Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211
08.06.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 210 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Г. ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение №10/15.01.2020г., постановено по АНД №1401 по описа
на Районен съд - Хасково за 2019 година, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К №… на ОДМВР – Хасково.
Касационният жалбоподател счита,
че съдът извършил повърхностна и неправилна преценка на доказателствата и
доказателствените средства, въз основа на които изградил крайния си извод за
безспорно установяване на твърдяното нарушение. Този извод не се подкрепял от
доказателствената съвкупност по делото. В съдебния акт липсвало обсъждане на
тази съвкупност, както и ясна и категорична оценка на същата. На следващо място
се твърди, че интерпретацията на съда относно представения утвърден график за
осъществяване на точките за контрол и засичане на скоростта е неправилна.
Приложеният график бил за един по-ранен период от време 14.02 – 20.02.2017г.,
от този, за който се твърдяло, че касаторът извършил нарушението – 28.02.2017г.
Липсата на представен по преписката график за конкретния период на нарушението
„говорила“ за незаконосъобразно проведена процедура, без предварително изготвен
план на кои места ще се използва АТСС. Обстоятелството, че имало такъв за
предходен период, не доказвало, че имало такъв и за последващ период или че
представеният график действал занапред във времето и утвърждавал местата за
контрол. В тази връзка се смята, че липсвало каквото и да било изследване на
въпроса законосъобразно ли била изпълнена процедурата по чл.7, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Тази процедура към онзи момент изисквала наред с
поставянето на обозначителния знак Е24 и оповестяване на точките за контрол на
скоростта чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР. Твърди се, че за изпълнението
на която и да е от осведомителните форми не били представени доказателства по
делото. Наред с изложеното се изтъква, че съдебният състав не изследвал нито се
произнесъл относно липсата или не на преценка за наличието на „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът не съобразил също така, че
формулираната в закона разпоредба, недаваща възможност за индивидуализацията на
санкцията, била в противоречие на закона. На последно място се акцентира върху
това, че съдът не забелязал датата на извършване на нарушението – 28.02.2017г,
нито коментирал пълното бездействие на органите на МВР в продължение на три
години, до връчването на ЕФ на 02.12.2019г. Липсвало произнасяне от страна на
съда относно преклузивните и давностни срокове по ЗАНН, като не било обърнато
внимание на липсата на дата на издаване на електронния фиш. Съдът не се
„запитал“ дали ЕФ бил издаден след допустимите преклузивни срокове по ЗАНН. В
писмени бележки се развиват допълнителни съображения по същество. Излагат се и
доводи за неоснователност на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Претендират се разноски, направени пред първата инстанция, в
размер на 300 лева.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, оспорва
касационната жалба, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли при присъждането на
адвокатския хонорар да е в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да
бъде отхвърлена, а решението на районния съд оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното Решение №10/15.01.2020г.,
постановено по АНД №1401/2019г., Районен съд - Хасково потвърдил атакувания
пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №…/28.02.2017. на ОДМВР - Хасково.
За да постанови решението си,
районният съд приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочени били мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и собственика
му. Направено било описание на нарушението, като били посочени и нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ
заплащане. Констатирал, че в административната преписка били представени
Удостоверение №10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване на Българския
институт по метрология за техническото средство, използвано за измерване на
скоростта, и Протокол за извършена проверка №5-52-16/01.04.2016г. на система
тип АТС TFR1-M с №557. От тях ставало ясно, че използваното техническо средство
било одобрено за употреба от БИМ, като било извършено последващо калиброване на
мобилната система за видеоконтрол. По преписката бил представен и видеоклип,
направен от автоматизираната система. Съставен и представен бил и Протокол по
чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Представена била и
фотоснимка, включително заснемане на мястото с пътния знак, сочещ извършване
замерването на скоростта. Посочил, че мястото на засичане на скоростта на
жалбоподателя било по утвърден график, представен в административната преписка,
от който било видно, че това е едно от предварително определените места за
отчитане на скоростта по това време. Въз основа на тези констатации районният
съд стигнал до крайния си извод за потвърждаване на оспорения електронен фиш.
Административен съд - Хасково намира, че
обжалваното съдебно решение е неправилно по следните съображения:
Настоящата инстанция приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на районния съд и
приетите по делото доказателства, че на 28.02.2017г. в 14.36 часа, в гр.Х., на
бул.“Г. С. Р.“, до фирма „БЕТТРАН“, в посока центъра на града, е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с АТС TFR1-M с №..на преминал лек автомобил
„Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег.№ Х … ВР, собственост на А.Г.Г., като при разрешена
скорост от 50 км./ч. е установена стойност на скоростта 71 км./ч. – превишена
стойност на скоростта 21 км./ч. Установеното движение на посочения автомобил
със скорост от 71 км/ч. е квалифицирано като административно нарушение по
смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е бил издаден процесния електронен фиш.
