мотиви
Против подсъдимия Ю.Р.М. *** е повдигнато обвинение за
това, че В периода от 01.09.2010г. до
14.12.2010г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като
пълномощник на управителя на търговско дружество „Д.” ЕООД, с ЕИК ****993 - със
седалище и адрес на управление в с. Драгиново, обл. Пазарджик, упълномощен с
пълномощно от 13.11.2009г., (нотариално заверено с рег. № 2001 от 13.11.2009г. на Нотариус №
156 – Г. *** действие РС-Велинград), е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – общо в размер на 14 762,00 лева, представляващи дължим от „Д.”
ЕООД данък върху добавената стойност по Закона за данъка върху добавената
стойност, като:
- е потвърдил неистина в Справки-декларации за периода
месец септември 2010г. – месец ноември 2010г., които се изискват по силата на
чл. 125 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.116 ал.1 от
Правилника за прилагането му,
- е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството - данъчни фактури с посочен издател фирма „****” ООД
гр.Пловдив, ЕИК ***, всички на обща стойност 88 572 лева, с данъчна основа 73
810 лева и данъчен кредит в размер на 14 762, 00 лева, и
- е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите
- отчетни регистри „Дневници за покупките” на „Д.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС
и чл.113, ал.1 от ППЗДДС,
в които е отразил данъчни фактури за неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит и ги е използвал при представяне на информация пред органа по
приходите - ТД на НАП, офис Пазарджик, по деяния както следва:
1. В периода от
01.09.2010г. до 14.10.2010г. в гр. Пазарджик, като пълномощник на управителя на
„Д.” ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 7 242 лева, като е използвал документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството - данъчни фактури с посочен издател „****”
ООД - гр. Пловдив, с ЕИК ***с номера:
-
№**********/29.09.2010 год. на стойност 4 920,00 лв. с данъчна основа
4100,00 лв. и начислено ДДС 820,00 лв.
-
№**********/29.09.2010 год. на стойност 4 830,00 лв. с данъчна основа
4 025.00 лв. и начислено ДДС 805,00 лв.
-
№**********/29.09.2010 год. на стойност 4 800,00 лв. с данъчна основа
4 000,00 лв. и начислено ДДС 800,00 лв.
-
№**********/29.09.2010 год. на стойност 4 860.00 лв. с данъчна основа
4 050,00 лв. и начислено ДДС 810,00 лв.
-
№**********/29.09.2010 год. на стойност 4 800,00 лв. с данъчна основа
4 000.00 лв. и начислено ДДС 800,00 лв.
-
№**********/30.09.2010 год. на стойност 4 620,00 лв. с данъчна основа
3 850,00 лв. и начислено ДДС 770,00 лв.
-
№**********/30.09.2010 год. на стойност 4 914,00 лв. с данъчна основа
4 095.00 лв. и начислено ДДС 819.00 лв.
-
№**********/30.09.2010 год. на стойност 4 788.00 лв. с данъчна основа
3 990,00 лв. и начислено ДДС 798,00 лв.
-
№**********/30.09.2010 год. на стойност 4 920,00 лв. с данъчна основа
4 100.00 лв.и начислено ДДС 820,00
лв.
всички,
на обща стойност 43 452,00 лева, с данъчна основа общо 36 201,00 лева
и начислено ДДС общо в размер на 7 242,00 лева;
- е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите - дневник за покупките на „Д.” ЕООД за м. септември 2010г., в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по гореописаните
данъчни фактури и на 14.10.2010г. го е използвал при представяне на информация
пред органа по приходите - ТД на НАП, офис Пазарджик;
- е потвърдил неистина в Справка-декларация по ЗДДС, вх. №
13001069869 / 14.10.2010г., за данъчен период м. септември 2010 г., подадена на
14.10.2010г. пред ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, в която не е декларирал
данъчно задължение в размер на 7 242 лева.
2. В периода от 01.10.2010г. до 15.11.2010г. в гр.
Пазарджик, като пълномощник на управителя на „Д.” ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
размер на 3 700 лева, като е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството - данъчни фактури с посочен издател „****” ООД - гр.
Пловдив, с ЕИК ***с номера:
-
№ **********/05.10.2010 год. на стойност 9 000.00 лв. с данъчна основа
7500,00 лв. и начислено ДДС 1 500,00 лв.
-
№**********/05.10.2010 год. на стойност 13 200.00 лв. с данъчна основа 11
000.00 лв.и начислено ДДС 2 200.00лв.
всички
на обща стойност 22 200,00 лева, с данъчна основа общо 18 500,00 лева и
начислено ДДС общо в размер на 3 700,00 лева;
- е използвал документ с невярно съдържание при водене
на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -
дневник за покупките на „Д.” ЕООД за м. октомври 2010г., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по гореописаните данъчни
фактури и отразената информация представил на 15.11.2010г. пред органа по
приходите - ТД на НАП, офис Пазарджик;
- е потвърдил
неистина в Справка-декларация по ЗДДС, вх. №
13001074411/15.11.2010г., за данъчен период м. октомври 2010 г., подадена на
15.11.2010г. пред ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, в която не е декларирал
данъчно задължение в размер на 3 700 лева.
3. В периода от 01.11.2010г. до 14.12.2010г. в гр.
Пазарджик, като пълномощник на управителя на „Д.” ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
размер на 3 820 лева, като е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството - данъчни фактури с посочен издател „****” ООД - гр.
Пловдив, с ЕИК ***с номера:
-
№**********/15.11.2010 год. на стойност 14 520.00 лв. с данъчна основа 12
100.00 лв. и начислено ДДС 2 420.00лв.
-
№**********/15.11.2010 год. на стойност 8 400.00 лв. с данъчна основа 7
000.00 лв.и начислено ДДС 1 400.00лв.
