№ 1
гр. В. , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Емил К. Ангелов
Секретар:Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Емил К. Ангелов Гражданско дело №
20201420101918 по описа за 2020 година
Делото е образувано по предявен на 13.08.2020 г. от К. И. Ц. с ЕГН
********** от с.Г.п. общ.В. ***,чрез адв.С.С.Ч от АК С. *** против ЗД”Бул
инс”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район
***,представлявано от изп. директор С.С.П.,иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ/отм./.
В исковата молба се твърди,че при ПТП на 06.06.2015 г. била
причинена смъртта на М.И.Ц с ЕГН ***-брат на ищеца.На датата Н. П. В.
управлявала л.а. М.П. ВН *** ВТ по път ІІ-13.При км.34/до язовира на с.Д./
нарушавайки правилата за движение по пътищата изгубила контрол над
автомобила и реализирала ПТП,при което била причинена смъртта на
пътуващия в автомобила М.Ц..
Вината на водача била установена с присъда №23/ 20.07.2016 г. по нохд
№75/2016 г. на ВОС и решение №143/ 28.03.2017 г. по внохд №58/2017 г. на
САС.
Ищецът бил преживял изключително тежко смъртта на брат си.Били на
близка възраст и били създали дълбоки отношения.Имали общи
среда,приятели и ежедневие.Били неразделни дори порастнали.Ищецът много
1
разчитал на брат си,негова опора в живота и надежда за сигурност в
бъдещето.Със смъртта му животът му коренно се променил, ищецът потънал
в отчаяние,чувство за безнадежност и празнина.Изживявал
стрес,подтиснатост,безпокойство, изострена
чувствителност,ранимост,вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като
цяло.
Ответникът бил застраховател по застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобила.
Ищецът оценява обезщетението за причинените неимуществени вреди
на сумата от 15 000 лв.,като претендира част от сумата-5 000 лв.,ведно със
законната лихва от деня на увреждането,както и разноските по делото.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.Ответникът е представил писмен отговор,чрез
адв.М.И.Г.. Оспорва иска като неоснователен.На първо място,възразява за
изтекла погасителна давност.На следващо място,ищецът не бил от кръга
лица,имащи право на обезщетение.Не била налице и особено близка връзка
между ищеца и брат му.Също така,размерът на претенцията бил
прекомерен.Отделно от това,съществувала Методика,съгласно която
максималният размер на обезщетението бил 5 000 лв..Възразява и за
съпричиняване,пострадалият бил без предпазен колан.Можело да се приеме
дори,че това била единствената причина за смъртта му.
По искане на ответника,като трето лице-помагач е била привлечена
водачката на автомобила,която не е ангажирала становище.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото допустими,относими и необходими
доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна
следното:
При пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 06.06.2015 г. е загинал
М.И.Ц,роден на 29.04.1986 г.,жител на с.Б. общ.Б. обл.В.,брат на ищеца.
Лицето е пътувало в лек автомобил М.П. ДКН ВН*** ВТ,който се е
2
преобърнал,при което лицето е изпаднало от купето и притиснато от него е
получило гръдна травма,довела до смъртта му.
Водачът на автомобила Н. П. В. с ЕГН ********** от с.Д. общ.Б. обл.В.
Ц. е била призната за виновна за ПТП и за смъртта на лицето.
В наказателното производство е било установено вкл., че загиналото
лице е ползвало автомобила и го е предоставило за управление на
водача,който е бил неправоспособен/и ненавършил пълнолетие/.Автомобилът
се е движел с превишена скорост и след като е напуснал лентата си за
движение загиналото лице е дръпнало волана в опит да коригира посоката на
движение,но автомобилът е загубил устойчивост и се е преобърнал.
Горното е видно от представените по делото препис-извлечение от акт
за смърт,удостоверения за раждане 2 бр.,присъда №23/20.07.2016 г. по нохд
№75/2016 г. на ВОС и решение №143/28.03.2017 г. по внохд №58/2017 г. на
САС /стр.стр.8-10 и 16-30 по делото/.
Задължителната за автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ е
била сключена с ответника.
Горното е видно от представената справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционния фонд /стр.13/.
По делото са разпитани доведени от ищеца свидетели и е била
допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза:
Св.Б./живее на съпружески начала с майката на ищеца от 15 г./
твърди,че първоначално всички живеели при дядото в с.Г.п..М. се оженил и
отишъл в с.Б..Идвал често в с.Г.п.,с ищецът гледали крави 3-4 г..Обичали да
се шегуват един с друг.След смъртта на брат си,ищецът се умълчал,затворил
се в себе си.Не искал да излиза с приятелите си.
Св.Карагьозова твърди,че братята били близки в работата си,гледали
животни.След като се оженил,М. се преместил в с.Б..Идвал често да види
майка си,баба си,сестра си.Ищецът се променил много след смъртта на брат
си.Не се събирал с приятелите си,случвало се да се разплаче при спомена за
брат си.
3
Вещото лице е приело,че ищецът след загубата на брат си е преживял
остра стресова реакция,изразяваща се в
тревожност,подтиснатост,разстройство на съня,плач и тъга. Острата стресова
реакция е преминала в разстройство на адаптацията,изразяващо се в
невъзможност да изпълнява обичайните си задължения,за период от 1-2
м..Медикаменти не са приемани.След двата месеца,симптоматиката е
започнала да намалява интензивността си и да отзвучава. Споменът за
травмата е налице,но болестни психологически преживявания няма.Към
момента на прегледа,ищецът е психически здрав.Остава със спомена за
загубата на брат си.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е допустим/като предявен от валидно
представляван правен субект с правен интерес/. Разгледан по
същество,същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че доколкото ищецът
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие
ПТП по вина на водач на МПС,като задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите,с която е била застрахована отговорността
към трети лица на водача на л.а.,е била в ответника, същият/ищецът/ е
следвало да докаже,че е осъществен фактическият състав на отговорността на
ответника-че вследствие противоправно поведение на водач на застрахован
при ответника л.а.,виновно са причинени вреди на ищеца,изразяващи се в
болки и страдания.
