РЕШЕНИЕ

№ 724

гр.Бургас, 30.05.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 16 май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 628 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е М.И.С. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 61-63, оф.1. В производството оспорващата страна участва чрез пълномощник – адвокат Х.М. ***.

Ответник по жалбата е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10-0088060/24.02.2022г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.Б и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – обект за ремонт на автомобили с адрес гр.Българово, ул.Митко Палаузов 2, стопанисван от жалбоподателя. Заповедта е обжалвана по административен ред пред директора на дирекция Оперативни дейности в ГДФК в ЦУ на НАП, при което с решение № ГДФК-19/15.03.2022г. това оспорване е отхвърлено.

В жалбата се правят оплаквания, че изложените в заповедта мотиви са общи и не съдържат конкретика, отнасяща се до случая. Оспорва се приетата от органа фактическа обстановка, като се излагат подробни доводи за недоказаност. Прави се довод за липса на законова необходимост от налагане на оспорената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и неправилна. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че същата е издадена при липса на основания за оспорване. Счита, че обстоятелствата по случая се установяват от събраните доказателства. Иска съдът да отхвърли оспорването. Иска присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-855-0339462/30.11.2018г. на АО, от който се установява издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0339462/28.11.2018г. Приложено е и копие от решение № ГДФК-19/15.03.2022г. на директора на дирекция Оперативни дейности в ГДФК в ЦУ на НАП, с което е приключила процедурата по оспорване на заповедта по административен ред.

Представен е препис от протокол за извършена проверка № 0088060/11.02.2022г., от който се установи, че на същата дата посочените двама  инспектори по приходите към ЦУ на НАП, отдел ОД Бургас са извършили проверка на стопанисвания от жалбоподателя обект за ремонт на автомобили с адрес гр.Българово, ул.Митко Палаузов 2. Обектът бил оборудван и използван за осъществяване на дейност по ремонт на автомобили. При проверката инспекторите констатирали, че проверяваното стопанисващо обекта лице, а именно М.С., не е регистрирано като търговец и няма въведен в експлоатация фискален апарат. При извършената проверка е установено, че в помещението за извършване на авторемонти се е намирал автомобил Форд Транзит с рег.№ *******, собственост на П. Михайлов К.. За последния М.С. обяснил, че му е приятел. В имота се намирал и мотоциклет, собственост на С..

По делото не е спорно между страните, че С. стопанисва имота и последния е оборудван за извършване на авторемонтни дейности. Спорно е дали С. е осъществявал чрез обекта стопанска дейност, изразяваща се в предоставяне на трети лица срещу заплащане, на услуги по ремонт на автомобили. В тази връзка по делото са събрани свидетелски показания.

Като свидетел е разпитан С.Н., който бил приятел със С. до преди две години. Извършвали си взаимни услуги – Н. оставял свои автомобили за ремонт в сервиза на С., давал му пари на заем. Двамата си ходили на гости, помагали си. Към края на приятелството си Н. оставил в сервиза на С. своя лек автомобил Мерцедес, като му дал пари за труд и за части. Според показанията на Н. жалбоподателя извършил много повече дейности по автомобила, без това да е уговорено, при което двамата се скарали и се заплашвали. Н. подал сигнал, че С. е влизал в дома му и е задигнал парични средства, по повод което е образувано досъдебно производство срещу С.. Н. сочи, че С. е вкарвал в сервиза си за ремонт и автомобили на други лица, от които вземал пари за това. Н. лично е виждал как други лица дават пари на С. за извършените ремонти, лично е водил с колата си С. да събира възникнали вземания към трети лица по повод същите услуги. Свидетелят не уточнява дали С. е приемал плащане на закупени за ремонта части или възнаграждение за труд. Не посочва поименно лицата, макар да сочи, че Българово е малък град и хората се познават.

Като свидетел по делото е разпитан и Пламен К., приятел на жалбоподателя. Свидетелят потвърждава, че С. държи процесния гараж, оборудван за ремонт на автомобили – с две работни места с подемници и канал. К. също като Н. сочи, че С. е автомонтьор и единствено от тази дейност се препитава. Свидетелят не знае С. да има друга дейност. Допреди да оборудва гаража си работил в друг сервиз в гр.Бургас, до м.октомври 2021г., когато претърпял ПТП с мотора си и спрял да работи в гр.Бургас. К. помогнал на С. да премести и подреди оборудването си в гаража в гр.Българово. Макар да преместил дейността си в личния си гараж в гр.Българово, С. бил с временно намалена работоспособност, поради получените от ПТП травми, но получавал помощ в дейността си от К.. Основната работа на К. била поставяне на климатични инсталации и през зимния сезон нямал много работа. Затова в свободното си време ходил да помага на приятеля си С. в гаража. К. потвърждава, че в края на октомври и през ноември 2021г. микробуса на Н. бил в гаража за ремонт, но Н. сам си го ремонтирал. В края на м.ноември микробусът на Н. вече не бил в гаража на С., но там бил лекият му автомобил Мерцедес. С. сам си ремонтирал автомобила. С. не правил нищо, защото още бил трудно подвижен след претърпяното ПТП. К. сочи, че Н. сам се опитвал да си поправи автомобила, но в крайна сметка го развалил още повече и обвинил за това С., за което се скарали. Лекият автомобил стоял в гаража на С. до края на м.януари 2022г., когато Н. си го взел обратно със съдействието на полицията. Вземането на автомобила се случило след като вече Н. бил подал сигнала за проникване в дома му и кражба, извършена от С. и К.. В показанията си К. отрича двамата със С. да са извършили престъплението, за което има данни в сигнала на Н..

Преценяйки събраните доказателства съдът приема, че С. наистина е предоставял срещу заплащане на граждани услуги по ремонт на автомобили в гаража на посочения в заповедта адрес. Свидетелят Н. описва тази дейност на С., като посочва, че предоставянето на авторемонтните услуги е било извършвано от С. по занятие, на различни лица, срещу заплащане. Наистина показанията на Н. следва да се ценят, като се вземе предвид влошаването на отношенията между него и С., но същите в съществената им част се потвърждават и от показанията на св.К., който изрично посочва, че предоставянето на услуги по ремонт на автомобили на трети лица срещу заплащане е единствената известна на свидетеля  дейност, от която жалбоподателя се препитава, а от м.октомври 2021г. гаража с адрес гр.Българово, ул.Митко Палаузов 2, е единствения обект, чрез който тези услуги се предоставят.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП, така и началниците на отдели, каквато длъжност заема ответника. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не се установиха процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на адресата на оспорения акт. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно е приложен материалният закон относно наличието на основания за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.Б ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В случая е спорна последната предпоставка за законосъобразно издаване на оспорената ПАМ – осъществяването на търговска дейност от страна на жалбоподателя в посочения в заповедта обект. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение от доказателствата се установи, че такава дейност е била осъществявана от жалбоподателя в обекта както преди извършената проверка, така и след това. Обстоятелството, че преди м.октомври 2021г. С. е работил и в друг сервиз в гр.Бургас не означава, че не е предоставял сочените от свидетелите услуги и в процесния автосервиз (гараж).

Предвид това фактите по делото правят обоснован извода на административния орган, че С. е предоставял услуги на трети лица, т.е. той е извършвал търговска дейност и е имал задължението да въведе в експлоатация фискално устройство. За приемането на този правен извод е без значение дали жалбоподателя е имал търговска регистрация, разрешителни за извършването на дейността, наети лица и др. Налице са предпоставките по чл.186 ал.1 т.1 б.Б ЗДДС. Правилно е определен срока на продължителност на принудителната мярка, тъй като изначално липсват предпоставките за законосъобразно осъществяване на установената търговска дейност.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

По повод направеното от ответната страна искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да му заплати разноски по делото, предвид обстоятелството, че страната е била защитавана от пълномощник – юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на М.И.С. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 61-63, оф.1, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10-0088060/24.02.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА М.С. да заплати на Национална агенция по приходите 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 

                                      СЪДИЯ :