№ 65
гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
търговско дело № 20244001000053 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 138 от 22.12.2023 г. по т. д. № 76/2023 г. Окръжен съд
Плевен е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Я. П. против
СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“ със седалище гр. Плевен, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна
решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 07.06.2023 г..
Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. Я.
П., която чрез пълномощника си адвокат Г. П. от САК го обжалва пред ВтАС
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни
доводи относно неправилна преценка на представените по делото
доказателства и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от
страна на първоинстанционния съд. Поддържа се, че решението на
Управителния съвет /УС/ за свикване на Общо събрание /ОС/ на
Сдружението, взето на 24.04.2023 г. е взето неприсъствено в хипотезата на чл.
14 ал. 7 от Устава на Сдружението, но без да е приподписано от всички
членове на УС и конкретно от въззивницата като член на УС, поради което
според въззивницата ОС на Сдружението се явява незаконосъобразно
свикано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
правото на въззивницата да участва в ОС не е нарушено при положение, че по
делото липсват доказателства да е надлежно поканена за същото чрез връчена
покана. Счита, че обстоятелствата, че е узнала от залепена покана на мястото
1
за обявление по седалището на дружеството и е присъствала на събранието са
без значение, тъй като чл. 10 ал. 4 от Устава на Сдружението предвижда
формален ред за връчване на писмена покана с конкретно съдържание на
всеки член на Сдружението 10 дни преди провеждането му, а предвидения в
чл. 26 ал. 3 от ЗЮЛНЦ ред за свикването му касае хипотеза, в която друго не
е предвидено в устава. Поддържа, че освен въззивницата не са поканени
надлежно и други членове на Сдружението и изводите на съда в тази насока
са необосоновани. Счита, че такива са членовете Е. Й. Г., която не се е
подписала в списъка за получаване на покана, В. И. Я., А. П. С. и П. Т. Т.
срещу чиито имена е посочено получаване чрез пълномощник без да се
посочи наличие на конкретно пълномощно за получаване на поканата. Счита,
че представените пълномощни в полза на М. И. за представителство на ОС не
съставляват пълномощни за получаване на поканата за същото, а наред с това
не е ясно кога са получили поканата, тъй като срещу имената им са посочени
дати, съвпадащи с датите на упълномощаване. Посочва също, че от
съдържанието на самата покана не се установява по чия инициатива се свиква
ОС на Сдружението, с което процедурата по свикването му също е опорочена.
По отношение на кворума при вземане на решенията от ОС на Сдружението,
предмет на иска, въззивницата поддържа, че са участвали лица, които не са
членове на Сдружението, както и че други членове изобщо не са участвали.
Позовава се на решенията на ОС на Сдружението от 21.02.2023 г. , с които
членският състав на Сдружението е променен чрез освобождаване на някои
членове и приемане на нови членове и счита, че към 07.06.2023 г. ОС на
Сдружението не включва само учредителите както неправилно е приел
първоинстанционния съд. Счита за неоснователни възраженията на
представителя на Сдружението, че след като новите членове на Сдружението
не са вписани в търговския регистър /ТР/ следователно не следва да участват
в ОС и счита, че следва да се представят актуалните списъци на членовете на
ОС към датата на провеждане му. Моли се въззивният съд като съобрази
доводите в жалбата да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск
и да отмени решенията на ОС на Сдружението, проведено на 07.06.2023 г..
Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С
жалбата се представя пълномощно, договор за правна помощ и квитанция за
внесена държавна такса. С жалбата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника по въззивната жалба СДРУЖЕНИЕ
„ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен, представлявано от председателя
му М. И., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди се,
че отношенията в Сдружението са влошени в резултат на поведението на
въззивницата, което е мотивирало останалите 9 съучредители на сдружението
да вземат решение за закриването му. Твърди се, че лично председателя на
Сдружението е връчил покана на въззивницата, но същата я е скъсала
демонстративно, а след това присъствала на проведеното ОС, чиито решения
2
оспорва. Моли се въззивният съд като съобрази доводите в жалбата да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.
В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. С писмена
молба от пълномощника й адвокат Г. П. от САК е поискано отлагане на
делото за нова дата, но същата е оставена без уважение от съда като
недоказана и поради това неоснователна. В определения от съда срок за
писмени бележки по делото не са постъпили такива от въззивницата.
В о.с.з. въззиваемата страна СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ
ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен се представлява от председателя си М. И.,
поддържа депозирания отговор и оспорва въззивната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена на 25.01.2024 г. / чрез куриер/ в срока по
чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по
същество.
С исковата молба /ИМ/ и допълнителната ИМ, депозирана в срока по
чл. 372 от ТЗ ищцата М. Я. П. е заявила, че в качеството на член на
СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен /наричано за
краткост Сдружението/ предявява иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от
ЗЮЛНЦ за оспорване на законосъобразността на всички взети на 07.06.2023
г. решения на Общото събрание /ОС/ на Сдружението. Позовава се на
нарушения при свикване на ОС и взимане на решенията в противоречие с
разпоредбите на чл. 10 ал. 2 и ал. 4, чл. 14 ал. 1, ал. 4 и ал. 7 от Устава на
Сдружението и закона. Твърди се, че решението на Управителния съвет /УС/
от 24.04.2023 г. за свикване на ОС е взето без нейно надлежно участие като
член на УС, ОС не е редовно разгласено чрез връчване на надлежни покани на
всички членове на Сдружението, при взимане на решенията на ОС са взели
участие членове, които са изключени и не са взели участие членове на ОС,
които не са поканени. Твърди се, че на проведено на 21.02.2023 г. ОС на
Сдружението членският състав на същото е променен чрез освобождаване на
някои членове и приемане на нови.
3
С отговорите на основната и допълнителната ИМ, депозирани от
председателя на Сдружението М. И. се оспорва основателността на
предявения иск. Възразява, че решенията са взети в съответствие с Устава на
Сдружението, при участието след редовната им покана на всички членове на
Сдружението, вкл. ищцата, както и че в Сдружението не е извършвана по
надлежния ред промяна на членския състав и същото от момента на
учредяването му до датата на проведеното на 07.06.2023 г. ОС включва само
първоначалните 12 учредители. Оспорва на проведеното на 21.02.2023 г. ОС
на Сдружението да е бил налице кворум за изключване на членове на
Сдружението и приемане на нови, поради което да са настъпили валидни
промени в членския състав на същото.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от
ЗЮЛНЦ Плевенският окръжен съд е приел, че искът е допустим като подаден
от член на Сдружението в законовия срок, но неоснователен, тъй като не са
налице законовите предпоставки за отмяна на атакуваните решения на ОС на
Сдружението, взети на 07.06.2023 г. Съдът е приел, че за неоснователни
оплакванията на ищцата за незаконосъобразно свикване на ОС от УС на
Сдружението. Като е съобразил разпоредбите на чл. 14 от Устава на
Сдружението и чл. 32 от ЗЮЛНЦ, показанията на свидетелката С. С. и
обясненията на Председателя на Сдружението, съдът е приел, че заседанието
на УС е надлежно свикано от Председателя на Сдружението за 24.04.2023 г.,
а взетото от него решение за свикване на ОС при мнозинство от 2 гласа се
явява надлежно взето, тъй като на заседанието са присъствали повече от
половината от членовете на УС. Приел е, че липсата на доказателства за
надлежната покана на ищцата не опорочава взетите решения от УС, тъй като
и при участие и изразяване на несъгласие присъствието й не би променило
крайния резултат на решението. Съдът е приел, че по делото са представени
доказателства, че писмени покани за ОС са били връчени на всички
учредители на сдружението съобразно изискванията на чл. 10 ал. 4 от Устава
на Сдружението, с изключение на ищцата, а с факта на участието си в
проведеното на 07.06.2023 г. ОС същата е доказала, че правото й участие в
ОС не е било нарушено. Приел е въз основа на представените по делото
писмени доказателства, че в ОС са взели участие всички членове на
Сдружението, които се явяват и негови учредители. Приел, че по делото не са
представени доказателства за надлежна промяна на членския състав на
4
Сдружението в съответствие с изискванията на чл. 4 ал. 2 от Устава на
Сдружението за новоприети членове и чл. 4 ал. 8 от Устава на Сдружението
за отпадналите членове. Приел е, че представеният по делото протокол за
проведено на 21.02.2023 г. ОС на Сдружението не удостоверява валидно
взети решения от ОС, тъй като в протокола е отразено, че присъстват само
трима от членовете на Сдружението. Счита, че при липса на доказателства за
редовното свикване и провеждане на това ОС на Сдружението следва да се
направи извод, че не е бил налице изискуемия от чл. 10 ал. 5 от Устава на
Сдружението кворум, като не е посочено, че ОС е проведено в хипотезата чл.
10 ал. 5 изр. 2 от Устава на Сдружението. Съдът е приел, че наред с това в
протокола се съдържат противоречия, тъй като при вписаните трима
присъстващи в протокола, при гласуването за отделните решения са
отразявани различен брой лица /4, 6, 7/ и не става ясно какви са тези лица.
Наред с това е приел, че по делото не е доказано, че решенията на ОС от
21.02.2023 г. за приемане на нови членове и освобождаване на учредители е
взето при наличие на предпоставките на чл. 4 от устава на сдружението, тъй
като липсват данни за дата на подаване и получаване на молбата за прием на
новите членове, както и данни за отсъствие на членове и неплащане на
членския внос в продължение на три поредни месеца по неуважителни
причини, констатира от УС въз основа на счетоводните документи на
Сдружението за събиране на членски внос. Съдът е приел, че представените
от ищцата и приети като писмени доказателства по делото списъци с членове
на Сдружението, заверени от председателя, както и списъци и извлечение от
сметка за заплатен членски внос, в които фигурират лица, различни от
учредителите не опровергават тези изводи, тъй като членственото
правоотношение не възниква с плащането на членски внос, нито се
прекратява при неплащането му, а наред с това доказателствата
кореспондират с обясненията на Председателя на Сдружението, че от 2018 г.
дейността на Сдружението фактически е преминала към „ЛАЙЪНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ – чуждестранна благотворителна организация, при което
различни лица са вземали участие в тази дейност и са плащали членски внос,
без да са били приети за членове на Сдружението по надлежния ред. При тези
изводи съдът е приел, че решенията, взети на 07.06.2023 г. от ОС на
Сдружението за разходване на средствата на Сдружението, прекратяване на
дейността му и ликвидацията му, както и за избор на ликвидатор са валидно
5
взети и съобразени с Устава на Сдружението и закона и не подлежат на
отмяна по реда на чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ.
Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и
правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно постановено от Плевенския ОС при
спазване на изискванията на чл. 25 ал. 6 от ЗЮЛНЦ за разглеждане на спора
от окръжния съд по седалището на Сдружението.
С депозираната на 07.07.2023 г. пред Плевенския окръжен съд ИМ от
М. Я. П., в качеството на член на СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ
ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен е предявен иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от
ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на Сдружението, взети на 07.06.2023
г. като незаконосъобразни поради противоречие с разпоредбите на чл. 10 и
чл. 14 от Устава на Сдружението.
