№ 18
гр. Варна, 06.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000723 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Ф. З. А. с ЕГН **********
и Х. А. И. с ЕГН ********** против решение № 260002/15.07.2022г. на
Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 59/2019г. в частта относно
началния момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху
уважения иск за причинени неимуществени вреди. Според въззивниците
съдът неправилно е присъдил лихвата от датата на предявяване на исковете –
02.12.2019г. поради това, че визираният в КЗ срок за произнасяне по
предявената претенция за заплащане на обезщетение не намирал приложение
в случая, тъй като застрахователят – ответник изрично бил поискал, но до
предявяване на иска ищците не му били представили необходимите
документи, установяващи изхода на образуваното по повод на ПТП
досъдебно производство. Изразяват и несъгласие с извода, че лихва по чл.497
КЗ не би могла да се дължи от момент, предшестващ приключването на ДП.
Според тях приложимата в случая правна норма е чл.429 ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за заплащане на лихва от датата на
уведомяването му или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в седмодневен срок от
датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя
1
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или
това конкретно е 25.12.2018г. Застрахователят е уведомен от самите
пострадали на 04.02.2019г., поради което това е и най-късната дата, от която
се дължи лихва. Цитират съдебна практика, според която искането на
застрахователя за изготвени в наказателното производство експертизи и на
акта за приключването му не представляват искане по реда и при условията
на чл.106 ал.3 от КЗ. Съгласно чл.496 ал.3 т.1 от КЗ застрахователят не може
да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение
когато е представен Констативен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият
случай. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.107 ал.1 КЗ. Молят да
им бъде присъдена законна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на ПТП или от 25.12.2018г., евентуално – от
04.02.2019г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр.София против същото решение, но в частта, в която исковите претенции за
присъждане на застрахователно обезщетение са уважени за горницата над по
60 000лв за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 02.12.2019г. до окончателното им изплащане. Въззивникът счита
определената от съда основна база на обезщетението, от която е направена
редукцията, за завишена. Справедливото обезщетение би било по 100 000лв
за всеки, с последващо намаляване на този размер поради доказано
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при ПТП.
Приетият от съда процент на съпричиняване от 10 % също е изключително
занижен с оглед на това коя е водещата травма за настъпване на леталния
изход. Предвид заключението на медицинския експерт, че ако пострадалият е
бил с поставен предпазен колан тялото му е щяло да остане прикрепено към
седалката и не би настъпила тежката черепно-мозъчна травма, намира, че
този процент е поне 40 %. Определеният размер на обезщетение се явява
завишен и съобразно съдебната практика в подобни случаи. Съдът не е
извършил съвкупна оценка на доказателствата по делото и неправилно е
приложил критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД. По делото
не се доказа изключителен срив на психиката на ищците. Събраните гласни
2
доказателства не съдържат удостоверяване на обстоятелства, които да
обосноват паричния еквивалент на присъдените обезщетения. Иска се
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него – постановено
друго, по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат
отхвърлени за горницата над по 60 000лв за всеки ищец, ведно с всички
законни последици.
В постъпил писмен отговор въззиваемата по жалбата страна излага
доводи за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение.
Доказателствени искания не са направени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбите са подадени в срок от надлежни страни в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежат на разглеждане
по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07.03.2023г. от 13,30часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3