Според разпоредбата на чл.165,
ал.2, т.8 от ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 19 от 2015г.), при
изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на
вътрешните работи служби обозначават, чрез поставяне на пътни знаци, и оповестяват
в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства
или системи. Разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП постановява, че условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Този подзаконов нормативен акт е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.). Съгласно легалното определение на §6, т.65 от ДР на
ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията (ЗИ), които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. А според чл.7, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в сила към момента на извършване на визираното в ЕФ
нарушение, местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с
пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
В случая, скоростта на движение
на автомобила е установена и заснета с АТС по смисъла на ЗДвП, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, №557. По преписката е представено заверено копие на Протокол за
използване на АТСС от 28.02.2017г., съгласно чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г., удостоверяващ използването на АТС при осъществяване на
контрол на правилата за движението по пътищата на 28.02.2017г. с място за
контрол: бул.“Г. С. Р.“, до фирма „БЕТТРАН“, от гр.Д., посока център.
Представена е и фотоснимка, удостоверяваща мястото на поставяне на преносим
пътен знак Е24 - изискване на чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата (в сила към дата на
установяване на нарушението). Въз основа на попълнените данни в протокола, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно визираното в ЕФ
АТС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време,
посочени в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.,
технически изправно е, като контролираният участък е съответно обозначен,
посредством поставяне на преносим пътен знак Е24.
Изпълнени са и изискванията на
чл.4 от Наредбата (в приложимата редакция) – контролът да се осъществява с
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено
с представени по административната преписка Протокол №5-52-16 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от 01.04.2016г. и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Тези
доказателства не са оспорени и същите са приети като годни за установяване на
посочените в тях факти.
Независимо от посоченото обаче, по делото не
са ангажирани доказателства, че в средствата за масово осведомяване е било
оповестено обстоятелството, че на 28.02.2017г. на посоченото в ЕФ място ще бъде
осъществяван контрол на правилата за движение чрез използване на АТСС, съгласно
изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредба №
2181з-532/12.05.2015г. – двете разпоредби в сила към дата на извършване на нарушението.
В случая, обстоятелството за наличие или липса на оповестено чрез
средствата за масово осведомяване или чрез публикуване на съобщение на интернет
страницата на МВР на място, дата и часови интервал на контрол с АТСС не е било
изследвано от районния съд. Последният е посочил, че мястото на засичане на
скоростта на жалбоподателя било по утвърден график, представен в
административната преписка, от който било видно, че това е едно от
предварително определените места за отчитане на скоростта по това време.
Представеното доказателство обаче съдържа информация за периода от 14.02 до
20.02.2017г., но не и за датата 28.02.2017г., когато е било извършено
заснемането с АТС на автомобила на касатора на посоченото в ЕФ място.
Изискванията по чл.165, ал.2, т.8
от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 19 от 2015) и по
чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (ред. ДВ, бр. 36 от
2015г.) за обозначаване на участъка от
пътя, в който се извършва контрол на правилата за движение чрез използване на
АТСС, посредством поставянето на пътни знаци (Е24), както и изискването този
участък от пътя да бъде оповестен чрез средства за масово осведомяване или на
интернет страницата на МВР, са кумулативно предвидени. Съответно,
неизпълнението на което и да е от двете кумулативни изисквания на закона е
достатъчно и самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразността на
използването на съответната АТСС, което обстоятелство обуславя
незаконосъобразността на евентуално издадено НП или ЕФ. В разглеждания случай,
при тежест на доказване върху административнонаказващия орган, последният е следвало
да ангажира доказателства за спазване на изискването мястото, датата и часовият
интервал на проверката да бъдат посочени на интернет страницата на Министерство
на вътрешните работи или оповестени в средствата за масово осведомяване. Дори и
това да не е било направено по волята на органа, съдът е следвало са извърши
необходимите процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства от
значение за делото. Неизследваното от районния съд обстоятелство за наличие или
липса на оповестено чрез средствата за масово осведомяване или чрез публикуване
на съобщение на интернет страницата на МВР място на контрол с АТСС, в случая се
явява от съществено значение за крайния изход на делото, доколкото това
обстоятелство касае спазването на процесуалните правила, установени от
разпоредбите на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., приложими към датата на извършване на нарушението. Поради
това, настоящият състав приема, че съдът не е изпълнил едно от основните си
задължения в процеса, а именно да установи всички релевантни за спора факти,
което обуславя незаконосъобразността на атакувания съдебен акт.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде
отменено, а делото върнато на друг състав на съда за събиране на доказателства,
установяващи изпълнение на процесуалните правила на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП и
чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В новото съдебно производство следва да се
установят по безспорен начин спорните обстоятелства, да се обсъдят всички изискани
и представени по делото писмени доказателства, като се направи подробен анализ
на същите и се изложат мотиви, обосноваващи изводите на съда, както и
произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски.
Съобразно изхода на спора при
новото разглеждане на делото, районният съд следва да се произнесе и по
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Поради това, направеното
пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2 от АПК, решението, като
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и предвид
необходимостта от установяване на факти, за които събирането на доказателства
не е достатъчно, следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Водим от горното Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №10/15.01.2020г., постановено по АНД №1401 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 година.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково, съобразно мотивите на
настоящия съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.