МОТИВИ към Присъда № 146 от
20.07.2011 г. по НОХД № 812/2011 г. по описа на Районен съд град Стара Загора:
Обвинението срещу подсъдимия И.С.И. - роден на *** *** Загора, живущ
***, понастоящем задържан по досъдебното производство с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български
гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че: През периода месец
февруари 2008 г.
- 01.09.2009 г. в гр. Стара Загора, Република България, и гр. Гийзен, Република
Германия, при условията на продължавано престъпление, набирал, транспортирал и
приемал отделно лице - Ю.Х.П., ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и Ю.Х.П., ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Калотина шосе и ГКПП -
Аерогара София, със същата цел – престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1,
предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл. 159а, ал.2,
т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал. 1 от НК; През периода месец
юли 2009 г.
- месец септември 2009 г.
в гр. Стара Загора, Република България и гр. Венеция, Република Италия, сам
набрал, транспортирал и като съизвършител в съучастие с И.Е.Д., ЕГН **********,
приел отделно лице - Б.Й.С.,
ЕГН **********, с цел да
бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като
деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и Б.Й.С., ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Видин ферибот, със същата
цел – престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа,
алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода месец октомври 2009 г. - месец февруари 2010 г. в гр. Стара Загора,
Република България, и гр. Венеция, Република Италия, при условията на
продължавано престъпление, сам набирал, транспортирал и като съизвършител в
съучастие с И.Е.Д., ЕГН **********, приемал отделно лице - З.С.Г., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и
З.С.Г.,
ЕГН **********, е
превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София и ГКПП -
Калотина шосе със същата цел – престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл.
първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр.
ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК; През
периода месец октомври 2009 г.
- месец ноември 2009 г.
в гр. Габрово, Република България, и гр. Венеция, Република Италия, сам набрал,
транспортирал и като съизвършител в съучастие с И.Е.Д., ЕГН ********** приел
отделно лице - М.К.Х., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и
М.К.Х.,
ЕГН **********, е
преведена през границите на страната
през ГКПП - Аерогара София, със същата цел – престъпление по чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр.
чл.159а, ал.2, т. 6, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
През периода 06.02.2010 г. - месец юли 2010 г. в гр. Стара Загора, Република България
и гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано престъпление,
като съизвършител в съучастие с Р.П.В., ЕГН **********, транспортирал и като
съизвършител в съучастие с Р.П.В., ЕГН **********, и И.Е.Д., ЕГН **********
приемал отделно лице - А.Л.М.,
ЕГН **********, с
цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като
деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет години и А.Л.М., ЕГН **********, е превеждана през границите на
страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата цел – престъпление по чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2,
т.1, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението срещу подсъдимата М.П.Ш. - родена на *** ***, живуща ***, понастоящем с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в Затвора – гр. Сливен, българка, български
гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, е
за
това, че: през периода от
неустановена дата в началото на 2006
г. до края на месец март 2006 г. в гр. Стара Загора,
Република България, и в неустановен град в Конфедерация Швейцария, набрала,
транспортирала и приела отделно лице - Ю.Х.П., ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и Ю.Х.П., ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Калотина шосе, със същата
цел – престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, хип.
първа, алт. първа от НК; през месец юли 2009 г. в гр. Стара Загора, Република България
набрала отделно лице - Б.Й.С.,
ЕГН **********, с цел да
бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й – престъпление
по чл.159а, ал. 1, предл. първо, хип. първа, ал. първа от НК.
Обвинението срещу подсъдимия Р.П.В. - роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, българин, български гражданин,
незавършен 8 клас, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********,
е за това, че: през периода от
неустановена дата в края на 2009
г. до месец юли 2010 г. в гр. Стара Загора, Република България,
неустановен град в Конфедерация Швейцария, и гр. Венеция, Република Италия, при
условията на продължавано престъпление, сам набирал, като съизвършител в
съучастие с И.С.И., ЕГН **********, транспортирал, и като съизвършител в
съучастие с И.С.И., ЕГН **********, и И.Е.Д., ЕГН **********, приемал отделно
лице - А.Л.М., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени
спрямо лице ненавършило осемнадесет години и чрез използване на принуда и А.Л.М., ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата
цел – престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т. 2, предл. първо, вр.
ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението
срещу подсъдимата И.Е.Д. - родена
на *** ***, български гражданин, без образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********,
е за това, че: През периода месец юли 2009 г. - месец септември 2009 г. в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с И.С.И., ЕГН **********,
приела отделно лице - Б.Й.С., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от
съгласието й – престъпление по чл.159а, ал. 1, предл. четвърто, хип. първа,
алт. първа, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; През
периода месец октомври 2009 г.
- месец февруари 2010 г.,
в гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано престъпление,
като съизвършител, в съучастие с И.С.И., ЕГН **********, приемала отделно лице
- З.С.Г., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й – престъпление по чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт.
първа, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода месец октомври 2009 г. - месец ноември 2009 г., в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с И.С.И., ЕГН **********,
приела отделно лице - М.К.Х., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от
съгласието й – престъпление по чл.159а ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт.
първа, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода месец февруари 2010 г. - месец юли 2010 г. в гр. Венеция,
Република Италия, при условията на продължавано престъпление, като
съизвършител, в съучастие с И.С.И., ЕГН **********, и Р.П.В., ЕГН **********,
приемала отделно лице - А.Л.М., ЕГН **********, с цел
да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години – престъпление
по чл.159а ал.2 т.1, вр. ал.1 предл. четвърто, хип. първа, алт. първа, вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите. Предлага
предвид самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК да се наложат
наказания за посочените в обвинителния акт престъпления както следва: На
подсъдимия И. И. – девет години лишаване от свобода и глоба 30 000 лева,
като лишаването от свобода се намали с една трета съгласно чл.58а ал.1 от НК и
се определи наказание при условията на чл.23 ал.1 от НК; При условията на чл.23
ал.1 от НК - на подсъдимата М.П. две години и осем месеца лишаване от свобода и
глоба 15 000 лева; на подсъдимия Р.В. шест години лишаване от свобода и
глоба 30 000 лева; на подсъдимата И.Д. шест години лишаване от свобода и
глоба 10 000 лева.
Подсъдимите в съдебно заседание
заявяват, че правят самопризнания и имат единомислие относно точката на чл.371
от НПК като изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тях.
По искане на подсъдимите делото
е разгледано по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимите
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласяват да не се събират доказателства за същите.
Защитниците не оспорват
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.
Адв. Ч. като защитник на
подсъдимите И., В. и М.П. счита, че наказанията следва да се определят при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи подробни съображения.
Счита, че наказанията на подсъдимите М.П. и Р.В. следва да са с прилагане на
условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК.
Адв. П. като защитник на
подсъдимите М.П. и Р.В. поддържа пренията на адв. Ч. като счита, че следва да се приложи условно осъждане по
чл.66 ал.1 от НК за подзащитните му, които се с ниска степен на обществена
опасност. Предлага спрямо подсъдимия Росев В. да се приложи чл.58а ал.4 от НК.
Сочи подробни съображения.
Адв. М. като защитник на
подсъдимата И.Д. счита, че целите на наказанието ще се постигнат с налагане на
ефективно наказание около девет месеца лишаване от свобода като се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК и съдът не налага кумулативно предвиденото
наказание глоба.
Съдът съобразявайки становищата
на страните, самопризнанията на всеки от подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК,
ведно със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.С.И. е роден на ***
*** Загора, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан.
Подсъдимата М.П.Ш. е родена на ***
***, живее в гр. Стара Загора, ул."Ангел Кънчев" № 2, ет.2, ап.22,
български гражданин, с основно образование, омъжена, неосъждана.
Подсъдимият Р.П.В. е роден на ***
***, с незавършен осми клас, български гражданин, женен, не осъждан
/реабилитиран по право/.
Подсъдимата И.Е.Д. е родена на ***
***, български гражданин, без образование, неомъжена, неосъждана.
Подсъдимите Б. и В. са брат и
сестра. Б. била интимна приятелка на подсъдимия И., който дори я представял
като своя жена. Подсъдимата И.Д. била доверено лице на И.. Тя се ползвала с
неговите протекции като за сметка на това следяла момичетата, които работили за
И. и му докладвала какво си говорят и
какво вършат.
Подсъдимият И. решил да набира
момичета, които се нуждаят от парични средства и да ги изпраща да работят като
проститутки в чужбина. Знаел, че от това се печелят добри пари. В тази негова
дейност помощ му оказвала подсъдимата Б., която била омъжена за чужденец,
пътувала извън пределите на Република България и била наясно къде и как може да
се печели от незаконен трафик на хора. Тази тяхна дейност станала достояние на
лица, които искали да бъдат „уредени" да проституират в чужбина и част от
тях търсили подсъдимите за такива услуги. От своя страна подсъдимите също
търсили лица готови да проституират, с които да делят спечелените пари.
От предявените й справки за
лица - български граждани, придружени със съответните снимки от личните им
карти, приложени към писмо, peг. №
33803/03.06.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, свидетелката Ю.Х.П.
разпознава на снимка 1 подсъдимият И.И. (том 1 л.100). С него тя се
запознала преди много време в гр. Стара Загора. На снимка 2 свидетелката П.
разпознава подсъдимата М.Ш. (том 1
л.101). Свидетелката П. познавала подсъдимия И. от много
години, срещала се с него по дискотеки в град Стара Загора, били на
здравей-здрасти. В началото на 2006
г. свидетелката П., сестра й Мария Х.П. и лице на име
Росица Герганова В. - съпруга на подсъдимия Р.В., решили да си потърсят работа
в чужбина. Те разбрали, че в Западна Европа се търсят момичета за танцьорки,
сервитьорки, т.е. за нормална работа.
Трите жени решили да се обърнат
към подсъдимата Ш.. Тя от няколко години била омъжена за швейцарец и живеела в
Швейцария. Свидетелката П. се надявала тя да й намери работа в чужбина.
Свидетелката П., сестра й Мария и Росица отишли при подсъдимата Ш.. Тя им
казала, че може да им намери работа в една сауна в Швейцария, където да работят
като масажистки. Подсъдимата Ш. им казала, че ще се водят масажистки, а
всъщност ще предлагат секс услуги срещу заплащане, като заплащането щяло да е
много добро. Тъй като през 2006
г. в България свидетелката П. не можела да си намери
нормална работа, с която да изкарва пари за ежедневните си нужди, тя след като
премислила нещата, сама се съгласила да тръгне за Швейцария, заедно със сестра
си Мария и Росица В.. В края на март 2006 г. свидетелката П., сестра й Мария, Росица
В. и подсъдимата Ш. тръгнали за Швейцария с лек автомобил. Автомобилът бил
управляван от лице, непознато за свидетелката П.. Четирите жени пристигнали в
един град в Швейцария след два дни. Подсъдимата Ш. завела свидетелката П.,
сестра й Мария и Росица В. на мястото, където щели да работят - сграда, в която
имало сауна и отделни стаи за живеене, в които свидетелката П., сестра й Мима и
съпругата на подсъдимия В. - Росица, се настанили. Подсъдимата Ш. казала на
свидетелката П. и на другите две жени, че трябва да й върнат парите, които тя е
похарчила, за да ги закара до Швейцария, а също и че ще си удържи парите за път
от парите, които трите жени изкарвали от предлагането на секс услуги в сауната.
Свидетелката П., сестра й Мария и Росица В. се настанили в сауната. Починали си
един-два дни. След това свидетелката П. започнала да предлага секс услуги срещу
заплащане. След няколко дни, седем или осем полицаи от швейцарската полиция
посетили сградата, където се помещавала сауната. Един от тях се бил представил
като клиент на сауната, след което веднага се появили полицаите. Швейцарската
полиция констатирала, че трите жени предлагали секс услуги срещу заплащане
нелегално. На свидетелката П., сестра й Мария и Росица В. били дадени
четиридесет и осем часа, за да се върнат обратно в България.
Трите жени се върнали обратно в
България. Свидетелката П. и сестра й се прибрали в дома им в гр. Стара Загора.
Един ден, през месец февруари 2008
г., подсъдимият И. пристигнал в дома на свидетелката П.,***.
Той й казал, че бил скаран с подсъдимата Ш., с която живеел на семейни начала,
че последната заминала за Швейцария и той нямало къде да се прибере. Казал също
така, че бил скаран и с майка си и баща си. Тъй като подсъдимият И. бил близък
на подсъдимата Ш., майката и бащата на свидетелката П. - свидетелят Д.Д.,
решили да приютят подсъдимия И. за една-две вечери. Докато им гостувал
свидетелката П. попитала подсъдимия И. дали може да й намери работа в Германия.
Под работа имала предвид да предлага секс услуги срещу заплащане. Подсъдимият И.
и казал, че вместо да работи в "Плейбой бар" - Стара Загора, за жълти
стотинки, може да й намери работа в Германия, да предлага секс услуги срещу
заплащане. Подсъдимият И. й обяснил, че за една година може да си купи къща,
ако тръгне с него за Германия. И. останал да гостува при семейството на
свидетелката П. повече от две седмици. Свидетелката П. имала доверие на
подсъдимия И., още повече той живеел заедно с подсъдимата Ш. на семейни начала.
През месец февруари 2008 г. свидетелката П. и
подсъдимият И. тръгнали за Германия. Първо отишли до гр. София, пътували с автобус.
От гр. София двамата се качили на друг автобус, който ги закарал в Германия.
