№ 156
гр. Търговище, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200248 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Д. Й. от ******** против Наказателно постановление
№22-1292-000360/14.03.2022г. на Началник сектор към ОДМВР – Търговище, сектор
„Пътна полиция“. Жалбоподателката изразява несъгласие с приетите в НП факти относно
концентрацията на алкохол в кръвта й, тъй като вечерта преди проверката била изпила една
бира, и не е съгласна с измерването на техническото средство, отчело 1 промил алкохол.
Същата намира за верен само резултата от химическия анализ на взетата й кръвна проба.
Твърди, че направената от д-р Г. в хода на АНПроизводство експертна справка е в грубо
нарушение на нормативните изисквания. Базирайки се на резултата от химическия анализ,
показващ 0.42 промила алкохол в кръвта, жалбоподателката счита, че не е извършила
нарушението по обжалваното НП и моли съда да отмени последното изцяло, като
претендира присъждане на сторените съдебни разноски. В с.з. жалбата се поддържа от
процесуалния пълномощник адв. С.А. от АК – Търговище, който оспорва и заключението от
извършената в рамките на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза,
считайки че последната не е сред предвидените в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози способи за установяване на действителното количество алкохол у
водачите.
Административнонаказващият орган ОДМВР - Търговище, се представлява от
главен юрисконсулт Л.Ж., която настоява за потвърждаване на обжалваното НП, тъй като от
приетите по делото писмени и гласни доказателства се установявало категорично, че към
момента на проверката водачът е управлявал МПС с алкохол в кръвта над 0.5 промила.
1
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
По допустимостта на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена от
визираното като нарушител лице в законния срок за обжалване на НП от датата на
връчването му, намира същата за редовна и допустима.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН с.GA бланкови
№570259 от 22.02.2022г. е констатирано, че „на 22.02.2022г., в 08.17 ч. в ********, по ****
в посока *** водачът С. Д. Й. от ******** управлява собствения си лек автомобил “Смарт
Форте” купе с рег. №*****, с концентрация на алкохол в издишания въздух 1.00 промил,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ ARВA – 0073.
Издаден талон за изследване с №073225“. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл.
5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания
нарушител, като в същия е записано, че нарушителят няма възражения. От приложената по
делото АНПреписка е видно, че в попълнения и представен на провереното лице талон за
изследване с бланкови №073225, в който е отразена установената с техническото средство
концентрация на алкохол от 1.00 промила, Й. е получила същия на 22.02.2022г. в 08.20 часа
с указание да се яви в лечебно заведение за вземане на кръвна проба до 120 минути от
връчването на талона, тъй като лицето се е подписало, че избира да му бъде извършено
медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. В края на предоставеното време, а именно в 10.10ч. на същата дата е взета кръвна
проба от визирания нарушител. Към преписката е приложено копие и на протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, в който е
отразено, че на 22.02.2022г. в 10.10 часа в „МБАЛ – Търговище“АД – Спешно отделение, е
взета кръвна проба от С. Д. Й., като е отбелязано, че по данни на лицето същото отрича да е
употребило алкохол, но съобщава за приети по една таблетка парацетамол, аналгин и но
шпа заради хрема и болки в кръста. В протокола са описани като взети две проби кръв във
вакуумни епруветки. Едната от двете проби е подложена на изследване като видно от
приложения Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол
№11/25.02.2022г. в Сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Търговище резултатът е показал наличие
на 0.42 промила алкохол в кръвта. Втората проба е останала на съхранение като контролна
такава при необходимост от повторен анализ и при съхранение в съответните условия.
Поради различните резултати в хода на АНПроизводство е била назначена медицинска
експертиза, като извършилият я съдебен лекар д-р Г. е изготвил приложената експертна
справка, в която съобразно резултатите от химическия анализ и според времето на
установяване на тези резултати е изчислил, че към момента на извършване на нарушението
22.02.2022г., в 08.17 ч. жалбоподателката е била с 0.71 промила алкохол в кръвта. След
преценка на събраните данни и при отчитане на експертната справка въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-1292-000360/
14.03.2022г. на Началник сектор към ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, в
2
което фактическите обстоятелства по нарушението са описани по идентичен начин с
описанието в АУАН, но към същите е добавено допълнението, че „С получен Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол №11/25.02.2022г. на
ОДМВР – Търговище се доказа 0.42 промила алкохол в кръвта. С Експертна справка от
11.03.2022г. с посочен вх.№, изготвена от д-р В.Г. – съдебен лекар при МБАЛ – Търговище,
се установи 0.71 промила алкохол в кръвта.“. Въз основа на така приетите констатации
АНОрган е приел за установено извършеното административно нарушение по чл. 5 ал.3 т. 1
ЗДвП – водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда до 0.8 на хиляда вкл. В санкционната част на НП за установеното
нарушение са наложени следните административни наказания на основание чл. 174 ал.1 т.1
ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като
на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. За изясняване на
фактическите обстоятелства по случая в съдебно заседание са приети писмени
доказателства: документи за годността на използваното при проверката техническо средство
и Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта по контролна проба №411/03.05.2022г., изготвен в СХЛ при
МБАЛ „Св.Анна – Варна“АД. По изрично искане на жалбоподателката съдът е разпоредил
извършване на повторен химически анализ по газхроматографския метод на тази контролна
проба. От съставения при изследване на контролната проба протокол следва, че пробата е
отговаряла на нормативните изисквания и след извършено изследване чрез
газхроматографския метод се установило наличие на алкохол в кръвта – 0.41 промила. В
съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя В.Д. и свидетеля по
съставяне на акта Й,Д... Двамата свидетели дават съвпадащи показания относно времето,
мястото на проверката и резултата от теста с техническото средство, както и относно
признанието на жалбоподателката, че е пила алкохол предната вечер – факт, който се
заявява и в жалбата по настоящото дело. Налице са обаче разминавания в тези показания
относно физическото състояние на водача при проверката - според свидетеля В.Д.
жалбоподателката лъхала на алкохол, но имала нормална походка, както и че не била сама в
автомобила, а с дете, което отивала да заведе на детска градина, а според свид. Й.Д. очите на
жалбоподателката били зачервени и залитнала леко при слизане от колата, но не се усещала
миризма на алкохол, като според същия тя била сама в автомобила и се връщала от гр.
Търговище, където завела детето си на детска градина, поради което посоката й на движение
била на влизане в **** от града. Показанията на свид. Й.Д. кореспондират с отразената в
АУАН посока на движение на автомобила от **** към ***, т.е.отговаря на тезата, според
която жалбоподателката се е връщала сама от града и е влизала в селото. Поради взаимната
си противоречивост показанията на двамата свидетели не могат да бъдат напълно
кредитирани относно състоянието на жалбоподателката, тъй като зачервените очи и дори
залитането могат да се дължат на други фактори извън алкохола, като например влошено
здравословно състояние, за каквото в случая се съдържат анамнезни данни в протокола за
взимане на кръвна проба, или на прием на лекарства. По делото е допусната и извършена
съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно
3
изготвено съобразно поставената задача. В същото вещото лице е приело на база
резултатите от химическите анализи на кръвните проби, че за изминалото време от 113
минути от момента на проверката до вземането на кръв от организма на водача са се
излъчвали по 0.15 промила алкохол на час. При тези данни съобразно резултата от
химическия анализ на първата проба следвало, че към часа на проверката 08.17 часа в
кръвта на водача е имало 0.70 промила алкохол, а съобразно резултата от химическия анализ
на контролната проба следвало, че към часа на проверката в кръвта на водача е имало 0.69
промила алкохол, което значело, че при проверката категорично в кръвта на водача е имало
съдържание на алкохол над допустимото и същият се е намирал в такава степен на
алкохолно опиянение, при което са намалени самокритичността, самопреценката и
работоспособността. Вещото лице е пояснило, че при телесна маса на потребителя на
алкохола 60 кг, каквото е теглото на жалбоподателката според данните в протокола за
вземане на кръвна проба, концентрацията от 70 промила означава консумирани 76 мл 40-
градусов алкохол или 2½ бири от по 500 мл всяка. При разпита му в с.з. вещото лице
пояснява, че основно значение за извършване на експертизата е имал резултата от
газхроматографското изследване, което ведно с времето, изминало от деянието до вземането
на кръвната проба, се подлага на изчисление чрез формула. Вещото лице е категорично, че
ползвания при химичния анализ метод отчита единствено съдържанието на алкохола, а не
на други летливи редуциращи вещества, а приложения фактор на окислението – 0.15
промила на час, бил постоянна константа като влиянието на метаболитните процеси в
организма не било толкова определящо при наличието на такъв химически анализ на
кръвта. При тази обосновка вещото лице поддържа напълно направеното ретроспективно
експертно заключение.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът направи следните правни
изводи: АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно
т.2.1. във вр.с т.1.3.1 от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи. Същият притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, предявен е и е връчен
надлежно на визирания нарушител. Ето защо съдът намира, че АУАН е издаден съобразно
законовите изисквания като не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдържанието на съставения АУАН отговаря и на изискванията,
които поставя към същия разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно
лице, овластено за целта съгласно т.3.7 от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. При преглед на задължителните реквизити на НП следва,
че са налице всички реквизити по чл. 57 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН с изключение на тези по
чл. 57 ал.1 т. 8 и т.9 ЗАНН. Относно реквизита по чл. 57 ал.1 т. 8 ЗАНН настоящият състав
счита, че следва да присъства във всяко НП, с което е определено наказание, за което
законодателят е предвидил в съответната санкционна разпоредба алтернативни видове
4
административни наказания или минимален и/или максимален размер на съответното
наказание. В тези случаи АНОрган дължи мотивиране на конкретния вид и размер
наказание, което е наложил. Ето защо липсата на този реквизит в обжалваното НП следва да
бъде преценена от гл.т. на въпроса дали представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя, респ.
възможността на съда да извърши контрол върху мотивите за определяне на вида и размера
на административното наказание. При преглед на приложената от АНОрган санкционна
норма следва, че законодателят е определил наказанието в точно определен вид и с
фиксиран размер, поради което и АНОрган е обвързан с това наказание и няма възможност
да индивидуализира същото по вид и размер, съобразявайки за целта релевантните за това
обстоятелства. Ето защо съдът приема, че липсата на реквизита по чл. 57 ал.1 т. 8 ЗАНН в
случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на
изрично посочване на срока по чл. 57 ал.1 т. 9 ЗАНН също не води до съществено
нарушение правата на нарушителя, доколкото в съставения АУАН е посочен момента, в
който е иззето СУМПС, а именно на 22.02.2022г., и последният може да се приспадне от
наложеното наказание. Фактическата обстановка е описана пълно и изчерпателно, като в
същата наред с даденото от актосъставителя описание на значимите факти АНОрган е
добавил и установената при химическото изследване на кръвната проба, взета от водача,
концентрация на алкохол, както и направената ретроспективна медицинска експертиза в
рамките на АНПроизводство. Това допълване показва, че АНОрган е обсъдил всички
относими към случая доказателства. Базирайки се на съвкупните данни, АНОрган е
направил извода за извършено нарушение основно върху експертното изчисление за
концентрация от 0.71 промила алкохол към момента на извършване на нарушението. Поради
това е посочено изрично в НП, че нарушението се изразява в управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол в кръвта в параметрите от 0.5 промила до 0.8 промила вкл. А това
възприето становище е обусловило и прилагането на санкционната норма на чл. 174 ал.1 т.1
ЗДвП, предвиждаща административно наказание за водача, управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. При издаване на АУАН
и НП са спазени визираните в ЗАНН давностни срокове. Ето защо съдът приема, че в хода
на АНпроизводство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При установената липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на
АНПроизводство следва да се извърши проверка за допуснати нарушения на материалния
закон с издадените АУАН и НП и за доказване на описаното административно нарушение.
От представените и приети по делото документи : 1бр.разпечатка от Портала за електронни
административни услуги на БИМ – Преглед на одобрен тип средство за измерване, и списък
на успешно преминали последваща проверка на средства за измерване анализатори на
алкохол в дъха, изготвен от съответната лаборатория към ГД“НП“на МВР, се установява, че
техническото средство анализатор за алкохол в дъха Алкотест 7510 е одобрено като тип
средство със срок на валидност до 24.10.2028г., а конкретно използваният при проверката по
5
случая анализатор „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №ARВA – 0073 е преминал периодична
проверка на 19.10.2021г. и е със срок на валидност 6 месеца. Тези данни показват, че
използваното в случая техническо средство е било годно към деня на направената проверка
на жалбоподателя. Съвкупният анализ на събраните свидетелски показания сочи
категорично на извода, че към момента на проверката жалбоподателката е била водач,
управляващ посоченото в НП МПС. Процедурата по взимане на кръвната проба и
извършването на химически анализ на същата е изпълнена в съответствие с нормативните
изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Различните
резултати относно съдържанието на алкохол в кръвта на водача, отчетени при проверката с
анализатора за алкохол в дъха и при химическите изследвания на двете кръвни проби, се
обясняват с различното време, в което е проверен водача с алкотеста и му е взета кръвната
проба – времевият интервал между двата момента е 113 минути, т.е. почти два
астрономически часа. Напълно естествено е, независимо от индивидуалните особености на
метаболитните процеси в организма, през този времеви интервал да се осъществи излъчване
на част от намиращото се в началото на интервала количество алкохол в кръвта на водача.
За реализиране на състава на нарушението по чл. 5 ал.1 т.1 ЗДвП е от значение
концентрацията алкохол в кръвта, с която водачът е управлявал МПС, а не концентрацията
на алкохол, която е останала в кръвта му почти два часа след това. Именно в това се състои
смисъла и необходимостта от извършване на т.нар. ретроспективна съдебно-медицинска
експертиза, която се базира на извършените по регламентирания от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози газхроматографски метод химически анализи на
кръвта и на непроменливата величина на фактора на окислението – 0.15 промила на час -
времето, през което от организма се е излъчвал поетия алкохол, респ.е намалявала
концентрацията на същия в кръвта на водача. Експертиза с така поставената задача да
изчисли ретроспективно концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на
управление на МПС, е напълно допустима и необходима за правилното решаване на
въпроса за АНОтговорност на водача. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща относно
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП към правилата на НПК, а
съгласно чл. 136 ал.1 НПК съдебната експертиза е един от способите на доказване в
наказателното производство. И докато въпросът за доказателствената стойност на
експертната справка, изготвена преди издаване на НП, може да се определи като
дискусионен, то несъмнена е доказателствената стойност на допуснатата и извършена в
настоящото съдебно производство СМЕ, чието заключение е защитено от вещото лице при
разпита му в съдебно заседание. Ето защо съдът приема като най – точна от гл.т. на времето
на извършване на деянието и вземането на кръвната проба, концентрацията на алкохол в
кръвта на водача в размер на 0.70 промила, която е изчислена на база химическия анализ на
първата взета кръвна проба, показала 0.42 промила. Именно с тази концентрация на алкохол
от 0.70 промила е извършено описаното в НП нарушение и същата е релевантна за
съставомерността му. Като е приел почти същата концентрация – 0.71 промила, АНОрган е
6
направил един напълно законосъобразен извод относно този съставомерен факт и на тази
база е квалифицирал и санкционирал правилно установеното административно нарушение.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се очертава ясна фактическа
обстановка, според която на 22.02.2022г. в 08.17 часа в ******** жалбоподателката е
управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила до 0.8 промила, а
именно – 0.70 промила. Ето защо съдът приема, че жалбоподателката е извършила
описаното нарушение, което точно е квалифицирано от актосъставителя и АНОрган по чл. 5
ал.3 т. 1 ЗДвП, забраняващ на водача да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Посочената нарушена законова разпоредба
кореспондира с установените по категоричен начин факти по делото за осъществено от
водача управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото
количество. Правилно е фиксирана от АНОрган санкционната норма на чл. 174 ал.1 т.1
ЗДвП, предвиждаща за водача, управлявал с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, кумулативни административни наказания – лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. С
обжалваното НП АНОрган е отнел 10 контролни точки на нарушителя без да посочи като
основание за това конкретна разпоредба от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение. При преглед на цитираната наредба следва, че съгласно чл. 6
ал.1 т.1 от същата за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) – на водача на МПС се
отнемат 10 контролни точки. Ето защо и тази последица от санкционирането на
жалбоподателя е законосъобразно приложена. Всички предвидени за извършеното
нарушение наказания са с точно фиксиран от законодателя размер, поради което АНОрган
не разполага с възможност за индивидуализиране на размера им съобразно конкретните
