РЕШЕНИЕ
№260042
19.10.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Славка
Атанасова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 552 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД срещу Решение № 255 от 06.03.2020 г. по гр. дело №
4794/2018 г., с което Районен съд Добрич е приел за установено в отношенията
между страните по делото, че „Яйца и Птици-Зора” АД не дължи на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД сумата от 15 783, 23 лева, представляваща стойността
на консумирана вода за обект хотел „Зора“ в с. Кранево – Зона за отдих, за
което са издадени фактура № **********/24.07.2018 г. (за сумата от 11 995, 66
лева) и фактура № **********/01.08.2018 г. (за сумата от 3787, 57 лева).
Ответникът атакува първоинстанционното решение с
доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че представените карнети доказват реалното
потребление на вода за обекта. Не е съгласен, че средствата за търговско
измерване са неизправни. Оспорва възражението на ищеца, че процесния обект се
ползва от наемател. В тази връзка се позовава на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, където е посочено, че когато
наемателят не спазва задълженията си съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях е наемодателят.
Иска съдебният акт да бъде отменен. Претендира и
заплащане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание се представлява от прокуриста на
дружеството П.П.. В хода на устните състезания заявява, че поддържа
оплакванията си, изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата страна е подала отговор, в който заявява,
че карнетите са представени след изтичане на законоустановения срок. Твърди, че дружеството е нарушило реда
и начина на отчитане на монтираните от него измервателни уреди и не е изпълнило
задълженията си да контролира и обезпечи тяхното нормално и точно
функциониране. Не е предприело предвидените в нормативната уредба мерки за
уведомяване, достоверно отчитане и фактуриране на количеството потребена вода.
Прави искане решението на първата инстанция да бъде
потвърдено.
Пред въззивната инстанция се представлява от
пълномощника адвокат М.К.. Същият изтъква, че в процесуалния документ,
инициирал въззивната проверка, се съдържа само едно оплакване относно
доказателствената сила на процесните карнети. В останалата част от пледоарията
си се придържа към изложеното в отговора. Претендира разноски за въззивното
производство.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД се е задължило да предоставя на ищеца „Яйца и
Птици-Зора” АД водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК) в хотелски
комплекс на адрес: с. Кранево, „Зона за отдих“, а последното се е задължило да
ги заплаща.
Въз основа на договор за наем от 2016 г.,
приложен по делото (л. 17), имотът е бил предоставен за ползване на „Таргет
Ком“ ООД за срок от седем години.
В констативен протокол № 015903 (л. 8) е
отразено, че на 11.05.2018 г. служителят на „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД -М.М., е демонтирал средството за измерване на доставено количество
вода за абоната „Яйца и Птици-Зора” АД в село Кранево. Демонтажа е извършен за
сметка на оператора. Монтирал е друг с № **********.
От протокол № 001896 (л. 9) се
установява, че на 27.07.2018 г. при извършена проверка И.Н.– инспектор във „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, е
констатирал, че водомер с № **********, находящ се в имота на ищеца, „леко
засича“. На проверката е присъствала и Н.К.– управител на хотела. Средството за
търговско измерване е демонтирано за сметка на ответника, на 30.07.2018 г.,
видно от протокол с № 017268 (л. 11). След това е монтиран нов водомер с №
**********. Отразено е, че този водомер е общ.
С констативен протокол № 017269 от
30.07.2018 г. (л. 10), поставеният на 11.05.2018 г. водомер с №
**********, е бил демонтиран. Поставен е нов с № ********** отново за сметка на
оператора.
На 09.11.2018 г. ищецът е получил покана
за доброволно изпълнение от ответника (л. 7), с която е бил уведомен, че към
05.11.2018 г., за използвани ВиК услуги за периода от 24.07.2018 г. –
31.10.2018 г., дължи следните суми: главница в размер на 15 783, 23 лева и
лихва в размер на 241, 38 лева. Поканен е да плати задълженията си в
седемдневен срок от получаване на документа.
В тази връзка са издадени фактура №
**********/24.07.2018 г. за сумата от 11 995, 66 лева с ДДС и фактура №
**********/01.08.2018 г. за сумата от 3787, 57 лева с ДДС (л. 19 и 20).
Представени са три броя карнети (л. 60
до 65), за отчитане на консумирана вода в имот на „Яйца и Птици-Зора” АД, в с.
Кранево, Зона за отдих. За процесния период, 24.07.2018 г. – 31.10.2018 г.,
срещу отчетената вода липсва подпис на клиент.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитани са свидетелите Н.К.– управител на „Таргет
Ком“ ООД (наемател на обекта, за който са издадени фактурите); Р.Г.– началник
отдел „Приходи“ във „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД и С.Т.– отчетник при оператора.
От показанията на свидетелката К.се
извежда, че за месеците юли-октомври 2018 г. е получила сметки за ВиК услуги,
които многократно надвишават обичайното ѝ потребление на вода. Установява
се също, че в имота има два пасантни водомера и един главен. Главният се намира
в шахта, а двата пасантни водомера са в сграда, собственост на Министерство на
земеделието, храните и горите. Тъй като се намират извън имота, свидетелката няма
достъп до пасантните водомери. Във връзка с проверка на главния водомер, на
която е присъствала, твърди, че служителите на оператора са ѝ обяснили,
че трябва да бъдат сменени и трите средства за измерване.
Показанията на свидетелката напълно
кореспондират със заявеното от свидетеля Г., който потвърждава, че в имота има
три водомера – главен и два пасантни. Обяснява, че доставената вода минава през
главния водомер, а от там към двата пасантни. Разказва и за извършената смяна
на средствата за измерване, като изтъква, че причина за демонтажа на единия
водомер е „засичане и задържане“. Свидетелят заявява, че при отчитането на
водата за процесния период инкасаторът не е успял да осигури подпис на клиента.
В изложеното от двамата свидетели няма
противоречия. Показанията им се подкрепят и от приложените по делото
доказателства, поради което съдът ги възприема.
Съдът не приема за достоверни
показанията на свидетеля Г. единствено в частта, в която твърди, че на
31.07.2018 г. водомерът, демонтиран на 30.07.2018 г., е бил предаден на
Валентин Колев с протокол. Това е така, защото за факта на предаване на
средството за измерване не са ангажирани никакви доказателства, които да
подкрепят заявеното.
Свидетелката Т. заявява, че е отчетник и
за процесния период е проверявала показанията на водомерите за обекта в село
Кранево. Потвърждава, че показанията в приложените карнети са записани от нея.
Представител на ищеца не е присъствал при отчитане на водата за периода. В тази
връзка твърди, че достъпът до главния водомер е свободен, но проверката на
двата пасантни е осъществила със съдействие на човек от Министерство на
земеделието, храните и горите, който я е допуснал до помещението със средствата
за измерване. Както другите двама свидетели, тя също сочи, че главният водомер
е „задържал“, поради което се е наложило да бъде сменен. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, тъй като същите са непротиворечиви и съответстват
както на заявеното от другите двама свидетели, така и на останалата част от
доказателствения материал.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК на „Яйца и Птици-Зора” АД срещу „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД за недължимост на сумата от 15 783, 23 лева, представляваща
стойността на консумирана вода за обект: хотел „Зора“ в с. Кранево – Зона за
отдих, за което са издадени фактура № **********/24.07.2018 г. (за сумата от 11
995, 66 лева) и фактура № **********/01.08.2018 г. (за сумата от 3787, 57
лева).
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е предоставило на ищеца водоснабдителни и канализационни услуги на
стойност 15 783, 23 лева, за
периода от 24.07.2018 г. – 31.10.2018 г.
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
не е провело успешно доказване на релевантните факти. На първо място, следва да
бъде посочено, че в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор,
в който да изложи възраженията си срещу иска. Следователно, всички възражения,
въведени след този момент, като релевирани извън преклузивния срок, са
недопустими и не могат да бъдат взети предвид от съда. Доказателствените
искания на ответника за разпит на свидетелите Т. и Г., както и за прилагане на
процесните карнети, също са недопустими, доколкото са направени след
преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 от ГПК. Независимо от това, ангажираните от
ответника доказателствени средства не установяват релевантните факти.
Представените карнети са съставени в нарушение на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като потребителят
не е присъствал в нито един от случаите на
отчитане на водомерите през процесния период. Този извод се извлича от
показанията на свидетелката Т., както и от карнетите, където в съответното поле
липсва подпис на клиента. В този си вид тези частни свидетелстващи документи се
ползват единствено с формална доказателствена сила, но не и с материална
такава. Доказват единствено, че проверката е извършена от свидетелката Т., но
не установяват по категоричен начин, че отразеното в тях е съответно на
показанията на водомера. Освен това, отбелязванията в карнетите не позволяват
отчетените стойности да бъдат свързани с отделните средства за измерване – общ водомер
и двата пасантни. Това е така, защото в титулната част на документите водомерите
не са индивидуализирани, посредством посочване на данни, каквито има в констативните
протоколи или евентуално в други протоколи за монтаж.
Ето защо, доколкото ответникът не успя
да докаже, че е предоставил на ищеца водоснабдителни и канализационни услуги на
стойност 15 783, 23 лева, за периода от 24.07.2018 г. – 31.10.2018 г., то искът
на последния следва да бъде уважен. Произнасяне в този смисъл налага Решение №
255 от 06.03.2020 г. по гр. дело № 4794/2018 г. на Районен съд Добрич да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 950, 00 лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума действително е заплатена от дружеството за процесуално
представителство пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 950, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 255 от 06.03.2020 г. по гр. дело № 4794/2018 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., да
заплати на „Яйца
и птици-Зора“ АД, ЕИК***, с. Д., област Добрич, сумата от 950, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
в.гр.д. № 552/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.