РЕШЕНИЕ
№691 /07.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 659 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба на Я.К.М. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000113/18.04.2019г.,
издадена от Началника на РУ-Харманли към
ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, незаконосъобразна и неправилна, поради издаването ѝ при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Излага съображения, че заповедта не съдържа необходимите по закон реквизити като липсва нужната по закон конкретизация с ясно и точно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ, и на разпоредените последици, както и поради това, че е издадена от некомпетентен орган, което я опорочава до степен на нищожност. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като изложената такава е непълна, неточна и невярна, и не са отразени всички обстоятелства от значение за случая. Оспорва констатациите в заповедта, както и истинността на АУАН, въз основа на който е издадена като счита, че неправилно е приложен материалният закон. Твърди, че не са налице фактическите и правните основания за издаване на оспорената заповед, не са спазени административно-производствените правила при издаването ѝ, както и че е нарушена административно-наказателната процедура по съставяне на АУАН, на който тя се основава. Сочи също, че изразената в диспозитива воля противоречи на наименованието на акта и не е ясно какво точно има предвид органа, като конкретния срок на санкцията не съществува, респ. формулиран е в противоречие със закона, а освен това налагането на ПАМ в такъв срок е необосновано и немотивирано.
По изложените съображения, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски съгласно представен списък.
В допълнителна писмена молба, депозирана чрез пълномощник, жалбоподателят доразвива подробно оплакванията си във връзка с твърдяната нищожност, съотв. незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът – Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №190271-000113/18.04.2019г.,
издадена от Началника на РУ-Харманли към
ОДМВР-Хасково, на основание чл.171, т.2А б.А от ЗДвП, на Я.К.М. е
наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС (описано в обстоятелствената
ѝ част по марка и регистрационен номер) за срок от 6 месеца до 1 година
(6мес.), а именно за 180 дни“. В
мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че на 17.04.2019г. в 16.15
ч. в гр.Харманли, Я.К.М. като собственик на мотоциклет „Вангие“ с рег.№ ., е предоставил
управлението му на лице, което не притежава свидетелство, валидно за
категорията към която спада управляваното МПС и е съставен АУАН серия АА /127996.
По делото е представено заверено копие от АУАН серия АА с бланков №127996 от 17.04.2019г., съставен на Я. К.Я. за нарушения на чл.150а ал.1 и на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Видно от отбелязването в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, същата е връчена на Я.М. на 22.05.2019г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е направено в срок, насочено е срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно.
При проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното:
В случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №272з-906/20.03.2019г. – т.6, Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил Началниците на РУ в ОДМВР Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а от посочената законова разпоредба. Предвид издаването на заповедта от компетентен орган, на това основание същата не е нищожна.
Не е налице нищожност на оспорената заповед и на останалите твърдени основания, а именно поради липса на ясно и точно посочване на фактическите и правните основания за издаването ѝ, и на разпоредените последици.
Неясното и неточно посочване на фактическите и правните основания за издаване на административния акт и на разпоредените с него последици има отношение към изискването за форма на същия. В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорения акт. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма като съдържа посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171 т.2а б.”а”от ЗДвП. В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими именно към визираните в разпоредбата на чл.171, т.2а б.”а” от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН серия АА с бланков №127996 от 17.04.2019г., което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване регистрацията на ППС за определен срок. Доколко този срок е законосъобразно определен, е въпрос, относим към материалната законосъобразност на оспорения акт.
Не се установява и нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, вкл. такова, което да е толкова съществено, че да обуслови нищожност на същата. Твърденията на жалбоподателя за издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка не се споделят. За да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.2а, б.“а“. Твърденията на жалбоподателя за неспазване на административнонаказателната процедура по съставянето на АУАН са неотносими към законосъобразността на процесната ПАМ и подлежат на проверка в друго производство, различно от настоящото. Следва единствено да се посочи, че в настоящото производство констатациите по съставен АУАН, във връзка с който е приложена и ПАМ, могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва тези констатации, а излага само твърдения и то неконкретизирани. Наред с това следва да се отбележи, че приложената в случая хипотеза на материалноправната норма не изисква АУАН да е съставен срещу лицето, спрямо което е приложена ПАМ, поради което оплакването, че актът не е издаден във връзка с извършено от оспорващия нарушение е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за разминаване на фактическата обстановка, описана в АУАН и в процесната заповед. Подобно оплакване няма как да бъде споделено, доколкото се касае за различни по вид актове, издадени в различни по характера си производства. Същественото, което следва да се отбележи е, че в оспорената заповед са възпроизведени обстоятелствата от АУАН, релевантни за издаването ѝ, респ. относими към материалноправните предпоставки по чл.171 т.2а б.”а” от ЗДвП.
Съдът счита, че оспорената заповед е несъответна на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП спрямо собственик на МПС, предоставил управлението му на водач, който не притежава свидетелство, валидно за категорията към която спада управляваното превозно средство. Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, непритежаващо свидетелство, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Тези предпоставки се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
В случая се установява, че на 17.04.2019г. Я. К.Я. е управлявал описания в заповедта мотоциклет без да
притежава свидетелство, валидно за категорията му. Не се доказва, дори и не се
твърди от жалбоподателя, че Я.
К.Я. притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията на посоченото МПС. Доказването на този положителен факт е в тежест
на жалбоподателя, а не на административния орган, позовал се на отрицателния
факт – непритежаване на валидно за съответната категория свидетелство за
управление от конкретния водач, управляващ чуждо превозно средство. Същевременно липсват основания да се приеме,
че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС. Фактът на управление на
МПС от лице, непритежаващо свидетелство, валидно за категорията му, както и
собствеността на МПС , съдът счита за
безспорно установени от приложения АУАН
серия АА с бланков №127996 от 17.04.2019г., констатациите по който, както вече
се посочи, жалбоподателят не е оборил чрез надлежни доказателства. При така установеното съдът счита, че в случая са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Независимо от
последното обаче, същата е приложена в несъответствие
с материалния закон.
Съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година. В процесната заповед е посочено, че регистрацията на ППС се прекратява „за срок от 6 месеца до 1 година (6мес), а именно за 180 дни“. Подобно определяне на продължителността на ПАМ е в противоречие със закона. Конкретизирайки, че ПАМ се прилага за 180 дни, ответникът е определил срок, какъвто в ЗДвП не се предвижда. Дори и да се приеме с оглед посоченото в скоби, че административният орган е имал предвид минималният 6 – месечен срок на ПАМ, то следва да се отчете, че изчислен в дни, този срок не се равнява на 180 дни. При това положение, оспорената заповед се явява несъответна материалния закон, което обуславя отмяната ѝ на основание чл.146 т.4 от АПК.
Материалната незаконосъобразност на оспорения акт в случая
не води до неговата нищожност, доколкото същият не е издаден при пълна
липса на законовите предпоставки за това.
По изложените съображения оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на производството, на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер 610.00 лв, съгласно
представен списък, представляващи 10.00 лв – внесена държавна такса и 600.00 лв
– договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, според Договор за правна
защита и съдействие от 31.05.2019г. и разписка от 05.06.2019г.,платими от
бюджета на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0271-000113/18.04.2019г., издадена от Началника на РУ-Харманли
към ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, да
заплати на Я.К.М. ***, с посочен съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер
610.00 (шестстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: