№ 17877
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110166022 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи задължения по договор за
кредит, а именно: 3000 лева, като частична претенция от вземане в общ размер на 20000
лева, представляваща главница за периода от 05.11.2016 г. до 18.11.2021 г. и 1000 лева, като
частична претенция от вземане в общ размер на 4390 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.11.2018 г. до 18.11.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 3 ГПК. Целта на препращането към чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е чрез индивидуализация на процесното вземане същото да бъде
отграничено от други спорни правоотношения между страните, което ще направи възможна
преценката на длъжника относно дължимостта на конкретното вземане /от гледна точка на
неговото основание и размер/ и упражняване срещу него на правото на възражение
/включително относно възможното погасяване на вземането по давност/. Ето защо,
изискването да бъдат посочени фактите, на които се основава искането, е първостепенно и
при неспазването му съдът следва да приложи санкционната последица на чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК, като откаже издаването на заповед за изпълнение.
В случая заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК –
вземанията са предявени като частични, като за редовността на заявлението е необходимо
заявителят да посочи каква част от задълженията по всяка вноска претендира. Целта на това
е да може длъжникът да се защити адекватно срещу издадената заповед, като е наясно кои
вноски по лихвата и по главницата претендира заявителят и каква част от всяка вноска се
претендира от него, да може да прецени дали ги оспорва – дали е погасил чрез плащане
някоя вноска, дали има погасени по давност вноски и пр. Предвид горното и на основание
1
чл. 101 ГПК и по арг. от 411, ал. 2, т. 1 ГПК, с разпореждания от 30.11.2021 г., 20.12.2021 г.,
11.1.2022 г. и 14.2.2022 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от
съобщението да отстрани нередовностите, Заявителят не е изпълнил указанията, като е
заявил и че няма да ги изпълни, тъй като не разполага със специални знания. На първо място
следва да се посочи, че не са необходими специални знания за изпълнение на указанията, а е
необходимо заявителят да се запознане с документите по договора за кредит, в частност с
погасителния план, евентуално да поиска такива от цедента. На второ място, съдът не
споделя разсъжденията на заявителя, че вземанията са индивидуализирани в достатъчна
степен, предвид изложеното по-горе, което препятства защитата на длъжника. Предвид, че
указанията не са изпълнени и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. 90769/18.11.2021 г. от **** срещу П. Р. ЯН..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2