Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260334
Година 18.11.2020
Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети
октомври Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 388 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
А.Г.М. твърди в исковата си молба, че бил собственик на л.а. М., модел -, с
рег. № -, рама -. На 22.02.2018 г. управлявал същия по бул. С.. Предприел
маневра, за да се пристрои за ляв завой. В същото време автомобил марка Т.,
модел -, рег. № -, не спрял на знак „Стоп“ и причинил ПТП. Ударът по автомобила
му бил отпред и странично отдясно. В резултат на ПТП, на автомобила му били
причинени сериозни повреди по вратите, калник, фар, броня, челно стъкло, лайсни
и други. Тъй като нямало спор относно вината, участниците в ПТП попълнили
двустранен протокол за ПТП № 57560/22.02.2018 г. Към датата му лекият автомобил
на нарушителя бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, със застрахователна полица, която била валидна към
датата на ПТП. Във връзка с пътния инцидент и съгласно изискванията на КЗ, на
22.02.2018 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и била
образувана щета № 0023-5000-18. Веднага след това ответникът извършил огледи,
при които повредите били описани в опис - заключение от 23.02.2018 г. На 08.03.2018
г. бил извършен допълнителен оглед и щетите били описани в опис - заключение на
МПС от същата дата. След като изпълнил задължението си и предал на ответника всички
изискуеми документи, на 16.04.2018 г. му била изплатена сумата от 830.37 лева,
която била крайно недостатъчна за покриването на разходите за ремонтирането на
процесния автомобил. Било видно от фактура от 30.10.2018 г., която била
издадена от Д., на стойност 1170 лева, че само част от подменените части
надвишавали размера на платеното му обезщетение. Към тях добавял и сумата от
246 лева за челно стъкло по фактура № **********/12.10.2018 г., която била
издадена от А., както и фактура № **********/30.10.2018 г. на стойност 746
лева, за извършено боядисване, китосване и др., която била издадена от К..
Общата стойност на ремонта на автомобила му била над 2162 лева. Било видно от
размера на полученото обезщетение, че действително платената сума за
отстраняване на щетите надвишавала в пъти същото. След направено запитване за пазарната
стойност в друг автосервиз Б. му била издадена проформа фактура за 2096.42
лева. Изплатеното обезщетение не било съобразено с действително претърпените
щети. В случая били установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска
отговорност" и предвид презумпцията за вина на ответната страна, която
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполагала до доказването на противното, били
налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника. Явното
несъответствие между платеното обезщетение и действително претърпените щети породило
правния му интерес от завеждане на настоящия иск по чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл. 86 ЗЗД. Поради това предявявал настоящия частичен иск срещу него за 1331.63
лева. Тъй като предвиденият срок от уведомяването - 22.02.2018 г. бил изтекъл
на 10.03.2018 г., то за периода от 11.03.2018 г. до подаване на исковата молба
ответникът бил изпаднал в забава и му дължал и обезщетение в размер на
законната лихва. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 1331.63 лева за главница от неплатена разлика между изплатеното му
застрахователно обезщетение и действително платената сума за отстраняване на
повредите по автомобила му при ПТП на 22.02.2018 г., и законна лихва върху тази
главница от 11.03.2018 г. до подаване на исковата молба в съда на 24.01.2020
г., и законна лихва върху същата главница от 24.01.2020 г. до изплащането й,
както и разноските по делото.
Ответникът З. заема становище за недопустимост и
неоснователност на исковете, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор и в писмено становище, а в съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
От
представения от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП № 57560/22.02.2018
г., преценен съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно –
автотехническа експертиза (ЗСАТЕ),
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че в 14.50
часа на 22.02.2018 г. ищецът управлявал на запад по бул. С. в С. собствения си
л.а. „М. -“ с рег. № -. Движещите се по този булевард ППС са с предимство при
преминаване през кръстовището с ул. Д., на която преди същото има поставен за
това знак „Б-2-Стоп“, който се отнася за автомобилите, навлизащи в същото
кръстовище от нея (т. 1 и 4 ЗСАТЕ). Достигайки кръстовището
с тази улица ищецът се пристроил за ляв завой (л.
8, 39, 48 и 53). В
същото време, без да спре на знака „Б-2 – Стоп“, движещият се по ул. Д. л.а. „Т.
-“, с рег. № -, собственост на Б. и управляван от Б.М., навлязъл в същото
кръстовище и ударил с предната си лява част, страничната дясна част на
управлявания от ищеца автомобил (т. 1 ЗСАТЕ, л. 39).
Вярно
е, че този протокол за ПТП носи подписите само на участващите в него водачи –
ищец и Б.М. (л.
8). Но
също така е вярно, че застраховалият гражданската отговорност на последната при
управлението на посоченото МПС ответник, не само не е оспорил с отговора си
истинността на същия протокол, но и пълномощникът му го представя в заверен
препис с преписката по щетата със становището си от 14.10.2020 г. по делото (л.
47-48).
При това положение следва да се приеме, че същият не оспорва вписаните в него
факти и обстоятелства, включително и горепосочения механизъм на ПТП и
участниците в него. Поради това съдът намери за несъмнено доказани от този
протокол по делото горепосочения механизъм на процесното ПТП и участниците в
него, включително и причинилият го участник Б.М..
От
т. 4 и 5 на ЗСАТЕ е видно още, че от техническа гледна точка, в действията на
ищеца, в качеството му на водач на увреденото МПС при това ПТП, при конкретната
пътна обстановка, няма пропуски и нарушения на правилата за движение, като същият
не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъкмо
напротив, застрахованият при ответника водач Б.М. на МПС не е изпълнил
изискването да спре на стоп линията и осигури предимство за преминаване на ППС,
движещи се по пътя с предимство (л. 39-40).
На
23.02.2018 г., като претърпял имуществени вреди от същото ПТП, ищецът е подал до
ответника уведомление за него и искане да му бъде изплатено от последния
обезщетение за причинените му при същото ПТП имуществени вреди, към което е
приложил, освен горепосочения протокол за ПТП, и всички останали поискани му от
ответника документи, видно от представеното с преписката уведомление (л.
48-57).
За причинените му при това ПТП имуществени вреди, служители на ответния
застраховател са съставили на 23.02.2018 г. и на 08.03.2018 г. и представените
два описа по щета (л. 49 и 51).
От
последните и т. 7 на ЗСАТЕ е видно още, че в пряка причинна връзка от
процесното ПТП, собственият на ищеца горепосочен лек автомобил е получил всички
посочени в исковата му молба увреждания, посочени в съставените от служителите
на ответния застраховател горепосочени описи по щета и приложение № 1 към ЗСАТЕ
(л.
40-41). Поради
това са неоснователни възраженията на ответника в отговора, че не всички
претендирани от ищеца вреди били настъпили при процесното ПТП на 22.02.2018 г. (л.
27). Действителната
пазарна стойност на същите вреди към момента на причиняването им при процесното
ПТП е 1979.60 лева, видно от т. 8 и Приложение № 1 към ЗСАТЕ (л.
40-41). Неоснователни
при това положение са доводите на пълномощника на ищеца в писмената му защита,
че размера на дължимото му се обезщетение за тези вреди, следва да е съответно
на заплатеното от него за поправката им за материали и труд по представените
фактури, на издалите ги сервизи или сумата от общо 2162 лева (л.
11-18 и 66).
Неотносими са посочените в подкрепа на противното становище на същия
пълномощник на ищеца в писмената му защита решения на ВКС, защото се отнасят до
определяне размера на застрахователните обезщетения за вреди при имуществените
застраховки „Каско на МПС“, а не при определяне размера на тези обезщетения при
задължителните застраховки „гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквато
е процесната. Според специалната норма на чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ, при тази
задължителна застраховка, обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, приета с наредбата по чл. 504 КЗ, която в случая е ползвало и вещото лице
при изготвяне на ЗСАТЕ и даденият с него отговор за действителната пазарна
стойност на процесните вреди в размер на 1979.60 лева (л.
41).
А именно в размер на тази им стойност е и дължимото се на ищеца застрахователно
обезщетение от ответника за същите вреди (чл.
499, ал. 2 КЗ).
Страните
не спорят, а е видно и от представеното с преписката платежно нареждане, че на
16.04.2018 г. ответникът е платил по банковата сметка на ищеца част от 830.37
лева от това обезщетение, което е приел, че е съответно на действителната
стойност на процесните имуществени вреди при ПТП, с което ищецът не е бил
съгласен и поради това е предявил по делото прекия си иск по чл. 432 КЗ (л.
57). При
това положение е неоснователно възражението на ответника в отговора за
недопустимост на този иск, защото нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ му позволява да
го предяви и ако не е съгласен с това изплатено му от ответния застраховател
обезщетение, какъвто е и случая (чл. 498, ал. 3 КЗ).
Страните
не спорят, че гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД на причинилата тези вреди
при процесното ПТП Б.М., е била покрита от валидно сключената от собственика на
МПС Б. с ответника задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за същото управлявано от нея при това ПТП горепосочено МПС, с
което е причинила на ищеца посочените имуществени вреди. Според чл. 477, ал. 1
и 2 КЗ, обект
на тази застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите (в
случая на Б.М., като водач на причинилият процесното ПТП л.а., за който е
налице валидно сключен застрахователен договор за такава застраховка),
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Страните не спорят, че
именно в рамките на срока на действие на тази застраховка е настъпило на 22.02.2018
г. и процесното ПТП. Причинените в случая от Б.М. при същото горепосочени
имуществени вреди на ищеца, са свързани с управлявания от нея при това ПТП
горепосочен л.а., с който са причинени те в срока на действие на тази
застраховка. Следователно. Гражданската й отговорност по чл. 45 ЗЗД за
обезвредата им спрямо ищеца, е била покрита от същата застраховка, респективно
от ответника, който е застраховател по нея (чл.
493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният пряк иск
по чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, за обезвреда на претърпените от ищеца
имуществени вреди, е доказан напълно в своето основание. Според нормата на чл. 50,
ал. 1 ЗДвП,
на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая застрахованата Б.М. е нарушила именно тази
законова разпоредба, като неспирайки на поставения на ул. Д., преди
кръстовището й с бул. С., знак Б2 „Стоп“, сигнализиращ, че трябва да спре и
пропусне движещите се по пътя с предимство/по бул. С. (чл.
45, ал. 2 ЗДвП), е
причинила процесното ПТП. Или казано иначе. В пряка причинна връзка от това й противоправно
и виновно съгласно необорената от ответника по делото презумпция на чл. 45, ал.
2 ЗЗД нейно деяние, е настъпило това ПТП по смисъла на §1, т. 47 от ДР на
ППЗДвП. При последното ищецът е претърпял горепосочените имуществени вреди,
изразяващи се в увредените при същото части на собствения му горепосочен л.а.,
посочени в Приложение № 1 на ЗСАТЕ. Действителната им стойност към момента на
причиняването им при това ПТП е 1979.60 лева според т. 8 от същото ЗСАТЕ (л.
41).
За обезвредата им, застрахованата Б.М., като техен виновен
причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да заплати на ищеца обезщетение, за да ги
поправи (чл.
45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази й отговорност е
била покрита от ответника, като застраховател по сключения горепосочен договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите,
действал към датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ).
При това положение увредения при същото ищец, има право да получи обезщетението
за причинените му при същото ПТП горепосочени имуществени вреди, пряко от
ответника, като застраховал тази отговорност на причинилият ги горепосочен застрахован
Б.М. (чл.
432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ). От това дължимо от него
застрахователно обезщетение, ответникът е заплатил по банков път на ищеца на
16.04.2018 г. част от 830.37 лева, а останалата му част от 1149.23 лева, няма
данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (1979.60
лева – 830.37 лева). Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца против
ответника пряк иск по чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, е доказан напълно
по основание, а по размер до неплатената част от 1149.23 лева от дължимото му
се от ответника обезщетение от 1979.60 лева, а доводите на пълномощника на
ищеца, че това обезщетение следвало да е в размер на действително платената от
ищеца за поправяне на тези вреди сума от общо 2162 лева по представените фактури,
са неоснователни. Както се посочи и по-горе, според чл. 499, ал. 2 КЗ, при
вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда, като обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 КЗ. В съгласие именно с тази методика и вещото лице е изчислило в случая, в т.
8 и Приложение 1 към ЗСАТЕ, причинените при процесното ПТП имуществени вреди на
ищеца, в размер на 1979.60 лева (л. 41).
По делото
няма данни за намаляване на това обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
възраженията за противното на ответника в отговора са
неоснователни. За да е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия/улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал/бездействал
виновно. Следователно. Релевантен за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен негов принос, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането му. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи, като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности/предположения.