Свидетелката П. и подсъдимият И. ***, Германия. Оттам отишли в гр. Гийзен, едно
малко градче, близо до гр. Франкфурт. Двамата си взели квартира в един блок.
Подсъдимият И. обяснил на свидетелката П. как да стигне до мястото, където да
предлага секс услуги срещу заплащане. Оказало се, че тя ще предлага секс услуги
в клуб. За времето, когато не предлагала секс услуги, свидетелката П. танцувала
в клуба като стриптийзьорка. Свидетелката П. работела в клуба от 18,00 часа
вечерта до 04,00 часа сутринта. Изкарвала средно по 150-200 евро на вечер в
този клуб. Сутрин се прибирала в квартирата. Подсъдимият И. я чакал там. Уговорката
между свидетелката П. и подсъдимия И. била да делят заработените от предлагане
на секс услуги пари петдесет на петдесет. Когато свидетелката П. изкарвала 200
евро, тя давала на подсъдимия И. 100 евро. През деня, докато свидетелката П. си
почивала, подсъдимият И. бил с нея, не работел нормална работа, докато бил в
Германия. Свидетелката П. била единствената българка, която работела в клуба в
гр. Гийзен. Подсъдимият И. останал при свидетелката П. *** една- две седмици,
след което се прибрал в България. Свидетелката П. останала в Германия около
шест месеца, където предлагала секс услуги в клуба в гр. Гийзен. След това,
през лятото на 2008 г.,
свидетелката П. се прибрала обратно в България. Един ден подсъдимият И. й се
обадил по телефона и й казал, че му дължи пари, задето той й е намерил място да
предлага секс услуги в Германия. Свидетелката П. му казала, че няма да му дава
повече пари и че ако ходи в Германия ще ходи сама. Подсъдимият И., видно и от
показанията на свидетеля Д.Д. - баща на свидетелката Ю.П., заплашил семейството
й с физическо насилие, ако тя не му даде парите. След двадесет дни свидетелката
П. пак отпътувала за Германия, пътувала със самолет, била заедно с Росица В.,
съпруга на подсъдимия Р.В.. Свидетелката П. ***, Германия, продължила да
предлага секс услуги срещу заплащане в същия клуб. Част от заработените от нея
пари от предлагане на секс услуги тя давала на подсъдимия И. на ръка.
Подсъдимият И. ***, Германия през това време. Още докато била в гр. Гийзен,
Германия, свидетелката П. казала на подсъдимия И., че не желае повече да работи
за него. Той я оставил на мира и не я притеснявал за пари. В заключение
свидетелката П. заявява, че на 01.09.2009 г. наредила един паричен превод на
стойност 500 евро с контролен номер 897 878 9047 на името на подсъдимата Ш. ***,
Германия по системата "Уестърн Юнион". Тези пари били изкарани от нея
чрез предлагане на секс услуги и представлявали последната "вноска",
с която свидетелката П. си откупила мястото за предлагане на секс услуги от
подсъдимия И. ***, Германия. Нареждането на превода се установява и от
разпечатка от счетоводен продукт за извършени преводи по системата за парични
преводи "Уестърн Юнион" за периода месец април 2007 г. - месец декември 2009 г., приложена към
писмо, изх. № 444/2010 г. по описа на ФК "Кеш експрес сървиз" - гр.
София.
От предявените й справки за
лица - български граждани, придружени със съответните снимки от личните им
карти, приложени към писмо, peг. №
33803/03.06.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, свидетелката Б.Й.С.
разпознава на снимка 1 подсъдимия И.И.. Тя се запознала с него през 2009 г. в гр. Стара Загора.
На снимка 2 свидетелката С. разпознава подсъдимата М.Ш.. На снимка 5
свидетелката С. разпознава подсъдимата И.Д.. Свидетелката С. се запознала с нея
през 2009 г.
в Италия, в една местност близо до гр. Венеция, Маргера. С нея я запознал
подсъдимият И.. През лятото на 2009
г. свидетелката С. ***. Там на гарата видяла неин познат
от гр. Стара Загора. Докато си говорела с него, свидетелката С. му казала, че е
без работа и че е в тежко материално положение. Тогава нейният познат й казал,
че познава човек от гр. Стара Загора, който може да я уреди да работи в Италия,
без да споменава за каква точно работа става въпрос. Още на същия ден
свидетелката С. тръгнала с нейния познат за гр. Стара Загора, пътували с
автобус. Тъй като нямала други варианти как да изкара пари, свидетелката С.
решила да се срещне с човека от гр. Стара Загора и да види за каква работа
става въпрос. Докато пътували познатият на свидетелката С. й споменал, че
най-вероятно ще работи в ресторант. Като пристигнали в гр. Стара Загора
свидетелката С. отседнала при нейни близки. С нейния познат се разбрали той да
й уговори среща. След около два дни свидетелката С. се чула по телефона с
нейния познат, който й казал да отиде на кафето на хотел "Езерото" в
гр. Стара Загора. Свидетелката С. отишла там, нейният познат вече бил
пристигнал на кафето. Пред нея той се обадил по телефона на човека, който щял
да я праща да работи в Италия. След малко пристигнал подсъдимият И.И.. Той се
представил на свидетелката С. и седнал при нея на кафето. Подсъдимият И. я
попитал директно дали иска наистина да замине за Италия и й казал, че работата,
която трябва да върши е да предлага секс услуги срещу заплащане в град и на
място определено от него. След като свидетелката С. помислила малко, тя му
казала, че е готова да предлага секс услуги срещу заплащане в Италия, но при
условие, че ще може да си тръгне по всяко време от там и че няма да се
осъществява насилие спрямо нея. Причината свидетелката С. да се съгласи да
проституира в Италия била, че нямала никакви пари и това бил единственият
вариант да изкарва пари тогава. По време на първата среща подсъдимият И. й
направил добро впечатление, сторил й се свестен, не приличал на човек, който си
тормози момичетата. В кафето подсъдимият И. подробно й обяснил, че двамата ще
работят 50 на 50 и че тя ще може да си тръгне когато пожелае, ако в Италия не й
хареса. Подсъдимият И. казал на свидетелката С., че ще поеме всички нейни
разходи по пътуването до Италия. Казал й, че ще предлага секс услуги срещу
заплащане близо до гр. Венеция. Подсъдимият И. й казал също така, че там има
още едно момиче, което работи за него от много време и че тя била много
доволна, казвала се И. - подсъдимата И.Д.. В края на разговора подсъдимият И.
казал на свидетелката С., че двамата могат да тръгнат за Италия до няколко дни
и е добре свидетелката С. да се премести да живее в дните преди отпътуването им
в дома му в гр. Стара Загора. Свидетелката С. се съгласила да отиде в дома на
подсъдимия И.. Първо двамата отишли с такси до жилището, където свидетелката С.
била отседнала. Тя събрала малко багаж - дрехи, гримове, дамска чанта. През
това време подсъдимият И. я чакал пред входа на блока с лек автомобил
"Порше". След това двамата отишли в един апартамент в гр. Стара
Загора, където ги посрещнала подсъдимата Ш.. Подсъдимата Ш. се запознала със
свидетелката С., настанила я в апартамента, държала се добре с нея, била много
любезна. Подсъдимият И. представил подсъдимата Ш. за своя жена. Впоследствие свидетелката
С. разбрала, че те само живеят заедно, без брак. Свидетелката С. останала в
апартамента около пет-шест дни. През повечето време тя била сама в апартамента,
но разполагала с ключове. Веднъж свидетелката С. посетила майката на подсъдимата
Ш. - Софийка Т.. Тя живеела в отделен апартамент, който се намирал в гр. Стара
Загора, до сградата на ХЕИ-то. В дома на майката на подсъдимата Ш. било
организирано събиране. Там свидетелката С. видяла едно момиченце на около
шест-седем години, за което й казали, че било на подсъдимата И.Д.. Майката на
подсъдимата Ш. гледала детето на подсъдимата И.Д., докато последната била в
Италия. Преди да заминат за Италия свидетелката С. и подсъдимият И. ***, за да
оставят пари на майката на свидетелката С., която гледала двете й деца. Като
пристигнали в гр. Свиленград подсъдимият И. и свидетелката С. спрели пред дома
на майка й. Подсъдимият И. дал на свидетелката С. двеста лева и й казал да ги
даде на майка си, за да може да гледа децата с тях. Подсъдимият И. заявил пред
свидетелката С., че той и занапред ще дава пари за отглеждането на децата й,
ако тя остане да предлага секс услуги срещу заплащане за него в Италия. В онзи
момент на свидетелката С. това й се сторило голям жест от страна на подсъдимия И.
и тя се успокоила. За дните, които свидетелката С. прекарала в апартамента на
подсъдимата Ш. и подсъдимия И., подсъдимата Ш. многократно й обяснявала колко
са коректни двамата с подсъдимия И. с жените, които предлагат секс услуги срещу
заплащане за тях в Италия. Подсъдимата Ш. й казала също така, че тя и
подсъдимият И. не са като онези сутеньори, които само искали пари от момичетата
си и ги тормозели.
На 21.07.2009 г. свидетелката С.
и подсъдимият И. тръгнали за Италия. Било към пет часа следобед, пътували с лек
автомобил. В лекия автомобил били свидетелката С., подсъдимият И. и още един
човек, който управлявал автомобила, на име Янко. От гр. Стара Загора те отишли
в гр. Асеновград. Оттам взели жена, която се казвала Михаела, позната на Янко.
След това четиримата тръгнали за Италия. Докато пътували за Италия Михаела
споменала на свидетелката С., че и тя излиза за първи път до Италия да предлага
секс услуги срещу заплащане като заработените пари щяла да ги дели с И..
Свидетелката С. и нейните спътници минали през р. Дунав, с ферибот. В Италия
пристигнали за два дни - на 23.07.2009 г. Свидетелката С., жената на име
Михаела, подсъдимият И. и Янко се настанили в хотел наименуван
"Плаца", държан от китайци. Хотелът се намирал в местност близо до
Венеция - Местре. В стаята, в която се настанили свидетелката С., подсъдимият И.
и Михаела, била настанена и подсъдимата И.Д.. За Янко подсъдимият И. взел
отделна стая. Докато свидетелката С., Михаела и подсъдимият И. пътували за
Италия, в колата те коментирали, че ще предлагат секс услуги срещу заплащане
там. Свидетелката С. и Михаела си починали един ден и на другата вечер излезли „да
работят". Местата, на които свидетелката С. и Михаела предлагали секс
услуги, се намирали в местността Маргера. Те били държани от подсъдимия И..
Той, заедно с италианец на име Андреа, завел свидетелката С. и Михаела дотам
първия път и им ги показал. Подсъдимият И. ги предупредил да не си сменят
местата на работа и ако някой ги притеснява и им пречи да предлагат секс услуги,
да му се обадят веднага. Подсъдимият И. им казал, че преди е имал други
момичета, но те са си тръгнали и сега е останала само подсъдимата Д..
Подсъдимият И. им обяснил, че тарифите за предлагане на секс услуги са тридесет
евро, независимо от вида на секс услугата, ако я предлагат на пътя. Ако секс
услугата се предлагала в хотел тарифата била сто и петдесет евро за час.
Свидетелката С. и Михаела започнали да предлагат секс услуги след 21,00 часа и
продължили до сутринта, след което се прибирали пеша. Хотелът им се намирал на 500 метра от местата,
където те предлагали секс услуги. Когато свидетелката С. се прибирала тя давала
половината заработени пари от секс услуги на подсъдимия И., каквато била и
предварителната уговорка с него. Оказало се, че подсъдимата Д. е доверено лице
на подсъдимия И. и му казвала всичко, което свидетелката С. и Михаела си
говорели. През деня свидетелката С. и Михаела си почивали. Подсъдимият И. бил
при тях, стоял с други сводници и пиел кафе в антрето на хотел
"Плаца". Той бездействал по цял ден, нямал друга работа. Свидетелката
С. излизала да предлага секс услуги срещу заплащане само няколко вечери, след
което казала на подсъдимия И., че това не е работа за нея и няма да работи
повече като проститутка. Подсъдимият И. й казал, че трябва да изчака няколко
дни, за да събере пари, с които да й купи билет за България. През времето,
докато свидетелката С. чакала, тя готвела храна за Михаела, подсъдимата Д. и
подсъдимия И., вършела домакинска работа. Свидетелката С. останала в Маргера,
Италия около месец и половина, прибрала се обратно в България на 15.09.2009 г.
В хотела, където свидетелката С. била настанена, имало много момичета които
предлагали секс услуги в Маргера и били от Стара Загора. Там били и техните
сводници. Докато свидетелката С. била там подсъдимият И. се прибрал веднъж до
България заедно с подсъдимата Д., за да си вземе "Порше"-то и защото
подсъдимата Д. имала рожден ден. Докато подсъдимият И. го нямало в Италия
свидетелката С. и Михаела редовно му звънели, за да му казват какво става и
колко пари са изкарали. След като свидетелката С. се прибрала в България тя не
се виждала с никой от споменатите хора и те не са я търсили.
От предявените и справки за
лица - български граждани, придружени със съответните снимки от личните им
карти, приложени към писмо, рег. № 33803/03.06.2010 г. по описа на ОД на МВР -
гр.Стара Загора, свидетелката З.С.Г. разпознава на снимка 1 подсъдимият И.И.. С
него тя се запознала през 2009
г. в гр. Стара Загора. По това време свидетелката Г.
предлагала сексуални услуги срещу заплащане на Околовръстното шосе на гр. Стара
Загора. Така се случило, че свидетелката Г. предлагала сексуални услуги на
подсъдимия И. срещу заплащане. На снимка 2 свидетелката Г. разпознала
подсъдимата М.Ш.. На снимка 5 свидетелката Г. разпознала подсъдимата И.Д.. Тя се запознала с нея през 2009 г. в Италия, в една
местност, близо до Венеция, Маргера. С нея я запознал подсъдимият И.. На снимка
15 свидетелката Г. разпознала
свидетелката М.Х., с която се познавала от много години и двете били от
гр.Габрово. В края на м. октомври 2009 г. свидетелката Г., свидетелката Х. и
подсъдимият И. ***, Италия, където свидетелката Г. и свидетелката Х. трябвало
да предлагат сексуални услуги срещу заплащане и част от заработените пари да ги
дават на подсъдимия И.. Свидетелката Г. се договорила с подсъдимия И. да му
дава двадесет и пет процента от заработените от нея пари от предлагане на секс
услуги.
През месец септември 2009 г. свидетелката Г.
предлагала секс услуги срещу заплащане на околовръстното шосе на гр. Стара
Загора. Един ден подсъдимият И. минал от там. Харесал свидетелката Г., а тя му
предложила секс услуга. След това подсъдимият И. я заговорил. Попитал я защо работи
на Околовръстното на гр. Стара Загора. Подсъдимият И. казал на свидетелката Г.
,че там не се изкарват много пари и че ако тя желае може той да й помогне да
започне да предлага секс услуги срещу заплащане в чужбина. Подсъдимият И. й казал,
че ако се съгласи да предлага секс услуги в чужбина и той я заведе там, ще
трябва да дели с него изкараните от секс услуги пари. Свидетелката Г. веднага
отговорила на подсъдимия И., че няма начин да му дава половината от
заработените от секс услуги пари, защото тя има три деца и трябва да се грижи
за тяхното изхранване. По времето, когато подсъдимият И. направил предложение
на свидетелката Г. да работи в чужбина, мъжът, с когото тя живеела на семейни
начала – Величко, бил в затвора и не можел да осигурява нея и децата й. От
друга страна свидетелката Г. не изкарвала добри пари на Околовръстното шосе на
гр. Стара Загора. Подсъдимият И. дал мобилния си номер на свидетелката Г. и й
казал да си помисли два-три дни дали желае да предлага секс услуги в чужбина за
него. Свидетелката Г. си помислила няколко дни, след което му се обадила и
пожелала да се срещне с подсъдимия И.. Втората среща между нея и подсъдимия И.
била пак на Околовръстното шосе на гр. Стара Загора. Той отишъл с лек автомобил
„Порше", черен на цвят. Свидетелката Г. казала на подсъдимия И., че ще
тръгне с него за чужбина и че ще предлага секс услуги там, но само ако той е
точен с нея и се държи добре. Подсъдимият
И. й казал, че тя няма да има никакви проблеми с него. Тогава двамата се
разбрали тя да му дава двадесет и пет процента от парите, които изкарва с
предлагане на секс услуги. Свидетелката Г. договорила по- нисък процент с
подсъдимия И., за да може по-голямата част от заработените от нея пари да
остават за нея и децата й. Подсъдимият И. казал на свидетелката Г.,***, Италия,
и че тя ще работи на места, които той държи. Той й казал, че има още едно
момиче там, което работи за него. Казал й, че няма да бъде сама във Венеция
и че има кой да й каже кое как става.
След няколко дни свидетелката Г. си извадила задграничен паспорт. За първи път
щяла да излиза в чужбина тогава. Междувременно свидетелката Г. се чула по телефона
със свидетелката М.Х., която е разпитана пред съдия в хода на разследването и
чиито показания изцяло кореспондират с показанията на свидетелката З.Г..
Свидетелката Г. казала на свидетелката Х., че ще отива в Италия да предлага
секс услуги срещу заплащане заедно с подсъдимия И.. Свидетелката Х. се
заинтересувала, попитала свидетелката Г. дали се изкарват добри пари там.
Свидетелката Х. искала да си купува нова кола тогава. След около две седмици
свидетелката Г. се обадила на Х. по телефона, за да попита дали е съгласна да
предлага секс услуги срещу заплащане в Италия. Преди да се обади на Х.,
свидетелката Г. говорила с подсъдимия И. и той и казал, че може да заведе и Х.
в Италия, стига тя да иска. По телефона свидетелката Х. казала на свидетелката Г.,
че иска да предлага секс услуги в Италия и че иска да тръгне заедно със
свидетелката Г. и подсъдимия И.. Свидетелката Г. казала на свидетелката Х., че
тя и подсъдимият И. ще отидат да я вземат от дома й в гр. Габрово.
На 26.10.2009 г. свидетелката Г.
и подсъдимият И. отишли до дома на свидетелката Х. ***. До там се придвижили с
„Порше"-то на подсъдимия И.. Тогава подсъдимият И. се запознал със
свидетелката Х. за първи път. Свидетелката Х. си взела малко багаж и се качила
при свидетелката Г. и подсъдимия И. в „Порше"-то, след което тримата
отпътували за гр. Стара Загора. Когато свидетелката Х. се запознала с
подсъдимия И., той веднага я попитал знае ли къде ще отива и с какво ще се
занимава. Х. му отговорила, че ще отиват заедно да предлага секс услуги срещу
заплащане в Италия и че подсъдимият И. ще я заведе там. Подсъдимият И. заявил,
че от негова страна няма да има никакви проблеми и тръгнали за гр. Стара Загора
от гр. Габрово към 22.00-23.00 часа. Пътували с „Порше"-то. Като
пристигнали в гр. Стара Загора подсъдимият И. завел свидетелката Г. и
свидетелката Х. в една двуетажна къща. Подсъдимият И. ги оставил там да
пренощуват и се разбрали на другия ден да ги вземе и да пътуват за Италия. На
другата сутрин в къщата дошъл непознат мъж с лек автомобил „Ауди". След
това Г., Х. и непознатият мъж отишли да вземат подсъдимия И.. Взели го от един
апартамент, изчакали го да слезе при тях в колата. След това четиримата
тръгнали за гр. София. Пътували с лек автомобил „Ауди", колата управлявал
подсъдимият И.. Пристигнали на „Аерогара -София" и свидетелката Г., Х. и
подсъдимият И. се качили на самолет за Италия. След около два часа пристигнали
в Италия. В Италия кацнали в гр.Венеция. Там ги чакал един мъж - италианец и
подсъдимата И.Д.. Двамата били с лек автомобил. Всички се качили в автомобила,
управляван от италианеца и отишли в един хотел, собственост на китайци.
Свидетелката Г., свидетелката Х. и подсъдимият И. се настанили в стаята на
подсъдимата И.Д.. Наема за хотела плащал подсъдимият И.. Същата вечер, когато
пристигнали, преди да излязат да предлагат секс услуги срещу заплащане, подсъдимата И.Д. обяснила на свидетелката Г.
и свидетелката Х. какво трябва да правят, за да привличат клиенти, какво да
казват. Подсъдимата Д. им казала тарифите - двадесет евро за орален секс,
тридесет евро за нормален секс и сто евро за един час в хотел. Свидетелката Г.,
свидетелката Х. и подсъдимата Д. предлагали секс услуги на една улица в
местността Маргера, на около петстотин метра от хотела, в който били отседнали.
На мястото, където свидетелката Г. и свидетелката Х. предлагали секс услуги, имало
и много други момичета, които били предимно от гр. Стара Загора и гр. Варна.
Свидетелката Х. предлагала секс услуги до една бензиностанция, а свидетелката Г.
и подсъдимата Д. - по-надолу от бензиностанцията. Това били местата за
предлагане на секс услуги, контролирани от подсъдимия И.. Малко след като
свидетелката Г. застанала на мястото за предлагане на секс услуги станал
проблем с други момичета, които започнали да я гонят от там. Тогава подсъдимата
Д. дошла и им казала, че свидетелката Г. е момиче на подсъдимия И. и да я
оставят на мира. Като чули това момичетата я оставили на мира. Свидетелката Г.
и свидетелката Х. предлагали секс услуги срещу заплащане от 17.00-18.00 часа
вечер до 03.00-04.00 часа сутринта, след което се прибирали в хотела.
Подсъдимият И. вземал от свидетелката Г. двадесет и пет процента от
заработените пари от предлагането на секс услуги, а от свидетелката Х. вземал
петдесет процента. Докато свидетелката Г., свидетелката Х. и подсъдимата Д. си
почивали, подсъдимият И. седял в хотела, пиел кафета. След около седмица свидетелката Х. решила, че тази работа не е
за нея. Казала на подсъдимия И., че иска да се прибере обратно в България.
Подсъдимият И. й казал, че няма проблем и че трябва да изчака ден-два, докато
събере пари за самолетен билет до България. След два дни подсъдимият И.
изпратил свидетелката М.Х. за България. Свидетелката Г. предлагала секс услуги
срещу заплащане в Маргера, Италия до 01.12.2009 г. На тази дата се прибрала в
България, понеже нейната племенничка имала рожден ден. Освен това дъщеричката й
била болна и трябвало да се грижи за нея. На връщане от Италия за България
свидетелката Г. пътувала сама с автобус. Свидетелката Г. останала в България до
12.12.2009 г. Междувременно се чувала с подсъдимия И.. Той й казал, че ако е
без пари ще й прати, за да си гледа детето, които пари после тя щяла да му
върне с предлагане на секс услуги. Подсъдимият И. пратил на свидетелката Г.
около 150 евро. На 12.12.2009 г. свидетелката Г. ***, Италия. Тя пътувала с
автобус, на който се качила от гр. София. Като пристигнала в гр. Венеция
свидетелката Г. се прибрала сама в хотела, където подсъдимият И. я настанил
първия път. Подсъдимият И. бил в хотела. Свидетелката Г. се настанила в една
стая с подсъдимата Д. и подсъдимия И.. На другия ден свидетелката Г. излязла да
предлага секс услуги срещу заплащане на същото място в местността Маргера,
където работила и преди това. Предлагала секс услуги на същите тарифи от
17.00-18.00 часа вечерта до 03.00-04.00 часа сутринта. Сутринта свидетелката Г.
се прибирала сама в хотела и давала една четвърт от изкараните от нея пари на
подсъдимия И.. Вторият път свидетелката Г. останала в Италия само две седмици.
Прибрала се в България на 29.12.2009 г. за празниците. След това Г. тръгнала
пак за Венеция, Италия, на 14.01.2010 г., като пътувала с автобус. Този път
подсъдимият И. ***, Италия, свидетелката Г. била посрещната от подсъдимата Д..
Свидетелката Г. се настанила при нея в хотела.
Третият път свидетелката Г.
предлагала секс услуги до средата на февруари 2010 г. като парите, които
изкарвала, си оставали за нея. След това свидетелката Г. спряла да работи за
подсъдимия И..
От предявените й справки за
лица - български граждани, придружени със съответните снимки от личните им
карти, приложени към писмо, peг. №
33803/03.06.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, свидетелката А.Л.М.
разпознава на снимка 1 подсъдимия И.И.. С него се запознала през 2009 г. в гр. Стара Загора.
С него я запознал подсъдимият Р.В. - брат на подсъдимата Ш.. На снимка 2
свидетелката М. разпознава подсъдимата Ш.. На снимка 5 свидетелката М.
разпознава подсъдимата И.Д.. Тя се запознала с нея през 2009 г. в Италия, в една
местност близо до гр. Венеция, Маргера. С нея я запознал подсъдимият И.. На
снимка 14 свидетелката М. разпознава свидетелката З.Г., която видяла през 2009 г. в Маргера, Италия.
Там тя предлагала секс услуги срещу заплащане на пътя и си давала изкараните
пари на подсъдимия И.. Свидетелката М. се запознала с подсъдимия Р.В. - брат на
подсъдимата М.Ш., през 2009 г.,
през лятото в гр. Габрово, в заведение "Планета". Непълнолетната
тогава свидетелка М. танцувала. Подсъдимият В. отишъл при нея и се запознал с
нея. Свидетелката М. го попитала има ли деца, женен ли е. Той й казал, че не е.
След няколко дни подсъдимият В. се обадил по телефона на свидетелката М. и й
казал: "Да дойда ли да се запозная с майка ти и баща ти, защото искам да
те вземам за жена". Казал й, че вече е говорил с неговата майка –
свидетелката Софийка Т., и тя няма нищо против той да се ожени за нея.
Свидетелката М. му отговорила, че не може толкова бързо да го запознае с
техните. Подсъдимият В. настоял да отиде в дома на свидетелката М.. Така и
сторил. Когато подсъдимият В. отишъл за първи път в дома на свидетелката М.
баща й - свидетелят М.М.М., й се скарал защо е извикала чужд мъж у дома.
Постепенно подсъдимият В. се сприятелил със свидетеля М.М.М., давал му малки
суми за подаръци. В един момент подсъдимият В. казал на свидетелката М.,***
Загора, в дома му, за да живеят двамата заедно. Казал й да не се притеснява за
децата си Анета и Елена, че ще дава пари на родителите й, за да ги гледат.
Свидетелката М. повярвала на подсъдимия В., той й обещавал хубави неща. Месец
след като се запознала с подсъдимия В. в Габрово, свидетелката М. *** Загора.
Отишли в един апартамент, където живеела майката на подсъдимия В. - Софийка Т..
Там имало две деца - момченце и момиченце. Свидетелката М. разбрала, че
момиченцето се казва Сузи. Тя била дъщеричката на подсъдимата Д.. Т. и
подсъдимият В. постоянно биели Сузи. Свидетелката М. живяла спокойно в апартамента
на подсъдимия В. два дни. На третия ден Т. я ударила и й казала, че синът й -
подсъдимият В., е похарчил три хиляди лева досега за нея и тя трябва да излиза
да предлага секс услуги срещу заплащане на улицата, за да може подсъдимият В.
да си избие парите. Когато това се случило подсъдимият В. бил там. След тази
случка подсъдимият В. и Т. започнали всеки ден да карат свидетелката М. да
предлага секс услуги срещу заплащане и изкараните пари да ги дава на тях. Тъй
като била сама в чужд град, нямала никакви пари, нямала близки, които да я
защитят от тези хора, свидетелката М. се принудила да излезе да предлага секс
услуги срещу заплащане на улицата. Преди да я накара да проституира подсъдимият
В. се възползвал от свидетелката М., тя забременяла от него и след това се
наложило да абортира. Подсъдимият В. изкарал свидетелката М. да предлага секс
услуги срещу заплащане на пътя, на Околовръстното на Стара Загора. Казал й, че
тарифите за секс услуги са за орален секс - петдесет лева, а за нормален секс -
двеста лева. Свидетелката М. работела на Околовръстно около месец-два. Един ден
Росица - съпругата на подсъдимия В., се прибрала от чужбина. Подсъдимият В.
излъгал свидетелката М., че това е неговата сестра. Подсъдимият В. започнал да
уговаря свидетелката М., че тя трябва да замине с Роса за чужбина - за
Швейцария. Подсъдимият В. казал на свидетелката М., че Роса е стабилна и че ще
тръгне с нея за Швейцария и че тя ще я уреди да предлага секс услуги в един
бар. Междувременно подсъдимият В. взел пълномощно от майката на свидетелката М.,
за да може последната, с оглед на факта, че е на седемнадесет години, да мине
през границата на Република България заедно с Роса. Свидетелката М. заминала с
Роса за Швейцария на 15.01.2010 г. Били само двете, пътували със самолет. До
Аерогара - София ги закарал таксиметров шофьор, приятел на подсъдимия В..
Росица платила билета на свидетелката М. за Швейцария. Двете кацнали в
Швейцария, там ги посрещнал възрастен човек - швейцарец, на име Бруно. Бруно ги
посрещнал на летището, качил свидетелката М. и Роса на една кола и ги закарал в
дома си. Свидетелката М. останала в Швейцария само три дни. Тогава в Швейцария
дошла и подсъдимата Ш.. Подсъдимата Ш. започнала да предлага секс услуги срещу
заплащане. Свидетелката М. започнала да предлага секс услуги срещу заплащане в
една сауна. За един ден направила хиляда евро. В края на деня собственикът на
сауната казал на свидетелката М., че е много малка, непълнолетна е и не трябва
да работи там. След два дни Роса купила билет на свидетелката М., за да се
върне обратно в България. На 22.01.2010 г. свидетелката М. се върнала обратно в
България. Като се върнала в България на летището я посрещнал подсъдимият В. и
неговият приятел - таксиджията по прякор „Борката”. Те я взели от Аерогарата и
я закарали в гр. Стара Загора, в същия апартамент. Свидетелката М. преспала
една вечер. На другата сутрин подсъдимият В. й казал, че трябва да заминават за
Италия заедно с подсъдимия И.И.. Свидетелката М. му отговорила, че повече не
иска да се занимава с тази работа, обаче подсъдимият В. й казал, че ще вземе
киселина и ще я обезобрази, ако не изпълнява това, което той й нарежда. След
десет дни свидетелката М. и подсъдимият И. тръгнали за Италия. Пътували със
самолет, пристигнали в гр. Венеция. На летището във Венеция ги посрещнала
подсъдимата Д. и един италианец, който й се водел мъж. Подсъдимата Д.,
свидетелката М. и подсъдимият И. отишли в един хотел. Свидетелката М. била
настанена заедно с подсъдимия И. в стаята на подсъдимата Д.. В тази стая
живеела и свидетелката З.Г., която предлагала секс услуги срещу заплащане в
местността Маргера, близо до Венеция, като заработените пари ги давала на
подсъдимия И.. Още същата вечер, като пристигнала във Венеция и се настанила в
хотела, подсъдимият И. изкарал свидетелката М. да работи на пътя. Закарал я до
една бензиностанция. Казал й, че това е мястото, на което ще предлага секс
услуги. Казал й, че тарифите са двадесет евро орален секс и тридесет евро за
нормален секс. Подсъдимият И. казал на свидетелката М. за един час в хотел да
иска 150 евро. Свидетелката М. работила само един ден. На другия ден избягала.
Един клиент й помогнал да хване влак за гр. Франкфурт, Германия. Когато свидетелката
М. пристигнала във Франкфурт полицията я задържала, попитали я какво прави там.
Тя им обяснила как се е озовала там. Те я закарали в един хотел да се наспи. На
следващия ден й купили самолетен билет и свидетелката М. се прибрала обратно в
България. Като слязла на летището в България полицаите казали на свидетелката М.,
че е обявена за издирване. Тя им разказала какво се е случило с нея. Следващите
три месеца тя живяла в кризисен център за лица, пострадали от насилие. На
третия месец я освободили. Свидетелката М. ***. Тогава се разболяла тежко и се
оказало, че е болна от сифилис. Докато свидетелката М. се лекувала в болницата
в Габрово подсъдимият В. я намерил там. Започнал да я уговаря да се връща
обратно в гр. Стара Загора. Подсъдимият В. започнал да говори на свидетелката М.,
че ако не се върне при него той ще събори къщата на майка й, че ще има смърт в
семейството й. Когато свидетелката М. била изписана от болницата подсъдимият В.
я чакал отпред. Качил я в колата и я закарал в гр. Стара Загора. Отишли в
апартамента, където свидетелката М. била настанена първия път. Подсъдимият В.
започнал да говори на свидетелката М., че трябва да му върне три хиляди лева,
които бил дал за нея и че няма да я остави намира докато не му ги върне. В
началото на месец юли 2010 г.
подсъдимите В. и И. със свидетелката М. тръгнали за Италия. Качили се на
самолет за гр. Венеция, Италия. Пътували свидетелката М., подсъдимият В. и
подсъдимият И.. Пристигнали във Венеция, където подсъдимата Д. и жена на име
Мима ги посрещнали. Тримата се настанили в стаята на подсъдимата Д.. Там
живеела и Мима, която ги посрещнала. След няколко дни там дошла и подсъдимата Ш.,
заедно с детето си Робърт. Тя отседнала в друг хотел във Венеция. Свидетелката М.
излизала да предлага секс услуги срещу заплащане. Работела от 19,00 часа до
05.00-06.00 ч. сутринта на другия ден. Парите, които свидетелката М. изкарвала
подсъдимият В. ги взимал всичките. Мима си давала парите на подсъдимия И..
Свидетелката М. предлагала секс услуги срещу заплащане в Маргера две седмици,
след което отново избягала от подсъдимия В.. Казала му, че отива да пие кафе и
отишла в полицията в гр. Венеция. Там разказала всичко на полицаите. Те й
показали снимки на И. и на други лица. Полицията настанила свидетелката М. в
хотел, купили й билет за България и тя се върнала обратно в България. Като се
прибрала свидетелката М. отишла при майка си. Свидетелят М.М. като видял дъщеря
си - свидетелката М.,*** Загора. Там я срещнал с подсъдимия В.. Подсъдимият В.
я попитал дали е вярно, че я е бил. Свидетелката М. казала, че е бита от
подсъдимия В.. Свидетелят М. много се ядосал. След това свидетелката М. ***
заедно с баща си. Оттогава свидетелката М. не е виждала подсъдимия В..
През инкриминирания период
свидетелката Г.И.В. също предлагала секс услуги срещу заплащане в околностите
на гр. Венеция, Италия, но за себе си. В показанията си тя заявява, че през 2006 г. майка й И.В.И. ***.
По това време свидетелката В. била на 20 години. За нея трябвало да се грижи
баща й Илия Стефанов Димитров. По това време нейното семейство живеело в гр.
Димитровград. Скоро след като майката на свидетелката В. влязла в затвора, баща
й се събрал със сводници от гр. Русе. Един ден бащата на свидетелката В. отишъл
при нея и й казал, че й е намерил мъж от гр. Русе и че ще трябва да се омъжва
за него. Тъй като имала доверие на баща си свидетелката В. *** с мъж на име
Гица. Той я завел в гр. Русе, където тя живяла при него един месец. Той
започнал да уговаря свидетелката В., че трябва да излизат в чужбина да работят.
Гица казал на свидетелката В., че ще работят двамата в Италия. Свидетелката В.
тръгнала с него за Италия през месец октомври 2006 г. Двамата пътували с
автобус, пристигнали в гр. Флоренция. Като пристигнали там Гица казал на
свидетелката В., че ще трябва да предлага секс услуги срещу заплащане и да дава
всички изкарани пари на него. Тя била принудена да започне да предлага секс
услуги, работела в един нощен бар. Така работела три месеца в Италия. След това
свидетелката В. се прибрала обратно в България. Скоро след това се озовала в
гр. Стара Загора и от познати разбрала, че може да предлага секс услуги в гр.
Венеция, Италия и че там се изкарват добри пари. Свидетелката В. била свикнала
с този тип работа. Заминала за гр. Венеция, Италия да предлага секс услуги.
Вече четири години се занимавала с такава дейност. Нямала сводник, който да я
контролира и с който да си дели парите. От предявените й справки за лица -
български граждани, придружени със съответните снимки от личните им карти,
приложени към писмо, peг. №
33803/03.06.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, свидетелката Г.В.
разпознава на снимка 1 подсъдимия И.И..***, Италия за първи път през 2008 г. или 2009 г. Откакто се бил
появил в гр. Венеция, Италия, подсъдимият И. се занимавал със сводничество,
контролирал момичета, които предлагали секс услуги в околностите на гр.
Венеция, вземал им част от парите. Доскоро живеел в един хотел в гр. Венеция, с
име "Плаза". На снимка 2 свидетелката В. разпознава подсъдимата М.Ш..
На снимка 5 свидетелката В. разпознава подсъдимата И.Д.. Тя е виждала
подсъдимата Д. ***, Италия, появила се там преди две години. Лично свидетелката
В. и момиче на име Дида я посрещнали на Автогарата в гр. Венеция, когато
подсъдимата Д. дошла за първи път. Подсъдимата Д. предлагала секс услуги срещу
заплащане. Тя била доверено момиче на подсъдимия И. и тя предлагала секс
услуги, а той й вземал парите. Подсъдимата Д. живеела в хотел
"Плаза". През годините тя посрещала момичетата, които подсъдимият И.
пращал от България в Италия и ги настанявала при нея в хотел "Плаза".
Мястото, където подсъдимата Д. предлагала секс услуги, в околностите на
Венеция, било близо до мястото на свидетелката В.. Тя я е виждала в компанията
на различни момичета, които са предлагали секс услуги за подсъдимия И.. На
снимка 12 свидетелката В. разпознава свидетелката С.,***, Италия, през 2010
година. Тя била момиче на подсъдимия И. и предлагала секс услуги срещу
заплащане за кратко около седмица. След това се прибрала обратно в България. На
снимка 14 свидетелката В. разпознава свидетелката З.Г.. Нея я е виждала в
околностите на Венеция, Италия. Тя
предлагала секс услуги срещу заплащане там за около три или четири месеца. Неин
сводник там бил подсъдимият И.. На снимка 15 свидетелката В. разпознава
свидетелката М.Х.. Тя се появила през 2009 г. заедно със свидетелката З.Г. ***,
Италия. Тя предлагала секс услуги срещу заплащане за кратко. Била момиче на
подсъдимия И.. От предявените й справки за лица - български граждани,
придружени със съответните снимки от личните им карти, приложени към писмо, peг. № 66466/15.10.2010 г. по описа
на ОД на МВР - гр. Стара Загора, свидетелката Г.В. разпознава на снимка 1
подсъдимият Р.В.. Него свидетелката В. го е виждала през лятото на 2010 г. в гр. Венеция,
Италия. Той бил отседнал в една квартира с подсъдимия И.. На снимка 2
свидетелката В. разпознава свидетелката А.Л.М., с която подсъдимият Р.В. ***,
Италия. Когато свидетелката М. се появила в околностите на Венеция, Италия, тя
започнала да предлага секс услуги на мястото на свидетелката В., на
бензиностанцията, в местността Маргера. Свидетелката В. като я видяла там я
изгонила. След малко подсъдимият И. се появил и казал на свидетелката В., че тя
работи за него. Впоследствие свидетелката В. разбрала от подсъдимата И.Д., че
свидетелката М. всъщност работи за подсъдимия Р.В. и че той й взема парите,
които тя изкарва от секс услуги. Свидетелката В. се прибрала в България през
месец юли 2010 г.
и оттогава не се е връщала във Венеция.
Горната фактическа обстановка
се потвърждава от самопризнанията на подсъдимите направени по реда на чл.371
т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства
– протоколи за разпит пред съдия на пострадалите свидетелите М., С., П., Г., Х.,
протоколи за разпит на свидетелите Д., М., В., В.П., писмените доказателства –
справки относно издаването на задгранични паспорти; справки издавани от мобилни
оператори; справки относно влизанията и излизанията на пострадалите лица в и от
Република България; справки за задграничните им пътувания /включително
съвместни с подсъдимия И., подсъдимия В. и подсъдимата Ш./; попълнените бланки
"Получаване на пари" и "Изпращане на пари" по системата за
парични преводи "Western Union", които
сочат недвусмислено, че свидетелките жертви на трафик са пребивавали трайно в горепосочените
държави от Западна Европа, на територията на които са проституирали и са
изпращали заработените от секс услуги пари на роднини на подсъдимия И.,
подсъдимия Василев, подсъдимата Ш.-Б. и на името на самите подсъдими; от
протоколите с ВДС изготвени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал, ДСИС на подсъдимите, справки за съдимост и
останалите писмените доказателства събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствата в съдебно заседание чрез прочита им по реда на
чл.283 от НПК. В хода на досъдебното производство пред съдия са дали подробни
показания пострадалите лица като показанията не са противоречиви и
кореспондират с писмения доказателствен материал. Като свидетел е разпитан
Демир Динев - баща на пострадалата свидетелка
Юлияна Петрова. Дадените от него показания кореспондират с показанията на
свидетелката Петрова, допълват ги и изясняват детайли от случилото се с
неговата дъщеря през периода 2006-2009 г. В хода на досъдебното производство е
разпитан свидетелят Мишо Монев Михайлов - баща на свидетелката Анка Лимонова
Михайлова. Дадените от него показания кореспондират с показанията на
свидетелката Михайлова и изясняват детайли от случилото се с неговата дъщеря
през периода 2009-2010 г.
Следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, между които да са налице
съществени противоречия, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От събраните доказателства безспорно се
установява, че са касае до незаконен трафик на хора с цел да бъдат използвани,
предоставяни за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието
е извършено по отношение на свидетелките Петрова, Севова, Георгиева,
Халваджиева чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като тези лица и
свидетелката Михайлова са преведени през границата на страната със същата цел.
По отношение на състава на обвинението съдът
взе предвид следното: Състава на чл.159а от НК и целия раздел ІХ от Глава ІІ на
НК бе създаден с измененията в НК, обнародвани в ДВ бр.92/2002г. С изменението
и допълнението на Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ бр.92 от 27.09.2002г.,
Глава ІІ, е създаден нов „Раздел ІХ – Трафик на хора” /чл.159а – чл.159в/. Тези
изменения са в сила от 01.10.2002г. Изпълнителното деяние според разпоредбата
на чл.159а, ал.1 от НК се изразява в два акта – първият е установяването на
една от четирите форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.159а, ал.1 от НК – набиране, транспортиране, укриване или приемане на отделни лица или групи
от хора; вторият е използването им за развратни действия, за принудителен труд,
за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение
независимо от съгласието им. От субективна страна престъплението се
характеризира с два момента: 1. пряк умисъл, деецът да съзнава, че набира,
транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора; 2. специфична
цел – да бъдат използвани за развратни действия, принудителен труд, отнемане на
телесни органи или пък да бъдат държани в принудително подчинение. Предвидени
са и шест квалифициращи случаи, когато деянието е извършено: - спрямо лице,
ненавършило 18 години; - чрез използване на принуда или въвеждане на лицето в
заблуждение; - чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода; - чрез
използване състояние на зависимост; - чрез злоупотреба с власт; - чрез
обещаване, даване или получаване на облаги /чл.159а ал.2 от НК/.
С тези изменения бяха криминализирани
общественоопасни деяния, който са породени в периода на прехода към пазарна
икономика и са свързани с транснационалната престъпност. Разделът „Трафик на
хора” е създаден в изпълнение на международните ангажименти на Република
България по ратифицираната Конвенция на ООН срещу транснационалната
организирана престъпност, открита за подписване в Палермо, Италия /виж ДВ
бр.42/2001г./, както и приетия към тази Конвенция Протокол за предотвратяване,
спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на жени и деца /наричана
за кратко Протокола за трафик/. В изпълнение на същите международни ангажименти
е приет и Законът за борба с трафика на хора /ДВ бр.46/2003г./. Съгласно
действащата в НК законова разпоредба, приложното поле на понятието „трафик на
хора” представлява „набирането, транспортирането, укриването или приемането на
отделни лица или група от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия,
за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в
принудително подчинение, независимо от съгласието им”, т.е. по смисъла на
чл.159а от НК, за да е осъществен „трафик” е достатъчно да е осъществена някоя
от формите на изпълнителното деяние /набиране, транспортиране, укриване или
приемане/ със съответната специфична цел за експлоатация /използване за
развратни действия/, без да е необходимо това деяние да е осъществено, чрез
някой от специфичните средства /специфичните начини/. В разпоредбите на НК
специфичните начини /средства/ на осъществяване на изпълнителното деяние, както
и такова деяние чрез обещаване, даване или получаване на облаги са възведени
като квалифициращи обстоятелства по
чл.159а, ал.2 от НК.
Съществено е също така, че при
престъплението „трафик”, съгласието на жертвата на трафик е ирелевантно,
априори законодателят е изключил волята на жертвата, т.е. дори деянието да е
извършено със съгласието на жертвата /трафикираното лице/, това не изключва
наказателната отговорност на лицето, осъществило някоя от формите на трафик. С
други думи всяко лице осъществило някоя от формите по чл.159а, ал.1 от НК с
целта посочена там, извършва престъпление трафик независимо, че това е станало
със съгласието на трафикираното лице. Съгласието или съдействието на жертвата
не изключват отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от
формите на изпълнителното деяние на престъплението „трафик на хора” – виж Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009
г. на ВКС. Именно поради това трафикът на хора е формално престъпление –
същото е налице, когато е осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние
със съответната цел, независимо дали тази цел е била реализирана. Измененията
на НК, с включването на престъпния състав по чл.159а ал.1 и 2 от НК е
обнародван в ДВ и е сведен до знанието на всички граждани, който са длъжни да
познават закона и да го спазват.
С оглед на горните разсъждения
и предвид възприетата и описана по – горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че:
- подсъдимият Ивайло Стойчев
Иванов: През
периода месец февруари 2008 г.
- 01.09.2009 г. в гр. Стара Загора, Република България, и гр. Гийзен, Република
Германия, при условията на продължавано престъпление, набирал, транспортирал и
приемал отделно лице - ЮЛИЯНА ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и ЮЛИЯНА
ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Калотина шосе и ГКПП -
Аерогара София, със същата цел, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл.
четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал. 1, хип. първа, алт.
първа, вр. чл.26, ал.1 от НК; През периода месец юли 2009 г. - месец септември 2009 г. в гр. Стара Загора,
Република България и гр. Венеция, Република Италия, сам набрал, транспортирал и
като съизвършител в съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********, приел
отделно лице - БОЯНА ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и БОЯНА
ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Видин ферибот, със същата
цел, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр.
чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК; През
периода месец октомври 2009 г.
- месец февруари 2010 г.
в гр. Стара Загора, Република България, и гр. Венеция, Република Италия, при
условията на продължавано престъпление, сам набирал, транспортирал и като
съизвършител в съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********, приемал
отделно лице - ЗЛАТКА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и
ЗЛАТКА
СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София и ГКПП -
Калотина шосе, със същата цел, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл.
четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал. 1, хип. първа, алт.
първа, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода месец октомври 2009 г. - месец ноември 2009 г. в гр. Габрово,
Република България, и гр. Венеция, Република Италия, сам набрал, транспортирал
и като съизвършител в съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********,
приел отделно лице - МАРИНЕЛА
КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и МАРИНЕЛА КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА,
ЕГН **********, е
преведена през границите на страната
през ГКПП - Аерогара София, със същата цел, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо,
предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1,
хип. първа, алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода 06.02.2010 г. -
месец юли 2010 г.
в гр. Стара Загора, Република България и гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано
престъпление, като съизвършител в съучастие с Росен Петров Василев, ЕГН **********,
транспортирал и като съизвършител в съучастие с Росен Петров Василев, ЕГН **********,
и Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********, приемал отделно лице - АНКА ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени
спрямо лице ненавършило осемнадесет години и
АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата
цел, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2,
т.1, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият
Ивайло Стойчев Иванов:
1.През периода месец февруари 2008 г. - 01.09.2009 г. в
гр. Стара Загора, Република България, и гр. Гийзен, Република Германия, при
условията на продължавано престъпление, набирал, транспортирал и приемал
отделно лице - ЮЛИЯНА
ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и ЮЛИЯНА ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********, е превеждана през границите на
страната, през ГКПП - Калотина шосе и ГКПП - Аерогара София, със същата цел -
престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ, предл.
четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт.
първа, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние набиране, тъй предложил на свидетелката да й намери
„работа в Германия”, изразяваща се в това тя да предоставя сексуслуги срещу
заплащане/ вместо това да работи за жълти стотинки в Плейбой бар в Стара Загора
и я уверил, че за една година свидетелката ще си купи къща. Така подсъдимият е
уговорил, мотивирал чрез убеждаване свидетелката за привеждането в положение
създаващо предпоставки за бъдещата й експлоатация. Подсъдимият е разяснил на
свидетелката естеството на работата й, мястото й на работа – че тя ще предлага
секс услуги срещу заплащане в клуб, тарифата по която свидетелката „ще работи”
и че ще делят доходите от заработката 50 на 50. Следва да се посочи, че
набиране по смисъла на чл.159а ал.1 пр.1
от НК е налице и когато активната страна е жертвата от престъплението, а не
деецът, какъвто е разглежданият случай.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние транспортиране, тъй като е извършил действия необходими
за превозването на свидетелката със съзнание
на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК. Това е така, тъй като е автобус е
придвижил свидетелката от Стара Загора до София и от София двамата продължават с
автобус през ГКПП Калотина шосе до Франкфурт, Германия, откъдето се предвижват
до град Гийзен в Германия.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета - поета с цел да бъде експлоатирана. Свидетелката е
работила за подсъдимия предоставяйки секс услуги срещу заплащане, като
получените средства деляла с подсъдимия. Последните средства преведени от
свидетелката на подсъдимия са 500 евро паричен превод с № ********** от
01.09.2009 г. когато е довършено престъплението.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а ал.2 т.6 от НК, а именно деянията са извършени по
отношение на лицето чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Момичето е
използвано за развратни действия – за предоставяне на сексуални услуги като са
му обещавани, давани облаги – част от платената от клиента сума.
С целта – предоставяне за
развратни действия момичето е преведено от подсъдимия през границите на
страната, независимо от съгласието му – с автобус от София за Гийзен, Германия
през ГКПП Калотина. Лятото 2008
г. свидетелката се връща в България и 20 дни по – късно
отново заминава от Аерогара София за Германия със самолет, за да предлага секс услуги,
„работейки” за подсъдимия, давайки му на ръка част от заработеното от секс услугите
й. Установи се по категоричен начин, че февруари 2008 г. до лятото 2008 г., когато свидетелката
се е върнала в България и 20 дни след завръщането й отново пътувала със самолет
до Германия, Гийзен и продължила дейността си - да извършва в предишния клуб
сексуслуги срещу заплащане отчитайки се на подсъдимия и разделяйки получените
доходи от заработката с него до 01.09.2009 г.
Предвид обстоятелството, че
деянията осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка и
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, същите съставляват едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
2. През периода месец юли 2009 г. - месец септември 2009 г. в гр. Стара Загора,
Република България и гр. Венеция, Република Италия, сам набрал, транспортирал и
като съизвършител в съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********, приел
отделно лице - БОЯНА ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и БОЯНА ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Видин ферибот, със същата
цел - престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа,
алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние набиране, тъй като директно при срещата им в кафето на
хотел „Езерото” в град Стара Загора й предложил да работи за него като замине
за Италия където да извършва секс услуги срещу заплащане, че ще делят 50 на 50
и че той ще поеме разходите по пътуването й до Италия, а освен това я убедил,
че ще дава на майката на свидетелката парични средства за отглеждането децата
на свидетелката. С това си поведение подсъдимият уговорил свидетелката за
привеждането в положение създаващо предпоставки за бъдещата й експлоатация.
Подсъдимият е разяснил на свидетелката естеството на работа. Следва да се
посочи, че набиране по смисъла на чл.159а ал.1
пр.1 от НК е налице и когато активната страна е жертвата от
престъплението, а не деецът.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
транспортиране, тъй като с лек автомобил заедно със свидетелката пътувал през
ГКПП Видин ферибот за Италия /пристигат там на 23.07.2009г./. В този смисъл
подсъдимият е извършил действия по превозването на пострадалата със съзнание на
престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета с цел да бъде експлоатирана. Налице е дейност по
поемането на свидетелката с цел да бъде експлоатирана. Това е така тъй като
подсъдимият я е настанил в хотел „Плаца” и ден след това свидетелката започнала
да предлага секс услуги срещу заплащане в Местността Маргера, Венеция.
Подсъдимият е приел свидетелката като е действал в съучастие с подсъдимата
Иванка Димитрова/в стаята на която е приета и настанена пострадалата, като
подсъдимата Димитрова съобщавала редовно на подсъдимия Иванов всичко което
става със Севова /при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК,
тъй като двамата имат общност на умисъла в действията си и извършват дейността
със специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК, която е обективирана в общите им
действия за нейното постигане.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а ал.2 т.6 от НК, а именно деянията са извършени по
отношение на лицето чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Момичето е
използвано от подсъдимия за развратни действия – за предоставяне на сексуални
услуги като са му обещавани и давани облаги – част от платената от клиента
сума.
С целта – предоставяне за
развратни действия момичето е преведено през границите на страната, независимо
от съгласието му.
3. През периода месец октомври 2009 г. - месец февруари 2010 г. в гр. Стара Загора,
Република България, и гр. Венеция, Република Италия, при условията на
продължавано престъпление, сам набирал, транспортирал и като съизвършител в
съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********, приемал отделно лице - ЗЛАТКА
СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и ЗЛАТКА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********, е превеждана през границите на
страната, през ГКПП - Аерогара София и ГКПП - Калотина шосе, със същата цел - престъпление
по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и
предл. пето, вр. чл. 159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние набиране, тъй като извършил активни действия по
уговарянето на пострадалата свидетелка за привеждането в положение създаващо
предпоставки за бъдещата й експлоатация. Подсъдимият е разяснил на свидетелката
естеството на работа – да предлага в чужбина срещу заплащане секс услуги, като
тя му дава половината от заработката, дал и номера на телефона си, с уговорката
ако свидетелката размисли да му се обади. Дни след това се срещнал със
свидетелката на Околовръстното шосе край Стара Загора, отишъл там с лек
автомобил „Порше” и отново я уверил, че ще я заведе във Венеция където тя да
„работи” като предлага срещу заплащане секс услуги на път, който подсъдимият
държи, а свидетелката му дава 25 процента от заработеното по този начин.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние транспортиране, тъй като с управляван от него лек
автомобил „Ауди” е превозил свидетелката от град Стара Загора до летището в
София, откъдето със самолет двамата пристигат във Венеция, където свидетелката
предоставя сексуслуги срещу заплащане. Подсъдимият е организирал
транспортирането й като е извършил действия по превозването на пострадалата със
съзнание на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК. Установи си, че от първото
пристигане във Венеция свидетелката предлагала сексуслуги срещу заплащане до 01.12.2009
г. когато се върнала в България с автобус, тъй като детето й е болно и останала
в България до 12.12.2009 г. като междувременно се чувала с подсъдимия, който й
пратил около 150 евро, с уговорката тя да му ги върне по – късно чрез
сексуслуги, който тя ще предоставя на клиенти. На 12.12.2009 г. свидетелката
Георгиева ***, Италия, пътувала с автобус, на който се качила от град София и
напуснала пределите на Република България през ГКПП Калотина шосе. Като
пристигнала в град Венеция свидетелката Георгиева се прибрала в хотела, където
подсъдимият Иванов я настанил първия път. Подсъдимият Иванов бил в хотела и я
чакал. Свидетелката Георгиева се настанила в една стая с подсъдимата Димитрова
и подсъдимия Иванов. На другия ден свидетелката Георгиева излязла да предлага
секс услуги срещу заплащане на същото място в местността Маргера, където
работила и преди това. Предлагала секс услуги на същите тарифи от 17.00-18.00
часа вечерта до 03.00-04.00 часа сутринта. Сутринта свидетелката Георгиева се
прибирала сама в хотела и давала една четвърт от изкараните от нея пари на
подсъдимия Иванов. Свидетелката се прибрала в България на 29.12.2009 г. за
празниците. След това Георгиева тръгнала пак за Венеция, Италия, на 14.01.2010
г., като пътувала с автобус, а подсъдимият Иванов ***, Италия, свидетелката
Георгиева била посрещната от подсъдимата Димитрова и настанена при нея в
хотелска стая. Свидетелката Георгиева
предлагала секс услуги до средата на февруари 2010 г. след което
престанала да работи за подсъдимия Иванов.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета с цел да бъде експлоатирана – давала му 25 процента
от сумите получени за предлаганите секс услуги, работи от 17-18 часа до 3-4
сутрин. Подсъдимият е приел пострадалата действайки в съучастие с подсъдимата
Иванка Димитрова при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК,
тъй като двамата имат общност на умисъла в действията си и извършват дейността със
специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК. Пострадалата на летището във Венеция е
посрещана от подсъдимата Димитрова и е настанена при нея в стая в хотела,
подсъдимата я напътства за тарифите и й казва какво да казва на клиентите за да
ги привлича и как да се държи с тях. Безспорно е налице дейност по поемането на
свидетелката, за да бъде експлоатирана.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а ал.2 т.6 от НК, а именно деянията са извършени по
отношение на лицето чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Момичето е
използвано от подсъдимия за развратни действия – за предоставяне на сексуални
услуги като са му обещавани и давани облаги – част от платената от клиента
сума. Свидетелката работи на улицата на място около 500 метра от хотела в местността Маргера, на
място контролирано от подсъдимия.
С целта – предоставяне за
развратни действия момичето е преведено през границите на страната, независимо
от съгласието му.
Предвид обстоятелството, че
деянията са извършени през непродължителен период от време, осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са при сходна
фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, то същите
съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
4. През периода месец октомври 2009 г. - месец ноември 2009 г. в гр. Габрово,
Република България, и град Венеция, Република Италия, сам набрал, транспортирал
и като съизвършител в съучастие с Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********,
приел отделно лице - МАРИНЕЛА
КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени чрез обещаване, даване и получаване на облаги и МАРИНЕЛА КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА,
ЕГН **********, е
преведена през границите на страната
през ГКПП - Аерогара София, със същата цел - престъпление по чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр.
чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние набиране, тъй като е уговорил пострадалата свидетелка за
привеждането в положение създаващо предпоставки за бъдещата й експлоатация.
Следва да се посочи, че набиране по смисъла на чл.159а ал.1 пр.1 от НК е налице
и когато активната страна е жертвата от престъплението, а не деецът.
Действително в случая активната страна е била свидетелката Халваджиева, която
познавала от дълги години свидетелката Георгиева ***/ и след като се
поинтересувала от Георгиева за дейността на последната в Италия, сама казала,
че също би искала да предлага секс услуги в Италия и иска да тръгне заедно със
свидетелката Георгиева и подсъдимия. Последните двама с лек автомобил „Порше”
управляван от подсъдимия пристигнали в дома на Халваджиева *** и така
подсъдимият се запознал лично октомври 2009 г. със свидетелката Халваджиева.
Подсъдимият я уверил, че няма проблеми от негова страна и ще я заведе в Италия,
а тя ще предоставя сексуални услуги срещу заплащане като делят 50 на 50.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние транспортиране,
тъй като е превозил свидетелката от град Габрово до град Стара Загора с
лек автомобил „Порше”, а след това до град София – ГКПП Аерогара с лек
автомобил „Ауди”, а от там до Италия със самолет до Венеция. В този смисъл с
действията си подсъдимият е извършил все действия по превозването на
пострадалата със съзнание на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета с цел да бъде експлоатирана. Налице е съгласие на
подсъдимия за възползване от свидетелката, като в случая подсъдимият е действал
– приел свидетелката в съучастие с подсъдимата Иванка Димитрова /имаща съгласие
за възползване от свидетелката изразено в приемането на свидетелката в стаята
си в хотела, даване на насоки какво да прави и казва за да привлича клиенти/
при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК като двамата имат
общност на умисъла в действията си и извършват дейността със специфичната цел
по чл.159а ал.1 от НК.
Свидетелката е използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а ал.2 т.6 от НК, а именно деянията са извършени по
отношение на лицето чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Момичето е
използвано за развратни действия – за предоставяне на сексуални услуги до една
бензиностанция във Венеция, като са му обещавани и давани и получавани облаги –
част от платената от клиента сума.
С целта – предоставяне за
развратни действия момичето е преведено през границите на страната – ГКПП
Аерогара София, независимо от съгласието му.
5. През периода 06.02.2010 г. -
месец юли 2010 г.
в гр. Стара Загора, Република България и гр. Венеция, Република Италия, при
условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с Росен
Петров Василев, ЕГН **********, транспортирал и като съизвършител в съучастие с
Росен Петров Василев, ЕГН **********, и Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********,
приемал отделно лице - АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет години и АНКА ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********, е превеждана през границите на
страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата цел - престъпление по чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2,
т.1, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние транспортиране,
тъй като транспортирал свидетелката със самолет от Аерогара София до
Италия, Венеция /февруари 2010 г. свидетелката пътувала до Италия с подсъдимия Иванов,
пристигнала във Венеция като подсъдимият Василев е бил наясно с това и го е
целял; в началото на месец юли 2010 г. подсъдимите Иванов и Василев пътували
със самолет със свидетелката Михайлова до Венеция/ и в този смисъл подсъдимият
е извършил действия по превозването на пострадалата със съзнание на престъпната
цел по чл.159а ал.1 от НК. Подсъдимият е транспортирал пострадалата действайки
в съучастие с подсъдимия Василев при условията на съизвършител по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК, тъй като двамата имат общност на умисъла в действията си и
извършват дейността със специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета – настанена в хотелска стая с подсъдимата Димитрова
с цел да бъде експлоатирана – предлага секс услуги срещу заплащане на път до
бензиностанция. Подсъдимият и е казал тарифите за секс и за орална любов. Подсъдимият
е приел пострадалата като е действал в съучастие с подсъдимите Димитрова и
Василев при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК като
тримата имат общност на умисъла в действията си и извършват дейността със
специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК. Свидетелката е използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й.
С целта – предоставяне за
развратни действия момичето е преведено през границите на страната ГКПП
Аерогара София. Февруари 2010 г. свидетелката Михайлова и подсъдимият Иванов пътували
за Италия със самолет и пристигнали в гр. Венеция. На летището във Венеция ги
посрещнала подсъдимата Димитрова и италианец, който й се водел мъж.
Свидетелката Михайлова била настанена заедно с подсъдимия Иванов в стаята на
подсъдимата Димитрова. Още същата вечер, като пристигнала във Венеция и се
настанила в хотела, подсъдимият Иванов изкарал свидетелката Михайлова да работи
на пътя. Закарал я до една бензиностанция. Казал й, че това е мястото, на което
ще предлага секс услуги. Казал й, че тарифите са двадесет евро орален секс и
тридесет евро за нормален секс, а за един час в хотел може да иска 150 евро. В
началото на месец юли 2010 г.
подсъдимите Василев и Иванов със свидетелката Михайлова пътували за Италия със самолет
за гр. Венеция, Италия. Свидетелката Михайлова излизала да предлага секс услуги
срещу заплащане в местността Маргера, Венеция – работила от 19,00 часа до
05.00-06.00 ч. сутринта на другия ден като подсъдимият Василев й вземал
всичките получени средства. Така работила около две седмици, след което
избягала. Предвид обстоятелството, че деянията са извършени през непродължителен
период от време, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление и
са извършени при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите същите съставляват продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК.
Деянията са извършени спрямо
лице ненавършило осемнадесет годишна възраст.
Посочените по – горе момичета са преведени
през границите на страната за използване за развратни действия – за
предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане. Безспорно е, че
предоставянето на платени сексуални услуги по същество е поведение, което
представлява развратно действие. Наличието на съгласие от страна на
свидетелките за извършване на последните не изключва отговорността на
подсъдимия. Разпоредбата на чл.159а, ал.1 от НК сочи, че престъплението „трафик
на хора” е налице независимо от съгласието на момичетата.
- подсъдимата Миглена Петрова Ш.-Б.: През
периода от неустановена дата в началото на 2006 г. до края на месец
март 2006 г.
в гр. Стара Загора, Република България, и в неустановен град в Конфедерация
Швейцария, набрала, транспортирала и приела отделно лице - ЮЛИЯНА ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и ЮЛИЯНА
ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Калотина шосе, със същата
цел, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр.
чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа, алт. първа от НК; През месец юли 2009 г. в гр. Стара Загора,
Република България набрала отделно лице - БОЯНА
ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, с
което е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.159а, ал.1,
предл. първо, хип. първа, ал. първа от НК.
От обективна страна:
1. През периода от неустановена
дата в началото на 2006 г.
до края на месец март 2006 г.
в гр. Стара Загора, Република България, и в неустановен град в Конфедерация
Швейцария, набрала, транспортирала и приела отделно лице - ЮЛИЯНА ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и ЮЛИЯНА
ХРИСТОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********,
е преведена през границите на страната, през ГКПП - Калотина шосе, със същата
цел - престъпление по чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, хип. първа,
алт. първа от НК.
Подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние набиране, тъй като е уговорила свидетелката за привеждането в положение
създаващо предпоставки за бъдещата й експлоатация, с цел – предоставяне за
развратни действия срещу заплащане. Подсъдимата е разяснила на свидетелката
естеството на работа, казала й че ще се води масажистка, а всъщност ще предлага
секс услуги срещу заплащане, като заплащането ще е много добро, с което е
убедила свидетелката. Следва да се посочи, че набиране по смисъла на чл.159а
ал.1 пр.1 от НК е налице и когато активната
страна е жертвата от престъплението, а не деецът и такъв именно е разглеждания
случай.
Подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние транспортиране, тъй като е пътувала със свидетелката за Швейцария с лек
автомобил /управляван от непознато за свидетелката лице/ и в този смисъл е
организирала транспортирането на свидетелката и е извършила действия по превозването на
пострадалата със съзнание на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК.
Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние приемане, тъй
като свидетелката е приета с цел да бъде експлоатирана. Свидетелката е
настанена от подсъдимата в сграда със сауна и стаи за живеене, като похарчените
по пътуването средства подсъдимата удържала от изкараните от свидетелката
средства получени от секс услуги срещу заплащане. Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а ал.2 т.6 от НК, а именно деянията са извършени по
отношение на лицето чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Свидетелката
е използвана за развратни действия – за предоставяне на сексуални услуги като
са й обещавани облаги – част от платената от клиента сума и са получавани
облаги.
С целта – предоставяне за
развратни действия свидетелката е преведена през границите на страната през
ГКПП Калотина шосе, независимо от съгласието й.
2. През месец юли 2009 г., в гр. Стара Загора,
Република България, набрала отделно лице - БОЯНА
ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й -
престъпление по чл. 159а, ал. 1, предл. първо, хип. първа, ал. първа от НК.
Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние набиране, тъй като чрез активни действия е уговорила
пострадалата свидетелка за привеждането в положение създаващо предпоставки за
бъдещата й експлоатация. Подсъдимата в апартамента в Стара Загора разяснила на
свидетелката „естеството на работа”, била любезна и обяснявала нееднократно, че
е коректна с жените, които предоставят за нея и подсъдимия Иванов секс услуги в
Италия срещу заплащане. Следва да се посочи, че набиране по смисъла на чл.159а
ал.1 пр.1 от НК е налице и когато активната страна е жертвата от
престъплението, а не деецът. Свидетелката е набрана, уговорена, привлечена с
цел да бъде използвана за развратни действия – за предоставяне на сексуални
услуги, независимо от съгласието й.
Предоставянето на платени сексуални услуги е
поведение представляващо развратно действие. Наличието на съгласие от страна на
свидетелките за извършване на последните не изключва отговорността на
подсъдимата. Разпоредбата на чл.159а, ал.1 от НК сочи, че престъплението
„трафик на хора” е налице независимо от съгласието на момичетата.
- подсъдимият Росен
Петров Василев: През периода от неустановена
дата в края на 2009 г.
до месец юли 2010 г.
в гр. Стара Загора, Република България, неустановен град в Конфедерация
Швейцария, и гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано
престъпление, сам набирал, като съизвършител в съучастие с Ивайло Стойчев
Иванов, ЕГН **********, транспортирал, и като съизвършител в съучастие с Ивайло
Стойчев Иванов, ЕГН **********, и Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********,
приемал отделно лице - АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет
години и чрез използване на принуда, и АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата
цел, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр.
чл. 159а, ал.2, т.1 и т.2, предл. първо, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна:
През периода от неустановена
дата в края на 2009 г.
до месец юли 2010 г.
в гр. Стара Загора, Република България, неустановен град в Конфедерация
Швейцария, и гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано
престъпление, сам набирал, като съизвършител в съучастие с Ивайло Стойчев
Иванов, ЕГН **********, транспортирал, и като съизвършител в съучастие с Ивайло
Стойчев Иванов, ЕГН **********, и Иванка Емилова Димитрова, ЕГН **********,
приемал отделно лице - АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет
години и чрез използване на принуда и АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
е превеждана през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата
цел - престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо, предл. второ,
предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т. 2, предл. първо, вр.
ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние набиране, тъй като чрез активни действия е уговорил пострадалата
свидетелка за привеждането й в положение създаващо предпоставки за бъдещата й
експлоатация. Обещал й да дава пари на родителите й за отглеждане на децата й,
давал на баща й дребни суми за подаръци, с което спечелил доверието на бащата и
месец след като се запознали подсъдимият е заживял със свидетелката в
апартамент в Стара Загора. Тя почнала да проституира на Околовръстното шосе
Стара Загора, като подсъдимият определял тарифите за секс услугите. Разяснил на
свидетелката естеството на работа като я мотивирал, уговорил да замине за
Швейцария да предлага секс услуги срещу заплащане в бар.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние транспортиране като е извършил активни действия - снабдил
се с пълномощно от майката на пострадалата, за да може предвид непълнолетната
възраст, Михайлова да напусне страната и е организирал превоза на пострадалата
до Аерогара София. Свидетелката пътувала с таксиметров шофьор приятел на
подсъдимия Василев до Аерогара София, откъдето със самолет на 15.01.2010 г.
свидетелката отпътувала за Швейцария и в този смисъл подсъдимият е организирал
транспортирането й и е извършил действия по превозването на пострадалата със
съзнание на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК. През юли 2010 г. подсъдимият Василев като
съизвършител в съучастие с подсъдимия Ивайло Стойчев Иванов транспортирал
свидетелката със самолет до Венеция, където свидетелката излизала да предлага
секс услуги срещу заплащане – работила от 19 часа до шест часа на другия ден
като изкараните по този начин средства давала на подсъдимия Василев. След
завръщането на свидетелката в България, подсъдимият Василев я посрещнал на
летището в София, транспортирал я до Стара Загора в предишния апартамент и настоял
свидетелката да замине с подсъдимия Иванов за Италия за да продължи да предлага
секс срещу заплащане. Подсъдимият в съучастие с подсъдимия Иванов е
транспортирал със самолет пострадалата до Венеция с цел да бъде използвана за
развратни действия.
Подсъдимият като съизвършител в съучастие
с подсъдимите Димитрова и Иванов, приел,
поел свидетелката с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет
години. Във Венеция пострадалата е посрещната от подсъдимата Димитрова и е
настанена при нея, в стаята й. Всеки от подсъдимите Димитрова, Василев и Иванов
е бил наясно с действията на другия подсъдим по поемането на свидетелката и
заедно са искали и целели настъпването на обществоноопасните последици. Налице
е съучастие като подсъдимият е участвал юли 2010 г. в транспортирането
съвместно с подсъдимия Иванов и в този смисъл се явява съизвършител по смисъла
на чл.20 ал.2 от НК. Налице е съучастие като подсъдимият е участвал в
приемането на пострадалата съвместно с подсъдимите Иванов и Димитрова и в този
смисъл се явява съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
С целта предоставяне за
развратни действия свидетелката е преведена през границите на страната,
независимо от съгласието й.
Налице е квалифициращият
признак използване на принуда, т.е. противоправно мотивиране на свидетелката
към поведение – в случая въздействие върху психиката чрез заплашителни слова,
тъй като подсъдимият чрез словестни действия е въздействал върху пострадалата
свидетелка за привеждането й в положение създаващо предпоставки за
експлоатацията й - уверявал я, че с киселина ще я обезобрази, ако не изпълнява
нарежданията му; докато свидетелката е в България и се лекува от сифилис,
подсъдимият я чакал и уверявал, че ще събори къщата на семейството й, с което
целял постигане на подчинение у свидетелката. В квалифицирания състав на
чл.159а ал.2 т.1-6 НК са възпроизведени цитираните в Протокола от Палермо
средства като различни форми на въздействие върху волята на жертвите на трафик,
а когато тя е дете (каквито са лицата под 18 годишна възраст) е дори без
значение използването им спрямо него. В настоящия казус, освен че свидетелката
е непълнолетно лице са налице и някои от средствата за въздействието върху волята
й отразени в чл.159а ал.2 т.2 предложение първо НК - използване на принуда.
Доказа се по несъмнен и категоричен начин употребата на заплахи от страна
подсъдимия към свидетелката за постигането на целта, в случая да бъде
използвана за развратни действия.
Предвид обстоятелството, че
деянията осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при сходна
фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, същите
съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Пострадалата е лице ненавършило
18 годишна възраст (деца са лицата под
18 годишна възраст/ и това обстоятелство се е съзнавало от подсъдимия. Извод в
тази насока може да се направи и от факта, че подсъдимият Василев се е снабдил
с пълномощно от родител на непълнолетната пострадала, което е било нужно при
преминаване на границата на страната.
- подсъдимата Иванка Емилова
Димитрова: През периода месец юли 2009
г. - месец септември 2009 г. в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********,
приела отделно лице - БОЯНА
ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни
действия независимо от съгласието й, с което е осъществила от обективна и
субективна страна състава на чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт.
първа, вр. чл.20, ал.2 от НК; През
периода месец октомври 2009 г.
- месец февруари 2010 г.,
в гр. Венеция, Република Италия, при условията на продължавано престъпление,
като съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********,
приемала отделно лице - ЗЛАТКА СЛАВОВА
ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип.
първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; През периода месец октомври 2009 г. - месец ноември 2009 г., в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********,
приела отделно лице - МАРИНЕЛА
КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип.
първа, алт. първа, вр. чл.20 ал.2 от НК; През периода месец февруари 2010 г. - месец юли 2010 г. в гр. Венеция,
Република Италия, при условията на продължавано престъпление, като
съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********, и Росен
Петров Василев, ЕГН **********, приемала отделно лице - АНКА ЛИМОНОВА
МИХАЙЛОВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет
години, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.159а, ал.2,
т.1, вр. ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
От обективна страна:
1. През периода месец юли 2009 г. - месец септември 2009 г. в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********,
приела отделно лице - БОЯНА
ЙОРДАНОВА СЕВОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й -
престъпление по чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт. първа, вр. чл.
20, ал.2 от НК.
Подсъдимата
е осъществила изпълнителното деяние приемане, тъй като свидетелката е приета –
поета с цел да бъде експлоатирана, настанена е в стая при подсъдимата Димитрова
и подсъдимата е съобщавала на подсъдимия Иванов всичко което става със
свидетелката. Подсъдимата е действала - поела пострадалата в съучастие с подсъдимия
Иванов при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като
всеки от подсъдимите Димитрова и Иванов е бил наясно с действията на другия
подсъдим и заедно са искали и целели настъпването на общественоопасните
последици. Налице е съучастие като подсъдимата е участвала в приемането на
пострадалата съвместно с подсъдимия Иванов и в този смисъл се явява
съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите Иванов и Димитрова са
осъществили изпълнителното деяние приемане, тъй като свидетелката Севова е
приета с цел да бъде експлоатирана.
Момичето е прието с цел за
използване за развратни действия – за предоставяне на сексуални
услуги,независимо от съгласието му.
2.
През периода месец октомври 2009
г. - месец февруари 2010 г., в гр. Венеция,
Република Италия, при условията на продължавано престъпление, като
съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********, приемала
отделно лице - ЗЛАТКА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й - престъпление по чл.159а, ал.1,
предл. четвърто, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимата
е осъществила изпълнителното деяние приемане, тъй като свидетелката е приета с
цел да бъде експлоатирана, подсъдимата я посрещнала на летището във Венеция, поема
я под свой надзор, настанила я в стая при себе си и й казвала какво да казва на
клиентите, за да ги привлича. Подсъдимата е приела свидетелката като е
действала в съучастие с подсъдимия Иванов, при условията на съизвършителство по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки от подсъдимите Димитрова и Иванов е
бил наясно с действията на другия подсъдим и заедно са искали и целели
настъпването на обществоноопасните последици. Налице е съучастие като подсъдимата
е участвала в приемането на пострадалата съвместно с подсъдимия Иванов и в този
смисъл се явява съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите Иванов
и Димитрова са осъществили изпълнителното деяние приемане, тъй като
свидетелката Севова е поета с цел да бъде експлоатирана.
Момичето е прието с цел за
използване за развратни действия – за предоставяне на сексуални услуги,
независимо от съгласието му - от пристигането му във Венеция до 01.12.2009 г.
когато свидетелката се връща в България; от 12.12.2009 г. когато отново се
връща във Венеция; от 14.01.2010 г. когато с автобус отново се връща във
Венеция и е посрещната от подсъдимата Димитрова. Предвид обстоятелството, че
деянията са извършени през непродължителен период от време, осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са при сходна
фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, то същите
съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
3. През периода месец октомври 2009 г. - месец ноември 2009 г., в гр. Венеция,
Република Италия, като съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********,
приела отделно лице - МАРИНЕЛА
КИРИЛОВА ХАЛВАДЖИЕВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й -
престъпление по чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип. първа, алт. първа, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние приемане,
тъй като свидетелката е приета - настанена в стаята при подсъдимата с цел да
бъде експлоатирана – използвана за развратни действия, независимо от съгласието
й. Подсъдимата е приела свидетелката като е действала в съучастие с подсъдимия
Иванов, при условията на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК като
всеки от подсъдимите Димитрова и Иванов е бил наясно с действията на другия
подсъдим и заедно са искали и целели настъпването на обществоноопасните
последици. Налице е съучастие като подсъдимата е участвала в приемането на
пострадалата съвместно с подсъдимия Иванов и в този смисъл се явява
съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите Иванов и Димитрова са
осъществили изпълнителното деяние приемане, тъй като свидетелката е приета,
поета с цел да бъде експлоатирана – с цел за използване за развратни действия –
за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, независимо от съгласието
му.
4. През периода месец февруари 2010 г. - месец юли 2010 г. в гр. Венеция,
Република Италия, при условията на продължавано престъпление, като
съизвършител, в съучастие с Ивайло Стойчев Иванов, ЕГН **********, и Росен
Петров Василев, ЕГН **********, приемала отделно лице -
АНКА
ЛИМОНОВА МИХАЙЛОВА, ЕГН **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянията са извършени спрямо лице ненавършило осемнадесет години -
престъпление по чл. 159а, ал.2, т.1, вр. ал. 1, предл. четвърто, хип. първа,
алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние приемане, тъй като Михайлова е приета с цел да бъде
използвана за развратни действия – независимо от съгласието й. Подсъдимата е
приела пострадалата като е действала в съучастие с подсъдимите Иванов и Василев
при условията на съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК като тримата имат
общност на умисъла в действията си по приемането и настаняването на
свидетелката и извършват дейността със специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК. Подсъдимата я е приела и настанила в стаята си в хотела във
Венеция /февруари 2010 г., когато свидетелката заедно с подсъдимия Иванов
пристигат във Венеция; юли 2010 г., когато свидетелката пристигнала във Венеция
с подсъдимите Василев и Иванов/. Предвид обстоятелството, че деянията осъществяват
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, същите съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК.
Свидетелката няма навършени 18
години и е непълнолетна, които факт е бил известен на подсъдимата.
Посочените по – горе момичета са приети с цел
да бъдат използвани за развратни
действия – за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане. Наличието на
съгласие от страна на свидетелките за извършване на последните не изключва
отговорността на подсъдимата.
От субективна страна:
За субективната страна на всяко
от горепосочените деяния съдът прави извод от обективните действия на
подсъдимите. Психологическият елемент на умисъла – знанието за
противоправността на деянията се установява от действията на подсъдимите. Що се
отнася до волевия момент, желанието за настъпване на общественоопасните
последици се установява от самото им постигане в крайна сметка. За да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение, съдът прие, че те са
извършили престъпните си деяния виновно под формата на пряк умисъл, понеже са
съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод
навеждат навеждат не само механизмът и начинът на извършване на престъплението,
но и самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като
последните обхващат всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и касаещи обективната страна на престъплението, така и
фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт относно субективната страна
на всяко от престъпленията, т.е. отнасящи се до неговата субективна страна.
Следва да се посочи, че в случая се касае за престъпления особено опасни
в настоящия момент от развитие на обществото, когато икономическите условия
довеждат и до занижени морални критерии.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ за подсъдимия Ивайло Стойчев
Иванов:
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът взе предвид:
- принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК; подбудите за извършване на престъплението,
коренящи се в стремежа на извършителя да се облагодетелства по неправомерен
начин, експлоатирайки сексуално жертвата на престъплението;
- предвиденото в закона наказание за всяко
от престъпленията – лишаване от свобода
от 5 до 12 години и глоба от 20 000 до 50 000 лева;
- направените от подсъдимия самопризнания и
сравнително младата възраст на дееца съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
- предходно осъждане на подсъдимия – осъждан
за престъпление по чл.325 ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода с три
години изпитателен срок, присъда влязла в сила на 12.10.2009 г. според
справката за съдимост, приета като писмено доказателство; осъждането за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба
по чл.78а от НК, в сила от 29.12.2008 г.; проявената престъпна упоритост съдът
отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК.
В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е
настоящият, наказанието се определя задължително при условията на чл.58а ал.1
от НК /стар/, който се явява и по – благоприятен за дееца относно определяне на
наказанието за първото, второто, третото и четвъртото престъпление. За всяко от
тези престъпления следва да се определи наказание под пет години лишаване от
свобода като се приложи старата редакция на чл.58а ал.1 от НК, спазвайки
принципа за по – благоприятно за осъденото лице наказание. Отчитайки
съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът за последното по – горе посочено престъпление /довършено
юли 2010 г.,
т.е. след промените в чл.58а ал.1 от НК/ определи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, под средния размер, след което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера му с една трета и му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца, при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип, съгласно
чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Отчитайки горното и с оглед
постигане целите на наказанието, съдът определи:
на основание чл. 159б, ал. 2,
вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.
159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
вр. чл. 371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а
от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК -
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип и ГЛОБА в размер на 20 000 лева;
на основание чл. 159б, ал. 2,
вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.
159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
вр. чл. 371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а
от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК
- наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от
закрит тип и ГЛОБА в размер на 20 000 лева;
на основание чл.159б, ал.2, вр.
ал.1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а,
ал.2, т.6, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.20,
ал.2 от НК вр. чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК
вр. чл.58а от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК - наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода
при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип и ГЛОБА
в размер на 20 000 лева;
на основание чл.159б, ал. 2,
вр. ал. 1, предл. първо, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. Чл.159а,
ал.2, т.6, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.371
т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК
/стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК -
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип и ГЛОБА в размер на 20 000 лева;
на основание чл.159б, ал.2, вр.
ал.1, предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.1, вр.
ал.1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.
371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от ал.1 НК – наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което намали с 1/3 като
определи наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип и ГЛОБА в
размер на 20 000 лева.
Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на кумулативно предвиденото за всяко
от престъпленията наказание глоба в размер на минималния законоустановен, като
се отчете семейното и имотно състояние на подсъдимия /виж ДСИС, приложена том 1
от ДП/, който е на сравнително млада възраст и тепърва му предстои да създава
дом и деца.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи и наложи на подсъдимия едно общо наказание до размера на най–тежкото
от горепосочените, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип, към което
на основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ общото най – тежко наказание ГЛОБА в
размер на 20 000 лева.
На основание чл.59 ал.1 и 2
от НК следва да се приспадне при изпълнение на горепосоченото наказание
лишаване от свобода, времето през което подсъдимият е бил задържан по ДП №
37-С/2010 г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ за подсъдимата Миглена Петрова Ш.-Б.:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК; подбудите за извършване на престъплението;
предвиденото в закона наказание за всяко
от престъпленията – за първото
престъпление лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 000
лева; за второто престъпление лишаване от свобода от две до осем години и глоба
от 3000 до 12 000 лева;
завишената обществена опасност на извършените
престъпления, предвид зачестилите случаи на извършване на този вид
престъпления;
направените самопризнания, чистото съдебно
минало съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства; престъпната
упоритост съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията
на чл.58а ал.1 от НК /стар/, който се явява и по – благоприятен за дееца
относно определяне на наказанието за всяко от престъпленията. За всяко от тези престъпления
следва да се определи наказание лишаване от свобода под законоустановения
минимум като се приложи старата редакция на чл.58а ал.1 от НК, спазвайки
принципа за по – благоприятно за осъденото лице наказание. Отчитайки съотношението
между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед
постигане целите на наказанието, съдът определи наказание:
-
на основание чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо,
предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1,
хип. първа, алт. първа от НК вр. чл. 371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373
ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК – ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо
заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 10 000 лева;
-
на основание чл.159а, ал.1, предл. първо, хип. първа, ал.
първа от НК вр. чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК
вр. чл.58а /стар/ от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо
заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 5000 лева.
Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на кумулативно предвиденото наказание
глоба за всяко от престъпленията, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства в размер значително над минималния законоустановен, но под
максималния такъв като се отчете семейното и имотно състояние на подсъдимата
/съобразно приложената на досъдебното производство Декларация за семейно и
имотно състояние/, с низходящ за който следва да полага грижи.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи и наложи на подсъдимата Миглена Петрова Ш.-Б., едно общо наказание до размера на
най–тежкото от горепосочените, а
именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в
затворническо заведение от открит тип, съгласно чл.61 т.3 от ЗИНЗС, към което
на основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ общото най – тежко наказание ГЛОБА в
размер на 10 000 лева.
На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът
ПРИСПАДА при изпълнение на горепосоченото наказание лишаване от свобода,
времето през което подсъдимата е бил задържана по ДП №
37-С/2010 г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора.
Така определения размер на наказание ще
спомогне в най – пълна степен да се постигнат целите на наказанието визирани в
чл.36 ал.1 от НК, да се поправи подсъдимата към спазване на закона и добрите
нрави, ще отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще
въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ за подсъдимия Росен Петров Василев:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК; подбудите за извършване на престъплението,
коренящи се в стремежа на извършителя да се облагодетелства по неправомерен
начин, експлоатирайки сексуално жертвата на престъплението;
предвиденото в закона наказание от 5 до 12
години и глоба от 20 000 до 50 000 лева;
направените самопризнания, проблемното
здравословно състояние на дееца, тежкото имотно и здравословно състояние съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
проявената престъпна упоритост, наличието на
множество квалифициращи признака съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията
на чл.58а ал.1 от НК. Отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът за посоченото по – горе
престъпление /довършено юли 2010
г., т.е. след промените в чл.58а ал.1 от НК/ определи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства под
средния законоустановен на основание чл.159б, ал.2, вр. ал.1, предл. първо,
предл. второ, предл. четвърто и предл. пето, вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т.2,
предл. първо, вр. ал. 1, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК вр. чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК
вр. чл.58а ал.1 от НК - ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което НАМАЛИ с 1/3
като осъди подсъдимия на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален
„общ” режим в затворническо заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 20 000
лева.
Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание глоба /кумулативно
предвидено за извършеното престъпление/ в размер на минималния законоустановен
като се съобрази семейното и имотно състояние на подсъдимия, имащ малолетни
деца, едното от които новородено, за които следва да полага грижи и не на
последно място здравословния проблем на подсъдимия – видно от заключенията на
съдебно медицинската експертиза и приложената медицинска документация.
На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът
приспадна при изпълнение на горепосоченото наказание лишаване от свобода, времето
през което подсъдимият е бил задържан по ДП № 37-С/2010
г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ за
подсъдимата Иванка Емилова Димитрова:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК;
подбудите за извършване на престъплението;
предвиденото в закона наказание за всяко
от престъпленията – лишаване от свобода
от 2 до 8 години и глоба от 3 000 до 12 000 лева за първите три престъпления и
от 3 до 10 години и глоба от 10 000 до 20 000 лева за четвъртото
престъпление посочено по - горе;
направените от подсъдимата самопризнания и
чистото съдебно минало на дееца съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
проявената престъпна упоритост съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е
настоящият, наказанието се определя задължително при условията на чл.58а ал.1
от НК /стар/, който се явява и по – благоприятен за дееца относно определяне на
наказанието за първото, второто и третото престъпление. За всяко от тези
престъпления следва да се определи наказание под две години лишаване от свобода
като се приложи старата редакция на чл.58а ал.1 от НК, спазвайки се принципа за
по – благоприятно за осъденото лице наказание. Отчитайки съотношението между
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът за
последното по – горе посочено престъпление/довършено юли 2010 г., т.е. след промените
в чл.58а ал.1 от НК/ определи на подсъдимата наказание под средния размер при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства - лишаване от свобода за срок
от ШЕСТ ГОДИНИ, след което на основание чл.58а ал.1 от НК намали размера му с
една трета и наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години
при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит тип, съгласно
чл.61 т.3 от ЗИНЗС.
Отчитайки горното и с оглед
постигане целите на наказанието, съдът определи наказание:
-на основание чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип. първа,
алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр.
чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК -
ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „общ”
режим в затворническо заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 5000 лева;
-на основание чл.159а, ал. 1, предл. четвърто, хип.
първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.371 т.2 вр.
чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК /стар/ вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо
заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 5000 лева;
- на основание чл.159а, ал.1, предл. четвърто, хип.
първа, алт. първа, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2
вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК /стар/ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „общ”
режим в затворническо заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 5000 лева;
- на основание чл.159а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.
четвърто, хип. първа, алт. първа, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК вр.
чл.371 т.2 вр. чл.370 ал.1 пр.2 вр. чл.373 ал.3 вр. ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК – налага наказание шест години лишаване от свобода, което НАМАЛЯ с 1/3 като
я ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в
затворническо заведение от открит тип и ГЛОБА в размер на 10 000 лева.
Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на кумулативно предвиденото наказание
глоба за първите три престъпления в размер значително над минималния
законоустановен, а за последното престъпление размера на наказанието следва да
е в минималния законоустановен, като се
отчете семейното и имотно състояние на подсъдимата, която има низходящ за който
следва да полага грижи.
На основание чл.23 ал.1 от НК
на подсъдимата се определи и наложи едно общо наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит
тип, към което се присъедини общото най
– тежко наказание ГЛОБА в размер на 10 000 лева.
На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът
приспадна при изпълнение на горепосоченото наказание лишаване от свобода,
времето през което подсъдимата е била задържана по ДП №
37-С/2010 г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора.
Съдът счита, че така наложените наказания в
максимална степен ще изпълнят целите на наказанието и ще спомогнат както за
превъзпитаването на подсъдимите, така ще подействат и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
Относно становището на защитата за прилагане
на института на условно осъждане спрямо подсъдимите Миглена Петрова и Росен
Василев: Въпросът за прилагане на чл.66 ал.1 от НК се решава във връзка с
възможността виновният да се поправи. Съобразно съдебната практика за
приложението на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко
въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без изтърпяване на наказанието,
но съдът е длъжен да направи преценка и с оглед нуждите на генералната
превенция, защото и тя е цел на наказанието. Съдът отчете визираните форми на
изпълнително деяние, обществената опасност на подсъдимите и извършените деяния
за явяващи се възпиращи фактори и контрамотив за прилагане института на
условното осъждане. В този смисъл съдът намира, че условна присъда няма да им
въздейства възпитателно и поправително, поради което не следва да се прилага
чл.66 ал.1 от НК.
Искането на защитата за определяне на
наказание на подсъдимия Василев с прилагане на чл.58а ал.4 от НК не е
основателно, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189 ал.1 от НПК в тежест на подсъдимите се възложиха по равно
направените по делото разноски - всеки следва да заплати в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сума в размер на 22.00 лева разноски за преводачески услуги на
досъдебното производство. Всеки от подсъдимите
Росен Василев и Миглена Петрова Ш.-Б. следва
да заплати сума в размер на 223.00 лева направени разноски за съдебно -
медицински експертизи.
Причини и условия способствали за извършване
на престъплението: стремеж за бързо и лесно облагодетелстване по престъпен
неморален начин, слаби морални задръжки и ниска правна култура.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: