№ 2164
гр. Варна, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500674 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Р. С. И.,
ЕГН**********, и по последваща насрещна въззивна жалба на Е. Л. У.,
ЕГН**********, и двете срещу Решение №4655/23.12.2024г. по гр. д.
№12230/2023г. на ВРС, 34-ти състав, в частта с което е определен подробен и
поетапен режим на лични отношения на бащата Е. Л. У. с детето Е. Е. Л.,
ЕГН***.
С въззивната жалба на Е. У. се обжалва решението и в частта, с която
бащата е осъден да плаща издръжка на дъщеря си Е. Л. за над законовия
минимум до 350лв. на месец.
Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските
права и местоживеенето на детето.
Подадена е и частна жалба от Р. С. И., срещу Определение
№1737/07.02.2025г. по по гр. д. №12230/2023г. на ВРС, 34-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата на Р. С. И. за изменение на
първоинстанционното решение относно разноските, чрез присъждане на
такива на ищцата по делото.
Във въззивната жалба на Р. И. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано,
постановено при нарушения на процесуалните правила и против интереса на
детето. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, довел до погрешни правни изводи. По
отношение на режима на бащата с детето ВРС не е съобразил, че бащата е в
затвора за продължавано по см. на НК сексуално престъпление срещу другата
дъщеря на Р. И., а посещението в затвора от детето Е. (само на шест години)
1
ще травмира момичето; не е взел предвид тежкия конфликт между родителите
по повод сексуалното посегателство над другата дъщеря на г-жа И.; не е отчел,
че на Е. не трябва да се обясняват причините за конфликта на родителите и
защо баща й е в затвора. Бащата Е. У. е с нисък родителски капацитет, не е
полагал сам грижи за Е., прекрачвал е границите на телесната
неприкосновеност и на дъщеря му Е., агресивен е и няма толерантност към
хората с различно вероизповедание, няма ценности за правилно отглеждане на
детето, които обстоятелства също не са били оценени достатъчно от ВРС.
Първоинстанционният съд не е бил длъжен да съобразява заключенията по
СПсЕ по делото, предвид останалите събрани доказателства по делото.
Обобщено ВРС не е защитил в достатъчна степен интересите на детето чрез
избрания РЛО, за което излага аргументи. По същество моли за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на още по-ограничен
режим на срещи на бащата с дъщеря му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва оплакванията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Акцентира върху изяснената от вещите
лица по делото емоционална връзка на Е. с баща й, която е в интерес на
момичето да бъде запазена; недоказаността бащата да е извършвал незаконни
действия спрямо Е.; необходимостта дъщеря му да не бъде въвличана в
конфликта между родителите; ирелевантността на деяния на бащата спрямо
други лица към режима му с дъщеря му; наличието на родителски капацитет в
бащата; липсата на желание и съдействие от майката относно общуването на
Е. с въззиваемия, по които въпроси развива съображения. По същество счита
жалбата на майката за неоснователна.
В насрещната жалба на Е. У. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваната му част, е неправилно и противоречащо на материалния закон.
Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен анализ на събраните по
делото доказателства, довел до погрешни правни изводи. Относно режима на
бащата с детето, конкретно за етапа, през който бащата ще бъде извън места за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ВРС не е съобразил
изяснената от вещите лица по делото емоционална връзка на Е. с баща й,
която е в интерес на момичето да бъде запазена; недоказаността бащата да е
извършвал незаконни действия спрямо Е.; необходимостта дъщеря му да не
бъде въвличана в конфликта между родителите; ирелевантността на деяния на
бащата спрямо други лица към режима му с дъщеря му; наличието на
родителски капацитет в бащата; липсата на желание и съдействие от майката
относно общуването на Е. с въззиваемия. За неправилно счита режимът в
първите шест месеца след излизане от затвора да е в присъствие на психолог
или социален работник, защото два месеца в такава среда ще са достатъчни за
привикване на детето към непосредствено общуване с бащата. Последният е
способен да се грижи безопасно и самостоятелно за дъщеря си, което може да
2
покаже най-вече когато прекарва време с нея без други ограничения. Връзката
баща-дъщеря също би се затвърдила именно при общуване без ограничения в
средата. По отношение на издръжката определеният от ВРС неин размер не е
съобразен с потребностите на детето (обичайни) и с възможностите на бащата
(след влизане в ареста двете му дружества не функционират, а той не може да
работи сега). По същество моли да бъде отменено решението на ВРС относно
режима на бащата за след излизане от затвора с предоставяне по-разширен
такъв, както и относно издръжката над минималната по закон, с присъждане и
на разноски пред ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва оплакванията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Поддържа твърденията си по отношение
на бащата, неговите качества и личността му, заявени както пред ВРС, така и в
първоначалната въззивна жалба, а издръжката счита за съобразена с нуждите
на детето и възможностите на другия родител. По същество счита жалбата на
бащата за неоснователна.
В частната жалба на Р. И. се твърди, че в производство по чл.127, ал.2 от
СК се дължат разноски на страната, на която са предоставени родителските
права, както и че насрещния иск за родителски права на практика бил
отхвърлен, поради което на ищцата се следвали всички разноски за пред ВРС.
Моли за отмяната на определението и за присъждане на разноски пред ВРС в
този смисъл.
С отговор в законоустановения срок насрещната страна счита частната
жалба за допустима, но неоснователна, предвид характера на производството
по чл.127, ал.2 от СК, като моли за отхвърляне на жалбата.
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
съдържат реквизитите за редовност, поради което делото следва да бъде
насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По процедурата: Съдът следва да обяви на страните служебно известния
му факт, че Присъда №5/03.10.20204г. по ВНОХД №264/2024г. на ВОС е в
сила след Решение №143/27.03.2025г. по к.гр.д. №14/2025г. на ВКС.
Предвид горното и актуалното изтърпяване от Е. У. на наказание
„лишаване от свобода“ за 11 години при „строг“ режим, както и тъй като
двамата родители са се явили в първото и второто о.с.з. пред ВРС и са взели
отношение по обстоятелства по делото, задължителни действия с тяхно
участие пред въззивния съд не се налагат.
3
По доказателствата: Представените към жалбата на Е. У. документи
следва да се приемат към материалите по делото с оглед потенциална
относимост към издръжката на детето.
Аналогично следва да се уважи искането от отговора по нея за
изискване на информация от ТД на НАП-Варна относно декларираните
приходи и трудови договори като работодател от дружествата „Е. груп 2018“
ЕООД и „Ерг 07“ ООД за 2023г. и 2024г.
Други доказателствени искания няма заявени.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.06.2025г. от 15.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
ОБЯВЯВА за служебно известно на съда, че Присъда №5/03.10.20204г.
по ВНОХД №264/2024г. на ВОС е в сила след Решение №143/27.03.2025г. по
к.гр.д. №14/2025г. на ВКС.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото като писмени доказателства
представените жалбата на Е. У. документи – удостоверение от 28.01. 2025г.,
справки от ТР и декларация от 12.01.2023г.
* ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП-Варна информация за декларираните
приходи и за трудовите договори като работодател на дружествата „Е. груп
2018“ ЕООД и „Ерг 07“ ООД за 2023г. и 2024г., на осн. чл.186 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
4
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5