Р Е Ш
Е Н И Е
№279
гр.
Шумен, 21.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№398 по
описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №771/23.08.2018г. по гр.д.№33/2018г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено по отношение на Й.В.К. и К.З.П., че в полза на
“Екостройремонт” ЕООД – гр. Ш. срещу Й.В.К. и К.З.П., съществува вземане за сумата от 5870лв., представляваща главница,
неплатено възнаграждение за приета работа по договор за изработка, за което са
издадени фактури № 144/02.10.2017г. – 565 лв. и № 145/07.11.2017г. – 5310лв. и законната лихва върху
главницата от 5870лвв.
от 15.11.2017г. до окончателното плащане. Със
същото решение е отхвърлен предявения от “Екостройремонт”
ЕООД, срещу Й.В.К. и К.З.П., иск да се признае за установено, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответниците за сумата от 6,92лв.лихва върху главницата по
фактура № 144/02.10.2017г., за периода 02.10.2017г. – 15.11.2017г., и 11,82лв. лихви за забава върху
главницата по фактура № 145/07.11.2017г., за периода 02.10.2017г. –
15.11.2017г., като неоснователен.
Присъдени са и направените разноски в настоящото
производство, както и тези по ч.гр.д.№3459/2017г. на ШРС.
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която заявената срещу й претенция е уважена/непрецизно е посочено, че решението се обжалва изцяло/. Жалбоподателите намира същото за неправилно. Изпълненото от страна на ищцовото дружество по договора било изцяло обезценено, тъй като представлявало незаконен строеж. Освен това строителят се бил отклонил съществено от поръчаното, като изпълнените от него дейности били толкова съществени, че работата била негодна за нейното договорено или обикновено предназначение. Съдът неправилно бил присъдил на ищеца и суми за дейности, които не били изпълнени и приети от страна на възложителите. Изпълнителят на строежа изобщо не бил отправял покана за приемане изпълнението на кофраж поради обстоятеството, че изпълнението на кофражните работи не било извършено, съответно кофражът не можел да се ползва по своето предназначение. Предвид това и не било възникнало задължението на възложителя за заплащането на възнаграждението за тези дейности. Молят, решението да бъде отменено в частта, с която заявената срещу им главна претенция е уважена и вместо него постановено друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло, в условие на евентуалност претендират отмяна на решението в частта, с която установителната претенция е уважена за сумата над 3890лв., съответно отхвърляне на претенцията над сочения размер. Претендират и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от
“Екостройремонт”ЕООД – гр. Ш.заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №2019/17.11.2017г. по ч.гр.д.№3459/2017г. на ШРС , по силата
на която е разпоредено ответниците да заплатят
на ищцовото дружество сумата от 5875лв-главница по договор от 07.09.2017г. и
18.74лв.лихва от 02.10.2017г. до 14.11.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от
15.11.2017г. до изплащането й и 467.87лв.-разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците
са депозирали възражение, поради и което кредиторът , съгласно
възможността, предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК
е предявил настоящите установителни
искове.
През м.септември
2017г. между страните бил сключен устен
договор, по силата на който съпрузите К. и П. възложили на търговеца „Екостройремонт”ЕООД – гр. Ш., в
качеството на изпълнител, да извърши направа на подпорна стена и сваляне нивото около къщата чрез изкоп
и извозване на земна маса.
За извършените СМР ищецът изготвил протоколи обр. 19 и издал фактури №№143/01.10.2017г.;144/02.10.2017г. и 145/07.11.2017г.. Предоставените от изпълнителя на
възложителя протоколи обр.19 не били подписани от последния .
Видно
от заключението на назначената по делото ССЕ, процесните фактури №№143/01.10.2017г.;144/02.10.2017г. и 145/07.11.2017г. са включени в СД по ДДС и дневницине на продажбите на
„Екостройремонт”ЕООД. По счетоводни данни от ищцовото дружество, неплатените
към датата на проверката суми по процесните фактури са общо 5875лв., от които
565 по втората фактура и 5310лв. по третата фактура. Била заплатена сума в размер на 6000лв. само по първата
фактура..
Съгласно показанията на свид.А., управляваното
от него дружество извършило изкопни работи и
извозване на земна маса от процесния обект,
като това било извършено по договорка с управителя на изпълнителя на обекта-Б.Б., за което му било и заплатено.