всички
на обща стойност 22 920,00 лева, с данъчна основа общо 19 100,00 лева и
начислено ДДС общо в размер на 3 820,00 лева;
- е използвал документ с невярно съдържание при водене
на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -
дневник за покупките на „Д.” ЕООД за м. ноември 2010г., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по гореописаните данъчни
фактури и отразената информация представил на 14.12.2010г. пред органа по
приходите - ТД на НАП, офис Пазарджик;
- е потвърдил
неистина в Справка-декларация по ЗДДС, вх. №
13001078993/14.12.2010г., за данъчен период м. ноември 2010 г., подадена на
14.12.2010г. пред ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, в която не е декларирал
данъчно задължение в размер на 3 820 лева- престъпление по чл.255, ал.3, във
вр. с ал.1, т.2, и т.6, във вр. с чл.26, ал.1 от НК .
В хода на съдебното производство беше приет
за съвместно разглеждане граждански иск с
ищец държавата, представляван от Министъра на финансите действуваща, чрез
процесуалния си представител - М.Т. главен юрисконсулт на ТД на НАП гр.
Пазарджик срещу подсъдимия за сумата от 14762 лв./ четиринадесет хиляди
седемстотин шестдесет и два/ лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди произтичащи от невнесен ДДС ведно със законната лихва върху
тях считано от 14.12.2010г. до окончателното им изплащане,
Представителят на Пазарджишката
окръжна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да постанови
осъдителна присъда, като признае за виновен подсъдимия и му наложи наказание
при условията на чл. 54
ал.1 и следващите от НК.
Намира, че са налице условията и предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК и предлага
изпълнението на наказанието да се отложи с изпитателен срок.
Процесуален представител на НАП Пазарджик-
главен юрисконсулт М.Т. поддържа предявения граждански иск по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия адв. Ч. намира, че
деянието е несъставомерно,както от обективна,така и от субективна страна.Моли
за оправдателна присъда
Подсъдимият заявява, че разбира
обвинението,не се признава за виновен,и се възползува от правото си да
мълчи,съгласно чл.115 ал.4 от НПК,като не дава обяснения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ръководейки се от закона
и по свободно вътрешно убеждение, при съобразяване с изискванията на чл. 301 НПК, прие за установено следното:
Ю.Р.М. е роден
на *** *** и живее в същото село на ул. „С.К.М.“, № 3, женен, със средно
специално образование, работи като управител на „Д” ЕООД – с. Драгиново, обл.
Пазарджик.
Търговско дружество „Д.“ ЕООД, с ЕИК ****993 е било
регистрирано в Търговския регистър на 09.11.2009 г., с адрес на управление в с.
Драгиново, ул. „С.К.М.“, № 3. Направена е регистрация на търговското дружество
по ЗДДС на 27.11.2009г., като след извършена ревизия, по инициатива на
данъчните органи, търговското дружество служебно е дерегистрирано на
02.09.2013г.
Управител и едноличен собственик на капитала на „Д.“
ЕООД е бил Р.М. М. ***, който е баща на подсъдимия Ю.Р.М.. С пълномощно № 2 / 12.11.2009г.
, управителя Р.М. М. е упълномощил своя син Ю.Р.М., с общо пълномощно,
съдържащо всички правомощия на управителя, включително и да представлява „Д.
ЕООД пред данъчната администрация „…като съставя, подписва подава и получава“
от името на „Д. ЕООД“ всички необходими документи, включително данъчни
декларации…“. Пълномощното е било с нотариална заверка на подписа от нотариус Г.
***, регистрационен № 156 на Нотариалната камара (Том № 4, листи 9 и 10 от ДП).
Това пълномощно е било представено пред ТД на НАП във връзка със задължението
на управителя, да представя пред данъчните органи справки-декларации по чл.125 ЗДДС и отчетни регистри. Такова
пълномощно е имал и внука на управителя – К.Ю.М., но той не е извършвал
действията, упоменати в пълномощното.
Със заповед за
възлагане на ревизия № 1204945 /
16.10.2012 г. е започнала ревизия на „Д.“ ЕООД, за периода 27.11.2009г. –
30.04.2012г. относно данъчни задължения по ЗДДС. Ревизията е приключила с
издаването на РА № ********* / 12.03.2013г., с който са установени допълнително
данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 482 155, 10 лв. Ревизионният
акт не е бил обжалван, а допълнително установените с него данъчни задължения не
са били внесени в бюджета.
Дейността на „Д.“
ЕООД е била основно дървопреработване -
свързана с производство на столове от букова дървесина и обработване на
дървен материал. Освен тази дейност органите по приходите посочват и тази
свързана с търговски обект - хотел „С.“ в с. Драгиново, общ. Велинград.
Органите по
приходите не са открили управител или пълномощник на търговското дружество на
неговия адрес на управление и на търговския обект на дружеството, поради което
уведомленията, а и самия ревизионен акт са били връчвани по особения ред на
чл.32 ДОПК.
В хода на ревизията са били извършени насрещни
проверки на търговски дружества, доставчици на
„Д.“ ЕООД - „****” ООД – гр. Пловдив, с ЕИК ***, „М.” ООД – гр. София, с
БУЛСТАТ ***, „Б.К.“ ЕООД – гр.
Септември, с БУЛСТАТ ****. От тези
доставчици на „Д.“ ЕООД са изискани доказателства
по конкретни фактури, включително и за тези от инкриминирания период месец
септември – месец декември 2011г.. Изисканите са били данни и документи относно
време и място на предаване на стоката или извършване на услугата, фактическите
и правни основания за наличието на доставка и данъчно събитие по смисъла на
чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС, да се посочат лицата предали стоката, документи за
транспорт, доказателства по плащане на стоката и т. н. В хода на ревизионното производство служителите на НАП не са получили никакви
счетоводни и други документи, както от ревизираното търговско дружество, така и
от фирмите, на които е била извършена насрещна проверка. Поради това ревизията
е приключила съобразно процесуалните правомощия на органите по приходите по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. По същия
особен ред по ДОПК, ревизиращите органи от ТД на НАП – Пловдив са приели, че не
са били извършени и вътреобщностни
доставки от „Д.“ ЕООД към Ж.М.А.Г., поради което е бил начислен ДДС и включен в
резултата по издадения ревизионен акт.
В хода на
разследването относно доставките от „М.” ООД – гр. София, с БУЛСТАТ ***, „Б.К.“ ЕООД – гр. Септември, с БУЛСТАТ ****,
към „Д.“ ЕООД, не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
несъмнен извод, че доставките не са реално осъществени. В хода на ревизията, органите по приходите, предвид
непредставени им никакви счетоводни и други
документи, са приели за установено съобразно чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК,
че не са налице достатъчно доказателства за реалността на проверяваните сделки,
което с оглед доказателствената тежест по ДОПК е достатъчно да приемат, че тези
сделки не са осъществени. Съобразно тежестта на доказване в наказателния
процес, разследването не е събрало достатъчно доказателства, които да доведат
до несъмнен и категоричен извод, че документираните сделки с тези търговски
дружества са нереални, съответно и че е налице изпълнително деяние на
престъпление по чл.255 от НК.
В обратна
насока са установените фактически обстоятелства относно фактурираните доставки
от „****“ ООД – гр. Пловдив към „Д.“ ЕООД. Това са отразените в месечните
справките-декларации ЗДДС сделки по следните фактури:
1. За месец септември 2010г.
№
********** / 29.09.2010 год., с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год., с данъчна основа 4 025 лв. и ДДС 805 лв;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 050 лв. и ДДС 810 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 3 850 лв. и ДДС 770 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 4 095 лв. и ДДС 819 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 3 990 лв. и ДДС 798 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.,
2. За месец октомври 2010г.
№
********** / 05.10.2010 год. с данъчна основа 7500,00 лв. и начислено ДДС 1500
лв.
№
********** / 05.10.2010 год. с данъчна основа 11 000,00 лв. и начислено
ДДС 2200,00 лв.
3. За месец ноември 2010г.
№ ********** / 15.11.2010 год. с данъчна основа 12 100
лв. и ДДС 2420 лв.
№
********** / 15.11.2010 год. с данъчна основа 7
000 лв.и ДДС 1400 лв.,
Със справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, вх. №
1069869 / 14.10.2010г., за данъчен период м. септември 2010 г., Ю.М., като
пълномощникът на управителя на „Д. – 85“ ЕООД, е декларирал пред ТД на НАП –
Пловдив, офис Пазарджик, с цел данъчно облагане общите стойности на данъчна
основа и ДДС по облагаемите доставки, в които, съобразно отчетните регистри за
месец септември 2010г. отразяват девет фактури с посочен издател „К.“ ООД.
Видно от отчетния регистър по чл.124 от ЗДДС –
дневника за покупките на „Д. – 85“ ЕООД, за месец септември 2010г. (Том.4, л.26
от ДП), са отразени доставки от „****“ ООД по горепосочените 9 броя фактури с
поредни номера от № 161 до № 166, както следва:
ф.
№ ********** / 29.09.2010 г., с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.;
ф.
№ ********** / 29.09.2010 г., с данъчна основа 4 025 лв. и ДДС 805 лв;
ф.
№ ********** / 29.09.2010 г. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
ф.
№ ********** / 29.09.2010 г. с данъчна основа 4 050 лв. и ДДС 810 лв.;
ф.
№ ********** / 29.09.2010 г. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
ф.
№ ********** / 30.09.2010 г. с данъчна основа 3 850 лв. и ДДС 770 лв.;
ф.
№ ********** / 30.09.2010 г. с данъчна основа 4 095 лв. и ДДС 819 лв.;
ф.
№ ********** / 30.09.2010 г. с данъчна основа 3 990 лв. и ДДС 798 лв.;
ф.
№ ********** / 30.09.2010 г. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.,
От Протокола за приемане на декларации и дневници по
ЗДДС, вх. № 1300-1069869 от 14.10.2010г. на НАП (Том.4, л.26 от ДП), е видно,
че справката-декларация и дневниците по
ЗДДС, за месец септември 2010г. са били подадени лично от подсъдимият Ю.М. на
14.10.2010г.
Със справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, вх. №
1074411 / 15.11.2010г., (Том.4, л.17 от ДП), за данъчен период месец октомври
подсъдимият Ю.М., като реално осъществяващ дейността, действайки чрез
пълномощно от управителя на „Д. – 85“ ЕООД, пред ТД на НАП – Пловдив, ИРМ
Пазарджик е декларирал с цел данъчно облагане облагаемите доставки, за месец
октомври 2010г., които съобразно отчетните регистри, отразяват и две фактури за
месец октомври с посочен издател „****“ ООД.
В подадения към ТД на НАП отчетен регистър по чл.124
от ЗДДС – дневника за покупките на „Д. – 85“ ЕООД, за месец октомври 2010г.
(Том.4, л.21 от ДП), са отразени доставки от „****“ ООД по две фактури, както
следва:
ф.
№ ********** / 05.10.2010 год. на стойност 9 000,00 лв., с данъчна основа
7500,00 лв. и начислено ДДС 1500 лв.
ф. № ********** / 05.10.2010 год. на стойност
13 200,00 лв., с данъчна основа 11 000,00 лв. и начислено ДДС 2200,00
лв.
Справката-декларация и дневниците за покупки по ЗДДС,
за месец октомври 2010г., са били подадени лично от подсъдимият Ю.М. на
15.11.2010г., което е видно от Протокола за приемане на декларации и дневници
по ЗДДС, вх. № 1300-1074411 от 15.11.2010г. на НАП (Том.4, л.23 от ДП).
Със справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, вх. №
1078993 / 14.12.2010г., (Том. 4, л. 7 от ДП), за данъчен период м. ноември 2010
г., подсъдимият Ю.М., като реално
осъществяващ дейността на търговско дружество „Д. – 85“ ЕООД и действайки чрез
пълномощно от управителя, е декларирал пред ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик,
облагаемите доставки за месец ноември 2010г., които съобразно отчетните
регистри за този месец, отразяват две фактурите с посочен издател „****“ ООД.
В подадения към ТД на НАП дневник за покупките на „Д.
– 85“ ЕООД, за месец ноември 2010г. (Том. 4, л. 11 от ДП), са отразени доставки
от „****“ ООД по две фактури, както следва:
ф. № ********** / 15.11.2010 год. на стойност
14 520,00 лв. с данъчна основа 12 100.00 лв. и начислено ДДС 2 420.00лв.
ф.
№ ********** / 15.11.2010 год. на стойност 8 400,00 лв. с данъчна основа 7
000.00 лв. и начислено ДДС 1 400.00лв.
Справката-декларация и дневниците по ЗДДС, за месец
ноември 2010г., са били подадени лично от подсъдимият Ю.М. на 14.12.2010г.,
което е видно от Протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, вх. №
1300-1078993 от 14.12.2010г. на НАП
(Том. 4, л. 16 от ДП).
В хода на разследването е извършена съдебно-почеркова
експертиза (Том.1, л.231 от ДП), по
отношение положените подписи в посочените протоколи и справки – декларации. От
заключението на експертизата е видно, че всички подписи на горепосочените
протоколи за приемане на декларации и отчетни регистри по ЗДДС са били положени
от подсъдимият Ю.М.. Освен това са и негови подписите върху справките -
декларации вх. № 1078993 / 14.12.2010г. и вх. № 1300-1074411 от 15.11.2010г. на
НАП.
Управител на „****” ООД – гр. Пловдив в инкриминирания
периода е свидетеля Г.В.С. ***,. В своите показания той посочва, че не може да
предостави документи на фирмата. Дал е съгласие за разкриване на
данъчно-осигурителна тайна, както и банкова тайна и са изискани писмени
материали и информация. Управителя на „****” ООД – свид. Г.С. се познава с Ю.М.
от много години.
Дейността на „****“ ООД е била строителство и търговия
с дървен материал – дъски, ламперия и др., като е купувал материала в гр.
Велинград и го е продавал в гр. Варна. В инкриминирания период – месец септември
– месец ноември 2010г., управляваното от него търговско дружество не е
извършвало никаква търговска дейност и са били подадени в НАП справки-декларации и дневници за
продажби с нулеви стойности. Т. е. всички горепосочени фактури с посочен
издател „****” ООД, отразени в дневниците за покупки на „Д.“ ЕООД, нямат
отражение в дневници за продажби на „****“ ООД.
От извлеченията на банковите сметки на „Д.“ ЕООД не са
установени извършени парични преводи към „****“ ООД. Не се установяват и
плащания по сметките на „****“ ООД с основания издадените инкриминирани
фактури.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза в
чието заключение е видно, че с отразяването в счетоводните документи на „Д.
ООД” на горепосочените фактури, неправомерно е бил използван данъчен кредит по
ЗДДС общо в размер на 14 762,00 лева.
1. За месец септември 2010г.
неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури :
№
********** / 29.09.2010 год., с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год., с данъчна основа 4 025 лв. и ДДС 805 лв;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 050 лв. и ДДС 810 лв.;
№
********** / 29.09.2010 год. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 3 850 лв. и ДДС 770 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 4 095 лв. и ДДС 819 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 3 990 лв. и ДДС 798 лв.;
№
********** / 30.09.2010 год. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв.,
които са на обща стойност 43 452,00
лева, с данъчна основа общо 36 201,00 лева и начислено ДДС за месеца общо
в размер на 7 242,00 лева;
2. За месец октомври 2010г.
неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури :
№
********** / 05.10.2010 год. с данъчна основа 7500,00 лв. и начислено ДДС 1500
лв.
№
********** / 05.10.2010 год. с данъчна основа 11 000,00 лв. и начислено
ДДС 2200,00 лв.,
които са на обща стойност 22 200,00
лева, с данъчна основа общо 18 500,00 лева и начислено ДДС за месеца общо в
размер на 3 700,00 лева;
3. За месец ноември 2010г.
неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури :
№ ********** / 15.11.2010 год. с данъчна основа 12 100
лв. и ДДС 2420 лв.
№
********** / 15.11.2010 год. с данъчна основа 7
000 лв.и ДДС 1400 лв.,
които са на обща стойност 22 920,00
лева, с данъчна основа общо 19 100,00 лева и начислено ДДС общо в размер на 3
820,00 лева;
Експертизата е установила, че общо
тринадесетте фактури с посочен издател фирма „****” ООД - гр. Пловдив, ЕИК ***,
като стойности, всички са на обща стойност 88 572 лева, и с данъчна основа общо
в размер на 73 810 лева и данъчен кредит
общо в размер на 14 762, 00 лева.
За да промени отчетния резултат в инкриминирания период
– месеците септември, октомври и ноември
на 2010г., Ю.М. си е послужил с общо тринадесет фактури, отразяващи доставки на
стоки от „****” ООД – гр. Пловдив, които доставки реално не са осъществени, т.
е. като първични счетоводни документи фактурите са с невярно съдържание.
Съдържанието на тези фактури са формирали и резултата, отразен в
справката-декларация за съответните посочени месеци на 2010г.
При така установеното е видно, че чрез използване на
документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и при представяне на
информация пред орган по приходите – ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик –
данъчни фактури, дневници за покупки и деклариране на неверни данни при
подаване на дължимите справки – декларации по ЗДДС, Ю.М., като пълномощник на
своя баща - управителя на „Д.” ООД, осъществявай дейността на дружеството е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения.
От доказателствата по делото е видно, че не е налице
прехвърляне на собственост на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и не е налице реално извършена доставка. Поради
което тринайсетте фактури с посочен издател „****” ООД, отчетени за „Д. - 85” ЕООД, от обв. Ю.М., не
отразяват реално осъществени облагаеми сделки и са документи с невярно съдържание.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка – декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 от закона. Съгласно разпоредбите на чл. 125, ал.
5 и ал. 8 от ЗДДС, СД се подава по
образец по чл. 116, ал. 1 от ППЗЗДС,
като за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в
съответната ТД на НАП до 14 – то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Декларирайки неверните данни чрез съответните
справки-декларации за данъчните периоди - месеците септември, октомври и
ноември 2010г., подсъдимия Ю.М., като
пълномощник на управителя и представител на данъчно задълженото юридическо лице
„Д. - 85”
ЕООД, е потвърдил неистина пред ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик в
справки-декларация по ДДС за месеците септември, октомври и ноември 2010г и в
отчетните регистри по чл.124 от НК - дневник за покупки и дневник за продажби.
Така подсъдимия Ю.М., като пълномощник на управителя
на „Д. – 85”
ЕООД, в изпълнение на задълженията си по
чл. 124 и чл.125 от Закона за ДДС, и чл.116 от Правилника за прилагането му и
Закона за счетоводството, е водил счетоводна отчетност, с която за
инкриминирания данъчен период, е включил в дневника за покупките фактурите с
невярно съдържание и чрез използването на тези документи е представил невярната
информация и при подаване на дължимите по ЗДДС справки декларации пред органите по приходите – ТД на НАП
Пловдив, където е декларирал неверните данни в справките-декларации за месеците
септември, октомври и ноември 2010г. и по този начин подсъдимия е потвърдил неистината. Приспадайки неследващ
се данъчен кредит и декларирайки по-малки по размер данъци, подсъдимия е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93,
т.14 от НК - общо в размер на 14 762,00 лева. В дневниците за покупки за
инкриминирания период, са фигурирали посочените 13 бр. фактури, по които
представляваното от Ю.М. дружество се явявало купувач на стоки и с включването
в дневниците за покупки на фактурите по недействителните доставки, се е целяло
именно да се промени съотношението между начисления данък от регистрираното
лице и данъчния кредит, така, че резултатът за данъчния период да намали
дължимия данък. По този начин подсъдимия е целял да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС.
Въпросните 13 броя фактури с посочен издател „****”
ООД, като първични счетоводни документи с невярно съдържание са намерили
отражение и при съставянето на вторичните счетоводни документи – отчетните
регистри - дневниците за покупки и накрая неистината е потвърдена и чрез
справката-декларация по ЗДДС, при декларирането на резултата от отчетния период
пред ТД на НАП.
Правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от
наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги.
Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляването на ДДС при липса на
реално осъществяване на доставката по
смисъла на чл.6 от ЗДДС. Не е достатъчно
само наличието на издадена фактура и съответните отразявания в на получателя на
тази фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва
да е установено вярно отразяване на
стопанска операция в издадена фактура. Именно реалното съществуване, движение,
предаване и приемане на стоките е от съществено значение за определяне дали
сделката е реална. За тази преценка е от значение фактът дали посочените в
дневниците за покупки, съответно и във фактурите доставчици, са притежавали
правото на собственост върху стоката към момента на издаването на фактурите.
Видно от доказателствата по делото притежание на стоката от страна на „****“
ООД не се установява. Горепосочените обстоятелства несъмнено показват че не е
налице реално осъществена доставка на
стоки за инкриминирания период от „****“
ООД на „Д. – 85“ ЕООД, посочени в тринадесетте фактури, следователно не е
настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Но независимо от
това, че липсва доставка по така издадените фактури, посочения във тях данък е
дължим по силата на чл.85 от ЗДДС, съгласно която норма данъкът е изискуем от
всяко лице, което посочи данъка във фактура и / или известие по чл.112 от ЗДДС.
Тъй като реална доставка по инкриминираните общо 13 бр. фактури с
посочен издател „****” ООД не е била извършена, то на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, съответно начисления по фактурите ДДС в размер общо на 14 762,00 лева, се
явява неправомерно приспаднат данъчен
кредит.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: от
показанията на свидетелите А.М.К., Г.Г.Г., Г.В.С., К.Ю.М., от заключенията на
съдебно-икономическата експертиза и съдебно-почерковата експертиза, както и от
приложени по делото писмени доказателства Том 1 –; Справка от АИС „Сиела“, справка за лице от
АИС „БДС“, писма до „Агенция по вписванията“, удостоверение за актуално
състояние на дружеството, писма – 2 бр. до сектор „ПП-КАТ“ Пазарджик, писмо до
„БНБ“ София, писмо с изпратени материали от „БНБ“ София, Писма 2 бр. до „Служба
по вписванията“ Велинград, удостоверение
за лице от „Служба по вписванията“, Писма – 2 бр. до „Служба по вписванията гр.
София, справка по лице от „Служба по вписванията“ София; писмо до
„Контролно-техническа инспекция“, Писмо до ОбСЗ гр. Велинград – 2 бр., писмо до
РПУ Септември, писма до РПУ Хасково, постановления за възлагане действия по
делегация, писма до РПУ – гр. Елин Пелин, служебна бележка, докладна записка,
справка за пътуване на лице БГ, предложение за обявяване за ОДИ на лице,
справка за обявено за ОДИ лице, предложение за снемане от ОДИ на лице, писма до
РУП гр. Костенец, писма до РПУ гр. Велинград, , справка за пътуване на лице БГ,
предложение за обявяване за ОДИ на лице, писмо до ГПУ – Калотина, предложение
за снемане от ОДИ на лице, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна,
искане до АС София град за разкриване на данъчна информация по отношение на „М“
ЕООД, писмо от АС Пазарджик, определение на АС Пазарджик, искане до АС Пловдив
за разкриване на данъчна информация по отношение на „****“ ООД, писмо от АС
Пловдив, определение на АС Пловдив, постановление до „Нотариална камара“ гр.
София, писмо с приложени материали от „Нотариална камара“ гр. София, писмо до
РПУ Велинград -, вносна бележка за внесена гаранция, декларация за семейно и
материално състояние, свидетелство за съдимост, писма до РПУ Велинград 3 бр.
характеристична справка, писмо до Сектор „ПИП“ за полицейска регистрация, Том 2 – Искане до ОП Пазарджик за
разкриване на банкова тайна, писмо от ОП Пазарджик, писма от „ООБ“ АД -2 бр.,
извлечение от банкова сметка, *** „ОББ“ АД, писмо от ОП –Пазарджик, писмо от
„ЦКБ“ АД, компакт диск от „ЦКБ“ АД, искане до ОП Пазарджик за разкриване на
банкова тайна, писмо от ОП – Пазарджик, изпратени банкови документи от
„Пощенска банка“ АД и извлечения от банкови сметки за „Д.“ ЕООД, компакт диск
от „Пощенска банка“ АД, писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, изпратени банкови
документи от „Уникредит Булбанк“ АД и извлечения от банкови сметки за „Д.“
ЕООД.
Том 3
– Писма до и от ТД на НАП Пловдив, приложени документи от ТД на НАП за „****“
ООД.
Том 4
– Писма от и до ТД на НАП Пловдив, приложени документи от ТД на НАП за „Д.“
ЕООД.
Том 5
– Писма от и до ТД но НАП гр. София офис Център, документи от ТД на НАП гр.
София за „М“ ЕООД.
Том 6
– Приложени материали от ТД на НАП за „Д.“ ЕООД
Том 7
– Приложени материали от ТД на НАП за „Д.“ ЕООД.
Том 8
- Приложени материали от ТД на НАП за „Д.“ ЕООД.
Том 9
- Приложени материали от ТД на НАП за „Д.“ ЕООД.
Така описаната
фактическа обстановка не се оспорва от страните.
Подсъдимият се възползува от
правото си да мълчи,съгласно чл.115 ал.4 от НПК,като не дава обяснения ,поради която причина няма как да бъдат съпоставени с
останалиния доказателственият материал по делото,за който следва да се отбелижи
че потвърждават по несъмнени начин фактическите твърдения на обвинението,като в
тази насока следва да се подертае,че той е едностранен и еднопосочен,и по
никакъв начин противоречив,което да налага съдът да излага в много подробности
съображения по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.
От показанията на св.К.М. се
установява,че управител и едноличен собственик на капитала на „Д.“ ЕООД е бил Р.М.
М. ***/който е негов дядо/ и баща на подсъдимия Ю.Р.М..Фирмата се занимавала
със производсво на столове и дървен материал.И той емал пълномощно от дядо
си,не не извършвал никакви действия от името на фирмата.Не е запознат съ
счетоводството на фирмата.
От показанията на св.К. и на св.Г. се
установява че правила ревизия на „Д.“
по ЗДДС за периода до 2009 – 2012 г. до
30 април. Не установили контакт с представляващия дружеството. Всички
процесуални действия в хода на ревизията бяха извършени по реда на чл. 32 от ДОПК. Ревизията преминала по специалния ред на отлагане по реда на чл. 122 от ДОПК Извършена е насрещна проверка документирана с протокол за извършване на
насрещна проверка. В хода на проверката е
констатирано, че е изготвено искане за представяне на документи,
извършени са две посещения на адреса за кореспонденция с цел връчване на
искането, не е открит представляващия дружеството и е изготвен протокол.
Изготвено е и съобщение, което е поставено на определено място в ТД на НАП.
Публикувано е в интернет страницата на НАП, изпратено е искането с писмо с
обратна разписка, няма съобщение по електронен път, тъй като няма деклариран
електронен адрес. В срока определен в искането в деловодството на ТД на НАП
Пловдив по отношение не са представени документи. По отношение на доставките не
са представени документи. Няма документация от „****“ ООД. Просто не са
представени документи и няма основание да бъде признат данъчния кредит.
Ползването на правото на данъчен кредит е на основанието да притежаваш първичен
документ- данъчна фактура, такива не са представени. Извършена е насрещна
проверка на „****“ ООД лицето не е открито. Нямало документация.
От показанията на св.Б.Н. се
установява,че работила в една фирма на която не помнела името с
пълномощно,както и че имала бизнес отношения с подсъдимия,който се представял и
като пълномощник на фирма”Д.”85.
От показанията на св. Г.В.С. ***
управител на „****” ООД – гр. Пловдив се установява,че дейността на фирмата е
била строителство и търговия с дървен материал – дъски, ламперия и др., като е
купувал материала в гр. Велинград и го е продавал в гр. Варна. В инкриминирания
период – месец септември – месец ноември 2010г., управляваното от него
търговско дружество не е извършвало никаква търговска дейност и са били
подадени в НАП справки-декларации и
дневници за продажби с нулеви стойности. В своите показания той посочва, че не
може да предостави документи на фирмата.Съдът не дава вяра на заявеното от
свидетелят в съдебно заседание на 02.12.2016г в частта им с която твърди,че
след 2008г бил упълномощил брат си /който от справка от НБД „Население“ за
лицето Б В.С. се установява че същият е починал на 27.11.2016 г./ да работи с
фирмата му.Съдът кредитира показанията на същит дадени от него в хода на
досъдебното производство и включени в доказателственият материал по
предвиденият ред по чл. 281 ал. 4 във
вр. с ал. 1 т. 1 от НПК ,от които ставя ясно че в нито един момент той
не посочва действия по упълномощаване на своя брат каквито твърди в съдебно
заседание. Депозираните от същият в тази им част в съдебно заседание,се
отличава със своята колебливост, губят кредит на доверие в своята надежност
,тъй като първоначално заяви, че имал пълномощно, впоследствие че не било
нотариално заверено, после, че то било устно, впоследствие казал на брат си, ако ти трябва фирма, ето ти работи,
Всяко от заключението на вещите
лица/на Б. и на Н./ съдът кредитира като
компетентно, обективно и дадено безпристрастно.
В резюме следва да се отбележи,че от
доказателственият материал по делото в полза на обвинението от тях става много
ясно,че подсъдимият е обявил пред данъчните органи,че е осъществил покупките
описани в съответните дневници и 13 бр. фактури, въпреки че ясно е съзнавал че
в действителност сделките не са били реално сключвани и изпълнявани,за което са
издадени съответните документи, а именно данъчни фактури с начислен ДДС. Подсъдимият
е подписал и подал СД в данъчните служби с невярно съдържание и е отразил в тях
неосъществени в
действителност/нереализирани/доставки за съответният данъчен период. С
това си поведение той е избегнал плащането на даннъчни задължения в размер на – 14 762,00 лв., т.е същите са
в „особено големи размери” по смисъла на чл. 93 т. 14 НК, тъй като надхвърлят
сумата от 12 000 лв.
Водел е счетоводство с невярно
съдържание и е ползувал документи с такова съдържание. Инкриминираните фактури освен,че
са неистински документи,са документи с невярно съдържание.В чл. 93, т. 6 НК е посочено кой документ е неистински. По
аргумент от противното основание следва, че истински документ е този, който
представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е
съставило.Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този
документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без
значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в
документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността
единствено с автора на документа - с произхода на документа.
В случая
безспорно се установи,че инкриминираните фактури ,макар и да не са приложени по делото, са отразени в
дневниците за продажба ,съответно в справките декларации подадени от
подсъдимият не са издадени от лицата посочени за техни автори,в случая- издател фирма „****” ООД гр.Пловдив Ето защо съдът приема,че инкриминираните
фактури са документи с невярно съдържание.
Декларирането
е извършено с цел да избегне заплащане на дължимото данъчно задължение в особено големи размери.От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл съглъсно материално правната
характеристика визирана в разпоредлата на чл.11 ал.2 от НК.Той е знаел какво е
съдържанието на подписаните от него СД подадени в ТД на НАП Пазарджик, както
и че са включени фиктивни сделки.С деянието си подсъдимият е постигнал и целта
си-избяганал е установяването и плащането на задължения към Репубкинскаият
бюджет.
С оглед изложеното съдът намира обвинението за
несъмнено доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна
безспорно се установи, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, и т.6, във вр. с чл.26, ал.1 от НК тъй
като в периода от 01.09.2010г. до 14.12.2010г. в гр. Пазарджик, при условията
на продължавано престъпление, като пълномощник на управителя на търговско
дружество „Д.” ЕООД, с ЕИК ****993 - със седалище и адрес на управление в с.
Драгиново, обл. Пазарджик, упълномощен с пълномощно от 13.11.2009г.,
(нотариално заверено с рег. № 2001 от
13.11.2009г. на Нотариус № 156 – Г. *** действие РС-Велинград), е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – общо в размер на 14 762,00 лева,
представляващи дължим от „Д.” ЕООД данък върху добавената стойност по Закона за
данъка върху добавената стойност, като:
- е потвърдил неистина в Справки-декларации за периода
месец септември 2010г. – месец ноември 2010г., които се изискват по силата на
чл. 125 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.116 ал.1 от
Правилника за прилагането му,
- е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството - данъчни фактури с посочен издател фирма „****” ООД
гр.Пловдив, ЕИК ***, всички на обща стойност 88 572 лева, с данъчна основа 73
810 лева и данъчен кредит в размер на 14 762, 00 лева, и
- е използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите
- отчетни регистри „Дневници за покупките” на „Д.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС
и чл.113, ал.1 от ППЗДДС,
в които е отразил данъчни фактури за неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит и ги е използвал при представяне на информация пред органа по
приходите - ТД на НАП, офис Пазарджик.
Потвърждаването на неистина чрез справките-декларации
по ЗДДС въз основа на неверните фактури осъществяват изпълнителни деяния по
чл.255, ал.1 т.2 и т.6 от НК за всеки трите данъчни периоди – месеците септември,
октомври и ноември 2010г. Всяко от гореописаните изпълнителни деяния на на този
състав на престъпление, самостоятелно
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление – по
чл.255, ал.1 от НК и са извършени в непродължителен период от време -
периодично в продължение на една година, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшествалото. Поради това четирите деяния са извършени в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Взети в своята
съвкупност съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 от НК, те осъществяват
квалифицирания състав на чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като размера на укритите
данъчни задължения са особено големи по смисъла на чл.93, т.14 от НК.
Укритите
данъчни задължения по ЗДДС са общо в размер на 14 762,00 лв., т.е същите
са в „особено големи размери” по смисъла на чл. 93 т. 14 НК, тъй като
надхвърлят сумата от 12 000 лв.
От
субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл. Същият е
съзнавал и искал настъпването на целените последици – неустановяване и
неплащане на действителните данъчни задължения към НАП по ЗДДС.. той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. М. е съзнавал, че в резултат на действията му
по използване на счетоводни документи с невярно съдържание, той променя в
негова полза и отразения в справката декларация резултат за дължим данък по
ЗДДС и избягва установяването и плащането на данъчни задължения и е целял точно
това.
Мотивът му за извършване на престъплението, е
бил користен - целял е да се обогати неправомерно ощетявайки бюджета със сумата
от 14 762, 00 лева. Причина за
извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби
морално-волеви задръжки, неуважение към Закона и установения в страната ред,
желание за бързо и лесно обогатяване в разрез със закона.
Подсъдимият е роден на *** *** и живее в същото село на
ул. „С.К.М.“, № 3, женен, със средно специално образование, работи като
управител на „Д” ЕООД – с. Драгиново, обл. Пазарджик, не е осъждан, но при
събирането на характеристични данни е установено, че не е охаректеризиран
изцяло пложително в обществото.
Съобразно принципа на законоустановеност
на наказанието следва да се съобразят вида и размера на предвидената в НК
санкция за това престъпление - е лишаване от свобода
от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния.
Съобразно принципа на индивидуализация
на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като счекчаващи отговорноста обстоятелства,се
прецениха,че не е осъждан, като отегчаващи че не е охаректеризиран изцяло
пложително в обществото.
Обществената опасност на деянието и дееца се
преценява като сравнително невисока,.
Съвкупната преценка на всички изложени
по-горе фактори, води съдебният състав до извода, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да се
определи размера на наказанието. Така на подсъдимият бе наложено наказание
лишаване от свобода от три години
лишаване от свобода .
Съдът прие,че не съществуват законови
пречки за приложение на условното осъждане. Подсъдимият не е осъждан за
умишлено престъпление на лишаване от свобода и съдът прие,че целите на
наказанието в конкретния случай могат да се постигнат и с условно
осъждане.Подсъдимият е човек спрямо
,който, и целите на личната превенция
могат да се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.На основание чл.66 от НК отложи изпълнението на същото за
най дълго предвиденият в закона изпитателен срок,а именно от пет години години.
При решаване на въпроса за условно
осъждане съдът взе в предвид и двете цели на наказанието - както
индивидуалната, така и общата превенция.
По този начин ще се реализира напълно
предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този
период е реална заплахата подсъдимият да изтърпи отложеното наказание.
Съдът прие че прилагането на условното
осъждане с пет годишен изпитателен срок
не противоречи и на целите на генералната превенция. Те се намират в
диалектическа връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез нея без
да са в конкурентно съотношение помежду си. Не би могло да се очаква, че
наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове
на обществото е чужда на българската наказателна система. Отчете се, че само
справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и
превантивната функция на наказателноправната репресия. 5-годишният изпитателен
срок ще бъде напълно достатъчно време, през което подсъдимият ще си направи
равносметката и нужните изводи и ще има сериозен възпиращ ефект, каквито са и
целите на наказанието по чл. 36 от
НК.Съдът не наложи
предвиденото в закона друго такова – конфискация на част или цялото
имуществото на подсъдимия/видно от материалите по делото,не притежава движимо и
недвижимо имущество-в тази насока е и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние в д.п./
По отношение на гражданския
иск:
По делото е предявен граждански иск от Държавата, представлявана от Министъра на
финансите и действуваща чрез процесуалния си представител - М.Т. главен
юрисконсулт на ТД на НАП гр. Пазарджик. Гражданският
иск беше своевременно предявен, от лице имащо право да претендира
обезщетение, поради, което бе приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство. Съдът прие, че е доказан гражданския
иск в общ размер на 14762 лв./ четиринадесет хиляди седемстотин
шестдесет и два/ лв причинен като увреда на Държавата от неначислен и невнесен
ДДС от подсъдимия от престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, и
т.6, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Наистина ДЗЛ е дружеството, но наказателната
отговорност е лична. Лична следва да е и гражданската отговорност, тъй като от
деянията на подсъдимия ,от неначесляване и невнасяне на дължимото ДДС,
държавата е претърпяла щета. Поради което и съдът приема, че гражданския иск за това престъпление е
основателен. Приема, че е и доказан в този му размер въз основа на приетата
съдебно счетоводна експертиза .Претендира се и лихвата. Същата се дължи като
законна лихва. Следва да вземе предвид, че е налице обвинение за продължавано
престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, и т.6 от НК, осъществено
чрез няколко отделни деяния. Независимо от броя на деянията, престъплението е
едно единно и то се явява довършено с последното деяние. Следователно лихва
върху главницата по гражданския иск за имуществени вреди се дължи от довършване
на престъплението, а не от датата на всяко отделно деяние, включено в
продължаваното престъпление.
Поради това и подсъдимия се осъди да заплати
в полза на Държавата представлявана от Министъра на финансите сумата от 14762
лв./ четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и два/ лв. представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва върху тях
считано от 14.12.2010г. до окончателното им изплащане
Предвид изводите
за виновност и осъждането на подсъдимия, той понесе тежестта от направените по
делото разноски.
Осъди се
подсъдимия да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на Съдебната власт платими по сметка на Окръжен съд гр.
Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 402.64 лв., както и ДТ в
размер на 590,48 лв. /представляващи 4% ДТ върху уважения граждански иск/.
След влизане на присъдата в сила и
евентуално неплащане, за съдебните разноски по делото да се издаде изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС съгласно нормата на
чл.104 ал.1 от Правилника за администрацията на съдилищата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си и изготви мотивите си към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: