Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца, 16 октомври 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря Наталия Петрова
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 5193 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център срещу Ю.Д.И. с ЕГН ********** ***.
В
исковата молба се твърди,
че ищецът и ответника Ю.Д.И. са в облигационни правоотношения по силата на общи
условия, в изпълнение на които ищецът
е предоставял на ответника на горепосочения
адрес на имота електрическа енергия за битови
нужди.
Тъй като ответникът не изплатил
процесните задължения за доставена електрическа енергия, на
30.07.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело
№ 3377/2018 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение
от 31.07.2018 г., която била връчена на
длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване
на уведомление на постоянния му
и настоящ адрес, поради което е предявен настоящия иск.
Искането
към съда е да постанови решение,
с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 375,71 лв.-главница
за неплатена електрическа енергия за периода от
03.11.2017 г. до 02.03.2018 г., начислена
за имот в гр. Враца, бул. ********** и сумата 13,02 лв.-мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 04.01.2018 г. до
26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 2098 от 31.07.2018 г. по ч. гр. дело №
3377/2018 г. на Врачански районен съд. Ищецът претендира направените
както по заповедното, така и по исковото производство
разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В
писмения си отговор в срока и по реда на
чл. 131 от ГПК ответникът Ю.Д.И., чрез особения
си представител по чл. 47,
ал. 6 от
ГПК адв. И.К., оспорва исковете по основание и по размер, като
навежда следните съображения: между страните не съществува облигационно
правоотношение и ответникът
не е клиент на ищцовото дружество;
по делото липсват доказателства ответникът да дължи
процесните суми на ищеца, тъй
като единствените представени по делото доказателства са частни писмени
такива, удостоверяват изгодни за ищеца
обстоятелства и в този смисъл не установяват
дължимостта на посочените в исковата молба суми, отделно
върху тези документи липсват подпис и печат на съставителя им и следователно тяхното авторство е неустановено; претендираните суми надвишават действителната консумация на електрическа енергия за процесния
период; някои от клаузите в Общите
условия на ищцовото дружество, например тези относно
сроковете и реда за заплащане на
месечните сметки на абонатите, са
неравноправни по смисъла на Закона
за защита на потребителите и вследствие на това
– нищожни.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 3377/2018 г. на Врачанския
районен съд липсва подадено от длъжника Ю.Д.И. възражение
по чл. 414
от ГПК, тъй като исковата молба
по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на
постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка със становищата и възраженията на страните, приема за
установено следното:
От
фактическа страна:
По иска
за главница.
Видно
от нотариален акт № 168, том II, нот. дело № 186/2013 г. на нотариус Венцислав В.
с рег. № 338 в Нотариалната камара, на 08.03.2013 г. ответникът Ю.И. е придобил
чрез покупко-продажба собствеността върху посочения в исковата молба имот с
адрес гр. Враца, бул.
**********.
С оглед горното, съдът
приема за доказано
обстоятелството, че ответникът е придобил качеството си на потребител
на електрическа енергия за процесния
период по смисъла на &1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката, тъй като е собственик
на имот, в който се ползва
електрическа енергия.
По
делото е изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот на ответника е консумирана електрическа енергия
на две тарифи, като отчетените количества напълно съответстват на количествата,
остойностени като дължими суми във фактурите,
представени с исковата молба и начисляването на процесните
суми е извършено при спазване на нормативните изисквания.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е редовно
водено, като за процесния период задължението на
ответника към ищеца е в размер на 375,71 лв.-главница и 13,02 лв.-мораторна лихва, като не са извършвани погашения по тези
задължения.
От правна
страна:
От
представения нотариален акт се установява, че ответникът е бил собственик през процесния период на описания в исковата молба електроснабден имот, от което следва
извод, че през същия период страните
са обвързани от договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия,
представени по делото.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
дължимите суми за електрическа енергия са правилно
и законосъобразно начислени.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на ответника
към ищеца за процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите продължават да
са дължими.
Предвид гореизложеното,
от събраните по делото доказателства,
съдът приема за доказано, че
ответникът, в качеството на собственик на описания в
исковата молба недвижим имот, дължи на ищцовото дружество сумата от 375,71 лева,
представляваща стойността на доставена и незаплатена електрическа енергия за процесния период,
включваща дължими суми за доставка и пренос на електрическа
енергия.
Относно вземанията
за лихви:
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Общите условия
на ”ЧЕЗ Електро България” АД продължителността на периода за плащане е
10 дни. Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна
месечна вноска става изискуемо в 10 – дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася.
Общият
размер на лихвата за забава върху главница 375,71 лева и за процесния
период се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза
на 13,02 лв.
Съдът
не възприема възражението за неравноправност на разпоредби от Общите условия на
ищцовото дружество. При запознаване с Общите условия
на „ЧЕЗ Електро България” АД съдът не откри наличието на неравноправни клаузи.
Съдът намира, че дори такива да са налице, същите не се отнасят до същественото
съдържание на облигационната връзка между страните, тъй като на задължението на
ищцовото дружество да доставя електрическа енергия
съответства задължението на неговите клиенти да заплащат потребената
такава.
По
разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените от последния разноски по
заповедното производство-ч. гр. дело № 3377/2018 г. на Врачански районен
съд: 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, общо
83,00 лв., както и разноските по настоящото дело за заплатена държавна такса-75,00 лв., депозит за особен представител-150,00 лв., депозит
за вещи лица-400,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение-87,00 лева, общо
712,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от , че Ю.Д.И. с ЕГН ********** *** дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата 375,71 лева-главница
за неплатена електрическа енергия за периода от
03.11.2017 г. до 02.03.2018
г., начислена за имот в гр. Враца, бул. ********** и сумата 13,02 лева-мораторна лихва върху
главното задължение за периода от
04.01.2018 г. до 26.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главното задължение от 30.07.2018
г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед № 2098 от
31.07.2018 г. по ч. гр. дело № 3377/2018 г. на Врачански
районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от Ю.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” №
159, бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата от 83,00 лева-направени по заповедното производство-ч. гр. дело № 3377/2018
г. на Врачански районен съд разноски за платена държавна
такса и внесен адвокатски хонорар, както и сумата 712,00 лева-направени по гр. дело № 5193/2018 г. на Врачански
районен съд разноски за държавна такса, депозит за особен представител, вещи
лица и платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: