№ 416
гр. *** , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20204430104680 по описа за 2020 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1090,55 лв. и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 91,92 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П.
Ц., ЕГН **********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2625/20 по описа на РС-***, която е връчена на
длъжниците, които в срок са подали възражения. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че
отговорността на ответниците е солидарна на основание чл.32, ал.2 СК, тъй като те са *** и
отговарят солидарно за задълженята, поети за задоволяване нуждите на семейството.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответниците и клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
1
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.
Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № 8189 е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период
са: сума за отопление с ИРУ- 48,95 лева, сума за отопление без ИРУ-301,58 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 608,27 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв,
услуга дялово разпределение- 129,36лв. и корекции-2,39 лв. Твърди, че в имота на
ответника има монтирани 7 ИРУ, 0 водомер, 1 броя щранг-лира, а сумата за сградна
инсталация е определена при отопляем обем 220,79 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответниците солидарно за сумата 1090,55 лева за главница за периода 01.01.2018г. –
30.04.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 91.92 лева за периода 02.03.2018 г. до
18.06.2020 г. и законната лихва върху главницата от 29.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 2625/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който вземат
2
становище за предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърдят, че претенцията на
ищеца е да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно 1 090,55 лв. -
главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за пери¬ода от
01.01.2018 г. - 30.04.2020 г. и 91,92 лв. лихва за периода 02.03.2018 г. -18.06.2020 г. Счита, че
от заявените от ищеца обстоятелства не може да се установи при какви първични данни
отчитащата фирма “*** е извършила дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата - етажна собственост и дали начислената като доставена в процесния имот
топлинна енергия е определена в съответствие с НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г.
ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО и методиката към нея /Наредба № 16-334/. Оспорва
начина на дялово разпределение на доставената в сградата, като твърди, че това е направено
в нарушение на Наредба № 16-334 методиката към нея. Твърди, че при правилно
разпределение на доставената в сграда ТЕ според Наредба № 16¬334 методиката към нея
доставеното на ответника количество ТЕ през процесния период е различно и по-малко от
остойностеното като цена в издадените от ищеца фактури за процесния период. Тези
фактури не са подписани от ответниците и не са приемани като източник на задължение по
отношение на отразените в тях данни и вземания. Оспорва верността на данните, отразени в
представените от ищеца документи - относно количеството доставена топлинна енергия в
процесния имот. Оспорва, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е определено вярно, в съответствие с реда, предвиден в Наредба № 16-334.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответниците и се установява от НА за
покупко-продажба на недви***, ***, рег.№ ***, дело *** от 2001г. на *** В.П. и Справка по
лице от АВ-имотен регистър-2 броя/л.28-38 от делото/, че са собственици в режим на СИО
на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на
Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на
ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД,
наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл.
3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да
уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно
право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно
право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
3
обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че воденото в
счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответниците за топлинна енергия за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. е в общ размер от 1090,55/ от 608,28-ТЕ за сградна
инсталация, ТЕ за БГВ- 0 лв. и 129,36 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за
забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в
забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.06.2020г. е в
размер на 121,58 лв.
Съдът възприема заключението на приетата единична съдебно-техническа експертиза
и допълнителната такава на ВЛ Й. В. Й. като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в
топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 3639,88 куб.м., а отопляемия
обем на жилището на ответниците е 220,79 куб.м. За отопление баните на всички
апартаменти се използват щранг-лири, изработени от 2 броя гладки тръби с Ду 50, всяка с
дължина 2,5 метра. Мощността на щранг-лирата е 492 W. Абонатът не ползва топла вода. В
имота на ответниците са монтирани 7 броя отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители, на които са отчитани единици за м.ноември 2018 г. за процесния
период. От проведения разговор с фирмата за дялово разпределение е установено, че
топлинната мощност на щранг-лирата е определена при следните геометрични параметри-
дължина 2 по 2500 мм и диаметър ф.51 мм. Съгласно техническия справочник на ФДР
можността на 1 л.м. гладка тръба при лабораторни условия е 98,40 W. Общата мощност на
щранг-лирата е 492 W. Броя на работните дни за периода от 09.11.2018г. до 29.11.2018г. е 21
дни. Мощността на щранг-лирата е определена по каталожни данни на ФДР. Мощностите на
всички отоплителни тела са изчислени при определени лабораторни условия. Този
справочник заедно със софтуера на фирмата и предлаганите на българския пазар
топлоразпределители са приети и одобрени от Минстерство на енергетиката при издаването
на лиценза на фирмата. Месеците, в които начислената топлоенергия на щранг-лирата
надвишава максималтата мощност, който тя може да отдели е в рамките на статистическата
грешка. Има месеци, в които топлинния товар на отоплителните тела в сградата е намелен с
50 %. Има и месеци –април 2018 и април 2019г. в които топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация е повече от начислената топлоенергия за отопление на имотите, но
това са месеците, в които завършва отоплителния сезон и дните с топлоподаване са малко.
Не са уведомявани абонатите за това. Направеното разпределение на ТЕ от фирмата за
дялово разпределение за целия процесен период е извършено съгласно Наредба № 16-334.
Съдът възприема заключението на тройната съдебно техническа експертиза като
компетентно, обективно, обосновано и компетентно. От него в неговата писмена част, както
и уточненията в съдебно заседание се установява, че при извършените изчисления на
мощността на щранг- лирата/ЩЛ/в процесния апартамент при известните проектни условия
дължината на едната тръба е 2,5 м, диаметърът на тръбата 48 мм, средна температура на
топлоносителя 80°С, температура на околния въздух 20 °С, но има параметри, които не са
4
уточнени. При дадените по горе параметри се получава мощност равна на 489 Вт. Ако се
използва една и съща методика за определяне на мощността на отоплителните тела
(радиатори и щранг лири) няма да възникнат проблеми свързани с Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради. Но ако топлинните мощности на радиаторите
са изчислени при други топлинни параметри (температура на топлоносителя, налягане,
дебит) в сравнение с тези на ЩЛ изчислените отношения няма да са коректни. Анологията с
реално инсталирана електрическа мощност не е напълно удачна. При топлоотделящите тела
се говори за инсталирана топлинна мощност при проектни условия. В рамките на процесния
период има ли месеци, за които начислената като отдадена от ЩЛ енергия превишава
максимално възможната за този уред? Изчислена е с помощта на формулата от чл.6.4
(отнасящ се за уреди с топло разпределители) от Методиката за дялово разпределение на ТЕ
максималната енергия, която може да отдаде ЩЛ. В последната колона е дадена разликата
между максималната енергия Qmax и ТЕ отдадена от ЩЛ. Месеците с отрицателни
стойности на разликата определената отдадена от ЩЛ ТЕ превишава Qmax максимално
възможно отдадената за този уред. Това, че има месеци, в които топлоенергията за сградната
инсталация е увеличена с количеството топлоенергия, което надвишава максималния товар
на отоплителните, уреди монтирани в присъединените към абонатната станция
топлоснабдени имоти. Вероятно това е в резултат на намаляване на топлинния товар в АС и
то съществено. Обективно, обаче топлоенергията е потребена в сградата, тъй като е
преминала през топломера. Месеците, в които топлоенергията за СИ надвишава тази за
отопление са 02.2019, 12.2019, 02.2020 и 03.2020г. Не е установено да е извършвано
обследване.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 1090,55 лв.:
Не е спорно между страните, признава се от ответниците и се установява от НА за
покупко-продажба на недви***, ***, рег.№ ***, дело *** от 2001г. на *** В.П. и Справка по
лице от АВ-имотен регистър-2 броя/л.28-38 от делото/, че са собственици в режим на СИО
на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
Не е спорно между страните, че ответниците Ц.Ц. и С.Ц. са ***. На основание чл.32,
ал.2 СК ответниците като *** са солидарно отговорни за претендираното задължение.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи
условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
5
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми,
уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под
клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не
лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като
възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно
на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ
договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право
на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиенти на топлинна енергия
ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия
е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ
съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г.
на Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците
и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в
6
които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за частично основателни възраженията на ответника, че ищеца не е
доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на доставената
топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен процесния топлоснабден
имот. Наведени са твърдения, че начислената топлоенергия не отговаря на реално
потребената, изчислена от ищеца при използване на основни научни понятия и физични
закони, както и при прилагане на Наредба 16-334 и методиката към нея. От съдебно-
техническите експертизи се установи, че има неточности при разпределяне на топлинната
енергия в абонатната станция за щранг-лирите, при определяне на тяхната максимална
мощност, както и липса на извършено обследване при наличие на месеци, в които
количеството топлоенергия за сградна инсталация надвишава количеството топлоенергия за
отопление на имотите. Вещите лица по ексепртизите, обаче вземат становище, че
разпределянето на количеството топлоенергия за сградна инсталация, доколкото се
извършва на основа на отопляемия обем на имотите е извършено правилно между клиентите
на топлинна енергия в абонатната станция след като не се твърди, че показанията на
топломера са неверни.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не се спори между страните, че до
имота на ответника е доставяна топлоенергия, отделяна в имота от монтирани в имота
отоплителни тела, на които са монтирани уреди за дялово разпределение. Налице е щранг-
лира, която е отделяла топлина в имота на ответника. Ирелевантно е, дали начисленото
количество топлоенергия, отдадено от сградната инсталация не съответства на други други
научни методи за изчисляване на отделено количество топлоенергия от отоплителен
източник. Доставената до етажната собственост топлинна енергия се отчита от общ
отоплителен уред-топломер, монтиран в абонатната станция, към която е присъединен
конкретния топлоснабден имот. Видно е, че след като измервателния уред е един, то следва
да бъде извършено разпределение на доставената топблинна енергия между абонатите в
абонатната станция и в този случай е приложима Наредба № 16-344/06.04.2007г. и
методиката към нея.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-техническите
експертизи, съдът приема, че ищеца е доставил на ответника твърдяното количество,
съобразно дължимото качество топлинна енергия, както и нейната стойност в частта за
начислената топлоенергия за сградна инсталация в размер на 608,27 лв. за която сума следва
претенцията да бъде уважена, а по отношение на разликата до предявения размер от 1090,55
следва иска да бъде отхвърлен като недоказан по размер при условията на пълно и главно
7
доказване.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
91,92 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162
ГПК в размер на 63,72 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен, а за разликата до 91,92 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 42,62 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
8
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв. и депозит за ВЛ в размер на 100,00 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция в общ размер от 156,28
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция в размер на 496,46 лв. за депозит за ВЛ и
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П. Ц., ЕГН **********,
***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище
и адрес на управление: гр.***, *** сумата 608,27 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., в едно
със законната лихва от 29.06.2020г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1***/29.06.2020г. по ч.гр.д.№2625/2020г. по описа на РС-***, а за разликата до предявения
размер от 1090,55 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86
ЗЗД по отношение на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П. Ц., ЕГН **********, ***, че
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 63,72 лева, представляваща лихва за забава върху
608,27 лв. за периода 02.03.2018г. – 18.06.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1***/29.06.2020г. по ч.гр.д.№2625/2020 по описа на РС-***, а за разликата до
предявения размер от 91,92 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П. Ц.,
ЕГН **********, *** ДА ПЛАТЯТ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата от 42,62 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.2625/2020 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П. Ц.,
9
ЕГН **********, *** ДА ПЛАТЯТ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата от 156,28 лв. направени по делото разноски за ДТ,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, *** да плати на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, *** и С. П. Ц., ЕГН
**********, *** сумата от 496,46 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10