№ 23
гр. Велико Търново , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500309 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 202/26.02.2020 год. по гр. д. № 781/2019 год.
Плевенският окръжен съд отхвърлил предявените от Б. Т. Д. и Е. Д. В. – и двамата
от гр. Славяново, Плевенска област против СУ „Христо Ботев“ – гр. Славяново
искове за заплащане на осн. чл. 49 от ЗЗД на сумата 120 000 лв. за всеки един от
тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сина им Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 год. в гр. Славяново, ведно със
законната лихва от 03.05.2017 год. до окончателното изплащане.
С Определение № 808/27.07.2020 год., постановено по същото дело по реда
на чл. 248 от ГПК, съдът оставил без разглеждане молбата на СУ „Христо Ботев“
за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски в
размер на 6 000 лв.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищците Б. Т. Д. и Е. Д. чрез
адв. Й. Й.. Счита решението за неправилно. Допуснати са съществени нарушения
на процесуалните правила – не са обсъдени всички събрани по делото
доказателства. Някои от показанията са само маркирани, без да са анализирани
1
съвкупно с останалите доказателства. Не са обсъдени всички правни доводи на
ищците. Нарушен е материалния закон. Съдът е приел за установена фактическа
обстановка, различна от тази, която сочат доказателствата по делото. Като
последица от това, порочен е изводът на съда, че не е установено противоправно
поведение на служители на училището при изпълнение на задълженията и
отговорностите им по опазване живота и здравето на учениците, респ. – че липсва
причинна връзка между това поведение и вредоносния резултат. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковете
да бъдат уважени. Направено е искане за присъждане на възнаграждение на
пълномощника по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА за двете инстанции. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощника адв. Д. Д.. Излагат се подробни аргументи
за неправилност на обжалвания акт. Такива са посочени и в представена писмена
защита.
В писмения си отговор ответникът СУ „Христо Ботев“ чрез адв. Е. З. моли
съда да остави без уважение жалбата като неоснователна. В отговора, в съдебно
заседание и в представена писмена защита са изложени подробни доводи по
наведените от жалбоподателите оплакванията. Моли съда да потвърди решението,
ведно със законните последици.
Частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК е подадена от СУ
„Христо Ботев“ чрез директора Р. Б.. Моли съда да го отмени. Мотивите на съда
не кореспондират с доказателствата по делото. Адвокатското възнаграждение е
платено преди първото заседание по делото. Представени са доказателства и за
изплащането му.
В писмения си отговор ответниците по частната жалба Б. Т. Д. и Е. Д. чрез
адв. Д. Д. заемат становище за нейната неоснователност. Определението е
правилно и законосъобразно. Ответникът не е представил списък на разноските,
поради което искането му за изменение на решението е недопустимо.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищците Б. Т. Д. и Е. Д. В. са предявили против ответника СУ „Христо
Ботев“ – гр. Славяново искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
всеки един от тях на сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за
2
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Б. Д.,
настъпила на 03.05.2017 год. в гр. Славяново, ведно със законната лихва върху
сумите от 03.05.2017 год. до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
Въззивният съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на свидетелските показания, приетите писмени доказателства и
огледа на видеозаписа на камерата в класната стая, приложен към НОХД №
16/2018 год. по описа на ПлОС, съдът е установил правилно фактическата
обстановка, поради което неоснователни са доводите на жалбоподателя в обратна
насока.
Безспорно е, че към 03.05.3017 год. 14-годишният Р. Б. Д. – син на ищците,
е бил ученик в 8-ми клас в СУ „Христо Ботев – гр. Славяново. Инцидентът се е
случил в часа по биология при учителката В. Г. Б.. Към тази дата Б. е била Главен
учител по природни науки, биология и здравно образование в ответното училище,
видно от приложеното копие на трудовото й досие. Договорът й е прекратен на
02.09.2019 год. по нейна молба.
Въз основа на свидетелите – очевидци на инцидента: учителката В. Б. и
учениците М. И. М. и Г. Ф. М., се установяват релевантните по спора факти
относно инцидента и действията на учителя. В 10 ч. учителката Б. влязла в
класната стая, в която имало 6-7 ученици, които се смеели, вдигали шум, били
превъзбудени. При влизането учителката направила забележка да запазят тишина
и това се установява както от нейните показания, така и от показанията на другите
две свидетелки. В стаята имало три редици чинове от по 4-5 чина. На първия чин
до учителската банка бил седнал Т., заедно с други двама ученици. Б. му
направила забележка да си отиде на мястото. След забележката на учителката Т.
си отишъл на мястото заедно със стола и без да става от него. Седнал на
последния чин на редицата до прозореца. Р. стоял на втория чин на средната
редица. Учителката седнала на бюрото си и започнала да пише (св. М.) – да
попълва дневника, според свидетелката Б.. В този момент между Р. и Т. били
разменени реплики. Според свидетелката М. М. те се псували „на майка“ – Т.
напсувал Р. „на майка“ и това ядосало Р.. Свидетелката Г. М. чула Р. да казва
„нещо“ на Т., но не чула много добре какво точно му казал. В показанията си
учителката Б. заявява, че не е чула размяна на реплики, силно произнесени обиди
3
или заплашителни думи. Всичко станало съвсем в началото на часа, когато децата
се запътили към местата си, а тя седнала да попълва дневника. Когато вдигнала
глава, видяла удара.
Последвалите действия са безспорно установени. Учителката изтичала до
Р., който бил паднал на пода, дръпнала Т. (св. М.). Едно от децата извикало
свидетеля М. Г. М. - учител по физическо възпитание и свидетелката Ф. И. С. –
чистач в училището, които започнали да оказват първа помощ на детето чрез
изкуствено дишане и сърдечен масаж. Учителката плискала падналото дете с вода
(свидетеля М.), мачкала му ръцете, главата (свидетелката С.). Минали около две
минути, макар да им се сторило цяла вечност (свидетеля М.). Заедно с охраната
пренесли Р. до колата на свидетеля А. П. А. и го закарали в Здравната служба в гр.
Славяново, където лекарите започнали реанимация. След това дошла Бърза помощ
от гр. Плевен, които продължили реанимацията, но безуспешно и констатирали
смъртта на детето.
Безспорно е също така, че с влязла в сила присъда по НОХД №16/2018 год.
Т. М. С. е признат за виновен за това, че на 03.05.2017 год. в гр. Славяново, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Б. Д.,
вследствие на нанесена лека телесна повреда – престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3
вр. чл. 130 ал. 2 от НК и осъден на 1 година „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване е отложено за срок от 3 години. Наказателният съд е уважил
предявените граждански искове и е осъдил Т. М. С. да заплати на Б. Т. Д. и Е. Д.
В. обезщетение за неимуществени вреди от по 120 000 лв. на всеки един, ведно
със законната лихва от 03.05.2017 год. до окончателното изплащане. Според
твърденията на ищците, които не са оспорени, вземанията на ищците не са
удовлетворени.
Въз основа на така установеното, съдът намира, че не е налице хипотезата
на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното училище, тъй като не
са налице елементите на фактическия състав – противоправно поведение на
лицето, на което е възложена работата и причинна връзка между неговите
действия и настъпилия вредоносен резултат.
В исковата молба ищците твърдят, че неправомерното поведение на
учителя, на когото ответникът е възложил работата се изразява в бездействие –
неизпълнение на задълженията му да осъществява необходимия контрол и надзор
4
на учениците, да поддържа необходимата дисциплина и да полага необходимите
грижи за опазване живота и здравето на децата. Конкретните твърдения са, че не е
въвела ред и дисциплина в час, не е чула разменените между двамата ученика
обидни думи и не е реагирала своевременно, така че да предотврати последвалите
конфликта фатални удари. С оглед на това, релевантно за спора е поведението на
учителката от влизане в час до момента на удара, а последващите й действия са
неотносими.
Съобразявайки ППВС № 9/28.12.1966 год., съдът намира, че по делото не е
доказано противоправно бездействие на учителката, а именно: неизпълнение на
вменените й задължения, включително и на нормативно установените такива и
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. На първо
място, по делото е безспорно установено, че още с влизането си в час учителката е
направила забележка на учениците да запазят тишина и да заемат местата си. Част
от тях са направили това (двете свидетелки-ученички са били по местата си при
възникване на конфликта, пострадалият е бил на чина си, а Т. се е придвижил до
своето място, макар и по необичаен начин). Продължили са да шумят в
следващите няколко минути и това е обяснимо, тъй като не е била започнала
същинската част на часа. Безспорно е, че в този момент двете момчета са
разменили помежду си реплики, но не е установено те да са били чути от учителя.
За да направи този извод, съдът съобразява показанията на свидетелката М., която
чула Р. да казва „нещо“ на Т., но не много добре. Показанията на свидетелката М.,
че е чула да се псуват, следва да бъдат ценени предвид нейната заинтересованост
съгласно чл. 172 от ГПК, тъй като тя е братовчедка на починалия Р.. Те не
кореспондират с показанията на свидетелката М., въпреки че и двете ученички са
стояли на един чин – втория чин в редицата до вратата и отстоянието им от двете
момчета е било едно и също. Учителката е стояла на по-отдалечено място - на
бюрото си, което е в началото на редиците, пред чиновете. Показанията й, че не е
чула репликите, разменени между момчетата, следва да се приемат за достоверни,
тъй като те са се намирали в дъното на стаята, учениците все още са шумели, а в
този момент тя е попълвала дневника – действие, което изисква съсредоточаване
и внимание и което е нейно задължение като учител. От момента, в който са били
разменени първите реплики, включително и репликата „Искаш ли да се бием“,
чута от двете свидетелки, до удара, който е възприет от учителката, са изминали
няколко секунди. Предвид това, необосновано и извън логиката е да се приеме, че
учителката е могла да предотврати нанасянето на двата удара, довели до смъртта
на пострадалия. В случая не се касае за продължителен конфликт – словесен или
5
физически, който учителката е допуснала да възникне в час, по време на учебния
процес и който не е могла да „потуши“, а за ситуация, която е била в толкова
кратък времеви отрязък, че дори не е могла да бъде възприета, още по-малко да
бъде оценена като заплашителна и застрашаваща.
Действително, съгласно чл. 219 ал. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование педагогическите специалисти имат задължение да
опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния
процес и на други дейности, организирани от институцията. В случая обаче
учителката не е могла нито да предвиди опасността за живота на пострадалия –
защото не е чула разменените обидни реплики и закани, нито да я предотврати –
защото конфликтната ситуация, завършила с фаталните удари, се е развила за
секунди.
Не може да се приеме, че не е изпълнила задължението си да въведе ред и
дисциплина в часа – защото конфликтът е възникнал непосредствено след
влизането й в час, преди да започне същинския учебен процес; защото тя е
направила необходимото и позволено действие - забележка на учениците да
запазят тишина и да си седнат на местата. По делото не се твърди, че в часовете на
учителката Б. обичайно няма дисциплина и ред. Напротив, според свидетелката
М. дисциплината в нейните часове е добра. Отделно от това, от трудовото й досие
не се установява да са подавани жалби по отношение на нейната работа като
учител, включително и за дисциплината в часовете й или да е наказвана заради
нарушения във връзка с изпълнение на задълженията й като учител.
Напълно недоказани са твърденията в исковата молба, че между двете
момчета е имало конфликт, за който учителката и училището са били уведомени.
По делото няма никакви данни училището и учителите да са били уведомявани
писмено или устно за влошени отношения между децата, които да заострят
вниманието на учителите за поведението им.
Допуснати от учителката Б. конкретни нарушения не са констатирани при
проверките от РУО – гр. Плевен, видно от Констативен протокол № КМД-02-
213/16.05.2017 год. на РУО – гр. Плевен и от Държавна агенция за закрила на
детето, видно от Констативен протокол от 30.05.2017 год. Дадените препоръки на
училището за разработване на стратегия за превенция на агресията в училище, за
установеното при беседи с членовете на персонала, за контролната дейност на
директора на училището и пр., са абсолютно неотносими към спора, доколкото, от
6
правно значение за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя по чл. 49 от ЗЗД е виновното действие или бездействие на лицето, на
което е възложена работата, при или по повод изпълнение на която се твърди да е
причинена вредата.
Ето защо, като е отхвърлил предявените от Б. Т. Д. и Е. Д. В. искове по чл.
49 от ЗЗД за осъждане на СУ „Христо Ботев“ – гр. Славяново да им заплати
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им
Р. Б. Д. в размер на 120 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от
03.05.2017 год. до окончателното изплащане, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден от настоящата инстанция.
По частната жалба на ответника срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Частната жалба е неоснователна.
Молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските е недопустима и като такава правилно е била
оставена без разглеждане от първостепенния съд.
В мотивите на решението изрично е посочено, че разноски в полза на
ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за
заплащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв., така
както е уговорено в Договора за правна защита и съдействие от 18.10.2019 год.,
сключен между ответника и процесуалния му представител. След като съдът се е
произнесъл по искането за разноски, считайки го за неоснователно, то молбата по
чл. 248 от ГПК следва да бъде квалифицирана като такава за изменение на
решението в частта за разноските. В този случай, съгласно чл. 80 изр. 2 от ГПК, за
да бъде разгледано искането, страната следва да е представила списък на
разноските (т. 9 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г.). Видно от делото, ответникът не е представил списък по чл.
80 от ГПК до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд,
поради което молбата му за изменение в частта на разноските е недопустима за
разглеждане по същество. Този пропуск не може да бъде саниран с молбата по чл.
248 от ГПК, тъй като както списъкът по чл. 80 от ГПК, така и доказателствата за
направените разноски, следва да бъдат представени най-късно до приключване на
устните състезания в съответната инстанция.
7
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202/26.02.2020 год. на Окръжен съд –
Плевен по гр. д. № 781/2019 год. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 808/27.07.2020 год. на Окръжен съд –
Плевен по гр. д. № 781/2019 год. в процедура по чл. 248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8