№ 40
гр. Варна, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20243100502222 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б.Г. И. и Ж.С. К., действащи чрез
адв.Б. М., със съдебен адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бул.“Цар Освободител“ №150,
ет.2, офис 1, против Решение №3146/26.08.2023г. по гр.д.№103/2023г. на PC Варна, с което е
уважен предявеният от В. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр***, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия
сумата от 1750лв., представляващи частичен иск, целият в размер на 10650лв., съставляващи
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени в размер на стойността на
л.а.“Ауди А8“, с рег.№***, увреден при ПТП на 11.01.2021г. в гр.Варна по вина на водача на
лек автомобил “Фолксваген“, с рег.№***, застрахован при ответника по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, със срок на действие 28.03.2020г.-
27.03.2021г., за което е образувана Щета №0801-000361/2021-01, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.01.2023г. до
окончателно изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
1
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че настоящото дело се явява
второ по отношение предмета на иска, като по първоначално предявената претенция има
въззивно произнасяне с Решение №1262/20.10.2022г. по т.д.№1354/2022г. на Окръжен съд
Варна. Сочи се, че в предходното производство са проведени две експертизи, като
въззивният съд, е кредитирал становището на тройната САТЕ, според което средната
пазарна стойност на увредената вещ към датата на събитието е в размер на 12972лв. Сочи
се, че в хода на разглеждане на иска, предмет на настоящото производство, за вещо лице е
назначен А. В., който е изготвил и експертизата по предходно воденото дело /гр.д.
№15129/2021г. на РС Варна/ и чието заключение не е кредитирано от въззивният състав на
съдът. Твърди се, че въпреки възраженията на ответника за нарушение на чл.22, т.5 и т.6 от
ГПК, експертизата е изслушана и приета от съда. Поддържа се, че въпросната експертиза, е
приета в нарушение на процесуалните правила и неправилно първоинстанционния съд е
кредитирал същата, като при мотивите му в тази част изцяло съвпадат с мотивите на
решението постановено по г.д.№15129/2021г. по описа на РС Варна. Оспорват се изводите
на първоинстанционният съд, формирани на база заключението на единичната експертиза,
като са изложени обстойни съображения за неговата неправилност, съответно за
обосноваността и правилността на заключението изготвено от тройна САТЕ, чието
заключение обаче не е възприето от съда. Оспорват се и мотивите, с който съдът е отказал да
приеме, че ищецът е реализирал суми от продажбата на процесният автомобил-в увредено
състояние и/или на части от него, в хипотезата на “тотална щета“. Развити доводи за
неправомерно поведение на пострадалия-ищец, довело до осуетяване на възможността за
установяване на стойността, на която би могъл да се реализира увредения автомобил или
запазените му части, при продажба на разкомплектоваща компания. Поддържа се становище,
че по делото са събрани достатъчно достоверни доказателства за възможността, както за
продажбата на части от автомобила за сума не по малка от 4380лв., така й за продажба на
автомобила в увредено състояние на цена от 3500лв. Сочи се, че стойността на запазените
части, независимо дали се продават по отделно или автомобилът се продава целокупно,
представляват имуществена полза за ищеца, с която се намалява размера на претърпяната от
него вреда. Поддържа се, че отказът на съда да възприеме тяхната стойност, само защото не
е възможно да се извърши оглед на автомобила, позволява на ищеца да черпи облаги от
собственото си негативно поведение и едновременно с това води до неравнопоставеност
между страните при разпределяне на доказателствената тежест. С оглед горното, се моли за
отмяна на атакуваното решението и отхвърляне на предявеният иск, при съобразяване с
изводите на вещите лица, изготвили тройната съдебно автотехническа експертиза, по
отношение на средните пазарни стойност на автомобила и стойността, която може да се
реализира при продажбата му в увредено състояние.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за правилност на обжалваното решение и за приложимата
нормативната база, регламентираща условията за ангажиране на отговорността на ответният
застраховател. Направен е подробен анализ на изслушаните по делото заключения на
2
еднолична и тричленна САТЕ, като се поддържа, че правило съдът е възприел, по-добре
обоснованото и компетентно изготвено, заключение на първата експертиза. Поддържа се, че
факта на наличие на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, е останал
недоказан и неподкрепен с доказателства. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че
неизвършването на оглед на автомобила, е резултат от негативно поведение на ищеца, от
което той черпи блага. Поддържа се, че всъщност е налице негативно поведение на
ответника, който след завеждане на щетата, е имал пълен достъп до автомобила и е
извършил оглед на същия. Сочи се, че в този момента застрахователят е разполагал с
възможност да опише всеки запазен детайл, тъй като “тоталната щета“ настъпва към
момента на събитието, а не към момента на предявяване на съдебна претенция. Ето защо
застрахователят е, следвало да опише не само увредените части, но и тези, които счита за
запазени, неувредени и годни. Поддържа се, че ответника оправдава собственото си
небрежно поведение, като вменява недобросъвестно поведение на ищеца. Поддържа се още,
че факта дали ищеца е отремонтирал, отчуждил или не автомобила, е ирелевантен, тъй като
същия е лична вещ, с която собственика може да се разпорежда, както намери за добре. Сочи
се, че размера на обезщетението се определя по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие и не е обвързан по никакъв начин с
действията на собственика, който разполага със свободата да избере как да процедира с
ремонта на веща. Поддържа се, че изборът на собственика няма никакво значение за
отговорността на прекия причинител, съответно на застрахователят му, да обезщети вредата
такава, каквото действително е настъпила. Моли за потвърждаване на атакуваното
решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивника, чрез пълномощник поддържа жалбата си и моли за
нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски. Депозира писмени бележки, с които
доразвива съображения за неоснователност на претенцията на ищцата.
Въззиваемият, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за присъждане
на деловодни разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с
който след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК се претендира осъждане на
ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД да заплати на В. М. М. сумата от 1750лв.,
представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер от 10650лв., представляваща пазарната стойност на л.а.“Ауди А8“, с рег.№***,
увреден при ПТП настъпило на 11.01.2021г., в гр.Варна, по вина на водача на
л.а.“Фолксваген“, с рег.№***, който към момента на инцидента е бил застрахован при
ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
3
В исковата молба се твърди, че собственият на ищцата л.а.“Ауди А8“, с рег.№*** е
увреден при ПТП настъпило на 11.01.2021г., около 13:40 часа, в гр.Варна, на бул.“Христо
Смирненски“ по вина на водача на л.а.“Фолксваген“, с рег.№***. Сочи се, че за настъпилото
ПТП са уведомени контролните органи, които са съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №32 от същата дата, според който вината за инцидента се носи от водача
управлявал л.а.“Фолксваген“. Твърди се, че лекият автомобил на виновния водач е бил
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие
28.03.2020г.-27.03.2021г., т.е. действаща към датата на ПТП. Твърди се, че 15.01.2021г.
ищцата е уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като служители
на същият извършил оглед на автомобила, изготвили снимков материал и съставили Опис-
заключение по щета №0801-000361/2021-01, в който подробно са описани увредени детайли.
Твърди се, че лекият автомобил на ищцата бил много увреден и негоден за употреба, поради
което и за да й изплати обезщетение застрахователя изискал прекратяване на регистрацията
на автомобила, което било извършено на 19.02.2021г. Поддържа се, че тъй като процесният
л.а.“Ауди А8“ е увреден в хипотезата на “тотална щета“, то дължимото обезщетение следва
да се определи на база действителната цена на веща. Твърди се, че действителната стойност
на процесният автомобил към датата на ПТП възлиза на 20000лв., тъй като същият е
“поръчков“, преди инцидента е бил обслужен и се е намирал в перфектно техническо, и
визуално състояние. Сочи се, че за обезщетяване на претърпените вреди, застрахователят е
заплатил на ищцата сумата от 7000лв., която е недостатъчна за репариране на вредите и
мотивирала пострадалата да инициира съдебно производство. Сочи се, че в границите на
образуваното гр.д.№20213110115129 на РС Варна, по предявен от пострадалата частичен
иск, застрахователят е осъден да заплати сумата от 2350лв., от общо 13000лв.,
представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Ауди А8“, с рег.
№***. Твърди се, че въпреки наличието на влязло в сила осъдително решение, ответникът
не е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в пълен размер, поради което за
ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск, чиито размер е формиран,
след приспадне на заплатеното до момента обезщетение от ответника.
С постъпилият от ответника отговора на исковата молба, се поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на предходно проведен
съдебен процес, с предмет частична претенция за обезщетяване на ищцата за вредите
настъпили в резултат процесното ПТП, както и че образуваното в резултат от този процес
изп.дело №20228950402442 на същата е заплатена сумата от 2350лв. В тази връзка се
твърди, че настоящата претенция е недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като
пострадалата вече е обезщетена и защото законът не дава възможност, за предявяване на
повторен частичен иск. На следващо място се поддържа, че иска е неоснователен като се
оспорват основанието и размерът му. В условията на евентуалност се претендира за
редуциране на размера на застрахователното обезщетение, като са развити обстойни
съображения за нормативния ред и пазарните реалности при съобразяването, с които следва
да се определи обезщетението. Поддържа се, че независимо от специфичните особености на
увреденото МПС и липсата на постоянни пазарни аналози на вторичния пазар на
4
автомобили на българския пазар, не може да се приеме, че действителната стойност на
автомобила надхвърля 10000лв. Поддържа се още, че от въпросната сума, следва да се
приспаднат т.нар. “ползи от вредите“, каквито се явяват запазените части от автомобила,
които могат да бъдат продадени. Твърди се че, въпреки сериозните увреждания, повечето
частите на автомобила са останали с висока експлоатационна годност и за същите е налице
голямо търсене на пазара за авточасти втора употреба. Твърди се, че в конкретния случай,
стойността на запазените части е равна поне на 3000лв. или 30 % от действителната
стойност на процесния автомобил. Ето защо се поддържа, че размера на вече изплатеното
застрахователно обезщетение от 7060лв. е достатъчен за репариране на претърпените от
ищцата вреди. С аргументи за неоснователност на главния иск се поддържа, че
неоснователна се явява и претенцията по акцесорния иск за мораторна лихва.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивникът, съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд, относно условията, при които следва да се определи
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не
съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да
бъде разгледано по същество.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск,
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
5
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
С оглед горекоментирания предходно проведен съдебен процес между същите страни,
с предмет частична претенция за обезщетяване на вредите от процесното ПТП,
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя са установени със сила на
присъдено нещо, поради което на изследване в настоящото производство подлежи
единствено размера на дължимото обезщетение.
Безспорно е в случая, че уврежданията на собственият на ищцата лек автомобил,
обуславят наличието на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, като спора свежда до
определяне на действителната стойност на веща според правилото визирано в чл.400, ал.1 от
КЗ.
Вещото лице по назначената по делото първоначална САТЕ, е констатирало
наличието на модификации по процесният автомобил, които са довели до осъвременяване на
външният му вид, съответно до повишаване на пазарната му стойност, спрямо автомобилите
със същата година на първоначална регистрация. На база посочените особености на
процесният автомобил, заключението на вещото лице е, че пазарната му стойност към датата
на увреждането е в размер на 17000лв. По отношение на стойността, на която е възможно да
бъдат реализирани запазените части или останките от автомобила, при отчитане на
нормативните регулации ограничаващи възможността за разкомплектоване на излезлите от
употреба МПС, също така необходимите технически познания и търговски умения, в това
число и наличието на риск при реализацията на детайлите, вещото лице е определило, че
средната пазарна цена, която може да се получи при продажбата на автомобила в увредено
състояние е в размер на 1062.05лв.
Вещите лица по тричленната САТЕ са определили пазарна цена на процесия
автомобил към датата на ПТП в размер на 14600лв., като при определянето й са взели
предвид направените подобрения във външният вид на автомобила и са извършили
съпоставка с цените на автомобилите от следващото моделно поколение. Вещите лица са
дали условна цена, която евентуално може да се реализира от продажбата на запазените
части от автомобила, в размер от 4380лв. Също така цена при предаването му за скрап в
размер на 600лв. и осреднена цена при изкупуването му от “автоморга“ в размер на 3500лв.
След анализ на заключения на САТЕ и данните за извършени от застрахователя
плащания на обезщетение, въззивният съд намира, че доводите на жалбоподателя за
неправилност на атакуваното решение, са неоснователни.
Принципно правилни са оплакванията на жалбоподателят, че първоинстанционния
съд неправилно е кредитирал заключението на едноличната САТЕ, но възприемането на
заключението на тричленната такава не променя крайният резултат по спора. Според
данните по делото изплатеното понастоящем обезщетение в полза на ищцата възлиза общо
6
на 9350лв., а максималната цена, която може да се получи при продажбата на автомобила на
фирма, специализирана в търговията с авточасти втора употреба, е в размер на 3500лв. След
приспадането на посочените суми от определената от вещите лица по тричленната САТЕ
пазарна цена на автомобила в размер на 14600лв., се получава разлика от 1750лв., която
съответства на уважения размер на иска.
За да достигне до горният извод съдът съобрази, че определената от трите вещите
лица цена от 4380лв., която може евентуално може да се реализира при продажба на
запазени части от автомобила, е хипотетична и се базира на предположения за запазените
детайли, а не на установени факти и реални пазарни предложения. Освен това въпросната
цена не отчита търговският риск и разходи за разкомплектоването на автомобила, поради
което самите вещи лица са посочили в заключението си, че цената е с условен характер.
За пълнота следва да се отбележи, че включването от жалбоподателя при изчисление
на размера на вече изплатеното обезщетение за вреди, на сумата от 60лв., съставляваща
признати транспортни разходи и приспадането на тази сума от действителната стойност на
веща, е неправилно, доколкото въпросните разходи се дължат на самостоятелно основание и
не са част от пазарната стойност на автомобила.
Доводите на жалбоподателя, че невъзможността да се установи по категоричен начин,
каква е стойността на запазените части от процесният автомобил се дължи на поведението
на ищцата, са неоснователни. Безспорно е, че увреденият автомобил е предоставен на
застрахователя за оглед и оценка на щетите, и определяне на застрахователно обезщетение,
при което същият е разполагал с възможност, а и задължение да предприеме всички нужни
действия в тази насока. В тази връзка следва да се има предвид, че след огледа на
автомобила, за пострадалият не съществува задължение да съхранява увредената вещ, така
че да охранява интересите на застрахователя за неопределен период от време. Също така
следва да се отчете, че тежестта за установяване на т.нар. “ползи от вредите“ лежи върху
застрахователя, поради което същият е следвало да изчерпи всичките си права и възражения,
включително да изкупи автомобила от собственикът му, към момента на определяне на
обезщетението по доброволен ред или в разумен срок след това, а не над три години по-
късно.
С оглед горното настоящият състав на съдът приема, че като е уважил иска в
предявеният му размер, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от въззиваемият искане, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 575лв. за заплатен от
адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3146/26.08.2023г. постановено по гр.д.№103/2023г. по
описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от представлявано от Ж.С. К. и Б.Г. И., да
заплати на В. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр***, сумата от 575лв., представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8