Искът по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ е конститутивен и е предназначен да
осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им
с незаконосъобразни или противоуставни решения на ОС на сдружение с
нестопанска цел. Активно легитимирано да предяви този иск е само лице,
което притежава право на членство в съответното сдружение. Съгласно
установената практика на ВКС при иск за отмяна на решение на сдружение с
нестопанска цел ищецът може да се позовава на ограничаване на правото на
гласуване или на участие на други членове, ако упражняването на тези им
права е от значение за наличието на кворум за провеждане на ОС и/или на
мнозинство при вземането на решение /арг. решение № 94 от 15.10.2012 г. на
ВКС по т. д. № 734/2011 г., I т. о., ТК и др./
Установява се от представения в първата инстанция Устав на
въззиваемото Сдружение, че в същият наред с останалите обстоятелства
подробно са уредени членството, правата и задълженията на членовете на
сдружението /чл. 4 – чл. 5/, имуществото на сдружението /чл. 6 –чл. 7/,
органите на управление, компетентността и представителството на същото
/чл. 8 – чл. 16/, задълженията за водене на книги за протоколите от
заседанията на колективните органи на сдружението и за ежегоден контрол
/чл. 17 – чл. 18/ и преобразуването, прекратяването и ликвидацията на същото
/чл. 19-20/. Установява се, че съгласно чл. 23 от Устава за неразрешените със
същия въпроси следва да се прилагат разпоредбите на закона. Установява се,
6
че Уставът е подписан от 12 - те учредители на сдружението: М. Н. И., С. Н.
С., Н. М. Т., Ю. Б. Ц., Е. Й. Г., Т. Н. А., В. И. Я., А. П. С., М. Я. П., А. В. Н., И.
К. И., П. Т. Т..
Установява се от представеното в първата инстанция удостоверение за
актуално състояние на въззиваемото Сдружение, че същото се представлява
от председателя на сдружението и на УС М. Н. И., както и че членове на УС,
заедно с председателя са въззивницата М. Я. П. и С. Н. С..
Установява се от представения по делото в първата инстанция
протокол от проведено заседанието на УС на въззиваемото Сдружение на
24.04.2024 г., че същото е проведено при личното участие на Председателя на
УС и члена на УС С. Н. С., като е отразено отсъствието на въззивницата в
качеството на член на УС. Установява се, че на заседанието с мнозинство
присъстващите двама членове на УС са взели решение за свикване на ОС на
Сдружението за 07.06.2023 г. и дневния ред на същото: вземане на решение за
разходване на средствата на Сдружението, вземане на решение за
прекратяване на дейността на Сдружението и ликвидацията му, избор на
ликвидатор.
Установява се от представените от въззивницата в първата инстанция
писмени доказателства, че през периода от 28.03.2023 г. до 25.04.2023 г.
същата е била извън страната.
Установява се от представените по делото протокол от проведено ОС
на Сдружението на 07.06.2023 г. и списък към същия, подписан от
присъстващите членове на ОС, че в ОС лично или чрез пълномощник са
взели участие единадесет членове на Сдружението, които са и негови
учредители с изключение на Е. Й. Г., която е отсъствала. Установява се, че
въззивницата, ищца в първата инстанция М. Я. П. е един от присъстващите
лично общо осем членове на Сдружението, а трима от членовете - В. И. Я., П.
Т. Т. и А. П. С. са били представлявани от пълномощника си М. Н. И. по
силата на нотариално заверени пълномощни. Установява се от протокола, че
ОС е проведено по предварително определен дневен ред, като с гласовете на
седем от членовете на Сдружението, в това число тримата представлявани от
Председателя на Сдружението не е прието предложението на въззивницата в
дневния ред да бъде приета нова точка „разни“. Установява се, че по т. 1 от
дневния ред относно вземане на решение за разходване на средствата на
7
Сдружението са изказани предложения от Председателя на Сдружението М.
Н. И. и членовете на Сдружението И. К. И. и Ю. Б. Ц., след което е извършено
гласуване по всяко от предложенията. Установява се, с гласовете на шест от
членовете на Сдружението е възприето предложението на Председателя на
Сдружението и е взето решение след плащане на адвокатска кантора ПЕЕВ
останалите средства да се дарят на три институции – Център за деца с
умствено изоставане с. Згалево, Старчески дом с. Бохот и ДЦПУ гр. Плевен.
Установява се, че в полза на това предложението са гласували Председателя
на Сдружението и представляваните от нея трима членове на Сдружението,
както и присъствалите членове на Сдружението Т. Н. А. и Ю. Б. Ц..
Установява се, че предложението на Ю. Б. Ц. за разпределение на средствата
само между членовете на Сдружението е подкрепено само от нея, а
предложението на И. К. И. средствата да бъдат дарени на „Лайънс клуб
Огледало“ е подкрепено от нея самата, от въззивницата М. Я. П. и от А. В. Н..
Установява се, че по т. 2 от дневния ред относно вземане на решение за
прекратяване на Сдружението и ликвидацията му е извършено гласуване без
предварително обсъждане. Установява, че с гласовете на осем от членовете на
Сдружението е взето решение да се прекрати дейността на Сдружението и да
се извърши ликвидацията му. Установява се, че решението е взето с гласовете
на Председателя на Сдружението и представляваните от нея трима членове на
Сдружението, както и на присъствалите членове на Сдружението С. Н. С., Т.
Н. А., Н. М. Т. и Ю. Б. Ц., а против са гласували присъстващи членове на
Сдружението И. К. И., А. В. Н. и въззивницата. Установява се, че по т. 3 от
дневния ред относно избор на ликвидатор за такъв е избран Председателя на
Сдружението, като за взимане на решението са гласували Председателя на
Сдружението и представляваните от нея трима членове на Сдружението,
както и присъствалите членове на Сдружението Н. М. Т. и Ю. Б., а против са
гласували въззивницата, И. К. И. и А. В. Н..
При съобразяване на горепосочените писмени доказателства, които не
са оспорени от страните, въззивният съд приема, че искът, предявен от
въззивницата в качеството на член на въззиваемото Сдружение е предявен в
едномесечния срок по чл. 25 ал. 6 от ЗЮЛНЦ, считано от датата на
провеждане на ОС, на което ищцата е присъствала, поради което правилно
като допустим е разгледан по същество от Плевенския окръжен съд.
Спори се между страните в първата и въззивната инстанция налице ли
8
е валидно свикване на ОС с решение на УС на Сдружението, извършено ли е
надлежно уведомяване на членовете на Сдружението за насроченото ОС на
07.06.2023 г. съгласно Устава на Сдружението , какъв е членският състав на
Сдружението към датата на провеждане на ОС, проведено ли е ОС при
спазване на разпоредбите на чл. 10 и чл. 14 от Устава на Сдружението.
Установява се, че в разпоредбата на чл. 10 от Устава подробно е
уредено свикването на ОС на Сдружението, като съгласно ал. 2 на
разпоредбата ОС на Сдружението се свиква с решение на УС или на 1/3 от
членовете на ОС, а съгласно ал. 4 на разпоредбата ОС се свиква с писмена
покана от УС до всички членове на сдружението, отправена им 10 дни преди
датата на събранието, включваща дневния ред, датата, часа и мястото за
провеждането му, както и по чия инициатива се свиква. Съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Устава УС на Сдружението се състои от трима
членове. Установява се, че в разпоредбата на чл. 14 от Устава подробно е
уредено свикването на УС на Сдружението, като съгласно ал. 1 от Устава
заседанията се свикват и ръководят от председателя, който е длъжен да свика
заседание на УС по писмено искане на 1/3 от членовете му, съгласно ал. 4 на
разпоредбата УС може да взема решения, ако на заседанието му присъстват
повече от половината негови членове, а съгласно ал. 6 на разпоредбата
решенията на УС се взимат с обикновена мнозинство. Установява се, че
съгласно разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 2, т. 3, т. 8 и ал. 2 от Устава, ОС
избира и освобождава членовете на УС, приема и изключва членове на
сдружението по предложение на УС, отменя решения на други органи на
сдружението, когато противоречат на закона, Устава или на вътрешни актове,
регламентиращи дейността на сдружението, като решенията по посочените
точки се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите членове на
сдружението с явно гласуване, освен ако ОС не реши гласуването да бъде
тайно. Съгласно разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 5 от Устава, ОС взема решение
за преобразуване или прекратяване на сдружението, като решението се взима
с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове на
сдружението. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 5 от Устава решенията на
органите на сдружението, в това число решенията на УС могат да бъдат
оспорвани пред ОС на сдружението в 1 – месечен срок от узнаването им по
искане на заинтересованите членове на Сдружението или негов орган, но не
по-късно от 1 – година от датата на вземане на решение.
9
С разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗЮЛНЦ се регламентира реда на
свикване на ОС на сдруженията и съгласно същата оправомощени лица да
свикат ОС са УС, 1/3 от членовете на ОС или съдът по седалището на
сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или
упълномощено от тях лице. Правомощията на УС на сдруженията са
подробно посочени в чл. 31 от ЗЮЛНЦ, а начинът на провеждане на
заседанията на УС в разпоредбата на чл. 32 от ЗЮЛНЦ, като заседанията на
УС принципно се свикват и ръководят от председателя на Сдружението,
освен ако уставът не предвижа друго, законът допуска същите да се
провеждат присъствено, по телефона или неприсъствено.
При съобразяване на разпоредбите на Устава на въззиваемото
Сдружение и на закона, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционият съд е приел, че ОС на Сдружението, проведено на
07.06.2023 г. е било надлежно свикано от УС на същото. Безспорно се
установява от обясненията на страните в първата инстанция, от протокола от
проведено заседание на УС на Сдружението от 24.04.2024 г. и от показанията
на разпитаната в първата инстанция свидетелка С. С., че решението на УС за
свикване на ОС на сдружението е взето присъствено от двама от членовете на
УС – председателя на Сдружението и свидетелка С. С., в отсъствието на
въззивницата като член на УС и без редовното й уведомяване на провеждане
на заседанието с оглед отсъствието й от страната, но тези пороци с оглед
свикването му от Председателя на Сдружението, при наличието на кворум за
провеждане на заседанието съгласно чл. 14 ал. 1 и ал. 4 от Устава и наличие
на обикновено мнозинство при вземане на решенията съгласно чл. 14 ал. 6 от
Устава на Сдружението според въззивния съд не водят до извод за
незаконосъобразното му провеждане. Неоснователни са оплакванията на
въззивницата, че С. С. е освободена като член на УС на Сдружението и няма
правомощия да участва при вземане на решението на УС за свикване на ОС,
тъй като видно от вписванията в ТР същата е член на УС на Сдружението
както към датата на заседанието на УС, така и към настоящия момент. До
доказване на противното, тежестта за което е върху въззивницата, следва да
се приеме за установено по делото, че решението на УС за свикване на ОС на
Сдружението е взето присъствено с обикновено мнозинство от двама от
членовете на УС в съответствие с чл. 12 и чл. 14 ал. 4 и ал. 6 от Устава на
10
Сдружението, респ. чл. 32 ал. 1 и ал. 2 от ЗЮЛНЦ, не е надлежно отменено от
ОС на Сдружението по реда на чл. 11 ал. 5 от Устава на Сдружението, поради
което е произвело валидно правно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 25
ал. 3 ЗЮЛНЦ в отношенията между сдружението и членовете на последното
взетите решения от ОС са задължителни и проявяват действие от момента на
вземането им. Представеното от въззивницата в първата инстанция писмено
доказателство - протокол за взети решения на 21.02.2023 г. от ОС на
Сдружението в т.ч. за освобождане на С. С., наред с други лица като член на
Сдружението и член на УС на Сдружението не е подписан и заверен от
лицата, посочени в чл. 17 ал. 1 от Устава на Сдружението, не е довел до
надлежно вписване в ТР на подлежащите на вписване обстоятелства, сред
които е промяната на членовете на УС и не установява провеждане на
редовно свикано ОС в съответствие с Устава на Сдружението и закона, което
да е задължително при условията на чл. 25 ал. 3 ЗЮЛНЦ за органите на
Сдружението. Съдът съобрази, че именно тези обстоятелства са станали
причина за постановяване на мотивиран отказ на длъжностното лице по
регистрацията на 17.03.2023 г. по заявление за вписване на промени по
партидата на Сдружението въз основа на взетите решения на 21.02.2023 г. от
ОС на Сдружението, като е посочено също, че събранието е проведено на дата
различна от определената от УС на Сдружението дата на ОС, а при
провеждането му в гласуването му са участвали лица, които не са членове на
Сдружението. Следва да се посочи също, че разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от
ЗЮЛНЦ изисква отпадането, поради невнасяне на установените имуществени
вноски с изискването това да се констатира по документи по ред, предвиден в
Устава на Сдружението, от което следва, че отпадането не настъпва
автоматично с невнасяне на конкретни имуществени вноски, а елемент от
фактическия състав на отпадането като основание за прекратяване на
членството е надлежното констатиране на нарушението от орган на
Сдружението и по ред, посочени в Устава му. В чл. 4 ал. 8 от Устава на
въззиваемото Сдружение е предвидено, че член на Сдружението отпада от
него при отсъствие и неплащане на членския внос в продължение на 3
поредни месеца без уважителни причини, като отпадането следва да се
констатира от УС с протокол въз основа на счетоводните документи на
Сдружението за събиране на членския внос и едва след това следва да бъдат
взети решенията на ОС на Сдружението по и чл. 11 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Устава
11
на Сдружението, респ. чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЮЛНЦ. В конкретният случай по
делото не са представени писмени доказателства в тази насока относно члена
на УС на Сдружението С. С..
В Устава на въззиваемото Сдружение липсват конкретни разпоредби
относно начина на провеждане на ОС, поради което следва да се приеме, че
всяко ОС следва да се провежда при спазване на изискванията на чл. 27 от
ЗЮЛНЦ. При липса на доказателства за проведени преди 07.06.2023 г. ОС на
въззиваемото Сдружение за прием на нови членове на сдружението или
освобождаване на приети такива следва да се приеме, че от учредяването си
до 07.06.2023 г. въззиваемото Сдружение не е променяло членския си състав.
Обстоятелството, че са подадени молби за приемане като членове на
Сдружението не води до извод, че същите са членове на Сдружението, тъй
като както съгласно чл. 4 ал. 2 от Устава на Сдружението, така и съгласно чл.
25 ал. 1 т. 4 от ЗЮЛНЦ за да се докаже приемането им следва да се
представят доказателства за законно проведено ОС на Сдружението и
валидно взето решение на ОС в този смисъл. При съобразяване на правните
изводи, изложени по-горе относно императивната разпоредба на чл. 22 ал. 4
от ЗЮЛНЦ относно отпадането на членове на Сдружението поради невнасяне
на имуществени вноски и разпоредбата на чл. 4 ал. 8 от Устава на
въззиваемото Сдружение, въззивният съд приема, че по делото не са
представени доказателства за отпадане като членове на Сдружението както на
члена на УС С. С., така и на останалите посочени в представения протокол от
21.02.2023 г. от ОС на Сдружението членове на същото – Н. Т., Ю. Ц., Е. Г.,
Т. Н. А., В. Я., А. С. и П. Т.. По посочените по - горе правни изводи
въззивният съд приема, че по делото не са представени писмени
доказателства, които да установяват приемане по надлежния ред на нови
членове на сдружението или освобождаване поради отпадане на приети
такива по реда на чл. 11 от Устава на Сдружението, респ. чл. 25 ал. 1 от
ЗЮЛНЦ и не следва да преповтаря същите.
Не следва да се обсъждат подробно оплакванията на въззивницата за
липса на надлежно връчване на покана, респ. ненадлежно участие в
проведеното ОС на членовете на Сдружението на В. И. Я., П. Т. Т. и А. П. С.,
които са били представлявани при провеждане на ОС от пълномощника си М.
Н. И. по силата на нотариално заверени пълномощни, представени по делото.
Тези оплаквания на въззивницата не са заявени с основната или
12
допълнителната ИМ и въззивният съд не дължи произнасяне по тях извън
предмета на спора, въведен с ИМ. От представените списъци за получаване на
поканата и за провеждане на ОС се установява, че посочените по-горе трима
членове на Сдружението са представлявани и в двата случая от своя
пълномощник М. И., поради което с оглед обема на упълномощаването
правните последици от действията извършени от пълномощника следва да се
считат за валидно настъпили в правната сфера на упълномощените лица.
Представените по делото пълномощни с нотариална заверка на подписите на
упълномощителите съответно на 24.04.2023 г., 05.05.2023 г. и 26.05.2023 г.,
истинността на които не е оспорена по делото доказват правото на
упълномощената М. И. да получава всякакви документи във връзка с
участието на упълномощителите при провеждане на ОС на въззиваемото
Сдружение, както и правото й да гласува от тяхно име при вземане на
решенията на ОС без ограничения, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че представляваните чрез пълномощник
членове на Сдружението са взели участие в ОС след надлежната им покана за
същото.
При съобразяване на представените по делото писмени доказателства
за връчване на писмената покана за свикваното ОС на Сдружението на
07.06.2023 г. и дневният ред на същото на всеки от членовете на Сдружението
с изключение на въззивницата и на Е. Й. Г., въззивният съд приема, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице писмени
доказателства за надлежното уведомяване на всеки от останалите членове на
Сдружението. Представената по делото писмена покана за ОС съдържа данни
за свикване на ОС по инициатива на УС на Сдружението, дата, часа и мястото
на провеждането му, както и дневния ред на същото, а в резултат на същата е
осигурено явяването лично и чрез представител на десет от членовете на
Сдружението, с изключение на въззивницата и Е. Й. Г.. Безспорно
въззивницата не е получила лично писмена покана за свиканото ОС на
Сдружението доколкото по делото не са представени писмени доказателства в
тази насока, но същата съобщава, че се е уведомила чрез залепена покана по
седалището на Сдружението и безспорно се е явила на събранието и е
участвала при вземане на решенията на същото, поради което според
въззивния съд нарушаването на правата й при условията на чл. 10 ал. 4 от
Устава на Сдружението не е довело до ограничаване на правото й като член
13
на Сдружението да участва в насроченото ОС, проведено съгласно
информацията, достигнала до въззивницата чрез залепване на поканата на
място, достъпно за всички членове на Сдружението.
Въззивният съд приема, че невръчването на покана за свикване на ОС
на един от членовете на Сдружението - Е. Й. Г., довело и до неучастието й в
проведеното на 07.06.2023 г. ОС не е довело до незаконосъобразното му
провеждане поради нарушаване кворума за провеждане на ОС или на
мнозинството при взимане на решенията, тъй като и при участието на същата,
респ. гласуването й против предложенията, заложени в дневния ред на ОС не
би се достигнало до друго мнозинство при вземане на решения. С оглед
личното явяване на единадесет от 12 - те члена на Сдружението липсата на
участие на посочения по-горе непоканен член на Сдружението не е довело до
нарушаване на кворума при провеждане на ОС и същото се явява законно
проведено в часа, за който е насрочено. С оглед изискванията на Устава на
Сдружението и закона, следва да се приеме, че по т. 1 от дневния ред относно
вземане на решение за разходване на средствата на Сдружението, при шест
валидни гласа за вземане на решение е налице изискуемото обикновено
мнозинство за вземане на решението, поради което неучастието на
непоканения член на Сдружението не е основание за отмяна на същото. По т.
2 от дневния ред относно вземане на решение за прекратяване на
Сдружението и ликвидацията му, при осем валидни гласа за вземане на
решение е налице изискуемото от Устава на Сдружението и закона
квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове на Сдружението
и при участието на непоканения член на сдружението изискуемото
мнозинство от 2/3 от 12 присъстващи члена няма да бъде нарушено, поради
което не е налице законово основание за отмяна на същото. По т. 3 от
дневния ред относно избор на ликвидатор на Сдружението при шест валидни
гласа за вземане на решение е налице изискуемото обикновено мнозинство за
вземане на решението, поради което неучастието на непоканения член на
сдружението отново не е основание за отмяна на същото.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на Плевенския окръжен съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
14
С оглед отхвърляне на въззивните жалби разноски в полза на
въззивницата не се дължат и остават така, както са направени.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 22.12.2023 г. по т. д. № 76/2023 г.
на Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15