Свидетелят категорично заявава, че уговорка
за извършване на сочените дейности с ответниците е нямал. Свид. М.изготвил конструктивно становище за подпорната стена, в съдебно заседание е изложил причината
за разлика между проектното и действително вложени материали, поради особености
на терена. Посочил е, че без тези отклонения
обектът не би могъл да бъде ползван по предназначение. Съгласно свид.Х./работил
на обекта по изпълнението на процесния
договор/, първо работниците на дружеството изчистили терена да го подготвят,
след това дошли багерите и изкопали, сложили арматурата, дошли бетоновозите и
излели бетон, след което започнали заготовка за подпорната стена и след това изградили
кофраж. Останало да донаправят 10% от кофража
и да го укрепят на определени места, но бетон не се излял, тъй като управителят
на дружеството и ответната страна не могли да се разберат. Предвид това и
съборили кофража по нареждане на управителя. Сочи, че теренът бил много
наклонен, неравен, имало много камъни и бил различен. При измерванията, които
били извършени, присъствал и собственикът на мястото. През цялото време на
работа бил с тях и свидетелят заявява, че не бил чул последният да има някакви
претенции. Всичко минавало през него и се извършвало с негово съгласие.
По делото са представени фактура №25840/21.09.2017г. с 3бр.
експедиционни бележки, фактура №4249/13.09.2017г., фактура №6296/13.09.2017г. и
2бр. стокови разписки №№87/12.09.2017г. и 88/13.09.2017г., отразяващи получени
от ищцовото дружество от трети лица услуги или материали/услуга с бетон-помпа,
бетон, услуга с багер и самосвал, арматурни заготовки и мрежи/.
Съгласно заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-графическа експертиза, подписите положени върху фактура №
**********/13.09.2017г., издадена от „Трансмат
А.”ЕООД/дружеството, чийто управител е свид.А./
на ищцовото дружество,
за услуга с багер и самосвал, са положени от ищцовия представител в графа „получил“ и от лицето С.К.И.,
в графа „съставил“.
Видно от заключението на назначената по делото СТЕ, в имота на
ответниците реално са извършени СМР-разчистване на терена, изкоп-машинен,
изкоп-ръчен за оформяне на стените и основата, натоварване на изкопаната пръст,
извозването й на сметище, доставка и монтаж на армировка, изливане на бетон в
стъпка на стена, като стойността им по средни пазарни цени възлиза на 9246.78лв., съответно стойността им по сочените в отговора на
ответника цени е 7794лв.. Вещото лице е
посочило също, че категорията на строежа е шеста и за същия не се изисква
изготвяне на инвестиционен проект, а становище от инженер-конструктор и
издаване на разрешение за строеж. Изработеният за обекта проект притежавал
обхват и съдържание на конструктивно становище в съответствие с изискванията на
Наредба №4 от 21.05.2001г. за съдържанието и обхвата на инвестиционните обект и
и можел да послужи за издаване на разрешение за строеж. За строежа нямало
издадена заповед за премахване по смисъла на
чл.225, ал.1 от ЗУТ и длъжностните лица не са констатирали незаконността
му. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че на място при огледа за подпорната стена имало поставена арматура,
но кофраж липсвал. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, може да се
направи предположение, че разликата по видове дейности, количества и цени,
между предвиденото по чертеж и на място възлиза
на: за положения бетон надвишение 2.1куб.м., възлизащо на 388.5лв. по цени в
акт 19 и за армировка по проект и изработена на място 280кг., или в 504лв. в
по-малко. Количествата и цените можели да се удостоверят с точност само при
представяне на актове за скрити работи и договорени цени, подписани от двете
страни. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че за тази категория строежи, не било зъадължително
съставянето на такива актове, както и че било нормално около 2 куб.м. да е
завишението за бетона, при положение, че се прави ръчен изкоп, а в изкопа няма
кофраж/както е в разглеждания случай/. Нормална била разликата и за арматурата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи:
Съобразявайки
изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира
установяване по отношение на ответника
съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №2019
от 17.11.2017г. сума/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото
производство са положителни установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. В случая, предявявайки положителни
установителни искове, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето
защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в
конкретния казус - наличието на договорни отношения между страните за направа на подпорна стена и
сваляне нивото около къщата чрез
изкоп и извозване на земна маса/ в четири етапа, сочени в исковата молба/ изпълнение на
задълженията по договора, както и че стойността на възнаграждението за
изработеното е в претендирания размер/по приложените към исковата молба
протоколи обр.19/, а по иска за заплащане на лихва за забава – че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че
размерът му възлиза на заявената сума.
С оглед обхвата на въззивната проверка,
очертан с депозираната въззивна жалба, предмет на настоящото производство е
единствено заявената от “Екостройремонт” ЕООД
– гр. Ш. срещу Й.В.К.
и К.З.П. установителна
претенция за установяване дължимостта на възнаграждение по договор за
изработка/чл.415, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК, вр. чл.258 от ЗЗД/.
Установи се/свид.М., свид.Х., обяснения на страните/, че ищцовото
дружество и ответниците са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за направа на подпорна стена
и сваляне нивото около къщата на ответниците чрез направа на изкоп и извозване на земна маса, имащ характера на
договор за изработка. Недоказано се явява твърдението на К. и П., че договорът имал за
предмет единствено изграждането на подпорна стена, а направата на изкоп и
извозването на земна маса били предмет на договорка с трето лице-„Трансмат А.”ЕООД.
Показанията на свид.А./управител на последното/ са категорични, че управляваното от него дружество не е имало договорка с ответната страна, а сочените дейности са били извършени с
оглед уговорка с ищцовото дружество, т.е.
явявало се е подизпълнител на последното. Установи се също/от заключенията на СТЕ, свидетелските
показания-свид.М., Х., А./, че ищцовата страна е изпълнила дейностите по договора, т.нар
етап І –изкоп на основи и подпорни стени, извозване на земна
маса и доставка и армировка на основи на подпорни стени, съгласно проект на инженер-конструктор/свид.М./,
както и доставка на всички необходими материали и машини. По принцип
възнаграждението се дължи от възложителя на изпълнителя само за приетата /по см. на чл.264 от ЗЗД/ работа. В настоящия случай ответната страна в отговора на исковата молба
излага, че след 13.09.2017г. се е срещнал с представителя на изпълнителя с
оглед извършената до момента работа,
като последният му бил представил сметка обр.19 за установяване
завършването и за заплащане на сочените по-горе натурални видове
строителни и монтажни работи, като го поканил да му заплати сумата. Предвид
изложеното,
съдът намира, че изпълнителят е
отправил до възложителя покана за приемане на изработеното на този етап. Горепосоченият
извод означава, че с отправената до
ответника покана, последният е поставен в забава по отношение на задължението
си да приеме изпълнението на този етап. По принцип, ако изпълнената работа има
недостатъци,то ответникът съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, може да
иска съответно намаление на възнаграждението, а не - да откаже изцяло плащане
на същото. В случая по делото не се ангажираха доказателства, че възложителят е
възразил досежно изпълнението на този етап, напротив от показанията на свид. Х.
се установи, че ответинкът през цялото време на
работа бил с тях и не е чул последният
да има някакви претенции - всичко минавало през него и се извършвало с негово
съгласие. Сама в отговора на исковата молба ответната страна е посочила, и че
след представяне на сметката дейностите в обекта са продължили. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 1 и 2 ЗЗД, настоящата
инстанция приема, че
възложителят е приел възложената работа -
некачествено
извършените работи не могат да бъдат едностранно установявани от възложителя
след обичайния срок за приемането им, тази
празнота не може да се замести с последващите заключения на експертизата, поради което и дължи заплащане на възнаграждението за
този етап, което съгласно уговореното между страните възлиза на 6480лв.. За да
достигне до този извод за дължимото възнаграждение, съдът съобрази количеството
сочено в изпълнителя в протокола обр.19/съгласно заключението на вещото лице по
СТЕ количеството на повечето от СМР е дори
по-голямо от отразеното в протокола обр.19, а що се касае до количеството
арматура, сочените от вещото лице стойности са предполагаеми, като
отразената разлика се явявала нормална / и стойностите
на различните СМР, посочени в отправеното от изпълнителя до възложителя
предложение/л.10/, което е достигнало до последния/ при 200лв. за проект и 10лв. за
куб.м. ръчно извозване, като останалите стойности в предложението и сметка
обр.19, на която се основава исковата претенция, съвпадат./. В съдебно заседание
ответницата К. признава, че е получила предложение – количествено-стойностната
сметка, представена от ищцовата страна, след което възложената работа е
започнала, поради което и съдът приема, че сочените в предожението цени са
тези, по отношение на които страните са постигнали съгласие. Следва да се отбележи, че доколкото между
страните е налице договор, с който са договорени и стойности на различните
дейности, не са налице предпоставки за прилагане на други цени, сочени от
вещото лице като средни за страната.
Установи се също/от
заключението на СТЕ и допълненото от вещото лице в
съдебно заседание, свидетелските показания-свид.Х./, че ищцовата страна е
изпълнила от твърдения втори етап, само дейностите по отливане на бетон в
основите на подпорните стени/18куб.м./. Предвид това и възложителят дължи заплащането на възнаграждение за
сочените СМР в претендирания размер от 3330лв./съгласно стойностите сочени в протокол
обр.19, които за труд са по-ниски от сочените в предложението/л.10/. Настоящата инстанция счита, че не се следва възнаграждение за
СМР - изграждане на кофраж на подпорни
стени. Съгласно показанията на свидетеля на самата ищцова страна-В. Х., кофражът бил поставен на 90%/оставало
да донаправят 10% от него и да го укрепят на определени места/, след което по настояване на
управителя на ищцовото дружество,
изграденият кофраж бил премахнат. В този
смисъл е и заключението на вещотно лице по СТЕ, което заявява, че към момента на проверката на
обекта липсвал поставен кофраж на подпорни стени. Предвид това и доколкото не се установи кофражните
дейности да са били завършени, съответно изпълнителят да е отправил надлежна
покана за премането им към възложителя, то не е възникнало задължение за
последния за заплащането на възнаграждение и за тези дейности.
Едва пред въззивната инстанция
представителят на ищцовото дружество излага твърдения, че премахването на
кофража било станало по негово настояване, тъй като той не бил съгласен с
желанието на ответната страна, последната
сама да си организира отливането на бетон. Същите са несвмоевременно
депозирани и не следва да бъдат разглеждани.
Само за прецизност следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства досежно изложената причина за премахването на кофража, а и липсват каквито и да е твърдения, а и
данни, между страните да е постигната уговорка, отливането на бетона в
подпорните стени от трети етап да е под изрично условие-че кофражът от втори
етап ще се постави от изпълнителя.
Предвид
изложеното съдът намира, че общо дължимото възнаграждение от възложителя на
изпълнителя е в размер на 9810лв./6480лв. плюс 3330лв./, от което след
приспадане на изплатените преди завеждане на исковата молба 6000лв., остават за
изплащане 3810лв., в който размер и претенцията се явава основателна и следва
да бъде уважена.
Неоснователно
се явява и възражението на жалбоподателя, че не се следвало изплащане на
възнаграждението, тъй като изграденото се явявало незаконен строеж.
Задължението за заплащане на възнаграждение по договора за изработка не е било обусловено
от задължение за изпълнителя да узакони строежа. Не са ангажирани доказателства
досежно тезата на жалбоподателите, че задължението им за заплащане на
възнаграждение, като основен елемент от договора за изработка по чл.258 ЗЗД, е
уговорено под условие. Вярно е, че
изпълнителят признава, че в обхвата на договора е включено и изработването на проект, но не и снабдяване
с разрешение за строеж. Липсват и данни, а и твърдения, надлежните органи да са
констатирали незаконността на строежа и издали заповед за премахването му.
Предвид изложеното съдът намира, че`първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по
отношение на Й.В.К.
и К.З.П., че в полза на “Екостройремонт” ЕООД – гр. Ш. срещу тях съществува вземане в размера над 3810лв. до
5870лв./за 2060лв./, представляващо
главница, неплатено възнаграждение за приета работа по договор за изработка, за
което са издадени фактури № 144/02.10.2017г. и № 145/07.11.2017г., като вместо
това в тази част бъде постановено друго решение, с което установителната
претенция за сочената сума –главница/2060лв./ бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора решението следва да
бъде коригирано в частта касателно присъдените разноски.
На основание чл.78 от ГПК, Й.В.К. и К.З.П. следва да заплатят на “Екостройремонт” ЕООД – гр. Ш. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 454.34лв., съответно последното да им заплати такива в размер на 210.56лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №771/23.08.2018г. по гр.д.№33/2018г. на ШРС само в частта, с която е признато за
установено по отношение на Й.В.К. и К.З.П., че
в полза на “Екостройремонт” ЕООД – гр. Ш.,
представлявано от управителя Б.С.Б.срещу тях, съществува вземане за сума в размера над 3810лв. до
5870лв./за 2060лв./- главница, неплатено възнаграждение
по договор за изработка, за което са издадени фактури № 144/02.10.2017г.
и № 145/07.11.2017г. и
ответниците са оосъдени да заплатят на дружеството разноски в производството по
гр.д.№33/2018г. и по ч.гр.д.№3459/2017г. на ШРС, в размера над 866.50лв. до 1335лв. като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Екостройремонт” ЕООД –
гр. Ш., ЕИК, адрес на управление: ул.”*, представлявано
от управителя Б.С.Б.срещу Й.В.К. с ЕГН********** и К.З.П. с ЕГН**********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване
съществуването
на вземане за главница- неплатено
възнаграждение по договор за изработка от м.септември 2017г.,. в размера над 3810лв. до
5870лв./за 2060лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата,
обжалвана част.
В
необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА “Екостройремонт” ЕООД
– гр. Ш., представлявано от управителя Б.С.Б.да заплати на Й.В.К. и К.З.П. деловодни разноски, с оглед изхода на спора, в размер на 210.56лв. за
настоящата инстанция и 312.33лв.-пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА Й.В.К. и К.З.П. да заплатят на “Екостройремонт” ЕООД – гр. Ш., представлявано от
управителя Б.С.Б.деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 454.34лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.