РЕШЕНИЕ
№ 1168 17.09.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми
август, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Димитров КАНД номер 1478 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Р. с ЕГН ********** ***, оф.309,
чрез адв. С. САК срещу решение № 549/29.05.2020г. постановено по а.н.д. №
770/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-0769-003352/08.07.2019г. издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6
от с.з. на Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспорения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се
отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление, касаторът е
санкциониран за това, че на 29.12.2018г. в 14:01 часа, в община Бургас на път
І-9, км. 252+200, в посока от ПВ „Юг” (пътен възел „Юг”) към кв. Крайморие, като
водач на лек автомобил марка „Ауди А6 3,0 ТДИ“, с рег.№ СА 3107 РТ, управлява
МПС с наказуема скорост 136 км./ч. при въведено ограничение със знак В-26 за
населено място до 80 км./ч. Скоростта е фиксирана и заснета с АТСС TFRT1-М с
фабр. № 644/14, клип № 12390 и приспадната с допустима грешка от -3%.
За установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) връчен и подписан от Р. с
утразяване от нейна страна, че обяснения и възражения ще направи на по-късен
етап. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП. По делото е налична 1 бр.
декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от касатора, който декларира, че именно
той е управлявал на 29.12.2019г. заснетото МПС.
За да постанови оспореното съдебно
решение, въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че са
налице реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е
индивидуализирано обстоятелствено и пълно. Районният състав счита, че са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като посочва, че АУАН е съставен в
тримесечния срок от установяване на нарушителя, чрез декларацията по чл.188 ЗДвП от 22.03.2019г., а постановлението в шестмесечния срок. Според съда
установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от доказателствата
по делото, а от субективна страна приема, че се касае за виновно поведение от
страна на водача. Първоинстанционният съд не намира, че случая е маловажен, а
наложените с НП наказания счита за индивидуализирани в съответствие със закона.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено
с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Безспорно
е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Т.Р.
е управлявала процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред,
чрез попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, в която тя сама е посочила,
че е управлявала автомобила на процесната дата. Изцяло се споделят изложените в
първоинстанционното решение мотиви за спазване срока за образуване на административнонаказателното
производство, както и за съставянето на НП. В настоящата хипотеза АУАН е
съставен след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, като от този момент
нарушителя е станал известен и е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 о ЗАНН. Предвид това, неоснователни са възраженията релевирани в касационната
жалба.
Районният
съд е установил фактите по делото посредством депозираните свидетелски
показания от длъжностното лице по установяване на нарушението, което споделя
лични и непосредствени възприятия относно обстоятелствата по извършването му.
По делото безспорно се установи, че касаторът е управлявал процесното МПС, със
скорост по-висока от максимално допустимата за този участък. С това си деяние
касаторът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Събрания по делото доказателствен материал изцяло
съответства на фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП. Както се посочи
по-горе по делото е налице и декларация по чл.188 от ЗДвП, от която се
установява, че на посочената дата, час и място именно касатора е управлявал
процесното МПС. Изложеното в декларацията по чл.188 от ЗДвП не се оспорва от касатора.
Касационната
инстанция изцяло споделя и изводите на въззивната за това, че съставянето на
АУАН в отсъствие на нарушителя представлява процесуално нарушение, но невинаги
същото е съществено такова. Действително, от една страна Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, твърдяното от жалбоподателя
обстоятелство, че АУАН не е съставен в негово присъствие. Съдът констатира, че
при изготвянето му актосъставителят е действал съобразно разпоредбата на чл.40,
ал.2 ЗАНН, която изрично урежда хипотезите на съставяне на АУАН в отсътвието на
нарушителя и същите са свързани с противоправно бездействие на жалбоподателя
или с обективна невъзможност същият да бъде намерен. Настоящият случай обаче не
попада в нито една от така цитираните хипотези, като макар да се е позовал на
разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН, Липсват данни както за това актосъставителят
изобщо да е призовал или дори търсил жалбоподателя преди да издаде АУАН, така и
такива за това, че той не е бил открит.
Така констатираното нарушение обче не е съществено, доколкото
нарушителят е грамотно физическо лице - положило собственоръчно подписа си при
връчване на АУАН. Исторически, смисълът на присъствието на адресата на АУАН при
съставянето му е с оглед защита правата и интересите на физическите лица в
хипотези на неграмотност, недъгавост и др., когато с думи и жестове същите
непосредствено пред актосъставителя могат да направят гласни или жестомимични възражения,
които той е длъжен да отрази. Тази форма на процесуална защита обаче е
ирелевантна касателно грамотните физически лица, които могат да се възползват
от разпоредбата на чл.44 ЗАНН, според която освен възраженията при съставяне на
акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. В този случай, констатираното процесуално нарушение попада
в хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН, според която НП се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин,
извуршването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Доколкото първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като
наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за
настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на
установеното нарушение, авторството в лицето на касатора и неговата вина. В
допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да
оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение.
Атакуваното съдебно решение е обосновано с
оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия
процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово
компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 549/29.05.2020г.,
постановено по а.н.д. № 770/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.