№ 8211
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110168451 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев инс“ АД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по договор за застраховка
имущество “Каско” заплатил на застрахования сума в размер 290,91 лева – обезщетение за
щети на МПС, резултат от ПТП, настъпило на 18.07.2018г. при движение по главен
Републикански път III-5302, км 15+900 Миндя-Къпиново-Присово. Вредите били причинени
от попадане на застрахования автомобил в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“,
предвид неизпълнение на вменените му задължения. Ищецът моли съдът да постанови
решение, по силата на което съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата
от 290,91 лева и сумата 76,96 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2018
год. до 31.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 108, ал. 2, изр. 1 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110 ГПК. Подсъдността, регламентирана в цитираната разпоредба, не
ограничава източника на правоотношението, поради което следва да се приеме, че същата е
приложима както за правоотношения, възникнали на договорно основание, така и за
правоотношения, възникнали на извъндоговорно основание. На основание нормата на чл.
119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК може да се прави
от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, което в случая ответникът не
е сторил, но може да се повдига служебно и от съда до приключване на първото по делото
заседание.
1
По горните доводи Софийски районен съд при проверка процесуалните предпоставки
за разглеждане на спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, мястото, на
което се твърди, че настъпило застрахователното събитие, респ. на което възникнало
правоотношението, намира, че сезиралата го искова молба му е неподсъдна по правилата на
местната подсъдност. Поради това производството пред настоящия съдебен състав следва да
бъде прекратено, а делото изпратено във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК по компетентност на
Районен съд Велико Търново.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №68451/2023г. по описа на СРС,
II ГО, 75-ти състав.
Изпраща делото на Районен съд Велико Търново по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на РС Велико
Търново.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2