Посочил е,че противоправното поведение на водача е установено в
наказателно производство и че съответно следва да бъдат доказани
причинната връзка и вредите.
При твърденията и възраженията на ответника/който е оспорил иска
вкл. с доводи за изтекла погасителна давност,за съпричиняване на
вредоносния резултат и за прекомерност на претендираното
обезщетение/,Съдът е отделил като безспорни между страните факти
наличието на договор за застраховка и на ПТП.Съответно е указал на
ищецът,че следва да докаже още предприемането на действия,спиращи или
4
прекъсващи давността/освен подаването на исковата молба/,а на ответникът-
наличието на съпричиняване.
Съдът приема,че в случая правото на иск не е било погасено по
давност.ПТП е било реализирано на 06.06.2015 г.,исковата молба е била
подадена чрез куриер на 11.08.2020 г..Следва да бъдат съобразени обаче
случилата се пандемична обстановка и въведеното междувременно
извънредно положение:
По силата на чл.3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г.,за срока от 13.03.2020 г./датата на обявяване на извънредното
положение/ до отмяната на извънредното положение,спират да текат вкл.
давностните срокове,предвидени в нормативни актове,с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти.
Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето/обн. ДВ бр.44 от 13.05.2020
г./,сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,и за преодоляване на
последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в ДВ.
Т.е.,сроковете продължават да текат,считано от 21.05.2020 г..
Получава се така,че сроковете са спрели да текат за периода 13.03.-
20.05.2020 г.,т.е. за 69 дни,а периода 06.06.-11.08.2020 г. са по-малко от 69
дни.
Съдът обаче приема за основателен довода на ответника за липса на
особено близка връзка между ищеца и брат му.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
близък,освен лицата,посочени в Постановления №№4/25.05.1961 г. и 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС,а именно низходящи-деца, съпруг,възходящи-
5
родители,отглеждано неосиновено дете и лице,съжителствало на съпружески
начала,по изключение са и лица,създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпящи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Горното идва да покаже,че обезщетение се присъжда само при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди/вкл. сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания/.
В ТР е залегнало разбирането,че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите,респ. дядовците и бабите и
внуците,са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална
близост.И че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна,че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания,надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка,справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В случая,Съдът не констатира изключителна близост и на следващо
място страдания,основание да се присъди обезщетение.Братята са имали общ
бизнес,но отделен личен живот.Починалият брат още повече е живеел със
своето семейство в друго населено място.Посещавал е родната си къща,за да
види майка,баба,сестри.По показанията на свидетелите следва да се приеме и
че са имали различни компании в свободното си време.Ищецът безспорно е
претърпял болки и страдания от смъртта на брат си, изразяващи се в стрес и
депресия,но не и със изисквания значителен интензитет и
продължителност,което пък се установява от заключението на вещото
лице.Показателно е и че не е търсил медицинска помощ и не е приемал
медикаменти.
По горните съображения,искът се приема за неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.Въпреки това,за пълнота на изложението,следва да се вземе
отношение и по довода на ответника за наличие на съпричиняване,който
довод също изглежда основателен.Наказателният съд е приел водачът за
виновен за ПТП,но е отбелязал и поведение на починалото лице,допринесло
6
за ПТП-същото е предоставило автомобил на неправоспособен
водач,впоследствие се е намесило и в управлението на автомобила,като е
хванало и завъртяло волана и автомобилът е катастрофирал.Също така явно е
било без поставен обезопасителен колан,за да изпадне от автомобила и да
бъде затиснато от него,което е довело до смъртоносните увреждания.При тези
факти, гражданският съд би приел съпричиняване поне 50%.
При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските в настоящето производство.Ответникът претендира
1 200 лв. с ДДС адв. възнаграждение.Съдът констатира,че с договора за
правна помощ е уговорено възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС и в
договора е отбелязано заплащането на 1 000 лв..Съответно,това е
сумата,която може да се приеме като доказано заплатена.На следващо
място,адвокатът на ищеца е възразил за прекомерност на възнаграждението и
Съдът намира възражението основателно.Минималният размер, съгласно
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,е 580 лв. и това е сумата, която Съдът приема за справедлива
за репариране,предвид активността на адвоката на ответника-подаване на
писмен отговор и две молби за даване ход на делото в негово отсъствие.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Ц. с ЕГН ********** от с.Г.п. общ.В.
***,чрез адв.С.С.Ч от АК С. ***против ЗД”Бул инс”АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С. район ***,представлявано от изп.
директор С.С.П.,частичен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./-за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.-обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди /отчаяние,стрес и др./
вследствие смъртта на неговия брат М.И.Ц при ПТП на 06.06.2015 г..
ОСЪЖДА К. И. Ц. с ЕГН ********** от с.Г.п. общ.В. *** да заплати на
ЗД”Бул инс”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район
***,представлявано от изп. директор С.С.П.,580 лв. деловодни разноски по
настоящето дело.
7
Решението е постановено при участието на трето подпомагащо
ответника лице Н. П. В. с ЕГН ********** от с.Д. общ.Б. обл.В. ул.”***”№12.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8