Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-22 09.05.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На пети март 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 163 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № ІІ - 2702 от 27.12.2018г., постановено по гр. дело № 5537/2018г. по описа на Районен – Бургас е отхвърлен
иска на О.М.М. от гр. Бургас, к-с „С.”, бл. *, вх.*, ет.*предявен против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД със седалище гр. Пловдив за установяване със
сила на присъдено нещо, че не дължи на ответното дружество сумата от 410, 92
лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за кл. №
***423 в размер на 2838 кВт/ч за периода от 18.01.2017г. до 18.04.2017г.
съгласно Фактура № **343 от 03.07.2018г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от О.М.М., с която претендира
да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което бъде уважен предявения
установителен иск. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че
ответното дружество притежава правно основание на изготвя коригираща сметка
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Посочва
се, че едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след
надлежно констатиране на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.
енергия остава действие лишено от законово основание, тъй като извършването му
е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност.
В жалбата се посочва, че ищецът не е уведомен за процесната проверка на
електромера, нито преди нея, нито по време на извършването й, поради което на
проверката не е присъствал нито той, нито негов представител. Не са отправени
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна
по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище гр.
Пловдив депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно, обосновано и постановено при пълнота на
доказателствата, като всяко доказателство е тълкувано правилно поединично и в
съвкупност с останалите доказателства. В писмения отговор се посочва, че с
влизането в сила на Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети
от ДКЕВР е въведена нова правна уредба, уреждаща обществени отношения по повод
на технически проверки на средствата за търговско измерване, които измерват
неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях количества
електрическа енергия. Посочва се, че по делото безспорно се установява, че при
извършването на проверката са спазени всички процедури както по проверката за
точността на СТИ, така и при последващо преизчисление на сметката на клиента за
минал период. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание
– ответното дружество не изпраща представител, депозира писмено становище по
съществото на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от О.М. ***,
със съдебен адрес *** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище
гр. Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов” № 37, с който се претендира да бъде прието за установено спрямо
ответната страна, че ищецът не му дължи сума в размер от 410, 92 лева с
начислен ДДС по Фактура № **343 /03.07.2018г.
По делото е
представен Констативен протокол № **44 от 18.04.2017г., от който е видно, че е
извършена проверка на жилище, находящо се в гр. Б., ж.к. „С.”, бл. *, вх. *и електромера
на обекта е демонтиран и поставен в безшевна торба за служебна експертиза.
По делото е
представен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № */22.03.2018г., изд. от Български институт по метрология, от който
е видно, че е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера. Посочено е, че са закъсени изводите на куплунг Х2 откъм задната страна
на платката и по този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия
се измерва с отклонение, извън границите на допустимото.
Пред
първоинстанционният съд е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза
от 28.09.2018г., от неоспореното заключение на която е
видно, че съгласно представения констативен протокол за метрологична експертиза
се констатира, че до вътрешността на електромера е осъществен нерегламентиран
достъп и е извършено неправомерно действие. Вещото лице в своето заключение
посочва, че окъсяването на изводите на куплунг Х2 влияе върху работата на
преобразователите на тока и напрежение в електромера, тъй като по този начин се
променят техническите параметри и заводски настройки на електромера, расте
процента на грешката, което води до частично измерване на потребената електрическа
енергия. Вещото лице посочва и обстоятелството, че неотчетеното количество
електрическа енергия е изчислено съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а” от
ПИКЕЕ, а методиката е приложена правилно и точно, както и е остойностена
правилно. Посочва и обстоятелството, че началният момент на неточното отчитане
на средството за търговско измерване е констатиран от записите на системата за
дистанционно отчитане и го определя на 13.03.2016г. между 15.00 часа и 16.00
часа, тъй като след този момент потреблението на електрическата енергия
значително намалява. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че счита, че
трябва да има някакви технически знания за извършване на манипулация, тъй като
тя се прави под напрежение и лицето, което я извършва трябва да има съответните
знания и умения.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан Д. С. С., от показанията на когото се
установява, че си спомня за извършената проверка в к-с „С.”, бл. *, вх. *. Свидетелят посочва, че чрез системата за
дистанционен отчет се засичат евентуални несъответствия в показанията и до
служителите на ответното дружество се изпраща списък с абонати, които следва да
бъдат проверени и такъв е бил и конкретния случай. Свидетелят посочва, че
адресът е бил посетен на 18.04.2017г., но не са успели да открият собственика
на имота. Свидетелят сочи, че когато е отворено таблото и са измерили грешките
на електромера са отчетени грешка над допустимата – на самия корпус на
електромера е била залепена пластина, която не е трябвало да бъде там и
вероятно е поставена, за да скрие манипулацията на електромера. Свидетелят
посочва, че таблото, в което се намират електромерите следва да е заключено, но
практиката показва друго, тъй като конструкцията на вратата е такава, че може
да се отвори.
По делото е
представена и Фактура от 03.07.2018г., от която е видно, че ответното дружество
е фактурирало в тежест на О.М.М. сума в размер на 410, 92 лева за период от 18.01.2017г.
до 18.04.2017г. – 90 дни.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по
правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата. С
обжалваното решение БРС е приел, че по силата на ПИКЕЕ е дадена възможност на
електроснабдителното дружество да достигне по математически път до
приблизителното количество електроенергия, потребено за нормативно установен
период, а в конкретния случай е установен началния момент, а следователно и
периода на потребената допълнително начислена електроенергия. Съдът в своето
решение е приел, че е установена грешката при измерването на електроенергията и
остойностяването на потребена, но неотчена електроенергия е резултат на
математическа операция. С тези мотиви, първоинстанционният съд е приел за
установено по отношение на ответната страна, че ищцовото дружество не дължи на
ответната страна исковата сума.
По наведените
съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция съобрази следното: Безспорно
е, че съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, крайният потребител продава ел. енергия при публично
известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметката, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В случая се касае за единна нормативна база,
произтичаща от законовата разпоредба в ЗЕ, правилата въведени с ПИКЕЕ и общите условия,
касаещи задължение за крайния снабдител с ел. енергия да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по смисъла на чл. 98а от ЗЕ и
да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите за измерването й.
В този смисъл с
изменението в Закона за
енергетиката, считано
от 17.07.2012г., и приемането на ПИКЕЕ, съществува законово основание за
извършване на едностранна корекция на сметките на потребителя. Същевременно
обаче общите условия не са съгласувани с направените изменения в другите два
акта, че промяна в общите условия в този смисъл към момента не е налице, поради
което въззивното дружество не може да извършва едностранна корекция на сметката
на потребителя. В общите условия, действащи между страните за процесните
периоди от време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на клиента, който е
една от материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция.
Посочената от въззивника разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Общите условия,
регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми при извършената корекция
на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази разпоредба обаче не е
съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, съгласно който ОУ задължително съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба
води до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ корекцията и да
е по време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015г., по описа на ВКС
на РБ, постановено по т. дело № 1650/2014г. е посочено, че едностранни корекции
са допустими само, ако крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в общите условия
на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване
на корекция на сметките за доставената електрическа енергия. В настоящия
случай, ОУ на въззивното дружество не съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в съответствие с новоприетата
нормативна уредба, поради което не са налице предпоставките за коригиране на
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. В този смисъл, съдът намира, че е основателно направеното възражение в
този смисъл във въззивната жалба.
Безспорно е, че
в Раздел ІХ от ПИКЕЕ
(чл. 47 – чл. 51) са регламентирани случаите, в които е допустимо извършване на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия.
С Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по гр. д. № 2385/2016г. по описа за 2016г.
на ВАС, 5-членен състав – в сила от 14.02.2017г., голяма част от разпоредбите
на ПИКЕЕ са отменени и към момента на фактуриране на допълнителната
електроенергия тези правила не са били в сила и не могат да намерят приложение.
По делото е
безспорно, че при извършена проверка на недвижим имот, собственост на ищцовата
страна по делото е съставен констативен протокол, съгласно който електромера,
който се намира в проверявания обект е демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ (отм.). От представения по делото констативен протокол от метрологична
експертиза се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера и са закъсени изводите на куплунг Х2 откъм задната страна на
платката, което е довело до изменение на техническите и метрологичните
характеристики на електромера, а преминаващата през електромера електрическа
енергия се измерва с отклбонение. В тези случаи обаче - когато е установена
промяна на схемата на свързване, приложим е редът на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно който, корекцията се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ и
е съставен в присъствието на органи на полицията и е подписан от тях. Към
момента на съставянето на констативния протокол, разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ е
отменена с горепосоченото решение на ВАС, 5-членен състав, но независимо от
това нормативните изисквания не са спазени. При изготвянето на протокола не са
присъствали полицейски служители, които да подпишат протокола и така да му се
придаде задължителна обвързваща съда доказателствена сила. Поради това
конкретният представен по делото констативен протокол не е годно
доказателствено средство, което да установи наличие на неправомерна намеса в
СТИ. С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иска е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде прието да установено, че ищцовата страна не
дължи допълнително начислена стойност на ел. енергия за периода от 18.01.2017г.
до 18.04.2017г.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено
и вместо него следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с
което предявеният иск да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът
О.М. не дължи на ответното дружество сума в размер на 410, 92 лева,
представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за периода от
18.01.2017г. до 18.04.2017г. по Фактура № **343 /03.07.2017г., издадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено направеното искане от страна на
ответната страна по въззивната жалба да бъдат присъдени направените разноски в
размер на 351, 41 лева (държавна такса в размер на 51, 41 лева и 300 лева
възнаграждение за адвокат), представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 326, 13 лева,
представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, и осъществената активна процесуална
защита, не са налице основания за намаляване на размера на разноските на
въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение. Същият е определен съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде редуциран.
На основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид размера на цената на предявения иск, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2702 от 27.12.2018г.,
постановено по гражданско дело № 5537/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД със седалище гр. Пловдив, ЕИК
*********, адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, че
ищецът - О.М.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Константин
Тончев не дължи на ответното дружество сума в размер на 410, 92 (четиристотин и
десет лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща представляваща
допълнително начислена стойност на ел. енергия за периода от 18.01.2017г. до
18.04.2017г. по Фактура за извършена корекция на сметка № **343 /03.07.2017г., издадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” АД със седалище гр. Пловдив, ЕИК *********, адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, да заплати на О.М.М., ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат Константин Тончев сума в размер на 351, 41
(триста петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 326, 13 (триста
двадесет и шест лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща направените по
делото разноски във въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.