обстоятелства, а следва да ги наложи така, както са предвидени. Относно възражението за
маловажност на установеното нарушение следва да се посочи, че разпоредбата чл. 28 ЗАНН
урежда правомощието на АНОрган при констатиран маловажен случай на административно
нарушение да не наложи наказание като предупреди писмено нарушителя, че при
извършване друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да упражни тази своя
компетентност наказващият орган следва първо да извърши преценка на конкретното
нарушение от гл.т. на степента на неговата тежест и да приеме дали това нарушение се явява
7
маловажно в сравнение с други нарушения по същия състав. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на
случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП
само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия
орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Но ако при тази
преценка съдът счете, че случаят не се явява маловажен, той следва да потвърди издаденото
в съответствие със ЗАНН НП, без да отчита като процесуално нарушение липсата на
изрично изложени мотиви за приложимостта на чл. 28 ЗАНН. И това е така, защото при
направена преценка за маловажност на нарушението наказващият орган изобщо не издава
НП. АНОрган издава НП само, когато е преценил, че случаят не е маловажен, което е
достатъчно да покаже, че преценката му е за немаловажност на случая. Съгласно §1 ал.1 т.4
от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид“. В конкретиката на казуса следва да се
посочи, че извършеното нарушение не се отличава с тежест, по – ниска в сравнение с други
подобни нарушения. В този смисъл съдът прецени установената стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, която според приетото от съда експертно
заключение е към горната граница на предвидения в чл. 174 ал.1 т.1 ЗДвП диапазон, както и
съдържащата се в справката за нарушител/водач информация за извършено през 2017г.
деяние, покриващо състава на нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, което е осъществило
състава на престъплението по чл. 343б ал.1 НК и за същото е била реализирана
наказателната отговорност на водача Й.. Настоящото нарушение се отличава с висока степен
на тежест и укоримост и поради факта, че жалбоподателката е предприела с установената
алкохолна концентрация, намаляваща самооценката и работоспособността й според вещото
лице, пътуване към съседно населено място в ранните часове на деня, когато видимостта
през зимния сезон не е особено добра, а това създава предпоставки за допускане на ПТП с
тежки последици, особено ако се съобрази и пресъздаденото от свидетелите обяснение на
жалбоподателката, че е превозила дете до детска градина в града. Ето защо съдът приема, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Поради изложените аргументи и направени изводи съдът счита, че процесното НП
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, тъй като в хода на
реализираното АНПроизводство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а при издаване на НП не се констатират нарушения на материалния закон.
Установи се безспорно извършването на описаното нарушение от жалбоподателя, като
същото е квалифицирано и санкционирано в съответствие със закона.
8
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, който се е явил и на четирите проведени
открити съдебни заседания по делото, като е правил съответните доказателствени искания.
Съгласно ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваното НП е потвърдено, което е
аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 63д
ал.4 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д/вкл.НП/, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 27е НЗПП,
съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Съдът като съобрази гореописаното участие на
юрисконсулта, представляващ ОДМВР – Търговище, в проведената по делото процедура, и
същевременно като отчете размера на глобата по обжалваното НП, намира за адекватен
размер на юрисконсултското възнаграждение сумата в размер на 110 лева. Ето защо следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 110
лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото са направени разходи
от бюджета на съда за плащане възнаграждение на вещо лице за извършена съдебно –
медицинска експертиза в размер на 149.10 лева, както и платени пътни разходи за явяване
на свидетел в размер на 10.02 лева. Ето защо с оглед изхода на делото – потвърждаването на
обжалваното НП, и в съответствие с т.2 б.“а“ от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г.
по н. д. № 98/84 г., ОСНК следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати по сметка на
РСТ общата сума от 159.12 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление №22-1292-000360/14.03.2022г. на Началник сектор към ОДМВР –
Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Д. Й. от ******** за извършено
административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП са наложени следните административни
наказания: на основание чл. 174 ал.1 т.1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 и ал.4 ЗАНН С. Д. Й. от ********, ЕГН –
9
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора М.М, сумата в размер на 110/сто и десет/лева,
представляваща присъдено в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. Й. от ********, ЕГН – **********, да заплати по сметка на РС –
Търговище сумата в размер на 159.12 /сто петдесет и девет лева и 12 ст./лева,
представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за извършена
съдебно – медицинска експертиза и пътни разходи на свидетел по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10