Поради това във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или на
пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника,
който с позоваване на същото цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице (Р
54-2012-II
т.о. и Р 99-2013-II т.о.).
В
случая ответникът твърди бланкетно в отговора си, без да сочи конкретни
обстоятелства, че ищецът бил допринесъл за увреждането си при ПТП (л. 27).
Тежестта да посочи конкретни обстоятелства в подкрепа на този си довод, и докаже
пълно и главно, тоест несъмнено, същите обстоятелства, лежи по делото върху
ответника, защото на тях е основал това си възражение (чл.
154, ал. 1 ГПК и Р 54-2012-II т.о.).
В делото обаче липсват доказателства, от които да се установява, при управление
на лекият си автомобил при процесното ПТП, ищецът да е нарушил правилата за
движение. Нещо повече. От т. 4 на ЗСАТЕ е видно тъкмо обратното, че няма данни
същият да е нарушил правилата за движение по пътищата (л. 39). Поради това
съдът намери за недоказано и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от ищеца на увреждането му при това ПТП (чл.
154, ал. 1 ГПК).
Поради това, предявеният от него пряк иск следва да се уважи до неплатената му
от ответника част от 1149.23 лева от дължимото му се застрахователно обезщетение
от 1979.60 лева, без същото да бъде намалявано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
отношение на акцесорния иск за законна лихва съдът съобрази, че в
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията пред него
от увреденото лице, а не и от момента на увреждането (Р
128-2020-I т.о.). Според
нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Процесното
ПТП е настъпило на 22.02.2018 г., а ищецът е заявил писмена претенция пред ответния
застраховател на 23.02.2018 г., като от представената от пълномощника му в
заверен препис преписка по щета, няма данни същият да е изисквал на ищеца
допълнителни доказателства, извън представените от същия на 23.02.2018 г.
Следователно, срокът от 15 работни
дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за ответния застраховател, да определи и изплати
на ищеца дължимото му се горепосочено застрахователно обезщетение от 1979.60
лева, е започнал да тече на 23.02.2018 г. и е изтекъл на 19.03.2018 г. (понеделник,
присъствен ден).
Тъй като само част от 830.37 лева от това обезщетение същият застраховател е
превел на ищеца на 16.04.2018 г., а останалата част от същото от 1149.23 лева,
не му е изплатил до приключване на съдебното дирене, то на 19.03.2018 г. същият
е изпаднал в забава да заплати последното и от този ден на своята забава той
дължи на ищеца законна лихва за обезщетяването й до изплащането му (чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ и Р 128-2020-I т.о.).
Поради това предявеният от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и акцесорното му
искане за присъждане на тази лихва за забава следва да бъдат уважени върху тази
главница от 1149.23 лева, считано от 19.03.2018 г. до изплащането й (чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ и Р 128-2020-I т.о.). В останалата му част, с която ищецът
претендира присъждането на такава лихва и за периода от 11.03.2018 г. до
19.03.2018 г., същият иск следва да се отхвърли, като неоснователен (Р
128-2020-I т.о.).
При този изход на делото, ищецът има право да му се
присъдят сторените от него разноски по същото в общ размер от 653.27 лева (от
които 103.27 лева внесена за производството д.т., 100 лева внесена част от възнаграждението
за вещото лице и 450 лева платено адвокатско възнаграждение), съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 563.78 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При
този изход на делото, ответникът също има право да му се присъдят сторените по
делото разноски, изчерпващи се с дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК в минималния му размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт,
съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 13.70 лева, която
следва да се възложи в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да
заплати на А.Г.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1149.23 лева за главница
от останала неплатена част от дължимо му се застрахователно обезщетение по чл. 432,
ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, за причинени му виновно имуществени вреди при
ПТП на 22.02.2018 г. в гр. С., от застрахованото трето лице Б.М. по сключен със
застрахователна полица № BG/22/117003063388 договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и законна
лихва върху тази главница от 19.03.2018 г. до изплащането й, както и сумата от 563.78
лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни тези предявени от А.Г.М., против З., искове за главница
и законна лихва В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумата от 1149.23 лева до
претендираните 1331.63 лева и законна лихва за периода от 11.03.2018 г. до 19.03.2018
г.
ОСЪЖДА А.Г.М. с п.с., да заплати на З. с п.а., сумата от
13.70 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: