Р Е Ш Е Н И Е
№36
гр.Русе,28.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Диана Михайлова
и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 22 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Отдел „Оперативни дейности“
– Варна ГДФК при ЦУ на НАП – Варна, депозирана чрез процесуален представител –
гл. юрисконсулт Р. М., против Решение № 163 от 06.12.2021 г., постановено по
АНД № 254/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменено
Наказателно постановление (НП) № 591863 от 06.08.2021
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на
ЕТ „З.Г. - 2000“, със седалище: с. Брестовица, обл. Русе за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева, като
преквалифицира административното наказание като такова на основание чл. 185,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и намалява размера на имуществената санкция от
3 000 лева на 500 лева, и е осъдена НАП да заплати на едноличния търговец
сума в размер на 417 лева, разноски по делото по съразмерност. В жалбата се развиват съображения за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него да бъде постановено
ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответната
в производството страна, чрез процесуален представител адв. Е. К. в писмен
отговор на касационната жалба вх. №
462 от 24.01.2022 г. по описа на РС – Бяла (л. л. 14 и 15 от делото) и в
проведеното о.с.з. в хода по същество на делото оспорва основателността на
жалбата, като прилага и писмени доказателства в подкрепа на доводите си (л. л.
23 – 40 от делото). Претендира и присъждане на направените в настоящото
производство разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 41 от
делото) и приложено писмено доказателство за реалното им заплащане – договор за
правна защита и съдействие на л. 22, гръб от делото.
Становището
на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.
След
като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РС – Бяла е правилно
като краен резултат.
На първо място настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че не споделя доводите на контролираната инстанция за
преквалификация на процесното нарушение от такова по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в
такова по чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 185,
ал. 2, изр. първо от ЗДДС, в относимата й част, предвижда, че извън случаите по
ал. 1, т.е. извън случаите на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1
едноличен търговец, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция
в размер от 3000 до 10 000 лв. Изречение второ на същата разпоредба гласи, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, които за юридическите лица/ едноличните търговци са в размер от 500 до
2000 лв. Районният съд е приел, че в АУАН и НП не се твърди процесното
административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, а по делото
липсвали доказателства за укриване на приходи и данъци, поради което е счел, че
едноличният търговец е следвало да бъде наказан със санкцията по чл. 185, ал. 1
от ЗДДС като съответно е преквалифицирал приложената санкционна норма. Този
извод е неправилен. Използваната в чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС
формулировка „нарушението не води до неотразяване на приходи“ ясно показва, че
за да е приложим този привилегирован състав, нарушението по своето естество
следва да е такова, че принципно не води до неотразяване на приходи. Това
положение е различно от случаите, когато самото нарушение би могло да доведе до
тяхното неотразяване, но в конкретния случай до такъв отрицателен резултат не
се е стигнало. В последния случай правилната квалификация на нарушението, както
е приел и наказващият орган, е по чл. 185, ал. 2, изр. първо като липсата на
настъпили вредни последици, както и всички други смекчаващи обстоятелства
следва да се преценява на плоскостта на индивидуализацията на наказанието – чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, която санкция е относително определена и то в широки граници
– от 3000 лева до 10 000 лева. Очевидно е, че нарушението по чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в липсата на въведено в експлоатация фискално
устройство за търговския обект, е от естество да доведе до неотчитане на
приходи, поради което с НП то правилно е подведено под санкционната норма на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Следва обаче да се отбележи, че това обстоятелство,
само по себе си, не изключва a priori приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая,
според касационната инстанция, са налице именно обстоятелства, обуславящи
приложението на тази правна норма – фактите по делото сочат на продажба на хляб
на цени значително по-ниски от продажната цена, нещо повече дори процесната
продажна цена е и под себестойността на стоката; липсват настъпили вредни последици;
липсват данни за извършени до момента други нарушения по ЗДДС от страна на
едноличния търговец и др. Липсата обаче на
жалба от ответната страна, съответно направено искане касателно приложението на
чл. 28 от ЗАНН и на това основание отмяна на НП, дори и при служебно
съблюдаване на материалния закон е пречка настоящата инстанция да се произнесе
и за наличието на маловажен случай.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото касационният
ответник има право, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото по касацията
процесуално представителство в размер на 500 лева, за заплащането на които е
представен своевременно договор за правна помощ. Деловодните разноски, на
основание §1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат
възложени в тежест на НАП - София, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл.2, ал. 2 от ЗНАП.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 163 от 06.12.2021 г., постановено по АНД №
254/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
София да заплати на ЕТ „З. Г.– 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Брестовица, общ. Борово, обл. Русе, сумата от 500 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.