ПРОТОКОЛ
№ 545
гр. Перник, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500011 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката ИН. В. П. се явява лично и с адв. А. и адв. Е..
Жалбоподателят ЕВГ. ЕМ. ЕВГ. се явява лично и с адв. Б..
Явява се вещото лице Е.М..
Адв. А. – да се даде ход на делото.
Адв. Е. – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към изслушване заключението на СПЕ.
Сне самоличността на вещото лице, както следва:
Е. М. М. – 50 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и
дела със страните.
1
Напомни на вещото лице отговорността по чл.291 от НК. Вещото лице обеща да даде
заключение по съвест и знание.
Вещото лице М. - представила съм заключение, което поддържам.
Адв. А. – аз нямам въпроси.
На въпроси на адв. Е..
Вещото лице - Описала съм изследвайки личностовите профили на двамата
родители, че нямат някакви паталогични стойности и дисхармонии в личността, в
характера, в поведението. Въпросът е, че вътрешните инстинкти и потребности на
единия са насочени извън семейството, към бизнес, към работа, към по-широк
социален кръг, докато на другия родител са насочени навътре към семейството. Той е
по интроспективен и по интровертен тип личност, докато бащата е по екстравертен, по
социален, това съм имала предвид, поддържане на добра фасада, да, човек, който
работи и иска да покаже успеваемост в бизнес, в социалните контакти, мисля, че това е
съвсем нормално, да иска да поддържа една такава сага.
В изследването, което проведох с бащата, ми направи впечатление, че дори и да
има някакви пропуски в минал период, защото малко са бащите, които полагат много
грижи за детето в бебешка възраст, дори да е имал пропуски, той заявява желание да
компенсира, което е видно и от самата борба по делото, но дали това ще се случи,
времето ще покаже.
Адв. Е. – нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Б..
Вещото лице М. - Аз съм се запознала с експертните заключения, които са
представени пред РС. Аз се запознавам със всички материали по делото, но не съм
длъжна да вземам под внимание други експертизи, които не са по това дело. Не
виждам нищо вредно и нищо неполезно за такъв тип личност като родителстване,
напротив един такъв вид профил, да бъде грижовен да се интересува от развитието на
детето, както например интересува се от това, че напоследък е качило тегло детето, аз
съм описала някои свои предположения в експертизата по този повод, но това вече е
предмет на други специалисти, интересува се от учебния процес на детето. Да, би
могло да е профил на родител, който наред с външните и социални изяви, защо да няма
родителски. Аз имам поглед върху развитието на детето, то има изначална връзка с
майката, тъй като тя се е занимавала с неговото отглеждане, от друга страна
привързаността на детето, детето е в голям конфликт на лоялност към майката и е
нормално, не на последно място детето има обгрижваща позиция към майката, защото
е запознато с нейното здравословно състояние. Той се притеснява да се отделя от нея,
2
но в практиката съм виждала деца, които имат точно по-силна връзка с родителя, който
не ги обгрижва. Детето е тревожно най-вече да не би да бъде откъснато и да не живее с
майката. Няма сериозни причини освен неговата интерпретация за неговата възраст, че
баща му го кара да учи да спортува. Факт е, ако детето живее само при бащата, то
изключително много ще страда за майката, защото има много силна връзка с нея.
Детето е привързано към майката и се притеснява да не бъде отделено от нея. Заявката
на детето е, че желае да живее с майка си и да бъде в режим на виждане с бащата и аз
мисля, че от делата от съдебните инстанции вече се е получило натоварване в неговата
психика, живее в една тревожност какво ще се случи. Нямат и двамата някаква
предпоставка да се каже кой ще осигури по-добър живот на детето, аз изхождам от
интересите на детето в случая визирам емоционалното състояние , според мен и
двамата ще се грижат. Не мисля, че родителите игнорират детето като личност,
симбиотичната връзка е нормална между майката и детето, в по-късна възраст може да
бъде обратно, но на този етап емоционалното състояние и цялата насоченост е към
майката. От друга страна и от двете страни разширените семейства са добре настроени
към детето. Детето е привързано към тях. Доколкото може да се кредитира преценката
на детето, относно неговата емоционална насоченост, детето заявява своя избор, че
иска да живее с майката, защото разговора с него беше повече емоционален, отколкото
да се разсъждава адекватно за възрастта на детето. Има деца на тази възраст, които
разсъждават съвсем в битов, в житейски план, всичко е с много емоционална
насоченост, много трудно се води разговор с детето, не е информативен, той трудно
споделя емоциите, даже това е много за неговата емоционалност, детето е много
затворено в себе си. Начина е да общува пълноценно с двамата родители, написала
съм в експертизата, че предстои период на опознаване между бащата и сина и на
бащата трябва да му бъде даден шанс да покаже своето родителство към сина си.
Някой от родителите може да направи някакъв компромис в името на детето си, става
въпрос за емоционалната страна на детето. Всичко е натрупано и в минал период,
включително и от това, че е имало прекъсване на връзката между бащата и детето
близо две години. Мисля, че не става въпрос за някаква тежка и невъзвратна форма на
синдром на родителско отношение, нужно е време, да има отношения между баща и
син, ако контактуват, ако не контактуват, това няма как да стане. Факта, че детето, ако
живее само при бащата, то ще страда за майката, защото има много силна връзка с нея.
Ако остане да живее при майката, тогава вече ще се засили силен синдром на
отчуждение към бащата. Едно прекъсване неминуемо ще доведе до такъв сериозен
синдром. За момента не виждам нещо което да е непоправимо. При майката са
актуални все още много видове емоции, майката, въпреки че започва нов живот в ново
семейство, тя още не е преживяла всичко, което се е случило между двамата родители,
а когато човек все още е толкова емоционален, не може да има точна преценка, но тя
не дискредитира толкова бащината фигура. В момента не мога да си спомня конкретни
3
думи за положителни неща, които майката да е казала по повод бащата.
На въпроси на адв. Е..
Вещото лице - За този период от последните две години детето ясно показва
предпочитания и емоционална ангажираност с майката. От разширения семеен кръг на
бащата детето изразява предпочитания и има топли отношение с майката по бащина
линия, заявява, че желае да има контакти с нея, доколкото знам детето се отглежда в
дома на бащата, в неговото домакинство, но се вижда и с бабата по бащина линия. Аз
мисля, че сближаването на детето и бащата ще се случи в целия му период на
израстване, защото и етапите в развитието се променят, предстои му една
тинейджърска възраст, в която той ще иска по-голяма самостоятелност, характерна за
тази възраст. Детето ще бъде спокойно, ако живее с майката, но не съм сигурна какъв
ще бъде контактът му с бащата. Защото предстои период на израстване в една друга
възраст, в тази възраст децата обичат да изразяват собствено мнение, прага на тази
възраст все повече се снижава, още от 10, 11 години до навършване на пълнолетие. Аз
мисля, че при детето вече настъпва. Не смятам, че детето не желае да се отделя от
майката само поради нейното заболяване, детето е видяло живот на две различни места
- Б. и Б.. Обяснява, че там нещата са по уредени, казва, че има приятели и тук, и там,
объркано е между двамата си родители. За детето трябва да бъде ясно, че живее на
едно място и с единия родител е в режим на виждане. Чисто емоционално аз казах
къде е емоционалната насоченост на детето, чисто по същество и в социално битов
план бащата е по-стабилен родител. Аз също съм озадачена, единия му дава цялата
емоционална подкрепа докато другия е по стабилен, всеки родител по своему може да
изрази своята стабилност. Нейните начинания са на по-скорошен етап, тя влиза в ново
семейство, тя работи при съпруга си, много или малко като всяка жена, която е по-
малко ангажирана с работата, ще разчита и на подкрепа на мъжа си. Това не намалява
нейния родителски капацитет, но аз говоря за една по-голяма житейска и социална
стабилност. Тази стабилност аз я виждам при бащата. Говоря за стабилността от гледна
точка на социума в който живее, всеки търси сигурност за себе си и за децата си.
Разполагала съм с данни, които са по делото и са съобщени от двамата родители.
Бащата също живее в партньорски отношения, детето няма някакъв негативизъм към
жената, с която живее, аз залагам на отношенията деца и родители, няма гаранция, че
партньорите няма да се променят.
Страните /по отделно/ – да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на СПЕ от 05.10.2021 г.
4
Определя окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 429,00 лв.,
съгласно представената справка-декларация, от които 300 лв. да се изплатят от
внесения депозит, като задължава И.П. да внесе разликата от 129,00 лв. по
набирателната сметка на ПОС в едноседмичен срок, считано от днес.
Съдът пристъпи към изслушване на доведените свидетели.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
А.Ц.Р. – 35 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и дела
със страните, ЕГН **********.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори
истината.
С И. се познаваме повече от 20 г., израснали сме заедно. Родена съм в П.,
познавам М. почти от самото му раждане. Беше на 5-6 месеца, когато отидох за първи
път на гости в тях и от тогава насетне имам контакт с детето, с Е. не се познаваме,
виждали сме се, имали сме няколко срещи. От средата на 2020 г. имаме не по -малко
от десет срещи, като подчертавам, че през това време сме поддържали контакт по
телефона, през социалните мрежи, но срещите, които сме имали, са или в П. или в С..
Посещавала съм дома на родителите на И. и случвало се е да се разхождаме, да се
видим, на 90 % от срещите ми с И. детето е присъствало. Когато съм на гости и се
виждам с детето определено предпочитам да си играем, няколко пъти съм оставала по-
продължително, за да мога да играя с М.. Самият М. ми казва „моля те остани, защото
ми е по забавно тримата“, играли сме заедно, И. измисляше думи за детето, бе по-
забавно да прекара времето когато съм на гости по най-пълноценния начин, забавни
игри, които с И. са измислили, които до голяма степен са образователни. Поведението
на М. спрямо И. винаги е било изключително любвеовилно, не спира да я прегръща,
личи си, че имат доста близка връзка помежду си. Търси постоянно вниманието на И.,
доста е привързан към нея. Зная, че 15 дни М. е при баща си, 15 дни при майка си, в
последната 1,5 г. И. живее в Б. и се налага да се прибира всеки 15 дни за да прекарва с
М.. Случвало се М. да е при баща си и да се прибира при майка си. И. се прибира в Б. в
началото на месеца и това е единствения вариант ние да се видим с нея, в съзнанието
ми излизат две ситуациии. Единият случай беше тази година на 01.03. по повод Баба
Марта исках да им подаря мартеници, след като пристигнах в П., отидох на гости при
И., М. беше при нея и забелязах, че поведението на М. не е такова, каквото съм
свикнала да виждам. Беше изключително притеснен, изключително затворен в себе си,
мълчалив, аз не съм свикнала да го виждам такъв, нервно хапеше устата си и го
попитах дали всичко е наред и ми каза, че се е скарал с баща си, че е дебел и му е
казал, че ако продължава да яде, няма да може да ходи. Той ме попита „аз дебел ли
съм“, И. му обясни, че е дете, организма му расте. За да избегнем ситуацията да се
5
задълбочи, предложих да излезем да се разходим, времето го позволяваше, тогава той
се преобрази сякаш в друго дете, държеше да сме по-бързи, за да излезем, за да можем
да отидем по-бързо до мястото, на което искаше да ни купи мартеници, даже каза
„моля те, подсети ме да взема и на В.“. Детето беше коренно различно от това, което
видях час по рано. В началото на м. април 2021 г. от И. предварително знаех, че
подготвят заминаване за пролетната ваканция и аз се обадих да проверя как е бил
полета, как се чувства М., тогава И. ми каза, че не са заминали, плановете са
пропаднали, защото паспорта бил изчезнал. Аз им предложих да дойдат в С. и тя се
съгласи. Видяхме се в един от моловете, И. беше с М., трябваше да му купи дрехи по
размер, видяхме се, каза ми каква е ситуацията с пропадналите планове и М. ми каза,
че е изключително разочарован, че Е. не го е пуснал да замине. Като външен човек от
мен нямаше реакция, но И. се намери, изолира темата. По време на пазаруването
детето сподели още нещо с мен, което ме шокира, тъй като си говорехме за дрехи, той
ми каза, че преди време си бил харесал розова тениска, която поискал да му бъде
закупена от Е., това е обръщението на детето към баща му Е.. Думите му към М. били
„това няма да ти го купя, женско е, ти момиченце ли си бе“. Цитирам думите на детето.
Тогава двете с И. му обяснихме, че има право да избира какво да носи, как да се
облича, че има право на мнение и съответно да го изразява. Тя го остави сам да си
избере дрехите, това беше изключителен момент за него, до края на вечерта той не
спря да я прегръща, да я целува. През цялото време показваше привързаност към майка
си и когато тръгнахме да си ходим и се върнахме на темата за Б., той ми каза, „аз имах
планове, исках да се видя с моите съученици в Б., исках да им покажа едни игри“. Аз
го попитам дали има с кой да си играе тук и той ми каза, „Е. ме взима след училище,
води ме в офиса на баба, пиша си домашните или си играя на телефона, вечерта Е. ме
взима и те с приятелката гледат телевизия, а аз в стаята и си играя с телефона, каза
„много ми е скучно“, това бяха конкретните думи на М.. Може би това е причината
когато им гостувам да е толкова ентусиазиран да ми показва игри. Когато говорехме за
заминаването беше изключително разстроен, не е плакал, но състоянието му
показваше, че не се чувства добре, беше намръщен, беше по-скоро негативен, като
състояние емоционално. Имала съм случаи, в които по предпочитания вариант да сме
на гости в И. , на два пъти седим и си говорим и се налага да прекъснем разговора, тъй
като М. идва да попита нещо, предмета беше човек и общество, свързано с историята.
М. дойде и прекъсна разговора ни, И. започна да му обяснява за какво става въпрос и
може би след около 10 минути, връщайки се след около десетина минути, детето беше
изключително усмихнато, детето каза, „че то не било толкова трудно“ и каза
„благодаря ти, че ми обясни“. По фрапантното беше остатъка от изречението че „то не
е толкова трудно, благодаря ти, че ми обясни, защото другите не могат да ми обяснят“.
На въпроси на адв Е..
6
Детето към майка си се обръща с мамо, на баща си Е., на мен ми казва С.. Като
цяло към мен така се обръща, но специално в последната година забелязвам, че детето
е много по дистанцирано използвайки име като обръщение отколкото стандартните по
мили обръщения, които може да използва. За тези години поддържахме контакти,
имали сме разговори за връзката й с Е., при него е работата, приятелите или
забавлението, тя повече поема грижите за детето, в един момент се губи емоционалната
връзка между син и баща и между майка и син.
На въпроси на адв. Б..
Когато съм с М., освен историите, които ми разказва, които споменах по-горе,
той не говори за баща си пред мен. Казал ми е, че е записан на карате, но това е спорт,
който той не харесва. Не знам от кога е записан на карате, доколкото знам баща му го е
записал. Когато отидохме да купуваме мартеници, той не купи мартеница за баща си.
Не се е случвало в мое присъствие да говори с някой от семейството на баща си. Зная,
че И. и М. заминаха за Б., при първото им занимаване през 2018 г. Мисля, че около
година бяха там. Зная историята донякъде, въпреки, че бащата е бил запознат къде се
намира сина му, е поискал от съответните институции да бъде доведено детето в Б..
Доколкото знам Е. е можел да посещава М. в Б., но той не се е появявал на срещите.
На въпроси на адв. Е..
През лятната ваканция тази година аз и М. не сме се виждали тъй като той беше
в Б. с майка си, успявахме единствено да поддържаме контакт чрез социалните мрежи
като два или три пъти се е случило той да вдигне телефона на И.. В един от случаите
ми се похвали с новото му легло, Лего легло и ми каза „знаеш, че много обичам лего“.
Докато се въртеше с камерата показвайки стаята си, ми показваше какви придобивки
има, похвали ми се с пердетата и ми каза, че той ги е избрал.
М. ми сподели, че трудно успява да си пише домашните когато е при баща му,
при баба му, защото те не могат да му го обяснят, каза, че не разбира казаното и не
може да си напише домашните сам. Сподели ми, че баба му е помагала с домашните.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
М. Е. Е. – 35 г. българин, българско гражданство, неосъждан, с ЕГН **********.
Е.Е. е мой брат. Желая да свидетелствам.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори
истината.
В момента виждам М. 15 дни от месеца. В тези 15 дни, когато М. е при баща си, те
са почти заедно с изключение, когато детето е на училище и бащата е на работа, или
7
съответно детето си има домашни. Детето е изключително изостанало по отношение на
навици, образователни, спортни, хигиенни и бащата се опитва да възстанови тези
навици. М. като цяло няма изграден навик да учи, мързи го да си пиши домашните си,
не е изграден този навик. Баща му постоянно му повтаря, че трябва да си учи уроците,
да си пише домашните, една книга не може да прочете цял месец, не иска, мързи го.
Когато М. има затруднения, баща му му помага, когато не е сигурен в нещо го пита и
баща му му помага. Когато казах, че М. изостава по отношение на хигиенните навици
имах предвид, че след като си дойде от Б., след като брат ми го взе след 1,5, това беше
2020 г., той не знам дали някога си беше мил зъбите, имаше отпред някакъв слой,
жълти от липса на миене, не обичаше да се къпе, имаше и едно шмъркане в носа, един
бактериален проблем. Брат ми го води на лекар и им преписаха антибиотици и
отстраниха проблема, брат ми направи на М. брекети за зъбите.М. видимо е с
наднормено тегло. Той трудно се движи. Брат ми го записа на карате, не само заради
това, но за да може детето да има и социални контакти и редица умения. М. се записа
на карате, защото той е искал това. И.че чисто за теглото му има и други спортове,
които повече ще му помогнат. В свободното си време ходят на разходки, на разни игри
и забавления, много пъти го е довеждал в комплекса в който живея аз. Аз живея в
Манастирски ливади, там има катерушки, люлки, обича да играе с децата, има много
енергия. М. е в добри отношение с моите родители, баба му и дядо му, в близки
отношения е с моя син, взаимно и двамата се търсят, играят си, спят заедно. М. винаги
е имал такова отношение към баба си и дядо си и другите членове, с изключение на
периода, когато не беше покрай нас. Когато се прибра от Б., първите месеци не ни
поглеждаше, проявяваше някаква агресия, отхвърляше ни по някакъв начин. Към баща
му имаше още по-агресивно отношение. Преди това, когато М. се е родил от 2011 г. -
2018 г. отношенията му бяха нормални, когато се разделиха, М. каза на майка си и
баща си „искам да съм три дена при тате, три при мама и другия ден да си го разделим.
Това го каза М. на майка си и баща си малко след като се разделиха през 2018 г. Това,
което го казвам, го знам от моя брат, не е било в мое присъствие. Нещата станаха
бързо, майката отиде в Б. с детето, след това се върна, бащата по никакъв начин не я
възпрепятстваше, но след това август замина и не се върна. Направихме усилия да
намерим къде се намира майката и детето в Б., брат ми за един месец мина 15 000 км,
ходеше до Б. за два, три часа го е видял, отишъл е с моите родители и са го видели.
Майката е казала, че няма да се върне в Б.. След третия път, когато брат ми ходи в Б. с
родителите ми, те бяха шест часа в полицията обвинени, че са били майката, че са
имали саморазправа. След това ги пуснаха, защото видяха, че няма такова нещо. Не
съм виждал да упражнява каквото и да е насилие нито над М., нито над майката. Аз не
съм виждал да има физическа саморазправа с М., нормално е като родител да му се
кара.
На въпроси на адв.А..
8
Аз го виждам, присъствал съм на случаи в които брат ми идва и му казва „хайде
М. напиши си домашните“, но той гледа в телефона. Зная от комуникацията с брат ми,
че не обича да се къпе. Не съм виждал моята майка да учи с М..
На въпроси на адв. Е..
Виждал съм М. в периода, който се прибира от училище, виждам го на базата, в
която работим, баща му го взима от училище. Виждам го там в базата, където работим,
събота и неделя се виждаме. Работното време на брат ми е неопределено, фирмата е
негова, той си определя работното време. Детето е оставало да спи с моя син, те се
търсят много и се разбират.
Адв. А. – моля да допуснете корекция на фамилното име на въззивницата, която
по фамилия е Станкова, в тази връзка представям копие от личната карта, решение на
съда и удостоверение за идентичност и решение за пътуване на детето в чужбина.
Адв. Е. – моля навсякъде в списъка за призоваване и съобщения името да се
вписва И.В. С..
ОПРЕДЕЛИ:
Приема като доказателства по делото представените в днешното съдебно
заседание от жалбоподателката И.П. документи.
Постановява в списъка за призоваване и съобщения името да се вписва И.В. С..
Адв. Е. – на осн. чл. 323, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, моля да
измените постановеното от 24.09.2019 г. определение на ПРС, като представям
писмена молба, подробно мотивирана за причините налагащи това ни искане,
съответно предоставяме на съда за възможността, кога да се произнесе по тази молба,
доколкото и ответната страна да се запознае и за изготви своето възражение.
Адв. Б. – нямам възражение по отношение на молбата, която беше депозирана,
но моля да не бъде уважавана, да ми бъде дадена възможност да се запозная с нея и да
изложа в писмен вид свето възражение. Искам да представя копие от тетрадката на М.
от която е видно, че през времето когато е бил с майка си детето най-често е без
домашна работа. Това е заверено от учителката.
Представям копие от тетрадката на М. за времето когато е с майка си, времето
когато майката упражнява родителските си права, детето най-често е без домашна
работа заверена от учителката.
Адв.Е. – моля да не се приема като доказателство представения документ.
Адв. А. – моля да задължите жалбоподателя Е.Е. да представи оригинала на
9
цялата тетрадка, доколкото представените копия касая само отделни страници.
Съдът намира, че следва да бъде приет като доказателство по делото
представеният от адв. Б. в днешното съдебно заседание документ, като следва да бъде
задължен жалбоподателят най-късно в следващо съдебно заседание да представи в
оригинал цялата тетрадка.
С оглед изложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема като доказателства по делото представените от адв. Б. в дн. с.з.
документи.
Задължава жалбоподателя най – късно в следващо съдебно заседание да
представи оригинала на цялата тетрадка за констатация.
С оглед изложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 22.12.2021 г. от 10.30 ч., за която дата и час страните
са уведомени и призовки няма да получат.
Определя едноседмичен срок на адв. Б. за представяне на становище по молбата
за изменение на привр. мерки.
По молбата за изменение за привр. мерки, съдът ще се произнесе в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10