№ 18325
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110131198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявил обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 вр. чл. 146 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът А. Г. Й. дължи 1826,23 лв.
представляваща регресна претенция по платена главница на длъжника от
поръчителя във връзка с договор за потребителски кредит № 2392463,
сключен с *********, сумата от 309,07 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.09.2021 г. до 10.06.2022 г. и сумата от 249,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2021 г. до датата
на подаване на заявлението – 08.03.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 08.03.2023 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12271/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 12.07.2022 г. било подписано Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г.,
сключен между ********** и *********, по силата на което вземането на
**********, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителството
29..12.2016 г. било прехвърлено на *********, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че било
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2392462/12.07.2022
г. от цесионера до длъжника в качеството на пълномощник на цедента.
Ищецът твърди, че на 12.05.2021 г. между ********* като кредитодател
1
и А. Г. Й. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит № 2392463. Сочи, е между ********** и А. Г. ********* бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.
На същата дата между ********** и ********* бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който поръчителят се бил съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
2392463. Твърди, че поради неизпълнение на задължението си по договора от
страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно
отговорния длъжник ********** като заемополучателят не бил възстановил
платената сума.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, в който оспорва исковите претенции. Оспорва валидността на
сключения договор за цесия. Поддържа, че Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. бил нищожен поради невъзможен
предмет, тъй като бил насочен към прехвърляне на неопределени бъдещи
вземания. Навежда се, че договорът за потребителски кредит № 2392463 бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и не съдържал
задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 11 и т. 12 ЗПК. Поддържа,
че е налице нищожност и поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 1
и ал. 5 ЗПК, тъй като в посочения ГПР не били включени всички разходи по
кредита, като при включването им, ГПР щял да нарасне над 126 %. Прави
възражение за нищожност на уговорената възнаградителна лихва, тъй като
била прекомерно висока и надвишавала добрите нрави.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 12271/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че със заявление с вх.№ 63316/08.03.2023г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което съдът е
издал Заповед № 8133 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 17.03.2023г. по ч.гр.д. № 12271/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която е
разпоредено: „А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***********, да заплати
на заявител *********** с ЕИК: *************** , сумата 1 826,23 лева
(хиляда осемстотин двадесет и шест лева и 23 стотинки), представляваща
регресно вземане за главница, ведно със законна лихва за период от
08.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 309,07 лева (триста и
девет лева и 07 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
10.09.2021 г. до 10.06.2022 г., сумата 249,57 лева (двеста четиридесет и
девет лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
11.09.2021 г. до 08.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 47,70 лева
(четиридесет и седем лева и 70 стотинки) и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева)“. В срока по чл.414
ГПК е подадено възражение, поради което съдът с разпореждане №
55171/03.05.2023г. е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на
които в срок е предявен настоящият иск.
Приет по делото е договор за потребителски кредит №
2392462/21.05.2021г., по силата на който между ответника и ********* е
сключен договор за кредит. В чл.3 от договора е описано, че след подписване
на договора за кредит ********* одобрява заявлението за кредит на база на
извършена проверка на кредитоспособността и идентификацията на
последния, като сключване на договор за застраховка или договор за
предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, като при подаване на заявлението кредитополучателят не
е длъжен да избере да предостави обезпечение или да сключва договор за
застраховка. Съгласно Приложение № 1 към договора за кредит се
установява, че параметрите са 2000лв. главница, 132лв. застрахователна
премия, за срок от 12м. с погасителна вноска от 213.53лв. и лихвен процент
по кредита 35.58%, съответно годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 41.72%.
Приет по делото е договор за предоставяне на поръчителство от
21.05.2021г., сключен между ответника и ********** (чийто едноличен
собственик на капитала е "*********" ЕАД), по силата на който с оглед
подаденото заявление от потребителя за потребителски кредит с "*********"
ЕАД, вкл. като е подписан такъв, по силата на който "*********" ЕАД се
задължава да предостави потребителски кредит в размер на 2132в. със срок на
погасяване до 10.06.2022г., след предоставяне от потребителя на обезпечение
на задълженията под формата на поръчителство, с въпросния договор за
поръчителство *********** се задължава да сключи договор за
поръчителство с "*********" ЕАД, по силата на който да отговаря пред
"*********" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията
на потребителя по договора за кредит с "*********" ЕАД, за което
поръчителят *********** има право на възнаграждение, определено в
Приложение № 1 в размер на 142.44лв. на месец за периода на действието на
договора за кредит.
Приет по делото е договор за поръчителство от 21.05.2021г. сключен
между "*********" ЕАД и *********** с предмет задължаване поръчителя да
отговаря солидарно пред "*********" ЕАД за задълженията по сключения
между потребителя и "*********" ЕАД договор за потребителски кредит.
Приет по делото е рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.02.2022г. сключен между "*********" ЕАД и ***********
като цеденти и *********** като цесионер, по силата на който цедентите
прехвърлят на цесионера вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, сключени с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, като съгласно Приложение №
3
1/12.07.2022г. е прехвърлено вземането спрямо ответника, вкл.са приети по
делото потвърждение по чл.99 ЗЗД от ***********, пълномощно, с което
ищецът се упълномощава да уведомява от името на цедентите за извършената
цесия, така и уведомително писмо за извършена цесия адресирана до
ответника.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно което вещото
лице дава заключение, че размерът усвоената сума по предоставения кредит е
в размер на 2000лв., усвоена на 21.05.2021г. чрез системата за разплащания
*********, платената от ответника сума по кредита е в общ размер на
474.85лв. *********** е платило по договора за потребителски кредит сума в
общ размер на 2386.56лв. Размерът на ГПР изчислен по формулата в
Приложение № 1 към договор за кредит е в размер на 41.72%, а ако се
прибави възнаграждението по договора за поръчителство, то ГПР се
изчислява в размер на 121.89%.
Прието е заключение на вещото лице по допусната СТЕ, , което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно което вещото
лице дава заключение, че ответникът е подал искане към ********* ЕАД за
кандидатстване за потребителски кредит, съответно е попълнена формата за
кандидатстване за финансова услуга по електронен път, така и е приет
стандартния европейски формуляр, договорът за финансова услуга и общите
условия. При кандидатстване ответникът е посочил, че ще сключи по заема
обезпечение, така и е отразено в системата сключен договор за
поръчителство, който автоматично прехвърля клиента към сайта на
***********, в който се запознава с текста на договора. В отговор на
поставени въпроси (неразделна част от заключението, в който смисъл
Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение)
вещото лице изяснява, че не може да се прескочи стъпката обезпечение,
съответно не може да се сключи договор за кредит без обезпечение,
следвайки стъпките.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 вр.
чл. 146 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца: валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за
цесията, плащане на претендираните суми по договор за поръчителство във
връзка с потребителски кредит № 2392463, както и съществуването на
твърдяното вземане, произтичащо от правоотношение по валидно сключен
договор за потребителски кредит № 2392463. Във връзка с възраженията на
ответника за нищожност на договора за кредит, в тежест на ищеца е
4
възложено да докаже, че сключения между кредитора и ответника договор е
валиден и отговаря на изискванията на ЗПК, съответно, че договорът за цесия
не страда от визираните от ответника пороци.
Предмет на спора е регресна претенция на поръчител - по договор за
поръчителство, изпълнил задълженията, срещу длъжника по главния дълг -
договор за потребителски кредит, сключен от разстояние и ответника - по
електронен път.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9
ЗПК. Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или
траен носител (по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността
кредитът да бъде сключен от разстояние, в който случай следва да са спазени
изискванията на чл. 5, ал. 9 (да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр), ал. 13 (да е сключен по инициатива на потребителя
чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, съгласно чл.6 от който договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" е дадена в § 1, т. 1 от ДР ЗПФУР, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР ЗПФУР). В
случаите (какъвто е и настоящият), на сключен договор от разстояние с оглед
чл.18, ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя, спазил е
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. За доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице,
5
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (така и Решение № 70 от
19. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява усвояване на
сумата за главница, а от заключението на вещото лице по СТЕ се установява,
че ответникът е кандидатствал, впоследствие е сключил договор за кредит и
договор за поръчителство. От приетите писмени доказателства съвкупно със
заключението по ССчЕ се установява, че поръчителят е заплатил сумата по
договора за поръчителство, съответно се е породило регресно право по
договора за предоставяне на поръчителство да иска платеното от
потребителя. Съвкупно от приетите по делото доказателства (рамков договор
за цесия, индивидуален договор за цесия, потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената цесия, така и пълномощно, по силата на които ищецът се
упълномощава да уведомява от името на цедента за извършената цесия, и
уведомително писмо до ответника за извършената цесия), съдът приема за
доказано, че в полза на ищеца, като цесионер, е прехвърлено вземане по
договора за кредит, т.е. съдът приема, че по отношение на
материалноправната легитимация на ищеца - получаването на уведомлението
за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените
към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да
бъде игнорирано, поради което с връчване на уведомлението в хода на
исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (в който
смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на
ВКС).
Настоящият състав концентрира спора по делото по възражението за
нищожност на клаузите по договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство. В това отношение съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставено поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор
за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
6
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В конкретния случай се
установява, вкл. от заключението на вещото лице по СТЕ, че не може да се
прескочи стъпката обезпечение, съответно не може да се сключи договор за
кредит без обезпечение, следвайки стъпките, т.е. получаването на кредита е
било обусловено от сключването на договор за поръчителство от страна на
кредитополучателя, с който е било уговорено възнаграждение в размер на
142.44лв. на месец за периода на действието на договора за кредит. Според
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент - 0. 1 %, плюс 10 %/, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. С оглед заключението на ССчЕ се установява, че ако се прибави
възнаграждението по договора за поръчителство сключен с **********
(чийто едноличен собственик на капитала е "*********" ЕАД, т.е. са свързани
лица по см. на §1 ТЗ) при изчисление на ГПР по договора за кредит, то ГПР
се изчислява в размер на 121.89%. Съдът счита, че вписаните параметри в
договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 т.
10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Неизпълнение на горното влече недействителност на
договора с оглед чл.22 ЗПК. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така и Решение №
50174/26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. по описа на ВКС и Решение №
50259/12.01.2023г. по гр.д. № 3620/2021г. по описа на ВКС), съответно
поръчителят има право на регрес само до главницата, като бъде съобразено
плащането по чл.19, ал.6 ЗПК. С оглед данните от ССчЕ, от които се
установява, че потребителят е за платил сумата от 474.85лв., то дължима е
единствено главница в размер на 1525,15лв., съответно за разликата искът за
регресно вземане за главница е неоснователен, съответно и останалите
исковете за възнаградителна и мораторна лихва са неоснователни.
Обстоятелството, че в настоящото производство не се претендира заплащане
на възнаграждението не санира недействителността на договора по чл.22
ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК, с последиците по чл.23 ЗПК.
По разноските:
7
С право на такива разполагат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 47,70лв. за д.т., 300лв.
депозит, претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв.,
така и следва да се разпредели отговорността за разноски по ч.гр.д. №
12271/23г., в размер на 97,70лв., или общо 445,4лв. С оглед частичната
основателност на главния установителен иск за главницата, но
неоснователност на останалите искове, вкл. на евентуалните искове, има
право на разноски в общ размер на 285лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в общ размер на 500лв. за
заповедното и 750лв. за исковото, съгласно приети договори за правна защита
и съдействие с отбелязване за плащане на сумата (играещи роля на разписка с
оглед т.1 ТР 6/2012г. на ОСГТК), като възражението за прекомерност (в
молба вх.№ 292573/19.10.2023г.) е частично основателно, възнагражденията
по заповедното и исковото са свързани като следва да се определи
възнаграждение в общ размер на 810лв. (540лв. за исковото и 1/2 от 540лв.,
т.е. 270лв. за заповедното). С оглед частичната неоснователност на исковете
ответникът има право на разноски в размер на 292лв.
По искането за служебно прихващане (в молба вх.№ 292573/19.10.2023г.)
следва в полза на ответника да се присъдят разноски в размер на 7лв.
Ищецът е следвало да внесе депозит по ССчЕ в размер на 300лв.
(представени док. с молба вх.№ 251507/11.09.2023г.), но така и 300лв. депозит
за СТЕ като при приемане на заключението съдът е определил
възнаграждение в размер на 590лв. съгласно Справка – Декларация по чл.23,
ал.2 и чл.24, ал.2 Наредба № Н-1 от 2023г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, като за последното не са представени
доказателства, поради което на основание чл.77 ГПК с оглед изхода на делото
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен
съд разноски за експертиза в размер на 212.69лв., а ответникът – 377.31лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 146
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.9 ЗПК, че А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес:
***********, дължи на ***********, ЕИК: ***************, сумата
1525,15лв. (хиляда петстотин двадесет и пет лева и 15 ст.), представляваща
цедирано с Договор за цесия от 12.07.2022г. регресно вземане за главница на
цедента *********** по Договор за предоставяне на поръчителство и Договор
за кредит № 2392462 от 21.05.2021 г., сключен между ответника и *********,
ведно със законна лихва за период от 08.03.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума има издадена Заповед № 8133 за изпълнение на
8
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2023г. по ч.гр.д. № 12271/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 1826.23лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва в размер на 309.97лв. за периода
от 10.09.2021г. до 10.06.2022г., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
периода от 11.09.2021г. до 07.03.2023г. в размер на 249.57лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ***********, ЕИК: ***********,
***********, да заплати на А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***********,
разноски по делото в общ размер на 7лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК ***********, ЕИК: ***********,
***********, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски за
експертиза в размер на 212.69лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес:
***********,, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски за
експертиза в размер на 377.31лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9