Решение по дело №374/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С разпореждане от 12.07.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 80 по описа за 2011 г. на същия съд е върната въззивната жалба на В. К. Ж. против решение № 69/06.06.2011 г. по гр.д. № 80/2011 г. по описа на РС – Момчилград, като подадена след изтичането на срока за обжалване.

Недоволна от така постановеното разпореждане е останала частната жалбодателка В. К. Ж., която чрез своя процесуален представител го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът неправилно изчислил срока, в който следвало да бъде подадена въззивната жалба. Съобщението, ведно с решение № 69/06.06.2011 г. по гр.д. № 80/2011 г. по опис ана РС – Момчилград било получено на 24.06.2011 г., като двата дни, следващи датата на получаването, били неприсъствени (събота и неделя – 25 и 26 юни 2011 г.), поради което срокът започвал да тече от 27.06.2011 г. Подавайки жалбата по пощата с клеймо 11.07.2011 г., жалбодателката била спазила двуседмичния срок, който изтичал на 11.07.2011 г. Моли съда отмени обжалваното разпореждане на Момчилградския районен съд и да задължи решаващия съд да приеме въззивната жалба като подадена в законоустановения срок.

Ответникът М. Е. Ж. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частната жалбодателка констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Безспорно по делото е, че съобщението за изготвеното решение на Момчилградския районен съд, ведно с препис от него, е получено от адвоката на жалбодателката на 24.06.2011 г. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, или на 08.07.2011 г. Текстът на чл.60, ал.6 от ГПК предвижда, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Неоснователно е в тази връзка твърдението на процесуалния представител на жалбодателката, че срокът не е текъл след връчване на съобщението, поради обстоятелството, че двата следващи дни са били неприсъствени. В закона не е предвидена подобна хипотеза, при която сроковете спират да текат в неприсъствени дни. Единственото изключение е за последният ден от срока, съгласно изричната разпоредба на чл.60, ал.6 от ГПК, но настоящият случай не е такъв. Последният ден, в който изтича срокът за подаване на въззивната жалба е 08.07.2011 г., който е присъствен и след изтичането му е погасено правото на въззивна жалба. Подавайки въззивната жалба на 11.07.2011 г., жалбодателката не е спазила двуседмичния срок, предвиден в текста на чл.259, ал.1 от ГПК, поради което жалбата й е просрочена. Ето защо обжалваното разпореждане на Момчилградския районен съд е обосновано и правилно, а частната жалба на В. К. Ж. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. К. Ж., представлявана от адв. Страхил А., против разпореждане от 12.07.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 80 по описа за 2011 г. на същия съд, с което е върната въззивната жалба на В. К. Ж. против решение № 69/06.06.2011 г. по гр.д. № 80/2011 г. по описа на РС – Момчилград, като подадена след изтичането на срока за обжалване.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при наличие предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.