№ 12388
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110114607 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ срещу Д. Б.
Д., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане спрямо ответника
да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 228.84
лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се
в адрес, абонатен № ***за периода от 18.05.2018 г. до 21.09.2020 г., ведно със
законна лихва от 31.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 30.08 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 07.01.2021 г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9746/2021 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия.. Поддържа, че ищцата е потребител на
ВиК услуги и че за процесния период са й доставени ВиК услуги, като
купувачът не заплатил дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на
фактуриране на сумата, както и дължимото обезщетение за забава върху нея.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчени на 16.06.2022 г./, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
1
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор
на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след
като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва
да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като ищецът
претендира сумите от 75 лв. платена държавна такса в исковото
производство, като следва да се присъди сумата от 25 лв., доколкото това е
действително дължимата държавна такса, 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 25
лв. държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, които суми следва да му бъдат
присъдени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гадрес, срещу Д. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. Б. Д. дължи на ЮЛ сумата от 228.84 лв.,
представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в
адрес, абонатен № ***за периода от 18.05.2018 г. до 21.09.2020 г., ведно със
законна лихва от 31.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 30.08 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 07.01.2021 г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9746/2021 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЮЛ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гадрес, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 150 лв., разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2