Р Е Ш Е Н И Е
№492
Добрич, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ изслуша, докладваното
от председателя, административно дело № 597/ 2019 г.
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по жалба
от А.Щ.Д. *** срещу чл. 78, ал. 5 от
Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени
на услуги на територията на община Каварна
(Наредбата).
С жалбата се настоява, че тази разпоредба засяга правата на
жалбоподателя като собственик на имоти в гр. Каварна. Твърди се, че чл. 78, ал. 5
от Наредбата противоречи на влязло в сила съдебно решение на ВАС № 10481 по
адм. дело № 15348/ 2014 г. Иска се да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Поддържа жалбата и иска да му бъдат присъдени сторените разноски по делото,
като представя списък на разноските.
Ответникът – Общински съвет - Каварна, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл.168, във връзка с чл. 196 от АПК, съобрази
нормата на чл. 192а АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред
съда. Съгласно
чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. При служебната проверка за наличието на процесуалните предпоставки
за редовното упражняване на правото на жалба, включително и относно наличието
на правен интерес по смисъла на цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че в случая тези предпоставки са налице по отношение на жалбоподателя. Жалбоподателят
притежава имоти на територията на Община Каварна (л. 164 – 212), поради което
за него съществува правен интерес от оспорване на конкретната разпоредба,
касаеща възможността, лицата, които няма да ползват визираната в чл.72 от
Наредбата услуга по сметосъбиране и сметоизвозване през съответната година или
през определен период от нея, да се освобождават от заплащане на съответната
такса при условие, че до края на предходната година подадат декларация в
общината по местонахождение на имота, като с оспорената алинея 5 е разписано,
че в случай, че правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване
е притежание на няколко лица, декларацията по ал. 1 се подава от всеки съсобственик/ползвател.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Наредба № 3 за определянето
и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна е приета с решение № 73 по протокол № 7 от
29.03.2016 г. на Общински съвет Каварна, многократно изменяна в различни свои части.
По делото са приложени доказателства, от
които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Същата се явява валиден
нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.
С
текста на чл. 8 от Закона за нормативните актове законодателят е разписал
възможността всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени
отношения с местно значение, като същевременно и съгласно чл. 15, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Същевременно
с нормата на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) е предвидено Общинският
съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги. Наредбата, в която се намира оспорената разпоредба, е приета
именно по силата на тази законова делегация, поради което е приета от компетентен
орган.
Текстът на чл. 78, ал. 5 от Наредбата гласи: „Когато правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко
лица, декларацията по ал. 1 се подава от всеки съсобственик/ползвател.“(л. 59)
В ал. 1, както беше посочено вече, е разписана възможността лицата, които няма
да ползват визираната в чл.72 от Наредбата услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване през съответната година или през определен период от нея, да
се освобождават от заплащане на съответната такса при условие, че до края на
предходната година подадат декларация в общината по местонахождение на имота.
С текста на чл. 8 от ЗМДТ са разписани принципите, при които Общинският
съвет определя размера на таксите за предоставяните на територията на
съответната община услуги. Същевременно с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е указано, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9
реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през
определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Видно
от описаното по – горе, този ред се съдържа в нормата на чл. 78 от Наредбата. Предвиждането
съответства на уреденото с нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, съгласно която не
се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на
битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
Наредбата противоречи на съдебно решение на ВАС, а именно на съдебно решение на
ВАС № 10481 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 15348/ 2014 г. Дори да се вземе
предвид посоченото съдебно решение, то противоречие не се открива и спрямо
него. Решението касае случай, в който не е бил приет ред за освобождаване от
такса битови отпадъци при неползване на имот и какви следва да са действията на
съответните общински служители, ако е налице такъв казус. Това съдебно решение
е неотносимо към предмета на делото, доколкото Общински съвет Каварна е
изпълнил своето задължение и е разписал ред, по който да бъдат освобождавани
правоимащите лица от заплащане на такса битови отпадъци и е създал образец на
декларация.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от Наредбата обаче е формулирана неясно. С
писмо на Кмета на Община Каварна с № РД – 01 – 5090/ 02.09.2016 г. (л. 196),
жалбоподателят е уведомен, че подаването на молба за освобождаване само от
негово име и подписана само от него, не може да го ползва за освобождаване от такса
битови отпадъци. От подаваните и приети по делото декларации се установява, че
са търсени всички съсобственици, за да се подпишат под декларацията и да бъде
подадена тя в срок. Образецът на декларация, изготвен от местната изпълнителна
власт (л. 184), сочи, че тълкуването на Кмета, който прилага Наредбата, е, че
декларацията следва да бъде подадена от всички заедно, като бъде подписана от
всички. В самата разпоредба е записано „от всеки един съсобственик/ползвател“.
Не става ясно от всеки един поотделно или заедно, както е образецът. Така, по
начина на формулиране, разпоредбата създава трудности за нейното тълкуване и
прилагане. Съгласно чл. 4 от Европейската харта за местно самоуправление,
основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от
Конституцията или от закона. Органите на местно самоуправление разполагат в
рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който
не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт. Предвид
чл. 4, т. 4 от Хартата, правомощията, поверени на органите на местно
самоуправление, трябва да са пълни и неограничени. Същевременно Европейският
съд по правата на човека в своите решения счита, че при регламентация на
основните права вътрешното законодателство, следва да е достъпно, предвидимо
и прецизно. Нормотворчеството изисква специализираност, пълнота,
всеобхватност и изчерпателност при уреждане на обществените отношения в
определена област. Това от своя страна осигурява на гражданите, спрямо които се
прилага, достъпност, прозрачност и яснота на правната регламентация, каквито
изисквания са разписани с нормите на чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 12, ал. 1 от АПК. В случая е налице противоречие на чл. 78, ал. 5 от Наредбата с тези
принципи. Нормата противоречи на заложеното изрично в чл. 9, ал. 1 от ЗНА разпоредбите
на нормативните актове да се формулират на общоупотребимия български език,
кратко, точно и ясно. В този смисъл оспорената разпоредба следва да бъде
отменена.
Законодателят чрез чл. 71, т. 2 от ЗМДТ е разписал условията, при
които не се заплаща такса битови отпадъци и услугите, за които не се заплаща.
Доколкото се касае за услуга „сметосъбиране и сметоизвозване, то тази услуга се
извършва спрямо имота, а не спрямо неговите собственици. С оглед на това, дори
и само един от съсобствениците да ползва имота, то услугата се предоставя. В
този смисъл очевидно местният орган на власт е искал да разпише, че ако имотът
се ползва от някой от съсобствениците, то освобождаване няма да е налице,
затова следва да има подадена декларация от всеки един от тях. Нормите обаче
следва да бъдат написани ясно и да нямат нужда от тълкуване, за да бъдат
надлежно изпълнявани задълженията от гражданите, съответно да бъдат ползвани
предоставените им със закон права. В случая това не е сторено. Възможността за
неплащане на такса битови отпадъци при неползването на недвижим имот е лично
право на всеки собственик и като такова може да бъде упражнено само от него. Вярно
е, че не може, подадена декларация от един от съсобствениците, да ползва и
останалите съсобственици, но поради факта, че правото по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е
лично и следва да бъде упражнено от всеки собственик. Тълкуването, че
декларацията за освобождаване от
заплащане на услугата поради неползване на тази услуга, следва да бъде
подписана от всички съсобственици, което се съдържа в писмото на кмета на
общината, се явява в нарушение на закона. Местният орган е поискал подаване на
декларация от всеки един, за да е ясно, че имотът не се ползва като цяло,
защото само тогава може да бъде налице освобождаване от заплащане на услугата.
Това обаче следва да е разписано ясно и точно. Общинският съвет може да разпише
правила за проверка ползването на имота, съответно да укаже, че не се извършва
освобождаването от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по
Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател
през посочения в декларацията период или част от него, но не може да задължава
събиране подписи от всички съсобственици, в какъвто смисъл е писмото на кмета,
защото по този начин поставя упражняването на това лично право в зависимост от
упражняването му или не от други лица, което е недопустимо. Обстоятелството, че
обр. 1 по чл. 78 от Наредбата е изготвен по различен от разписания в
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Наредбата начин, доказва още веднъж, че тази
разпоредба е неясна и следва да бъде прецизирана.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че ответникът не е
съобразил поставените със Закона за местните данъци и такси, съответно със Закона
за нормативните актове изисквания, като е определил неясен, непрецизен ред, изискуем
по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, за случаите, когато имотът е съсобствен, по който
лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период
от нея, да се освобождават от заплащане на съответната такса.
С оглед сторения анализ, жалбата като основателна следва да бъде
уважена, а оспорената разпоредба – отменена.
Предвид изхода на спора, представения списък за разноски и доказателствата по делото в
тази насока, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 10 лв. държавна такса
за образуване на дело, 4 лв. комисиона към нея за банков превод, 20 лв.
държавна такса за обнародване на оспорването, 4 лв. комисиона за банков превод
към нея или общо 38 лв.
По отношение претендираните суми за кореспондентски пратки и за
пътни от Варна до Добрич и обратно за явяване на заседание по делото, не са
представени доказателства, поради което искането следва да бъде оставено без
уважение. По отношение претенцията за дневни на основание чл. 215 от КТ, такива
на страните по делото не се дължат. Освен това, следва да се отбележи, че
съгласно чл. 168 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК разноски за явяване се
дължат само на свидетелите по делото. Явяването на страните не е задължително.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал.
1 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на А.Щ.Д. *** чл.
78, ал. 5 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните данъци,
такси и цени на услуги на територията на община Каварна.
ОСЪЖДА Община Каварна да заплати на А.Щ.Д., ЕГН **********,***
сторените по делото разноски в размер на 38 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен съд с касационна жалба/
протест в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.
След влизането му в сила решението да се
обнародва по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: