Решение по дело №898/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260251
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300500898
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    260251

 

гр. Пловдив 19.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Румяна Андреева

                                                                                              Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Бранимир Василев                                                                                     

 

при секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 898 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Обжалвано е Решение № 529/17.02.2020г. постановено по гр. д. № 7873/19г. на Пловдивския районен съд, III-ти гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните по предявения от Е.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумата 733.54 (седемстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки) представляваща недължимо заплатена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 15.11.2015г. - 15.04.2016г. начислена с фактура № **********/19.02.2015г. за обект за потребление с ИТН *** – къща в село К., общ. Б., обл. Пазарджик, ул. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2697/01.04.2019г. по ч. гр. д. № 4616 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав.

              Жалбоподателят “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна Е.Й.Я., ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и обосновано и моли съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С фактура №1*********/19.02.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е начислило електроенергия на стойност 733.55лв. поради установено неизмерване, непълно, или неточно измерване на използваната в обект в с. К., Община Б. електрическа енергия. От неоспореният препис от системен бон, издаден на 29.03.2018г. Се установява, че въззиваемата е платила сумата по фактурата, като счита че това е извършено без основание по съображения, изложени в исковата молба.

С Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 276696/15.04.2016г. електромерът на абоната е демонтиран и предаден за извършване на експертиза, като е поставен в безшевна торба. В този вид електромерът е предаден за експертиза на главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ Регионален отдел – Пловдив към Български институт по метрология, където с констативен протокол от метрологична експертиза на средство за техническо измерване №1007/09.11.2017г. е установено, че е променена тарифната таблица по часови зони както следва:  от 9.00ч. до 15.00ч. електромерът отчита дневна тарифа Т2; след 15.00 ч. Електромерът не отчита електроенерегия по нито една от двете тарифи Т1 и Т2.

Тези констатации по същината си се потвърждават и от приетото заключение на съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. А., от което се установява още, че процесния електромер е с въведена трета скрита тарифа, което е довело до неотчитане и нефактуриране на част от консумираната електроенергия. В открито съдебно заседание проведено на 03.12.19г. експертът пояснява, че в разглеждания случай е извършено препрограмиране на електромера, но независимо от това кой го извършва самият електромер си прави самоотчет, а такъв е направен на 15.11.2015г. в 20.36ч. Стойността на неотчетената електроенергия за процесния период възлиза на 733.54лв.

Спорът пред въззивния съд се концентира върху въпроса липсата на ред за уведомяването на клиента при извършване корекция на сметка пречка ли е да се реализира отговорността на потребителя за реално потребената електрическа енергия.

Посочената в обжалваното решение съдебна практика следва да се счета за изоставена.

В Р. № 150/26.06.2019г. Постановено по гр. д. № 4160/18г. на ВКС, III г. о.; Р. 124/08.06.19г. по гр. д. № 2991/18г. на ВКС, ІІІ г. о. и Р № 115/20.09.17г. по т. д. № 1156/16г. на ВКС, ІІ т. о., нормите – от чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ, действали през исковия период представляват правно основание за корекция сметката на потребителя при констатирано неточно отчитане на количеството електрическа енергия и без да е необходимо виновно поведение на потребителя, какъвто е настоящия казус. В първото от посочените решение на ВКС изрично е указано, че липсата на специална регламентация на процедура за начина на преизчисляване на електрическа енергия поради грешка в отчитането и от СТИ не може да обоснове отхвърляне на иска за заплащане на реално потребената електроенергия, понеже съдебната процедура е достатъчна за гарантиране защитата на добросъвестните потребители. С оглед на така изложените мотиви не може да се сподели схващането, че едностранната корекция на сметки е изначално в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Във второто решение пък е посочено, че ако в Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД не е предвиден ред за уведомяване на клиента, то това е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но такова нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Изложеното дотук налага извода, че съдилищата са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.           В настоящия казус следва да се прецени налице ли са доказателства за наличие на

 

-стр.3 от решение от в. гр. д. № 898/20г. на ПдОС-

неточно отчитане на електрическата енергия и ако това е така да се установи нейната стойност.

     Като се вземат предвид посочените по – горе правни изводи, както и обсъденото по – горе заключение на техническата експертиза относно доставеното, но незаплатено количество електрическа енергия в резултат на неточно измерване на електромера на клиента е извършено на основание разпоредбите на ПИКЕЕ действали към процесния период и затова сумата по процесната фактура не е платена без основание.

Ето защо искът за осъждането на„ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД да заплати на Е.Й.Я. процесната сума е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на районния съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли иска.

С оглед изхода на спора въззиваематаа следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 225лв. - по 100лв възнаграждение за юрисконсулт по чл. 23 от Наредбата на правната помощ за всяка инстанция и 25лв. Държавна такса.

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 529/17.02.2020г. постановено по гр. д. № 7873/19г. на Пловдивския районен съд, III-ти гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните по предявения от Е.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумата 733.54 (седемстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки) представляваща недължимо заплатена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 15.11.2015г. - 15.04.2016г. начислена с фактура № **********/19.02.2015г. за обект за потребление с ИТН *** – къща в село К., общ. Б., обл. Пазарджик, ул. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2697/01.04.2019г. по ч. гр. д. № 4616 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от  Е.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумата 733.54 (седемстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки) представляваща недължимо заплатена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 15.11.2015г. - 15.04.2016г. начислена с фактура № **********/19.02.2015г. за обект за потребление с ИТН *** – къща в село К., общ. Б., обл. Пазарджик, ул. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2697/01.04.2019г. по ч. гр. д. № 4616 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав

ОСЪЖДА Е.Й.Я., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата 225 (двеста двадесет и пет) лева разноски, направени и пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                          Членове:1.                              

 

 

 

                                                                              2.