№ 510
гр. Варна, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500045 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 80444/30.10.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу решение № 3119/26.09.2023г. постановено по гр.д.№ 817/2022г. на ВРС,
с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от жалбоподателя против С. Б. И.а
– Г. иск с правно основание чл.72, ал. 1 от ЗС, във вр. с чл. 74, ал.2 от ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9778,25 лева, представляваща обезщетение за
извършени подобрения в периода м.януари – м.юли 2019г. в следния недвижим имот:
апартамент №1, находящ се в гр. Варна, ул. „С. в." № 20, ет. 2, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор: ......... по КККР на гр. Варна, ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН е жалбоподателят да заплати на С. Б.
И.а – Г. сумата от 1800 лева, представляваща сторени от ответницата разноски и е ОСЪДЕН
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 640 лева,
представляваща внесен депозит за вещо лице
Въззивникът – Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с материалния
закон.
Възразява срещу дадената от съда квалификация на предявения иск като такъв по
чл.72, вр.чл.74 от ЗЗД и формираните мотиви по въпроса за качеството му на добросъвестен
владелец на процесния имот. Твърди, че в изпълнение на указания на съда е уточнил с
молба от 27.01.2022г., че разходите за ремонтните дейности е направил в качеството на
гестор и претендира за тях сумата, с която се е обеднил, т.е разходите, които реално е
направил за ремонтните и подобрителните дейности. Твърди, че основанието на
претенцията му е забраната за неоснователно обогатяване, поради което моли обжалваното
1
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно
основание чл.61, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Претендира за присъждане на съдебно-
деловодните разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. Б. И., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Счита наведените във въззивната жалба възражения срещу дадената от съда правна
квалификация на предявения иск за неоснователни, включително и с оглед липсата на
оспорване на доклада на делото изготвен в първото по делото съдебно заседание. В случай
на извод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с
доклада на делото, моли на страните да бъде предоставена възможност да ангажират
относими към спора доказателства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 80444/30.10.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу решение № 3119/26.09.2023г. постановено по гр.д.№ 817/2022г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 45/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 13.03.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3