Решение по дело №1602/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна), подадена чрез юриск. Д. О. , против Решение № 876 от 09.06.2023 г. по АНД № 1384/2023 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2201230 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна.

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че обжалваният акт е постановен при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка. Конкретно се изтъква, че са събрани достатъчно доказателства за установяване наличието на елементите на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Сочи се, че правилно е потърсена отговорност след като нарушението се установява от липсата на писмено документиране на съответния вид инструктаж, което е доказано по безспорен начин, а и е свързано с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Поддържа се, че работодателят в това си качеството е следвало да документира начален инструктаж. Според касатора, съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на периодичен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (наричана по нататък Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.), а и видно от обясненията на управителя на дружеството именно той провежда инструктажа, като не се твърди, че е определено длъжностно лице, натоварено с тази функция. Настоява се, че правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), доколкото е възникнало задължение за провеждане и документиране на начален инструктаж, което не е сторено от работодателя. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП.

В хода на делото, процесуалният представител на касатора поддържа направените искания. Оправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, след като се съобрази дали са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение от другата страна, да се редуцира същото до нормативно минимално предвидения размер.

Ответникът – „К.К. “ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от А.В.И., чрез адв. В.Д., в писмен отговор по жалбата изразява становище за нейната неоснователност, необоснованост и недоказаност. Настоява се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължение да осигурява провеждането на инструктажите по безопасност и здраве и да определи реда, по който те да се извършат, както и да определи лицата, който отговарят за провеждането им и за тяхното точно и пълно отразяване в книгата за инструктажи, съгласно ал. 2, Сочи се, че самото документиране не е задължение на работодателя, респ. той не може да бъде субект на такъв вид нарушение. Според наказаното дружество с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран, работодателят е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в случая не е повдигнато обвинение срещу дружеството, че инструктажът не е проведен. Искането е да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и не са налице основания за отмяната му. Пледира се за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „К.К. “ ЕООД срещу НП № 03-2201230 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна, издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че „К.К. “ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето С.А.И. на длъжност „чистач/хигиенист“ на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“, находящ се в гр. Варна, Островна зона, без да е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж Приложение № 1. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г., на територията на кораборемонтния завод „Одесос“, към който момент на лицето С.З.С. е следвало да й бъде документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве. Като доказателства са посочени Книга за начален инструктаж Приложение № 1 и декларация от лицето С.А.И. на 24.11.2022 г.

РС – Варна констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Н.И.И..

За да отмени НП, въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, т.к. не е бил преценен АУАН с оглед неговата обоснованост, което е определено като съществено нарушение на процесуалните правила. РС – Варна приема, че от НП и АУАН не става ясно по отношение на кое лице – С.И. или С.С., работодателят не е документирал провеждането на въпросния първоначален инструктаж, като съдът се позовава и на Протокола от извършена проверка от 07.12.2022 г., където е вписана С.С., на списъка на служителите, където не фигурират и двете лица, а и на книгата за инструктаж от 16.11.2021 г., където е вписана само С.С.

На следващо място, РС – Варна приема и че от НП не става ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган приема, че е извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение, като сочи следните съображения: Не са приложени доказателства, че И. е постъпила на работа във въззивното дружество и че при постъпването й на работа й е проведен начален инструктаж – трудов договор и служебна бележка за провеждане на инструктажа. Направен е извод, че е налице пълно несъответствие между описаното от фактическа страна и посочената като нарушена законова разпоредба, като е нарушено правото на защита на наказаното дружество. Районният съд приема, че неправилно е определен и субектът на административното нарушение, доколкото документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Съдът е констатирал, че административнонаказващият орган не е изследвал въпроса има ли лице, което е било определено от работодателя да провежда инструктажите, едва след което, в случай, че се установи, че такова не било определено да се потърси отговорността на дружеството по чл. 11, ал. 1, а не по ал. 5 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. Последното е квалифицирано като материалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП.

Обжалваното решение е правилно.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми, т.е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока са твърденията на касатора.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Правилен и обоснован е изводът на РС – Варна за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които представляват основание за отмяна на НП. Действително от НП, АУАН и доказателствата, на които се позовава РС – Варна, не става ясно по отношение на кое лице – С.И. или С.С., работодателят не е документирал провеждането на въпросния първоначален инструктаж.

Правилен е и изводът за материална незаконосъобразност на НП. Съгласно чл. 281, ал. 5 КТ работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание чл. 281, ал. 5 КТ е издадена Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Според чл. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, както и задължение по чл. 3 от същата наредба да не бъде допускан до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от посочената наредба начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1-5, като според чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, включително и на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието. Тоест в случая задължението за осигуряване и организиране провеждането на първоначален инструктаж не е на наказаното дружество, а на Кораборемонтния завод „Одесос“.

В случая вмененото нарушение не е неинструктиране/неосигуряване провеждането на инструктаж) на работника за безопасно и здравословно изпълнение на работата, а е недокументиране провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за начален инструктаж в деня на постъпването на работа – 24.11.2022 г. на обекта, описан в НП от наказаното дружество. С оглед така вмененото деяние на наказаното дружество, фактът дали е проведен инструктаж е ирелевантен, независимо, че действително недокументирането на проведен такъв е индиция за непровеждането му.

Правилно РС е стигнал до извод, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен субектът на административното нарушение, предвид нормативно вмененото задължение за документиране на инструктажа на лицето, на което работодателят е възложил провеждането му. Неоснователно касаторът се позовава на обстоятелството, че не е представена заповед от работодателя за определяне на лице за провеждане на инструктажа. От една страна, не са налице данни инспекторите по труда да са изискали такава заповед и да са изяснили има ли определено лице за извършване на инструктажа и кое е то. От друга страна, в книгата за инструктаж фигурира подпис на лицето, извършващо инструктаж, т.е. именно за това лице е задължението да документира проведен инструктаж.

Доколкото нормативното изискване лицето, на което е възложено извършването на инструктаж, да документира проведения такъв, е различно от нормативното изискване работодателят да изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, то правилно РС - Варна приема, че деянието – недокументиране на проведен инструктаж не представлява административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ. Документирането на инструктажа е фактическо действие, което логически следва след извършването на инструктажа, като както се посочи е без значение дали в случая е извършен инструктаж или не, доколкото вмененото нарушение е само недокументирането на инструктажа.

Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното пред РС – Варна НП и влече отмяната му. Като е стигнал до извод за наличие на процесните пороци на НП, въззивният съд правилно е отнесъл установените факти към приложимия материален закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 876 от 09.06.2023 г. по АНД № 1384/2023 г. на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: