е достигнал до погрешни изводи.
Поддържа се, че административното нарушение е безспорно установено. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, в отговор поддържа становище за неоснователност на оспорването
и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на
разноски за адвокатска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба от А.М.К. срещу НП №
36-0000387 от 18.09.2019г., издадено от и.д. началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив. Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 264673 от 19.08.2019 г., съставен от П.Б.Т.– на длъжност инспектор
при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 19.08.2019г., около 07:55 часа, в
гр. Пловдив, Асеновградско шосе, до държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“, при контролна проверка от органи
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Пловдив е спряно движещо се на същото място МПС – автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ „***“ - собственост на
„Пампорово Бус“ ЕООД, при което е установено, че
същият е управляван от А.М.К., извършващ превоз по редовна автобусна линия гр. Рудозем.
– гр. София, с поставена табела, като превозвал петима пътници. Съгласно представеното
при проверката маршрутно разписание гр. Пловдив не бил упоменат в същото.
Горното било
квалифицирано като нарушение на чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета от административнонаказващия орган, който е
дал следното описание на нарушението: “1. Не спазва представеното при
проверката маршрутно разписание – превозва пет бр. пътници до гр. Пловдив и
навлиза в територията на града без той да е упоменат в маршрутното разписание.
Маршрутното разписание не е утвърдено от Министъра на транспорта или негово
упълномощено лице, съгласно чл. 12, ал. 2 на Нар. в на МТ“. Това именно
нарушение е квалифицирано по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., за
което наказващият орган на осн. чл. 102, ал. 4, пред.
1 от ЗАвПр е наложил на нарушителя глоба в размер на 300
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан свидетелят на извършване на нарушението – Кирил Великов
Шишков, подписал процесния акт, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не
се установяват достатъчно данни за извършено деяние в разрез с разпоредбата на
чл.37а, т.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. и в този смисъл неправилно е
приложен материалния закон, тъй като посочената норма въвежда задължение за
водача да спира на определените в маршрутното разписание автогари и автоспирки,
за което недоказано нарушение незаконосъобразно е приложена и санкцията по чл.
102, ал. 4, пред. 1 от ЗАвПр. По тези съображения
съдът е отменил наказателното постановление.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Нормата на чл.
37а от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси (обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г.) поставя
пред водача на автомобил за обществен превоз на пътници конкретни задължения, сред
които: т.1 да извършва превозите в съответствие с възложеното маршрутно
разписание; т. 2 да спира на определените в маршрутното разписание автогари и
автоспирки и т. 3 да не извършва превоз по автобусна линия, за която няма
валидни маршрутно разписание и договор. Всяко от посочените задължения е
самостоятелно и неизпълнението му води до осъществяване на отделен състава на
административно нарушение, което подлежи на санкция, предвидена в Закона за
автомобилните превози.
В случая
наказващият орган с мотивите на наказателното постановление е дал текстово
описание на нарушения по т. 1 и т. 3 от чл. 37а, които в числово изражение е
подвел по т. 2 от същата норма. Тоест органът е описал три нарушения, за които
е приложил санкционната норма на чл. 102, ал. 4, пред. 1 от ЗАвПр,
според която водач на моторно превозно средство за обществен превоз по
автобусни линии, който не спира на определените спирки или който откаже да
превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се
наказва с глоба 300 лв. Наложената санкция се явява относима
към нарушението по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., но за него
както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва фактическо
установяване. Разпитаният по делото свидетел потвърждава, че действието по
извършване на нарушението се изразява в това, че водачът на МПС навлиза в гр.
Пловдив, без същия да е упоменат в представеното маршрутно разписание.
При това
положение правните изводи на районния съд се явяват съответни на закона. Противоречието
в правната и фактическата квалификация на нарушението поставя пречка пред
съдебния контрол по същество, тъй като волята на наказващия орган не следва да
бъде извеждана по пътя на предположенията. В случая наказващият орган е
допуснал нарушение от категорията на съществените, което пряко рефлектира върху
правото на дееца да разбере с кои свои действия е извършил нарушението, кои
забрани е пренебрегнал и каква е предвидената за нарушението санкция, респ. и
възможността му да организиран защитата си. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
допуска по изключение, най-късно до издаването на наказателното постановление,
да бъдат отстранени допуснати нередовности в акта за
установяване на административното нарушение, но това в случая не е сторено.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222,
ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 300 лева за адвокатска защита пред
касационната инстанция. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр.
§1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
11. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2372 от 27.12.2019 г.,
постановено по а.н.д № 6258 по описа за 2018 г., на Районен съд – Пловдив,
IX-ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.