Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Е. А. К. от гр. Ракитово, [улица], № 25 против Решение № 1012-12-326 от 28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1084-9 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.10.2021 г. до 05.02.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

Жалбоподателката – Е. А. К. – прави искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Излага съображения за нарушение на материалния закон при постановяването му, като твърди и нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания.

Ответникът по оспорването – директора на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представено писмено становище. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № Ф-01-531 от 07.10.2021 в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателката, за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател от Ирландия в периода от 24.04.2021 г. до 05.10.2021 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателката е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1084-1 от 12.10.2021 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

- заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия;

- документи, удостоверяващ осигурителен стаж в Ирландия - договор, заповед, последни 3 фиша;

- документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. 1019-12-3647 от 19.10.2021 г. от страна на жалбоподателката са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора” и осигурителен номер, документ за работа, договор за започване на работа и 3 фиша за заплати.

Със структурирани електронни документи U001 СВ № 265400 от 21.10.2021 г. и U003 № 266533 от 25.10.2021 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Предвид това с Разпореждане №122-00-1084-1 от 22.10.2021 г. на ръководителя па осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 28.10.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Е. К. са получени структурирани електронни документи U017 № 269583 и U004 № 269584 от компетентната институция на Ирландия с посочени:

- период на осигурена заетост: от 24.04.2021 г. до 05.10.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - "дата на изтичане на договора";

- доход за периода от 24.04.2021 г. до 05.10.2021 г. в размер на 11 859 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от АПК с Разпореждане № 122-00-1084-2 от 02.11.2021 г. е възобновено производството по подаденото заявление. С Разпореждане № 122-00-1084-3 от 16.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.10.2021 г. до 05.08.2022 г. (девет месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

При последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица и с оглед уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

По делото е представено писмо от 14.08.2023 г. от работодателя „Keelings Retail UC“, в което е посочено: „Бих желала да потвърдя, че Е. К. на горепосочения адрес, беше наета на работа в Кийлингс Ритеъл като общ работник на постоянен договор.Е. беше наета в Кийлингс между 24.04.2021 г. и 05.10.2021 г. Е. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си.".

От страна на НОИ е изискано и получаването на нов структуриран електронен документ от компетентната институция в Ирландия относно причината за прекратяване на договора.

На 17.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа К. е получен структурирани електронни документ U002 № 717031 17.08.2023 г. от компетентната институция па Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 24.04.2021 г. до 05.10.2021 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При горните установявания е издадено Разпореждане № 122-00-1084-7 от 20.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отменено Разпореждане № 122-00-1084-3 от 16.11.2021 г. за отпускане на жалбоподателката на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съответно, издадено е Разпореждане № 122-00-1084-9 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на К. е отпуснато ново парично обезщетение за безработица за периода от 06.10.2021 г. до 05.02.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По искане на жалбоподателката по делото е разпитана и свидетелка - И. Г. Б., чиито показания съдът кредитира като ясни и безпротиворечиви доколкото лицето не е заинтересовано от изхода на делото. От показанията й се установява, че тя се познава с жалбоподателката от октомври 2021 г., когато се запознали в Ирландия при работата си за работодателя „Keelings Retail UC“. Свидетелката посочва по какъв начин са назначени лицата от групата, с която тя е пристигнала, както и какъв е бил механизмът на прекратяване на нейното правоотношение с работодателя. Посочва за себе си, че няма никаква писмена молба за прекратяване на трудовия договор, няма и устна молба. Не си спомня дали са подписвали документи при тръгването. Свидетелката не е присъствала лично при иницииране и финализиране на прекратяването на правоотношението на жалбоподателката със същия работодател.

По делото е представен от страна на жалбоподателя в цялост и сключеният между нея и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът не е срочен. Той има характер на постоянен договор, което съответства и на посоченото от работодателя в писмото му от 14.08.2023 г. В трудовия договор е описан тримесечен изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие. Не е уговорен фиксиран или определяем срок на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените обстоятелства, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение разпореждание, касаещо отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданиято са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта на 07.10.2021 г., както и, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 24.04.2021 г. до 05.10.2021 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателката е българска гражданка, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-1084-9 от 15.11.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 06.10.2021 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателката в Ирландия, касаещ процесната година - 2021 г., л. 123-132 от делото, изрично е посочено, че: „в случай че Дружеството желае да прекрати трудовия Ви договор след като успешно сте завършили изпитателния срок, Дружеството ще ви даде предизвестиe съгласно изискванията на Закона за минималните срокове за уведомяване и условията на труд от 1973-2001 г.“ (л. 128). Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие – л. 129 от делото, съобразно който е предвидено, че: „Дружеството може с писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия ви договор без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплати и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Такова не се установява да е направено. Не се установява от съдържанието на договора същият да е срочен, доколкото в него липсва фиксиран срок на продължителност. Не е уговорен и определяем срок. От това следва, че договорът е бил с постоянен характер, като уговореният срок на изпитване не може да се бъде приет за срок на договора.

От горните аргументи следва, че не се установява договорът да е прекратен поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи, които не са оспорени.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че U017 и U004 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават формална доказателствена сила. По аргумент от чл. 164, 1, т. 2 съдържанието им не може да бъде оборено и от свидетелски показания.

Освен горното, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Ирелевантни са възраженията на жалбоподателката, че е била добросъвестна и няма вина за евентуално вписани погрешни данни в официални документи, издадени от съответната институция на държавата, издаваща документа. В случая не е от значение добросъвестността на жалбоподателката, а е важен обективният факт, че договорът й е бил прекратен поради напускането й, който факт се установи по безспорен начин по делото.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване по аргумент от чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква б) от КСО доколкото спорът се съсредоточава именно до правилното определяне на размера на обезщетението за безработица, като претенцията на жалбоподателката е, че размера на обезщетението, което й се дължи е за девет месеца в размер на 74,29 лв. дневно, т.е. над 1 000 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Е. А. К. от гр. Ракитово, [улица], № 25 против Решение № 1012-12-326 от 28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1084-9 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.10.2021 г. до 05.02.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

Осъжда Е. А. К. от гр. Ракитово, [улица], № 25 да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.