РЕШЕНИЕ
№
................/13.08.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2473 по описа на съда за
2019 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
1056,41 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия
за периода от 01.11.2018 г., до 29.01.2019 г.,
за обект, находящ се в с. Слънчево, общ. Аксаково с титуляр на партидата
А.Я., с кл. № * и аб.
№ *, за която
сума е издадена фактура № */04.02.2019.
В исковата молба ищeцът, * адв. Владимир Димитров, сочи,
че е потребител на доставяната от ответното дружество
ел. енергия
с кл. № * и аб.
№ * за обект
на потребление кафе-магазин, находящ се в *. Твърди, че на 03.10.2016 г. получил писмо, с което ответникът претендирал от ищеца да му
заплати сумата от 1056,41 лв., по фактура № */04.02.2019 г., предстравляваща преизчислено количество ел. енергия за периода
01.11.2018 г., до 29.01.2019 г. Оспорва
дължимостта на сумата по фактурата,
като сочи, че не е представен
КП за проверка на СТИ, не е ясно
дали то е изправно, както и дали е представено в БИМ за експертиза. Неясно било също кой
е извършил проверката, кои лица са
подписали протокола, дали търсената сума е изчислена по правилата на
ОУ на ДПЕЕМ или по ПИКЕЕ, както и какво е основанието на корекцията - неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
на ел.енергията. По изложените съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Е.П.” АД,
***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Банков. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на
ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за процесната
сума от 1056,41 лв. По съществото
на спора поддържа становище
за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е налице основание за възникване
на вземането на ответното дружество
за потребена ел. енергия,
а именно чл. 48 от ПИКЕЕ. Посочва,
че на 29.01.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен КП № */29.01.2019 г. Установено
било неправомерно въздействие върху схемата на свързване
на СТИ, като оперативният нулев проводник към СТИ е демонтиран от нулевата
клема на СТИ и към СТИ бил монтиран
друг нулев проводник, който заедно с изходящия фазов проводник влизал в обекта и така се въздействало
върху функцията на СТИ. По време на проверката електромерът бил с неработещ броителен механизъм. По този начин консумираната
ел. енергия
не преминава през СТИ, не се
измерва от СТИ и съответно не се
заплаща. На 30.01.2019 г. дружеството „Електроразпределение
Север“ АД съставило справка за корекция, за
количество ел. енергия от
5280 кВТч за периода 01.11.2018 г. – 29.01.2019 г. при
използване на математически изчисления по чл. 48, ал.1, т.2, б.“б“ от
ПИКЕЕ. Въз основа на справката ответникът
издал фактура № */04.02.2019
г. за сумата 1056,41 лв. Поддържа, че принципът
на изготвяне на сметката въз
основа на реално енергийно потребление е приложим само при нормално
развитие на отношенията. Сочи, че процесното
вземане се дължи от ищеца
на основание чл. 200, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 48 от ПИКЕЕ. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект на потребление
кафе-магазин, находящ се в с. * с кл. № * и аб.
№ *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № */29.01.2019 г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с
клиент А.Н.Я., обслужващо обект с клиентски № * и аб. № *, находящ се в с. Слънчево,
служители на „* са констатирали наличието на извършено
неправомерно въздействие на функцията на СТИ. То е било изразено в
демонтиране на нулевата клена от оперативния нулев проводник към СТИ и
монтиране на друг нулев проводник, който заедно с изходящия фазов проводник
влиза в обекта от където въздейства върху функцията на СТИ. Служителите са
установили, че по време на проверката СТИ е с неработещ броителен
механизъм и по този начин консумираната ел. енергия не е измервана от СТИ,
съответно не е заплащана. Измереният моментен товар е бил – 14,49 А. Отразено
е, че схемата на свързване е възстановена. На проверката не е присъствал
представител на полицията.
От справка № *_* за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия издадена на дата 30.01.2019 г. от „* се установява, че въз основа
на горния протокол за проверка на СТИ за процесния
обект на потребление – кафе/магазин, е коригирано количеството потребена енергия за минал период 01.11.2018 г. –
29.01.2019 г. с общо допълнително 5280,3 кВтч.
Справката е одобрена от Началник отдел КЕК на 31.01.2019 г.
Въз основа на извършената
корекция ответникът е издал фактура № */04.02.2019
г. на стойност 1056,41 лв. с
получател А.Н.Я., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 01.11.2018 г. – 29.01.2019 г.
С писмa получени на 11.02.2019 г.
ответникът е уведомен от „* и
ответника за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че процесният
електромер е минал задължителна проверка за метрологична годност в БИМ и към
датата на проверката е бил е бил годно средство за измерване на ел. енергия от
метрологична гледна точка. Вещото лице е установило данни за неправомерно
вмешателство върху схемата на свързване, посредством прекъснат нулев проводник
към електромера, с оглед на което потребяваната ел.
енергия в обекта не е измервана съответно заплащана. Налице е неотчитане от
измервателната система на СТИ на цялата преминала от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие
на установеното неправомерно въздействие върху функцията на СТИ с прекъсването
на нулевия проводник към електромера. Експертът е посочил, че извършените
математически изчисления по корекционната процедура
са аритметично верни и са в съответствие с утвърдената методология, като са
направени съобразно пропусквателна способност на
присъединителното съоръжение с ток 80 А. Сочи, че съобразно данните от КП
присъединителното съоръжение – предпазител, е с ток 63 А.
Съгласно обясненията
на вещото лице дадени в о.с.з. при този вид промяна в схемата на свързване е
налице пълно 100 % неотчитане на потребената ел.
енергия. Сочи, че е невъзможно установяване на началния момент на
манипулацията, която е много лесна за изпълнение.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия
за минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по
смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа.
Следователно страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото
е спорно обаче дали ответникът има право да
извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба основание - чл. 48 от ПИКЕЕ, обн.
ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение
на посочените спорни правнорелевантни факти е
възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е
предявен отрицателен установителен иск.
В случая на съда е
служебно известно обстоятелството, че поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г.
Наред с това на съда е
служебно известно, че с Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на
тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с
което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
От горното следва, че към
момента на проверката – 29.01.2019 г. е липсвал изобщо приложим материален закон, по
силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Липсата на нормативна уредба, която да
регламентира реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, съответно на ответника да фактурира тези допълнително начислени
количества енергия, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон, а да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ (обн. ДВ., бр. 35/30.04.2019 г.), операторът на
разпределителната мрежа и ответникът не са могли да се ползват от корекционната
процедура по отменените в цялост Правила, включително към дата 29.01.2019 г.
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание чл. 48 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на корекцията - 30.01.2019 г. не е съществува
нормативна уредба, която да
урежда възможността на енергийните дружества едностранно да коригират сметките
на потребителите, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Това правно положение
обаче е лишило ответното дружество единствено от облекчения ред за ангажиране
на отговорността на потребителя. За да не се допуска неоснователно разместване на
блага в полза на едната страна по правоотношението за продажба на ел. енергия,
а именно в полза на потребителя, евентуално биха намерили приложение общите
основания по ЗЗД. Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на
съставяне на протокола за проверката и за корекция, ответникът не е твърдял,
съответно не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно виновно
действие от страна на ищеца-потребител във връзка с установеното вмешателство в
софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи оспореното
право на ответника да начисли и претендира процесната
сума от ищеца. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това
право, то ответникът е и страната по делото, която следва да понесе
неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни
да го породят. В случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата
от 1056,41 лв. по процесната фактура се изразява в
уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 55,00
лв., включително за издаденото съдебно удостоверение и заплатено адвокатско
възнаграждение от 365,00 лв. с ДДС, съгласно представените доказателства -
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Н.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 1056,41 лв. (хиляда петдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
преизчислено количество ел. енергия
за периода от 01.11.2018 г., до 29.01.2019 г.,
за обект, находящ се в с. * с титуляр на партидата
А.Я., с кл. № * и аб. № ***, за която сума
е издадена фактура № */04.02.2019
г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лева), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: