РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №4408 по описа
за 2017г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Д.М.Р. с ЕГН ********** ***, в хода на производството ** и на негово място на
осн. чл.227 от ГПК е конституиран наследника В.Д.С., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д.Д. ***,
съдебен адрес:***, офис ** срещу М.Д.М., ЕГН **********,*** и Г.М.М., ЕГН **********,***. Искът е с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В ИМ ищецът Д. Р. /** на **.**.**г./
твърди, че ответникът М.М. му е **. На 27.10.**г. Д.М. и **та му Е. Р. са
прехвърлили на ответника М. Д. /по време на брака му с Г.М./ своя недвижим
имот, находящ се в гр.Д., ул. „Я.п.” №** срещу задължението на приобретателя да
осигури на родителите си спокоен и нормален живот, какъвто са водили дотогава,
докато са **. Сделката е обективирана в нот. акт №**, том **, дело №**/**г. на
нотариус при РС Д..
След **та на Д. Р., отношението на **а към бащата се е
променило, отнасял се с **, **и през **г. М. М. *** на родителя си. През 20**г.
Д. М. подал искова молба в ДРС, за да развали договора за издръжка и гледане и
било образувано гр. д. №719/20**г., пред въззивната инстанция /ДОС/, Д.Р.
направил отказ от иска под давление на **а и ** си и съдът прекратил
производството, но отношенията на страните не се подобрили.
През 20**г. Д. Р. **от ** и състоянието му се **, а
през 2**4г. получил **, но ответниците въобще не се интересували от
прехвърлителя.
През перида ноември – декември 2**6г. ** на Д. М.
съвсем се ** и **та на **ия ищец-В. го взела от дома му в с.П.Г. и го прибрала
през м. януари 21**7г. в гр.Д. при себе си, като се грижела за него. За
състоянието на баща им, В. уведомила ответниците, но те заявили, че и на **му
няма да отидат.
Предвид изложеното, ищецът моли, съдът да развали
сключения договор между него и **а му от 27.10.**г., обективиран в нот. акт №**,
том **, дело №**/**г. на нотариус при РС Д., поради виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответниците М.М. и Г.М. до размера на 3/6
ид.ч. от процесния имот. Претендират се сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 19.0**г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от ответниците на 18.03.**г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответната страна е изпратила отговор на исковата
молба, като сочи, че ИМ е недопустима, поради направен отказ от иска от Д. Р.
по в. гр. д. №526/2002г. по описа на ДОС и молят съдът да прекрати
производството по настоящото дело. Отделно от горното, алтернативно - оспорват
иска като неоснователен.
С Разпореждане от 18.04.**г., съдът е
приел, че искът е недопустим и на осн. чл.130 от ГПК е прекратил производството
по гр. д. №4408/2**7г. по описа на ДРС и е върнал ИМ.
Срещу разпореждането е постъпила частна
жалба от Д. Р.. Същата е изпратена за отговор на другата ответна страна. В
постъпили отговор М. М. и Г.М. сочат, че Д. Р. е ** на **.**.**г. и жалбата е
недопустима, като са представили удостоверение за наследници, от което е видно,
че Д. Р. е оставил двама законни наследника – децата му М.М. /ответник/ и В.Д..
Съдът е изискал справка от НБД, като се
установило, че ищецът действително е ** на **.**.**г. /а не на **.**.**г./.
С Определение от **г., съдът е
конституирал като ищец В. Д. С., която в дадения и от съда срок е заявила, че
поддържа исковата молба, подадена от баща, както и частната жалба и потвърждава
извършените процесуални действия от адв. Д. след **та на първоначалния ищец,
като съдът е изпратил на ДОС частната
жалба.
С Определение №353/11.**.**г. по в. гр.
д. №**г. по описа на ДОС, въззивната инстанция е приела, че жалбата е подадена
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и изхожда от легитимирано лице и е отменила
Разпореждане №**64/18.04.**г. на ДРС по гр. д. №4408/2**7г., като е върнала
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства
по реда на
чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№**, том **, дело №**/**г. на нотариус при ДРС /л.5/, се установява, че на 27.10.**г.
Д.М.Р. и Е. Г. Р. са прехвърлили на **а си М.Д.М. следния недвижим имот,
състоящ се от ** кв.м. в идеални части от дворно място, цялото с площ от **
кв.м., представляващо имот с пл. №** от парцел ** в кв.** по плана на гр.Д., находящ се в гр.Д., ул. „Я.п.”
№**, ведно със самостоятелно жилище, целият първи етаж от двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда, находяща се в това дворно място, с площ на първия етаж **
кв.м., а по скица *** кв.м. ведно с прилежащите към жилището избено помещение с
площ от ** кв.м., находящо се в източната част на сградата и таванското
помещение с площ от ** кв.м. и 50% ид.ч. от общите части, срещу задължение, поето от купувача – М.М. да гледа и издържа родителите си /продавачите
по сделката/ до края на живота им, „като им осигури нормални и спокойни условия
на живот, какъвто са водили досега.”
Безспорно,
процесният имот е прехвърлен /през **г./ на М.Д. по време на брака му с Г.М.
/ответниците са съпрузи от **г./, видно от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак /л.64/. Следователно, придобитият през
**г. недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „Я.п.” №** е станал семейна имуществена общност. Съгл. чл.21,
ал.1 от СК /предишен чл.19, ал.1 от СК /отм./ „вещните права, придобити по
време на брака в резултата на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са
придобити”. Така, ответниците М.М. и Г.М. са необходими другари в процеса по
смисъла на чл.215 и чл.216, ал.2 от ГПК и общото предявяване на иска срещу
всички другари е условие за допустимостта на производството. Затова,
съвместната собственост при СИО налага съвместна процесуална легитимация и
задължително другарство по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по
отношение на общата вещ, като правилно искът е насочен срещу двамата
съпрузи-ответници.
По
делото е установено безспорно, че след **та на Е. Г. /** на Д. М. и майка на М.
М./ отношенията между баща и ** се **, ответникът и **та му не полагали грижи
за прехвърлителя и той подал искова молба за разваляне на договора от **г., по
която молба било образувано гр. д. №719/20**г., по което ДРС уважил иска и
развалил договора /л.34-39/. Последвала жалба от страна на М. М. и **та му. С
Решение №389/25.11.2002г. по в. гр. д. №526/2002г. по описа на ДОС /л.40/,
въззивната инстанция обезсилила акта на ДРС, поради отказ от иска от страна на Д.М.
/чл.**, ал.2 от ГПК /отм./.
През 2**7г.
прехвърлителят Д.Р. отново подал искова молба в ДРС с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, по която било образувано настоящото производство, което е процесуално
допустимо, тъй-като със сегашната молба се твърди неизпълнение на договора от **г.
от страна на ответниците, но за нов период - от 20**г. /когато започнало ** на **
състояние на ищеца/ до подаване на исковата молба /04.12.2**7г./.
По
делото е представена на л.86 нотариално заверена на 20.09.2002г. декларация от Д.М.Р.,
в която същият декларира, че е получил от **а си М.М. сумата от 1000.00 лева и
с това бил напълно удоветворен и се отказвал от иска по гр. д. №719/20**г. и в.
гр. д. №526/2002г. на Окръжен съд гр.Д.. С настоящата декларация, Д. м.
заявява, че за в бъдеще няма да предявява каквито и да е било претенции по
имота, находящ се в гр.Д., ул. „Я.п.” №**, ет.**. Приложената декларация не
може да произведе правно действие, тъй-като бъдещ отказ от права е
недействителен.
Като
писмени доказателства са приети медицинското документи, установяващи ** на Д.М.
/л.1**-1**, л.120-165, л.174-192/, **му през годините от 20**г. до **та му, вкл.
множество амбулаторни листи и епикриза от МБАЛ – Д. АД от началото на януари **г.,
където и ** прехвърлителя на **.**.**г.
По
делото е назначена СМЕ и от заключението на вещото лице д-р В. Д. /л.**7/ се
установява, че Д.М. в периода от 204г. до **та си /**.**.**г./ е имал следните **:
****
Съдът
кредитира заключението на д-р В. Д. като обективно, безпристрастно и неоспорено
от страните.
В
подкрепа на установеното от вещото лице по СМЕ, че Д. М. е бил много *** в
последните *** му, са представените на л.69-85 документи са социален патронаж,
осъществяван от Община Д. по отношение на първоначалния ищец. В този аспект е
приложен Договор №**/31.**.2**7г. за предоставяне на услуги по проект №****-***** - „Активност– ангажираност,
квалифициране, труд, интегрирано включване на обезверени и семейства в
трудност”, сключен между изпълнителя – бщина Д. и възложителя - Д.М.Р., чрез упълномощителя си В.Д.С..
Договорът е бил със срок на действие от **.08.**г. и е бил с предмет: социална
интеграция и активно участие на потребителите в живота на общината, работа със
семейства и близки, организиране на свободното време, отдиха и развлеченията на
потребителите, арттерапия/трудотерапия, мотивационна и психологическа подкрепа.
От приложените към договора документи е посочено, че Д. М. попада в групата „***и
др.
По
делото са разпитани свидетелите на ищцовата страна - М. А. И. /** със
страните/, Т.Д.П./** със страна. От
показанията им свидетелите се установява, че В.Д. се е грижила за баща си и
през 2**7г. когато ***, го е взела в дома си в гр.Д. и до **та му го е
обгрижвала и тя е поела всички разноски по *** му. Свидетелката М. И. от 2005г.
до около 2**7г. е живяла непрекъснато в с.Г.и каза, че не е виждала ответниците
да идват на с. и да се грижат за Д.Р.. Доколкото тя знае, възрастния човек не е
бил в добри отношения със **а си и ** си. Свидетелят Т.П.лично с колата си е
помогнал на В. *** и след това е ходил в апартамента и /тъй-като са съседи/
като споделя, че тя се е грижила за родителя си до **та му. Свидетелят не познава
М. М. и не е виждал последният да идва при баща си. П. описва състоянието на Д.
М. като **, когато са го взели от с. Г., трябвало е да го ***. Свидетелите
заявиха, че Д. М. е бил с ***
Съдът
кредитира изцяло показания на М. И. и Т. П. като ги намира за преки и
непосредствени, базирани на лични наблюдения от живота на Д. М., последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
По
делото бяха разпитани свидетелите, водени от ответниците – Л.В.Л. и Ж.Г.Т. /**
със страните/. Св. Л. сочи, че е ходил в с.Г. 2-3 години след **та на баба Е.
/същата е **а **г./ - „За последен път бях в Г. 2-3 години след като ** баба Е..
След това не съм ходил.” Свидетелят дава показания за период, който не е
относим към настоящия спор и касае отношенията между Д. М. и ответниците в
период от време, относим по гр. д. №719/20**г. по описа на ДРС и в. гр. д.
№526/2002г. по описа на ДОС. Свидетелят знае, че М.М. *** до 20**-20**г., а
след това – не, тъй-като страните са се скарали. Л. си спомня, че В. е работела
в селския магазин в с.Г. и когато е ходил с М. са се отбивали там.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Л. В. тъй-като те касаят отношения между
страните за неотносим по делото период, както бе посочено по-горе свидетелят
след 20**-2002г. не е ходил в с.Г. и не е виждал Д. М., т.е. няма лични и
непосредствени впечатления.
Св. Ж.
Т.твърди, че от 2002г. до 2**1г. не е живял в с. Г. и за този период не знае
нищо за това какви са били отношенията между баща и **, но посочи, че след 2**1г.
не е виждал М. М. да идва при родителя си на с., дочувал е, че не са в добри
отношения. Свидетелят знае, че ищцата „го взема една година преди **та му”. Ж. Т.
е изключително пестелив и неконкретен в показанията си, като нееднократно
заявява: „семейните им работи не ги знам”, поради което съдът по обективни
причини не може да кредитира показанията му.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Общият принцип, заложен в чл. 87, ал. 1
от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред, съгл. ал. 3
на горепосочената норма.
Договорът за издръжка и гледане е
алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост
върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението
си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го
изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на
ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на
ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите
средства за издръжка и естеството на грижите.
На първо място следва да се посочи, че
съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя
по съгласие на страните, които съобразно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят
това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане,
следва от постигнатото от страните съгласие, с оглед конкретиката на всеки
отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно,
се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния
договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на
страните, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако
не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло
храна, режийни разходи, дрехи, лекарства и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и
възможностите да се справя сам, съобразно имуществото и доходите си /в този
смисъл е трайната съдебна практика: решение
№ 863 от 22.12.2**0 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от
5.04.2**1 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169 от 19.**.2**3 г.
на ВКС по гр. д. № 1210/2**2 г., **I г. о. и др./ На следващо място,
установи се от събраните по делото писмени доказателства, че Д.М. е бил ** /***
към момента на подаване на исковата молба – ***/.
Ответниците, върху които лежи
доказателствената тежест не ангажираха доказателства да са изпълнявали алеаторното си задължение, а именно - да са
полагали необходимите грижи за прехвърлителя, свързани с чистене, пазаруване и
закупуване на лекарства, водене на лекар и изследвания, обгрижване на *** на Д.
М..
Tочно обратното, от всички
свидетелски показания /и на четиримата свидетели, разпитани по делото/ се
установява, че ответниците от 2002г. не полагат никакви грижи за Д. М. и не
са го посещавали нито на с., нито в гр.Д., нито в болницата /МБАЛ-Д.” АД/,
където е **. Както се посочи, изпълнението на задължението за издръжка и
гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, поради самата
същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят, поради ***
Дори и да се приеме за установено,
че поради влошените отношения не е била налице готовност на прехвърлителя
Д. М. да приеме изпълнение
на уговорената престация в натура, това не освобождава приобретателите от поетото задължение за
гледане и издръжка на първоначалния ищец. При неприемане на предлаганите грижи и издръжка, или недаването на съдействие от
кредитора, длъжникът е длъжен да "трансформира" задължението
си в парично като му плаща съответната сума, евентуално като поиска от съда да
определи размера й, съобразно
правилата на чл. 97,
ал. 1 ЗЗД и чл. 98, ал. 1 от ЗЗД - за предявяване на иск
за трансформация. Това
разрешение се приема трайно в съдебната практика /решение № 494 по гр.
д. № 642/2**1 г., IV г. о. на ВКС - прехвърлителят, неоснователно отказващ
приемане на издръжка и грижи в натура, се поставя в забава, но това не
освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да
се осигурява в натура или в пари, а при отказ да се приеме натурална издръжка,
длъжникът трябва да продължи изпълнението си в пари, без да чака съдебно
решение за трансформация. Защото нуждата на кредитора от средства за
съществуване е под заплаха да остане неудовлетворена в противен случай, като
неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението
на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение за
натурална издръжка, но не и до погасяване на задължението на длъжника да
престира паричния еквивалент на грижите. Действия от подобно естество да
"трансформира" задължението си в парично, като плаща съответната
сума, ответниците не са доказали да са направили, поради което са изпаднали в
забава по отношение на дължимата от тях престация. В разглеждания казус е налице
пълно неизпълнение на поетите от М. М. и Г.М. задължения за издръжка и гледане,
следователно налице са предпоставките
договорът за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в
нот. акт №**, том **, дело №**/**г. на нотариус при РС Д., да бъде развален до
размера на 3/6 ид.ч.
По отношение на
разноските:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени,
представен е и списък с разноски по смисъла на чл.80 от ГПК /л.**9/. В тях се
включват внесената държавна такса в размер на 78.33 лв. /л.**/, депозит за вещо
лице по СМЕ в размер на 300.00 лева /л.205/ и адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лв. /л.**.33 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ
сключения на 27.10.**г.
„договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка”, обективиран в
Нотариален акт №**, том **, нот. дело №**/**г. на нотариус при Д. районен съд между
Д.М.Р. с ЕГН ********** *** /** на **.**.**г./ и Е. Г. Р., ЕГН ********** *** /**а на
20.**.**г./, от една страна като прехвърлители и М.Д.М., ЕГН ********** и Г.М.М.,
ЕГН **********, /при условията на чл.21, ал.1 от СК/, двамата с постоянен
адрес:***, от друга страна като приобретатели, по
отношение на следния недвижим имот, състоящ се от ** кв.м. в идеални части от
дворно място, цялото с площ от ** кв.м., представляващо имот с пл. №** от
парцел **в кв.** по плана на гр.Д.,
находящ се в гр.Д., ул. „Я.п.” №**, /понастоящем имот с идентификатор **** по
КККР на гр.Д./, ведно със самостоятелно жилище, /представляващо имот с
идентификатор №** по КККР на гр.Д./, целият първи етаж от двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда, находяща се в това дворно място, с площ на първия етаж **
кв.м., а по скица** кв.м. ведно с прилежащите към жилището избено помещение с
площ от ** кв.м., находящо се в източната част на сградата и таванското
помещение с площ от ** кв.м. и 50% ид.ч. от общите части, поради неизпълнение
на задължението за издръжка и гледане до размера на 3/6 ид.ч., на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД.
ДАВА 6-месечен срок на В.Д.С., ЕГН ********** да извърши
отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Д., съгласно
чл. 115, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА
М.Д.М., ЕГН **********,*** и Г.М.М., ЕГН **********,***, да заплатят на В.Д.С., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 978.33 лева /деветстотин седемдесет и осем
лева и тридесет и три стотинки/ - съдебни разноски в настоящото производство,
от които: държавна такса в размер на 78.33 лв., депозит за вещо лице по СМЕ в
размер на 300.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :